Р Е Ш Е Н И Е

№ 306 29.10.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Маргарита Димитрова като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 355 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по искова молба на С.Д.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв. К.А. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 100лв., за претърпени от С.И. имуществени вреди вследствие от отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г., издадено от ВрИД Началник сектор „ПП - КАТ“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва считано от 29.05.2015г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г., издадено от ВрИД Началник сектор „ПП - КАТ“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, са му били наложени административни наказания, за нарушения на ЗДвП. С.И. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 325 от 11.05.2015г., постановено по АНД № 713/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г., е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 713/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 100 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 5311/08/ 06.06.2008г. на ВрИД Началник сектор „ПП - КАТ“ към ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 100лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Излага доводи, че заплатеното във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в съдебното производство адвокатско възнаграждение, не представлява вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Обосновава, че доколкото постановената отмяна на наказателното постановление не се основава на неговата незаконосъобразност, а на изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване на нарушителя, не е изпълнена и друга законово регламентирана предпоставка по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – наличие на незаконосъобразен административен акт. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че предявеният иск е доказан по основание и следва да бъде уважен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 5311/08 от 06.06.2008г., издадено от ВрИД Началник сектор „ПП - КАТ“ към ОД на МВР – Стара Загора, на С.Д.И. са наложени административни наказания - глоба в размер на 130 лева, на основание чл. 179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2, предл. първо от ЗДвП и глоба в размер на 120 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в”, предл. първо от ЗДвП.

По жалба на С.И. против наказателното постановление е било образувано АНД № 713/ 2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 325 от 11.05.2015г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г. е било отменено, като е било прекратено и образуваното административнонаказателно производство. Постановената отмяна на наказателното постановление се основава на съображения, че при субсидиарното прилагане на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност на С.И. за нарушенията, за които е санкциониран с НП № 5311/08 от 06.06.2008г., е погасена, поради изтичането на абсолютна давност за административнонаказателно преследване.

Видно от приложените по АНД № 713/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 082725 от 04.02.2015г. и пълномощно, С.И. е възложил и упълномощил адв. Петър Христов от АК – Стара Загора да осъществи процесуално представителство по образуваното в Районен съд – Стара Загора АНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г., при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100лв.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Областна дирекция на МВР – Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на МВР – Стара Загора – юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г., издадено от ВрИД Началник сектор „ПП - КАТ“ към ОД на МВР – Стара Загора, на С.Д.И. са наложени административни наказания - глоба в размер на 130 лева, на основание чл. 179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2, предл. първо от ЗДвП и глоба в размер на 120 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в”, предл. първо от ЗДвП. С влязло в сила Решение № 325 от 11.05.2015г. по АНД № 713/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г. е било отменено, като е било прекратено образуваното административнонаказателно производство. Но постановената отмяна на наказателното постановление не се основава на неговата незаконосъобразност, а на обстоятелството, че при субсидиарното прилагане на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност на С.И. за нарушенията, за които е санкциониран с НП № 5311/08 от 06.06.2008г., е погасена, поради изтичането на абсолютна давност за административнонаказателно преследване. По аргумент от разрешението, дадено с Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС, съдът има задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете за образуване на административнонаказателното производство съотв. тези, имащи за последица погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, доколкото изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство, е основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. В този смисъл постановената от съда отмяна на Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г. и прекратяване на образуваното срещу С.И. административнонаказателно производство, поради изтичане на абсолютна давност за административнонаказателно преследване, не обуславя извод, че издаденото Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г. представлява незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност и съответно че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения от С.И. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, не могат да бъдат разглеждани като претърпяна имуществена вреда от лице, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно наказателна отговорност с издаденото НП.

Действително съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Но разрешенията, дадени с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., обуславят правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с претърпени имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадено наказателно постановление и се свързват с незаконосъобразно /неправилно/ привличане на лицето към административнонаказателна отговорност. В случая обаче НП № 5311/08 от 06.06.2008г. не е било отменено като незаконосъобразно, а с оглед прилагането на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

При липсата на съдебно установена незаконосъобразност на наказателното постановление и при произнасяне на съда единствено въз основа на констатираната като настъпила абсолютна погасителна давност за преследване на нарушителя по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, следва извода, че постановеното от РС – Стара Загора прекратяване на административно наказателното производство и отмяна на наказателното постановление, е поради настъпване на обективно обстоятелство - изтекла абсолютна давност за преследване на деянието, а не поради незаконосъобразни актове и действия на администрацията при образуването и провеждането на административно наказателното производство и издаването на наказателното постановление.

Доколкото регламентираният в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата не може да се тълкува и да се прилага разширително и в случаите, когато отмяната на акта на администрацията не се основава на неговата незаконосъобразност, съдът приема, че в хипотезата на отменено НП поради изтичане след издаването на НП на абсолютния давностен срок за административнонаказателно преследване, не е налице една от материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Аргумент за това е и константна съдебна практика по чл.2 от ЗОДОВ, че в хипотезата на прекратени наказателни производства поради изтекла абсолютна давност, липсва елемент от фактическия състав за отговорността на държавата, а именно - незаконност на действията на държавните органи т.е прекратяването на наказателното производство поради изтекла в хода на наказателния процес давност не може да бъде материалноправно основание и да легитимира привлеченото към наказателна отговорност лице като носител на вземане за обезщетение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Приема се, че щом виновността на лицето не е отречена с влязъл в сила акт по съществото на наказателното дело, не може да се претендира отговорност от държавата за действията и актовете на органите й, понеже законът презюмира, че действията на органите на наказателния процес са били процесуално законни, оправдани и дължими до изтичането на давността.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от С.И. иск не е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 100лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, доколкото отмяната с влязло в сила Решение № 325 от 11.05.2015г. по АНД № 713/ 2015г. по описа на Старозагорския районен съд на Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г., издадено от ВрИД Началник сектор „ПП - КАТ“ към ОД на МВР – Стара Загора, не се свързва с незаконосъобразността на НП.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло; при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. В ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разрешение на въпроса относно отговорността за разноски в съдебния исков процес по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, въведено с изменението на ЗОДОВ /обн. ДВ бр.43/ 2008г./, представлява отклонение от общите правила по ГПК. При прилагането на тази нормативна регламентация от една страна следва извода, че хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, а от друга че отговорността за разноски на загубилия делото ищец, се ограничава само до разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, поради което и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.И. ***, срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 100лв. за претърпени от С.И. имуществени вреди вследствие от отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008г., издадено от ВрИД Началник сектор „ПП - КАТ“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва считано от 29.05.2015г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Областна дирекция на МВР – Стара Загора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: