Р Е Ш Е Н И Е

№297 03.10.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На втори октомври 2018г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: Маргарита Димитрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №315 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на И.К.И. представляван в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат против Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора София с искане за осъждането й да заплати сумата от 300 /триста/лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди –изплатено възнаграждение на един адвокат по силата на договор №092710/12.02.18г. за правна защита и съдействие по АНД №531/18г. по описа на РС Стара Загора, приключило с Решение №339/10.05.2018г. /влязло в сила на 01.06.2018г./ за отмяна поради незаконосъобразност на Наказателно постановление №1959а-161/18.01.2018г. издадено от Началника на Първо РУ на МВР Стара Загора. Претендира са и присъждане на законната лихва върху исковата претенция, считано от 02.06.2018г. – от момента на отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление. Иска се присъждане и на разноските по настоящото исково съдебно производство – държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 310лв., съгласно представен списък на разноските и приложени по делото платежно нареждане за държавна такса и разписка за платено възнаграждение на упълномощения адвокат.

В исковата молба се твърди, че сумата на търсеното обезщетение представлява заплатено на адвокат възнаграждение в размер на 300лв. в изпълнение на Договор за правна защита и съдействие №092710/12.02.2018г. с предмет процесуално представителство и защита по АНД №531/18г. по описа на РС Стара Загора, осъществено посредством изготвянето на въззивната жалба срещу наказателното постановление и чрез участие в проведените на 28.03.2018г. и 25.04.2018г. открити съдебни заседания. Заплатеното възнаграждение на един адвокат представлявало имуществена вреда, настъпила като закономерен вредоносен резултат от незаконосъобразната административно наказателна дейност на ответника, поради което е налице основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за нейното възмездяване ведно със законната лихва, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния правораздавателен акт.

Ответника ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмен отговор оспорва жалбата и твърди, че липсва законово основание да се ангажира отговорността на държавата за разноски сторени в хода на административно наказателно производство, в което адвокатската защита е право на избор, не и задължение, а заплащането на възнаграждение е резултат от сключения договор между равнопоставени страни. Оспорва се причинно-следствената връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и извършеното плащане. На следващо място се иска от съда да приеме, че присъждането на лихва върху вземането за разноски ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца в разрез с възприетото в ТР №1/15.03.2017г. по тълкувателно дело №2/16 на ОСС на ВАС І-ва и ІІ колегия, становище че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обосновано и справедливо“.

Моли адвокатското възнаграждение по АНД №513/18г. по описа на РС Стара Загора да бъде присъдено в минимален размер в съответствие с разпоредбите на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сложността на делото и обема на предоставената правна помощ.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото съдебно производство и моли същото да бъде определено в минимален размер според чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна за сумата от 300лв, представляваща възнаграждение за един адвокат, изплатено до приключване на АНД №531/2018г по описа на РС Стара Загора.

На стр.36 от АНД №531/18г. по описа на РС Стара Загора е приложен договор за правна защита и съдействие №092710 от 12.02.2018г., по силата на който ищеца възлага на адвокат В. да изготви жалба и да го защитава пред РС срещу НП №1959а-161/18.01.2018г. на Началник Първо РУ на МВР Стара Загора с наложена му глоба в размер на 2 000лв / две хиляди/. Договора е представен при провеждане на първо поделото заседание, поради което достоверната му дата е 21.03.2018г., към която най-късно е направено и изявлението на адвоката за получена в брой сума от 300лв., представляващо уговореното възнаграждение за възложеното процесуално представителство и защита против наказателното постановление.

Съгласно чл. 18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, глоба в размер на 2 000лв. е основа за определяне на минималното адвокатско възнаграждение по формулата 300лв. плюс 7% за горницата над 1 000лв. Следователно заплатеното възнаграждение в размер на 300лв. е под минималния размер и е безпредметно да се обсъжда участието на адвоката в две съдебни заседания, преминали и с разпит на свидетели и пледоария по същество. Представянето на договора за правна защита и съдействие, ведно с разписка за плащане на уговорената сума по АНД №531/2018г., ведно с удостовереното от официалните документи, каквито са протоколите от открити съдебни заседания, участие на упълномощения адвокат в съдопроизводствените действия и упражняване на процесуалните права, което му е възложено, сочи на действително осъществена и заплатена защита срещу незаконосъобразното наказателно постановление. Не са налице основанията на Закона за адвокатурата за нейното намаляване, поради което уважаването на предявения иск за сумата от 300лв., представляваща действително заплатено възнаграждение за един адвокат, не би довело до неоснователно обогатяване, чрез прилагане на принципа за възстановяване на вредите от непозволеното увреждане.

Що се отнася до акцесорната претенция за присъждане на лихва върху обезщетението, считано от датата на отмяна на наказателното постановление, следва да се каже, че действително разноските, които се присъждат на основание ГПК, АПК и ДОПК не са лихвоносно вземане, макар да представляват отговорност за имуществени вреди. Тази отговорност е предвидена като санкция за неоснователно оспорване на заявени за упражняване права и е различна от отговорността от нарушаване на задължението да не се вреди другиму. В ЗАНН и НПК, не е предвидена санкция за незаконосъобразна административно наказателна или наказателна дейност, поради което всички вреди, в това число и разноските по осъществена съдебна защита от неоснователно привлеченото към отговорност лице, се понасят от административно наказателните органи на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Двата института – този на отговорността за разноски, уреден в посочените процесуални закони и имуществената отговорност на държавата и общините за всички вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност имат различно основание и правна уредба. Поради тази причина, съдебната практика с Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по т.д.№2/2014г. на ВКС/ВАС прие, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища т.е. разноските за съдебното производство в т.ч. и адвокатските възнаграждения са признати за вреди по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Последва ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС на РБ, с което се разреши и спора относно пряката причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразната административно наказателна дейност. Безспорно е, че заплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Следователно и по аргумент от посочените Тълкувателни постановление и решение, разноските заплатени в производството по обжалване се обезщетяват на основание отговорността на държавата и общините за вреди от незаконосъобразна административна дейност, което вземане е лихвоносно по аргумент и от т.4 от ТР№3/22/04.2004г. на ОСГК на ВКС. Тяхното присъждане не е санкция за неоснователно водене на съдебен процес, а реализиране на отговорност за причинено непозволено увреждане. При това задължително за съдилищата разбиране за правната природа на разноските, заплатени в производството по обжалване на наказателните постановления, не следва да се прилагат нормите, уреждащи института на отговорността за съдебни разноски в т.ч. и възнаграждението за един адвокат, които изключват присъждането на лихва. По въпроса за момента, от който се дължи лихвата е налице противоречива съдебна практика – съгласно т.4 от ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС и от момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление или от момента на предявяване на исковата молба. Преобладаващата и последна практика на ВАС на РБ е възприела принципа за присъждане на лихва от момента на предявяване на исковата молба, поради което и настоящия съдебен състав намира, че лихва следва да се присъди от 25.06.2018г.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено в настоящото съдебно производство е неоснователно по аргумент от разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Материалния интерес е до 1 000лв., поради което и минималната сума на възнаграждението е 300лв., под който минимум не може да се определи размер на този вид разноски.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на И.К.И. ЕГН********** сумата от 300лв./триста/, представляваща имуществени вреди от незаконосъобразно НП №1959а-161/18.01.2018г. на Началник Първо РУ към ОД на МВР Стара Загора, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2018г., както и сумата от 310лв/триста и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: