Решение по Административно дело 354/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 319 05.11.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІI състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Стефка Х.а

и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №354 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от С.Д.С. ***, чрез адвокат К.Т.А.,***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от назаконосъобразно наказателно постановление (НП) № А-1712/01.11.2013г., издадено от ВНД Началник Първо РУ „Полиция“ – гр.Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2015г. до окончателното им изплащане. С исковата молба се сочи, че с посоченото НП ищецът е санкциониран на основание ЗМВР. Твърди се, че впоследствие това НП е отменено при осъществения съдебен контрол. Заявява се, че по повод развилото се съдебно производство санкционираното лице е упълномощило адвокат и е заплатило адвокатско възнаграждение за предоставената процесуална защита. Обосновава се, че така заплатената сума съставлява имуществена вреда и е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП. С исковата молба се претендират и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Пълномощникът на ищеца – адв.К. Андрева, моли съда да уважи иска изцяло като основателен и доказан. Заявява, че претендира законна лихва не от датата на отмяна на санкционния акт, както е посочено в исковата молба, а от датата на завеждане на иска. Претендира направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представен отговор на исковата молба, оспорва същата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава становище за основателност на исковата молба. Обосновава, че молбата не следва да бъде уважена досежно изплащането на лихва.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

С наказателно постановление №А-1712/01.11.2013г., издадено от ВДН Началник Първо районно управление „Полиция“ Стара Загора, на ищеца С.Д.С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за това, че на 18.09.2013г., около 01:20 часа, в гр.Стара Загора, на ул.Любен Каравелов №89, пред апартамент №4 е отказал да изпълни отправеното му устно полицейско разпореждане, да представи документ, удостоверяващ личността му, с което виновно е нарушил чл.55, ал.4 от ЗМВР.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Стара Загора, за което е образувано административно-наказателно дело № 286/2015 година. С решение № 365/25.05.2015г., съдът е отменил НП като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 23.06.2015 година. В образуваното административно-наказателно дело, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител - адвокат П.Б.Х. ***, за което, видно от договор за правна защита и съдействие № 082719 от 28.01.2015 година (л.6 от АНД № 286/2015), е уговорено възнаграждение в размер на 50 лв., заплатено в брой.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

По делото няма спор, че с наказателно постановление №А-1712/01.11.2013г., издадено от ВДН Началник Първо районно управление „Полиция“ Стара Загора, на ищеца С.Д.С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. Същото е било оспорено по съдебен ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат П.Х. ***. С решение № 365/25.05.2015г. година, съдът е отменил НП като незаконосъобразно и същото е влязло в сила на 23.06.2015г.

В производството по обжалване на наказателно постановление №А-1712/01.11.2013г., издадено от ВДН Началник Първо районно управление „Полиция“ Стара Загора, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил уговореното в размер от 50 лв. възнаграждение, платени в брой. Договора от 28.01.2015г. е представен по административно-наказателното дело № 286/2015г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Ето защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение № 365/25.05.2015 година, съдът е отменил наказателно постановление №А-1712/01.11.2013г., издадено от ВДН Началник Първо районно управление „Полиция“ Стара Загора, което решение е влязло в законна сила на 23.06.2015г.

От незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление, в размер на 50 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.

Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

Според тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление №А-1712/01.11.2013г., издадено от ВДН Началник Първо районно управление „Полиция“ Стара Загора. При определяне на този размер е взето предвид направеното в настоящото производство възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, представляващо средствата за заплатено адвокатко възнаграждение, което е направено с отговора на исковата молба, като се иска същото да бъде присъдено в минимален размер в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1/09.062004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), сложността на делото и обема на осъществената правна помощ. Възражението е допустимо, съгласно приетото в Тълкувателно решение №1/2017г. по т.д. №2/2016г. на ВАС, а разгледано по същество, се явява неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредбата, при обжалване на НП с наложено административно наказание „глоба” до размер 1000лв минималното възнаграждение е 300лв. В случая е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 50 лева, т.е. много по-малко от определеното в Наредбата, поради което обезщетението за заплатените средства за адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълния му размер.

По искането за присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба: Съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, както предвижда чл.84, ал.2 от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита, че ответникът е поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 50 лв. да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 18.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 8). Размерът на това възнаграждение съответства на минимално предвидения по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.06.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

С оглед на изложеното, на основание чл. 203, ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009 952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от Директора Георги Илиев Хаджиев, да заплати на С.Д.С., с ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 50 (петдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 18.07.2018г., до окончателното плащане на сумата.

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: