Р Е Ш Е Н И Е

№ 11 17.01.2019г. гр.Стара Загора

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:ДАРИНА ДРАГНЕВА

при секретар Ива Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВА административно дело №347 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр. с чл. 128 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на малолетната Г.К.Р., чрез законния и представител Д.А.И. – нейна майка против Експертно решение №0394/09.05.2018г. на специализиран състав по психични болести на Националната експертна лекарска комисия, гр. София, в частта с която е потвърдено Експертно Решение №2545 от 23.11.2017г. на Четвърти състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД гр. Стара Загора относно вид и степен на увреждане 30%, срок на инвалидизиране – 2 години до 01.11.2019г. и дата на инвалидизиране от 25.07.2017г. В частта за отмяна на ЕР на ТЕЛК по препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация и издаване на ново решение с препоръки за ресурсно обучение, работа с психолог и консултации с детски психиатър, решението на НЕЛК не се обжалва.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в противоречие на материалния закон в резултат на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила: Решението на НЕЛК е постановено само по документи, без да е извършен преглед на детето, което е на възраст 6г и 6месеца, а общото му развитие според последната епикриза е за възраст 2г.2г. и 6м. Това състояние не предполага ВСУ 30 %, които изключват възможността за получаване на социални помощи, необходими за предписаните НЕЛК ресурсно обучение, работа с психолог и консултации с детски психиатър. Поради изложените факти законния представител счита, че е налице основание за отмяна на ЕР №0394/09.05.2018г. на специализирания състав по психични болести към НЕЛК гр. София и определяне на по-висок процент вид и степен на увреждане. От съда се иска и присъждане на разноските по делото. За доказване наличието на основание за определяне на по-висок процент ВСУ жалбоподателя иска допускане извършването на съдебно-психиатрична експертиза, чрез която да се установи степента на умственото изоставане, както и събиране на гласни доказателствени средства за установяване на изложените в жалбата факти за не адаптация на детето в социалната среда в детската градина и училище.

Ответникът по жалбата - Национална експертна лекарска комисия, гр. София, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. На 17.09.2018г. е представено писмено становище по същество с вх. №3735 от процесуалния представител юрисконсулт К., с което от съда се иска да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Доводите на ответника: ЕР на НЕЛК е оспорено в частта му за потвърждаване решението на ТЕЛК относно СУЕ, СИ и ДИ, които са определени съобразно приложената медицинска документация. Леката умствена изостаналост е описана в част 2, раздел 8, точка 1.1 от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ, и за същото се определя 30% ТНР. Лицето не страда от други заболявания, които биха довели до различен краен процент на трайно намалената работоспособност. НЕЛК не е извършил личен преглед на жалбоподателката Г.Р. въз снова на възможността по чл.50 ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, действащ към момента на постановяване на оспореното решение, председателя на специализирания състав да прецени необходимостта от неговото извършване преди произнасяне по случая. Следователно не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по аргумент, че прегледа е в самостоятелната преценка на председателя на състава. В медицинското досие на лицето се съдържа достатъчно медицинска документация, описваща здравословното му състояние и същевременно не е имало основание да се счита, че страда от други заболявания, освен леката умствена изостаналост.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата на Г.Р. е подадена в 13.07.2018г. в рамките на 14-дневния срок, който тече от деня следващ датата на връчване на оспореното решение – 04.07.2018г., съгласно приложеното на стр. 17 по делото известие за доставяне. Подадена е от законния представител на малолетния адресат на оспорения административен акт, при наличие на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Експертното решение на НЕЛК в оспорената му част се основава на следната медицинска документация: Консултативен преглед от д.м. д-р Н.П. от 30.05.2017г. / стр. 48 по делото/ с диагноза лека степен на умствена изостаналост. Същия лекар на 16.05.2018г- е издал етапна епикриза, която да послужи пред ТЕЛК с диагноза F 71.0 Умерена умствена изостаналост. Като се има предвид, че решението на НЕЛК е от 09.05.2018г. и е постановено по медицински документи, съставени въз основа на прегледи извършени през 2017г., някои почти година преди решението, се налага извод, че състоянието на детето към месец май 2018г. е изисквало преглед, за да се отговори на главния въпрос – има ли прогрес в интелектуалното развитие, защото този е факта, който определя степента на умствена изостаналост. Колкото по-голяма е разликата между възрастта на лицето и възрастта, на която съответства неговия интелектуален капацитет, толкова по-голяма ще е степента на умствена изостаналост т.е. липсата на интелектуално развитие ще доведе до друга и по-висока степен на умствена изостаналост във времето. Какъвто е и настоящия случай. Следователно в случаите, в които фактора време има значение за преценка на ВСУ, прегледа е необходим, а не извършването му е пречка за постановяване на законосъобразно решение от органите на НЕЛК. Довода на ответника, че преценката за извършване на преглед не подлежи на съдебен контрол, предвид предоставената оперативна самостоятелност на председателя на състава на НЕЛК, не може да бъде приет като обоснован, когато пропускането на тази възможност за изясняване на обективните факти е довела или е могло до доведе до друг резултат.

Видно от датите и съдържанието на медицинските документи, въз основа на които НЕЛК постановява решението си в оспорената му част, и приетите като доказателства за първи път по делото етапна епикриза от 16.05.2018г. и епикриза от специализираната клиника по детско-юношеска психиатрия към МБАЛ „Света Марина“ гр. Варна, е налице липса на интелектуално развитие на детето, което остава съответно на възраст 2г-2г и 6м и обуславя заключение на тесните специалисти – детски психиатри да заключат, че се касае вече за умерена степен на умствена изостаналост, която е налице и към месец май 2018г., съгласно етапната епикриза, приложена към жалбата. Ако НЕЛК – специализиран състав бе извършил преглед на лицето, вероятно би достигнал до извода на д.м. д-р Н.П. от 16.06.2018г, който извод е потвърден от екипа на специализираната клиника по детско-юношеска психиатрия. Същият лекар д.р П. е дал заключение година по-рано на 30.05.2017г., обсъдено от НЕЛК, за лека умствена изостаналост, което мотивира изложените по-горе изводи на съда, че фактора време съчетан със застой в интелектуалното развитие водят до различна степен на умствената изостаналост. НЕЛК обаче изключва прегледа без каквито и да било мотиви и въпреки, че тъкмо застоя в интелектуалното развитие е онзи медицински факт, който води до диагнозата, като формално и без да спазва целта на закона взема решение въз основа на медицинска документация, която не може да бъде приета за актуална, тъй като е съставена близо година по-рано. Етапната епикриза е от 25.07.2017г. / стр.46 по делото/ и е изготвена от личния лекар на детето със съдържание „анамнеза“ и „ обективно състояние“ т.е. съдържа факти за установеното при прегледа на тази дата състояние и съобщеното от родителите развитие на детето от раждането до този момент, а след него и до датата на решението на НЕЛК няма информация какво е развитието на състоянието, нито има заключение за вероятност то да се променя във времето и в каква посока. Прегледа обаче би отговорил на тези въпроси и би дал възможност на НЕЛК като по-високо квалифициран състав от този на ТЕЛК да прецени обективно състоянието на детето и съответната му диагноза. В този смисъл и законодателя е дал възможност за преценка относно извършването на прегледа, която обаче подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и в настоящия случай се установява, че пропускането на този ред за вземане на решение е довело до неправилно приложение на закона, обусловено от несъответна на състоянието диагноза. Дори и без заключение по делото, представената етапна епикриза от 16.05.2018г. и епикризата от МБАЛ „Света Марина“ гр. Варна са достатъчни да определят незаконосъобразност на оспореното решение, предвид диагнозата умерена степен на умствено изоставане, обоснована с IQ 45-50, представляващо нивото на първа степен под нормата. Особено важно е да се вземе предвид, че в епикризата от МБАЛ „Света Марина“ гр. Варна са дадени препоръки за реоценка на състоянието и диагнозата след година, а проследяването на правилното протичане на НПР и развитието на речта, социалните умения и комуникация, адаптация да се извършва веднъж годишно от детски психиатър, какъвто не е участвал в състава на ТЕЛК, чието решение относно ВСУ е потвърдено без извършен преглед и въз основа на медицински документи, изгубили актуалност като изготвени почти година преди решението на НЕЛК. Съгласно чл. 62 от НМЕ в ред. ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, каквото липсва при вземане на решението на НЕЛК и е приета в хода на съдебното дирене, задълбочен клиничен преглед – също не извършен, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Разпоредбата на чл. 62 от НМЕ е норма с по-висок ранг, тъй като доразвива законовите разпоредби и поради това определя реда за извършване на медицинската експертиза по аргумент от чл.101 ал.7 от Закона за здравето /Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет/ във връзка с чл.1 от същата Наредба, а Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи има друг предмет, определен от неговия чл.1 - С правилника се уреждат устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ). Сравнението между двете разпоредби сочи, че реда за установяване на вида и степента на увреждане е уреден в Наредбата, а не в Правилника за устройството и организация на работа на органите на тази експертиза, който детайлно визира правомощията и компетентността им. НЕЛК се основава само на етапна епикриза от 25.07.2017г. и направление за ТЕЛК от същата дата, издадени от личния общопрактикуващ лекар, консултативния преглед от детския психиатър с давност от 30.05.2017г. – точно година преди 09.05.2018г., и психологично изследване от 15.11.2017г., в разрез с изискваният на чл.62 от НМЕ в посочената й редакция, което нарушение на реда за определяне на ВСУ е довело до неправилна диагноза и несъответен на състоянието процент на ВСУ. Съгласно част ІІ, раздел ІХ „ Психични отклонения в детска възраст“ от Приложение №1, умерената умствена изостаналост – силно ограничена реч, при запазена подвижност и физическа активност, може да обуслови две степени на ВСУ – 60% или 80%, съобразно наличието или липсата на поведенчески отклонения. Този въпрос следва да бъде разрешен от специализирания състав на НЕЛК, на който преписката следва да се върне за ново произнасяне в определен от съда срок, с оглед определяне на ВСУ при умерена умствена изостаналост, съгласно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Основателността на жалбата има за последица присъждане на разноските, сторени от жалбоподателя в размер на 10лв. такса за съдебно обжалване и 269.79лв. възнаграждение за вещо лице.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, във вр. с чл. 173, ал.1 АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Експертно решение №0394/09.05.2018г. на специализиран състав по психични болести при Националната експертна лекарска комисия, гр. София в частта му относно потвърждаване на ЕР №2545/23.11.2017г. на ІV състав на ТЕЛК при УМБАЛ „ Проф. д-р Стоян Киркович“ АД Стара Загора относно определената 30.0% вид и степен на увреждане, срок на инвалидност и дата на инвалидизиране, по жалба на Г.К.Р..

ВРЪЩА преписката на Националната експертна лекарска комисия, за ново произнасяне по ВСУ, СИ и ДИ на Г.К.Р., съобразно дадените от съда указания в мотивите на настоящото решение, в 1-месечен срок от получаване на административната преписка.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия гр.София, да заплати на Г.К.Р. с ЕГН:********** сумата от 279.79лв /двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: