Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

  258                               28.09.2018г.                   град Стара Загора

 

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

 

                                               СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Стефка Христова                       

и с участието  на прокурора Румен Арабаджиков                                                                                             като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №340 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

 

 

 

 

Образувано е по искова молба от Б.Н.Г. ***, чрез адвокат С.Р.,***, за осъждане на същата на основание чл.1, ал.1, вр. чл.8, ал.1 от ЗОДОВ да заплати на ищцата сума в размер на 800,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление №1122/28.12.2017г., издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, изразяващи се в направени по АНД №520/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора и по КАНД №232/2018г. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 29.06.2018г. до окончателното заплащане. Претендират се направените в настоящото съдебно производство разноски.

 

 

 

 

 

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

 

 

 

 

 

Ответникът – Община Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. В отговор на исковата молба оспорва същата като  неоснователна по основание и размер.

 

 

 

 

 

Прокурорът дава становище за основателност на исковата молба.

 

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

 

 

 

 

 

С наказателно постановление №1122/28.12.2017г., издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, на ищцата Б.Н.Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, за това, че на 11.11.2017г., в 01:45 часа, в гр.Стара Загора, на бул.Цар Симеон Велики №157, в качеството си на управител на ресторант „Чифлика II”, е допуснала заведението да работи с клиенти след 23:00 часа, без надлежно издадено Разрешение от Община Стара Загора.

 

 

 

 

 

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Стара Загора, за което е образувано административно-наказателно дело № 520/2018 година. С решение № 216/20.03.2018 година, съдът е изменил НП като е намалил размера на „глобата“ на 500 лева. По касационна жалба на Г. против посоченото решение е образувано КНАХД №232/2018г. по описа на Административен съд Стара Загора. С решение №257/29.06.2018г. Административният съд е отменил решението на районния съд, както и наказателното постановление. Решението е влязло в сила на 29.06.2018 година. В образуваните административно-наказателни дела, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител - адвокат С.Р. ***, за което, видно от договор за правна защита и съдействие № 0218615 от 06.02.2018 година с предмет оказване на правна помощ и съдействие по обжалване на процесното наказателно постановление, е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., която сума е заплатена в брой. Видно от договор за правна защита и съдействие № 0218634 от 05.04.2018 година с предмет оказване на правна защита и съдействие в производството пред Административен съд, е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., която сума е заплатена в брой.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

 

 

 

 

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

 

 

 

 

 

Разгледан по същество е основателен.

 

 

 

 

 

По делото няма спор, че с наказателно постановление №1122/28.12.2017г., издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, на ищцата Б.Н.Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева. Същото е било оспорено по съдебен ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат С.Р. ***. С решение № 216/20.03.2018г., районният съд е изменил НП като намалил размера на административното наказание. С решение №257/29.06.2018г. Административният съд е отменил решението на районния съд, както и наказателното постановление. Решението на касационната инстанция е влязло в сила на 29.06.2018 година.

 

 

 

 

 

В производството по обжалване на наказателно постановление №1122/28.12.2017г., издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, ищецата е представлявана от процесуален представител, на когото е заплатила уговореното в размер на общо 800 лв. възнаграждение, заплатени в брой. Заверени копия от договорите от 06.02.2018г. и 05.04.2018г. са представени по настоящото административно дело (л.11 и л.19).

 

 

 

 

 

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такива са и договорите, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

 

 

 

 

 

Ето защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение №257/29.06.2018г. Административният съд е отменил решението на районния съд, както и наказателното постановление, което решение е влязло в законна сила на 29.06.2018 година.

 

 

 

 

 

От незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление, в размер на общо на 800 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

 

 

 

 

 

Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност –  причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

 

 

 

 

 

Според тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

 

 

 

 

 

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление №1122/28.12.2017г., издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния акт – 29.06.2018 година до окончателно изплащане на сумата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 6).

 

 

 

 

 

С оглед на изложеното, на основание чл. 203, ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора, Булстат 000818022, с адрес гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики №107, представлявана от К. Ж. Т. да заплати на Б.Н.Г., с ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 800 (осемстотин) лева.

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Стара Загора, Булстат 000818022, с адрес гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики №107, представлявана от Кмета Ж. Т. да заплати на Б.Н.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева – разноски по делото.

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                 СЪДИЯ: