Р Е Ш Е Н И Е

№ 269 17.10.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова кас.адм.дело № 304 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Павел баня чрез процесуалния му представител адв.Г. против Решение № 166 / 04.04.2018г. постановено по гр.д.№ 3220 /2017г по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменен отказ на кмета на Община Павел баня за изземване по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ по преписка вх. №ОС-20-201 /2017г, на описани в искане с вх.№ ОС-20-201/26.06.2017г, подадено от “А Г“ ЕООД, ЕИК 200628854, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Мизия“ № 4, ет.4, ап.10, представлявано от управителя С.М.С.земеделски земи, ПИ с идентификатори както следва: № 55021.11.13, № 55021.11.21; №55021.11.12; № 5501.12.24; ПИ 55021.13.23, № 55021.13.3; № 55021.14.22; №55021.15.25. № 5501.16.11; № 55021.16.24; №55021.17.25; №55021.23.11; № 55021.23.15; № 55021.23.4; № 55021.15.29; № 55021.15.9; № 55021.16.13; № 55021.16.21; № 55021.17.13; № 55021.17.18; № 55021.17.20; № 55021.23.29; №55021.23.31; №55021.23.25; №55021.51.25; №55021.51.45; № 55021.51.46, като незаконосъобразен; постановено е връщане на преписката по посоченото искане на Кмета на община Павел баня за произнасяне по същото съобразно дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона, и е осъден Кмета на община Павел баня да заплати на „А Г“ЕООД сумата 300лв, направени разноски за адвокатско възнаграждение. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът навежда доводи срещу допустимостта на съдебното решение, като твърди, че е постановено по недопустима жалба, като подадената такава от „А Г“ЕООД срещу акта била при липса на правен интерес от оспорване на акта, тъй като била приключила стопанската 2016/2017г, за която се твърдяло наличие на неправомерно ползване. Твърди, че няма субект от когото да се изземват тези имоти, тъй като за стопанската 2017/2018г, към настоящата стопанска година земите са обработвани именно от „А Г“ ЕООД. Към момента на подаване на жалбата вече не е имало неправомерно ползване, а ако собственикът може да докаже ползвателя в предходен момент или период, счита, че той е следвало да го стори като предяви граждански иск. Липсата на правен интерес от оспорване, счита че неправилно не е възприета от съда като основание да се прекрати производството, отразяваща се и на допустимостта на съдебното решение.

На следващо място твърди, обратно на възприетото от съда, че оспорения отказ е законосъобразен, по съображения, че не са били налице предпоставки за постановяване на заповед за изземване на имоти /при неизрядност на искането, с което е сезиран, неподаване в срок на декларация по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ от страна на „А Г“ ЕООД в общинска служба земеделие и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на отказа. Твърди, че визираните от съда като процесуални нарушения от гл.т. неизискване на информация от СГКК и за сформиране на комисия, която да посети имотите, не обективират процесуални нарушения. Позовава се на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, която посочва в условия на алтернативност органите, от които да се изиска информация. Изтъква, че при липса на очертани граници на всеки от имотите, не се е следвала проверка на мястоя. Счита, че искането на „А Г“ЕОД за установяване ползването на имотите се свързва и с възможността, с каквато облекчения ред на изземване е съпроводен, предвидена в чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ- за плащане от ползвателя на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за времето на неправомерно ползване. Обосновава, че оспорения пред РС-Казанлък отказ е законосъобразен, при липса на възможност в случая да се установи къде конкретно се намират имотите, кои са границите им, съответно обработват ли се и от кого, и при изчерпване на процесуалните средства за установяване на тези обстоятелства. Счита, че и в хода на производството не са били установени спорните факти, като се позовава на неизпълнение задължение на съда по чл.7 ал.1 изр.2 ГПК. Връщането на преписката за произнасяне по искането на дружеството, сочи че поставя органът отново в невъзможност да установи кои са имотите и дали в стопанската 2016/2017г, т.е.в предходен период са се ползвали от трети лица. Искането към съда е да обезсили, респективно да отмени като незаконосъобразно оспореното Решение на РС Казанлък.

Ответникът по касация – „А Г“ ЕООД, гр.Пловдив в писмен отговор и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска отхвърлянето й. Поддържа доводи, че оспореното съдебно решение по гр.д.№ 3220 /2017 г. на РС – Казанлък е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви.

Заинтересованите страни – ЕТ „С. –М. Д.“ гр.Павел баня, М.В.Д., С.М.Д., редовно и своевременно призовани, не се явяват, нито изпращат представител за съдебното заседание, съответно не изразяват становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК на решението по гр.д.№ 3220 /2017. на Районен съд - Казанлък, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

С обжалваното решение Казанлъшкия районен съд в производство по чл.34 ал.2, вр. с §19 ал.1 изр.второ от ПЗР на ЗИД на АПК /обн.ДВ бр.39/2011г/, е отменил като незаконосъобразен, по жалбата на „А Г“ЕООД отказ на кмета на Община Павел баня за изземване по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ по преписка вх. №ОС-20-201 /2017г, на описани в искане с вх.№ ОС-20-201/26.06.2017г, подадено от “А Г“ ЕООД поземлени имоти и е постановил връщане на преписката за ново разглеждане при съобразяване на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови този резултат, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ и е започнало с подадено в община Павел баня искане с вх.№ ОС-20-201/26.06.2017г, подадено от “А Г“ ЕООД в качеството му на собственик на изброени в него поземлени имоти в землището на гр. Павел баня. В искането се твърди ползване на имотите без правно основание от ЕТ „С.-М. Д.“, ЗП – М.В.Д. и ЗП – С. М.Д.. Към писмото са представени 26 бр скици на недвижимите имоти с посочване на територията като земеделска. Прието е за установено, че община Павел баня е изискала информация от Общинска служба „Земеделие“ гр. Павел баня относно това чия собственост са описаните поземлени имоти и от кого се ползват през стопанската 2016/2017г и на какво основание. В писмо изх.№ РД-04-164 от 30.06.2017г Началникът на ОСЗ Павел баня е отговорил, че имотите са собственост на „А Г“ ЕООД, като дружеството е подало декларация по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ на 05.08.2016г, т.е след законоустановения срок /31.07.2016г. В декларацията е заявена форма на стопанисване и начин на трайно ползване на всеки от имотите, като собственикът изрично е посочил, че не желае имотите да бъдат включвани в масиви за ползване. От направена справка във ФЕРМА „Ползване на земеделските земи“ ОСЗ Павел баня нямало данни друг ползвател да е посочвал описаните имоти в писмото. Нямало действащи договори за наем или аренда. Не било налице ползване на имотите от страна на трето лице. В случай, че имотите реално се обработвали, било необходимо собственикът да предостави доказателства, идентифициращи географското местонахождение на имотите за изземване /трасиране/. С писмо изх.рег.№ ОС-20-201#3 от 07.07.2017г общинска администрация Павел баня уведомила „А Г“ЕООД за констатациите на ОСЗ Павел баня като изрично е указано на дружеството да извърши трасиране /геодезическо измерване/ на имотите с цел установяване на географското им местонахождение. С ново писмо рег.№ ОС-20-201#4 / 01.08.2017г заявителят е поискал копие от подадената декларация по чл.69 ал.1 от ППЗСЗЗ, като е отговорено с писмо рег.№ ОС-20-201#5 от 03.08.2017г , че следва да се обърне към ОСЗ Павел баня. С писмо рег.№ рег.№ ОС-20-201#6 /30.08.2017г „А Г“ЕООД иска продължаване на действията по образуваната административна преписка, като счита ирелевантни указанията за трасиране, като счита че тази информация и следвало да се изиска от Службата по геодезия, картография и трасиране. Сочи се последвал изричен отказ на Кмета на община Павел баня да постанови заповед на основание чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на поземлени имоти в землището на гр.Павел баня с посочени идентификатори, по съображения, че имотите нямат друг ползвател, нито сключени договори за наем или аренда и не е налице неправомерно ползване от трето лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът след като е преценил жалбата за своевременно подадена и от надлежна страна, е приел, че оспореният с нея акт е незаконосъобразен, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Визира като неизпълнено задължението на административния орган, предвидено в чл.35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации. Посочен е накърнен принципа на служебното начало, съгласно който доказателствата се събират служебно /по арг.от чл.36 от АПК/, което според съда довело до издаване на административен акт без да се изяснят фактите, релевантни в хипотезата на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се в мотивите, че административният орган е сладвало да прецени дали посочените в искането лица ползват процесните имоти и на какво правно основание. Позовавайки се на чл.34 ал.1 изр.второ от ЗСПЗЗ, съдът е посочил, че кметът не е изисквал информация от службата по геодезия, картография и кадастър и от Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция, нито от регионалните му структури. Посочва се още, че не е била сформирана комисия, която да извърши оглед на място и да изложи констатациите си относно ползването на имотите в протоколи. Изложените неизпълнени задължения също са възприети като сочещи на неизпълнение на чл.35 от АПК, съответно като съществено процесуално нарушение, обуславящо и отмяна на акта.

Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Неоснователни са доводите за недопустимост на съдебния акт поради неправилна преценка за наличието на правен интерес за „А Г“ ЕООД да оспори отказа, обективиран в писмо рег.№ ОС -20-201#7 от 12.09.2017г на Кмета на община Павел баня по подадено от това дружество искане вх.№ ОС-20-201/26.06.2017г. Според изричната разпоредба на чл.147 ал.1 от АПК право да оспорват административния акт имат лицата и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които този акт поражда задължения. В случая оспорения отказ за издаване на заповед за изземване на земеделски поземлени имоти, постановен по подадено от „А Г“ЕООД искане, засяга негативно негови права. Дружеството е страна в административното производство, образувано по негово искане за издаване на позитивен административен акт /вх.№ рег.индекс ОС -20-201 /26.06.2017г/, като с отказа за издаване на заповед по чл.34 ал.1 от ЗСППЗЗ, обективиран в писмо рег.№ ОС -20-201#7 от 12.09.2017г на Кмета на община Павел баня, това искане се явява неудовлетворено. С оглед на изложеното, постановения отказ засяга негативно искателя „А Г“ЕООД, което обуславя и правния му интерес да го обжалва по съдебен ред. Не е налице правна разпоредба, която сочи изтичането на стопанската година като юридически факт с погасителен ефект спрямо правото на оспорване на акта. Разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ не обвързва постановяването на заповед за изземване /при наличие на предпоставки за постановяване на такъв акт/ с времеви период. С оглед на изложеното, съдебното решение, като постановено при принадлежащо на оспорващото дружество и своевременно упражнено право на оспорване на посочения акт, не е недопустимо.

Обжалваното решение обаче е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, или от регионалните му структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.

В случая, при правилно формирани констатации по фактите, вкл.че кметът на община Павел баня, в изпълнение на задължението си по чл.34 ал.1 изр.второ ЗСПЗЗ- след получаване на искане от „А Г“ЕООД като собственик на земеделски земи в землището на гр.Павел баня, служебно е изискал от Общинска служба по земеделие – Павел баня необходимата му по чл.34 ал.1 изр.второ информация, е формирал неправилни изводи за допуснато процесуално нарушение на тази разпоредба. Неправилен е извода на РС Казанлък, че се следва служебно изискване на информация от всички посочени структури, тъй като изброяването им не е кумулативно, а алтернативно. При представени от заявителя скици на имотите, издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър – стара Загора, неправилно съдът е счел, че кметът е следвало да изисква информация и от тази СГКК. Твърденията на „А Г“ЕООД в подаденото на 26.06.2017г искане са били, че през 2016г декларирал на основание чл.69 от ППЗСПЗЗ в ОСЗ Павел баня, че ще стопанисва земите си. В началото на есента през 2016г установил, че недвижимите имоти са засяти с пшеница, а през пролетта на 2017г и със слънчоглед от ЕТ „Слави –Младен Д.“, Земеделски производители М.Д. и С.Д.. С оглед необходимостта от проверка на тези данни, кметът правилно е изискал информация от Общинска служба по земеделие гр.Павел баня и е основал акта си на получената в отговор информация.

На следващо място, съдът не е коментирал мотивите към постановения отказ за издаване на заповед по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ /представен на л.35 по делото/ които се свързват с липса на данни за неправомерно ползване на имотите от трето лице, т.е.липса на една от кумулативно предвидените предпоставки, обуславящи издаването на заповед по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Този си извод Кметът на община Павел баня е формирал от една страна на база получената от ОСЗ – Павел баня информация /л.28 по делото/, в смисъл, че няма данни друг ползвател да е посочвал описаните в писмото имоти през посочената в искането стопанска година -2016/2017г, няма действащи договори за наем или аренда, не е налице ползване на имотите от страна на трето лице, от друга страна – на непредставяне от „А Г“ЕООД на документи, доказващи трасиране и установяване конкретното географско местонахождение на имотите. Необходимост от трасиране на имотите също е посочена в писмо изх.№ РД-04-164 от 30.06.2017г на Началника на ОСЗ Павел баня и изрично указана на искателя с писмо изх.№ ОС-20-201 #3от 07.07.2017г на Кмета на Община Павел баня. Трасирането на имотите е дейност нормативно определена в ППЗСПЗЗ и в Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, като съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата, картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). Трасирането е един от елементите на земеразделянето като дейност за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, която включва още изготвяне на план за земеразделяне, обявяване, одобряване, координиране на границите и въвеждане във владение. Процедурата по идентифициране, трасиране, въвод във владение започва по писмено искане на заинтересованото лице - физическо или юридическо, което е собственик или носител на ограничено вещно право върху имотите. Материализирането на граничните точки с трайни знаци се извършва от собственика /чл.32 ал.2 от ППЗСПЗЗ/. В конкретния случай молителят "А Г" ЕООД, гр. Пловдив няма данни да е представил доказателства за трасиране на имотите си. Липсата на възможност за установяване точното местонахождение на имотите е пречка за извършване на работа на място с цел да се провери на място твърдението на искателя и обезсмисля сформирането на комисия с такава задача.

С оглед на изложеното, съдът намира, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на относимите към производството административно-производствени правила. Отказът за постановяване на заповед за изземване по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо рег.№ ОС -20-201#7 от 12.09.2017г на Кмета на община Павел баня с мотив, че не са събрани в хода на развилото се производство данни за неправомерно ползване на имотите, посочени в искането на „А Г“ЕООД, при изчерпване на процесуалните средства за установяване на този правнорелевантен факт, е в случая правно и доказателствено обоснован. Оспорения отказ за издаване на заповед по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо рег.№ ОС -20-201#7 от 12.09.2017г на Кмета на община Павел баня, като издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие и при правилно прилагане на материалния закон и съответен на целта на закона, се явява законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна.

Като е приел обратното КРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на „А Г“ЕООД против отказ, обективиран в писмо рег.№ ОС -20-201#7 от 12.09.2017г на Кмета на община Павел баня, да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски, такива са направени за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 062100/11.09.2018г /л.25 по настоящото дело/ и в този размер „А Г“ЕООД следва да бъде осъдено да ги заплати в полза на Община Павел баня.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 166 / 04.04.2018г. постановено по гр.д.№ 3220 /2017г по описа на Районен съд – Казанлък, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А Г“ ЕООД гр.Пловдив против отказ за издаване на заповед по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо рег.№ ОС -20-201#7 от 12.09.2017г на Кмета на община Павел баня, като неоснователна.

ОСЪЖДА “А Г“ ЕООД, ЕИК 200628854, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Мизия“ № 4, ет.4, ап.10, представлявано от управителя Стефан Маринов Сертов, да заплати на Община Павел баня сумата 400 /четиристотин/ лева – разноски по делото

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.