Р Е Ш Е Н И Е

№81 11.03.2019г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На двадесет и шести февруари 2019г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №367 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.93 ал.10 от Закона за опазване на околната среда, образувано по жалбата на сдружение „Движение с екологична насоченост“ с. Дражево, община Тунджа, против Решение №СЗ-57-ПР/05.07.2018г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора. С решението е преценено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за инвестиционно предложение „Изграждане на инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и дървесни отпадъци в УПИ ІІ-300 в землището на с. Хаджидимитрово, община Тунджа, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Възложител е Община Ямбол.

С жалбата се иска от съда да бъде отменено Решение №СЗ-57-ПР/05.07.2018г. на Директора на РИОСВ Стара Загора като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че решението е постановено по отношение на адресат, който няма качеството на заявител в административното производство. Искането е направено до РИОСВ Стара Загора на 02.05.2018г. от „Екобулпак“ АД гр. София, което сочи на извод за недопустима подмяна на адресата на акта, при положение, че заявителят е различен. Липсват доказателства, че към 05.07.2018г. Община Ямбол е собственик на поземления имот, върху който ще се изгражда инвестиционното предложение.

Инвестиционното предложение не е съобразено и не гарантира прилагането на най-добрите налични техники по отношение на въздуха. Видно от инвестиционното намерение от компостирането се митират CO2, NH3, H2O, фини прахови частици, водни пари, летливи вещества, носители на неприятни миризми във въздуха, както и различни видове отпадъци, които според инвестиционното намерение не носят риск за замърсяване на водите, но е известно, че изброените вещества отиват в атмосферата и замърсяват въздуха. По тази причина не включването им в потенциалните емисии от компостирането, визирани в ИП, е необсновано и очевидно по отношение на тях не се предвижда прилагане на най-добрите налични техники с оглед снижаване на риска от вредното въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Предвидените потенциални емисии са миризми, прах, биоаерозоли, допълнителни газообразни емисии – летливи органични съединения, и изброените по-горе газообразни вещества. Вредните газове от стотици транспортни средства, обслужващи процеса на компостиране не са включени, което пречи да се прецени точно и коректно кумулативния ефект от всички генератори на вредни емисии, насищащи атмосферния въздух. Около предвидената площадка за инвестиционното намерение съществуват Регионално депо за неопасни отпадъци на общините Ямбол, Нова Загора, Тунджа, Сливен и Стралджа клетка 1 и 2, за което има издадено комплексно разрешително с общо количество 396 000 тона отпадъци, представляващи изключително сериозен източник на замърсявания, установени от компетентните органи. Към това следва да се има предвид и съществуващ, довеждащ до депото път без асфалтова настилка, чиято ежедневна и натоварена експлоатация също представлява източник на голям обем прах и фини прахови частици. Влязъл в сила ПУП-ПП на елементите на техническата инфарструктура и ПУП-ПРЗ на ретензионен басейн на Регионалното депо, Закриване и рекултивация на старото Депо за неопасни отпадъци на община Ямбол, което е източник на газове, кариера за добив на инертни материали, действаща площадка за предварително третиране на битови отпадъци, добиване на гориво от отпадъци, чрез пиролизно изгаряне, площадка за временно съхранение на опасни отпадъци.

Всеки един от тези работещи обекти е замърсител в различна степен на вода, въздух, почви с реална опасност за нездравословна околна среда. Извън това са и източник на шум. Посоченото създава опасност за качеството на околната среда, тъй като обектите са източник на вредни емисии и шум, които компрометират изцяло условията, предпоставките и реалната възможност за здравословен начина на живот на хората. Местоположението за компостиране на огромно количество от 3 000 тона годишно гниеща материя, съчетано с намиращите се на крайно ограничена територия сепарираща инсталация, Регионално депо и кариера за инертни материали вероятно силно ще повлияят върху живеещите в близост, селата наоколо, вилната зона на Ямбол, манастир „Света Богородица“, може би Безмер и военната база, пътя Ямбол-Сливен, Магистрала Тракия, както и на многобройните лозя и овощни градини в околността.
От съда се иска да бъде отменено атакуваното решение и преписката да бъде върната на РИОСВ Стара Загора за ново разглеждане.

Ответника – Директор РИОСВ Стара Загора иска от съда жалбата да бъде отхвърлена като недоказана и по доводите, изложени в оспореното решение, обективиращи спазване на материалния закон и липсата на необходимост от извършване на оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост.

Заинтересованото лице Община Ямбол не изпраща представител и становище по жалбата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от сдружение „Движение с екологична насоченост“ с. Дражево, община Тунджа, имащо правен интерес по силата на §1 т.25 от ДР на ЗООС и чл.2 т.5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, на 20.07.2019г. в последния ден на 14-дневния срок, който тече от 07.07.2018г. -деня, следващ датата на публикуване на оспореното решение – 06.07.2018г. Следователно е допустима за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Действително производството е започнало по искане вх.№1992/18.05.2018г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, подадено от „Екобулпак“ АД гр. София, но в неговия ход на 20.06.2018г. с уведомление вх.№2801-10813 Община Ямбол изпълнява задължението си да уведоми административния орган относно промяна в собствеността на имот за реализацията на инвестицонно намерение „Изграждане на инсталация за компостиране на разделно събрани зелени и дървесни отпадъци“ в УПИ ІІ, 300 в землището на село Хаджидимитрово, община Тунджа, което обстоятелство налага промяна на възложителя на инвестиционното намерение, съответно на заявителя в производството. Към уведомлението / стр.29/ са приложени нотариален акт за покупко-продажба, акт за общинска собственост и актуална скица на имота от кадастралната карта. Съгласно скица на поземлен имот на стр. 28 по делото, се установява, че територията е с предназначение „нарушена“, а имота е собственост на община Ямбол от 22.05.2018г., когато е сключен и договора за покупко-продажба т.е. преди издаване на оспорения административен акт е извършена промяна на лицето, имащо качеството на заявител на основание промяна на собственика на поземления имот. Промяната е допустима по аргумент от чл. 93 ал.7 от ЗООС.

Неоснователни са и останалите оплаквания, изложени в жалбата за неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е преценен кумулативния ефект на инвестиционното намерение, обусловен от съществуващите в непосредствена близост Регионално депо за битови отпадъци, ретензионен басейн на същия обект първи етап, клетка 1, закриване и рекултивиране на старото депо за неопасни отпадъци, действаща площадка за предварително третиране на битови отпадъци, кариера за добив на трошен камък, площадка за временно съхраняване на опасни отпадъци, добиване на гориво от отпадъци, чрез пиролизно изгаряне. В тази връзка следва да се каже, че доказателствените искания на жалбоподателя за извършване на СТЕ, чрез която да се докаже съществуването на посочения, съгласно терминологията на жалбата кумулативен ефект, бяха уважени като в хода на съдебното производство се установи, че за изготвяне на заключението е необходима специална техника за измерване на имисии и емисии, с каквато разполага само Регионалната акредитирана лаборатория на Изпълнителна агенция към МОСВ. За извършване на измервания на емисиите във въздуха от Регионалното депо за неопасни отпадъци и на мисиите от другите изброени в жалбата дейности, жалбоподателя следваше да плати разноски в размер, посочени от Регионалната лаборатория, както и да уточни точките на измерване и вида на мисиите, което не бе сторено от него и същия заяви искане да му бъде върнат и депозита за възнаграждение на вещите лица, които да изготвят заключение въз основа на извършените от лабораторията измервания. Следователно по този въпрос съдът следва да съобрази правните си изводи въз основа на представените по делото документи, представляващи административната преписка в цялост. Само за яснота на изложението и на жалбоподателя следва да се уточни, че релевираното оплакване за кумулативен ефект на инвестиционното предложение, следва да се преценява съгласно текста на т.ІV.4 от Приложение №2 „Информация за преценяване на необходимостта от ОВОС“ към чл.6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда / НУРИОВОС/. Съгласно т. ІV.4 „Тип и характеристики на потенциалното въздействие върху околната среда, като се вземат предвид вероятните значителни последици за околната среда вследствие на реализацията на инвестиционното предложение, т.4 Вид и естество на въздействието (пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно- и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно), т.нар. кумулативен ефект е всъщност твърдение за кумулативно въздействие на инвестиционното предложение върху околната среда. Следователно жалбоподателя твърди, че въздействието на инвестиционното предложение е кумулативно, поради съществуването на други действащи инвестиционни предложение т.е., че не е съобразен критерия по чл. 93 ал.4 т.1 буква „б“ вр. с т.3 буква „б“ от ЗООС – взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения за определяне естеството на въздействието на ИП върху елементите по чл.95 ал.4 от ЗООС. Проверка за основателността на оплакването за несъобразяване на решението с този критерии може да бъде извършена въз основа на съдържанието на оспорения административен акт, а обосноваността на изводите от предоставената от възложителя информация, включително математическото моделиране. На първо място обаче следва да се провери дали ответния орган е съобразил критерия по чл. 93 ал.4 т.1 буква „Б“ от ЗООС – взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения. Видно от т. І от мотивите, абзац втори, площадката на ИП има връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности. Конкретно съществуващите дейности са „Регионално депо за неопасни отпадъци – първи етап, клетка 1, действаща площадка за предварително третиране на битови отпадъци, инсталация за каталатично вакуумна пиролиза на отпадъци. Разгледаните дейности са взаимосвързани, спомагателни една на друга и са свързани с намаляване на количествата депонирани отпадъци. Според извършеното математическо моделиране на разсейването на емисиите на вредни вещества / линеен източник – МПС извозващи ТБО/ и на емисиите на интензивно миришещи вещества в атмосферния въздух / площен източник самата площадка за компостиране/ работата на инсталацията няма да доведе до нарушаване на нормите за качеството на атмосферния въздух. Моделирането на емисиите от компостиращата инсталация и емисиите от сепариращата инсталация и депото за ТБО показва, че не се очаква увеличаване на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда или т.нар кумулативно въздействие. Жалбоподателя не оспорва резултата от математическото моделиране, представено от възложителя, на което ответния орган се позовава, за да обоснове извода си за липса на кумулативно въздействие. Следователно критерия по чл. 93 ал.4 т.1 буква „б“ вр. с т.3 буква „Б“ от ЗООС е съобразен при преценката на необходимостта от извършване на ОВОС, а изводите са основани на представени от възложителя факти.

По отношение на оплакването, че не е избрана най-добрата налична техника, следва да се каже, че съгласно мотивите на оспореното решние компостирането е естествен екзотермичен процес, представляващ контролирано разграждане на органични материали чрез аеробен или анаеробен начин. Видно от ИП избран е аеробния начин на разлагане на биомасата и превръщането й в компост като аеробното разграждане има предимства пред анаеробното и тъкмо по-добрия метод е избран. Другите методи за получаване на компост няма и не се твърди от жалбоподателя да има. При аеробното разграждане микроорганизмите имат достъп до достатъчно кислород, за да посрещнат нуждите си, поради което е предпочитан метод за компостиране, тъй като е по-ефикасен и не води до изпускане на неприятни миризми. Според мотивите на органа, избраната технология на открито компостиране – под навес, с механизирано разбъркване и аериране на материала / зелени и дървесни отпадъци/ ще осигури оптимално протичане на процесите на аеробното разграждане на органичните вещества и разпространението на неприятни миризми в атмосферния въздух. Най-важния фактор, който влияе върху степента на разсейване на атмосферните замърсители е вятъра, чиято преобладаваща посока в района на площадката е изток – североизток. Самата площадка е на югоизток от село Хаджидимитрово т.е. под селото и предвид посоката на вятъра правилен е извода на ответния орган, че има благоприятни климатични фактори за разсейване на атмосферните замърсители. Село Дражево е на североизток от площадката т.е. откъм селата е и посоката на вятъра. Землищата на селата също няма да бъдат от наветрената страна на преобладаващата посока на вятъра. Площадката е избрана така, че всички най-близко разположени съседни обекти са в подветрената страна по отношение на преобладаващия вятър т.е. защитени са от него. Отделените емисии няма да доведат до промени в качеството на въздуха, тъй като бързо дифузират в пространството. Съгласно становище на РЗИ гр. Ямбол от 14.06.2018г. не се очаква риск за човешкото здраве. По този въпрос ответника е длъжен да се съобрази със становището на РЗИ. По аргумент от чл.7 ал.2 т.2 от НУРИОВОС компетентния орган провежда консултации със съответната РЗИ според местоположението на инвестиционното предложение, във връзка с определяне на необходимостта от извършване на ОВОС като изпраща информацията по чл.6 ал.1 т.1 до т.3 и иска мотивирано становище. В случая опасността за човешкото здраве от реализацията на инвестицонното предложение е преценена от съответната РЗИ, и не са налице доказателства по делото, опровергаващи извода на ответника, че за този елемент по чл.95 ал.4 от ОВОС има риск.

По отношение на оплакването, че няма доказателства за използването на най-добрите налични техники следва да се има предвид разпоредбата на чл.96 ал.8 вр. с чл.94 ал.1 т.9 от ЗООС - В случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9, когато инвестиционното предложение е предмет и на процедура по чл. 117, ал. 1 или 2, докладът по ал. 1 включва и описание на: 1. доказателства за прилагане на най-добрите налични техники. Случаите по чл. 94 ал.1 т.9 от ЗООС касаят инвестиционни предложения по Приложение №1, а настоящото е в обхвата на Приложение №2, т.11 буква „Б“ от ЗООС. Следователно не е необходимо да се представят доказателства за използването на най-добрите налични техники. В оспореното решение е посочено въз основа на информацията, предоставена от възложителя, че е избран по-добрия от двата възможни метода за превръщане на зелените и дървесни отпадъци в компост, а именно аеробното им разлагане.

Оплакването, че CO2, NH3, N2O, фини прахови частици, водни пари, летливи вещества, носители на неприятни миризми във въздуха, не са включени в потенциалните емисии от компостирането, а са визирани в инвестиционното намерение, е неоснователно. В представените резултати от математическо моделиране на разсейването на интензивно миришещи вещества / стр. 16 от документа/ са посочени потенциалните емисии от компостирането: миризми, дължащи се на разграждането на органични първични вещества, прах и биоаерозоли при работа с отпадъците, допълнителни газообразни емисии ЛОС, NH3, N2O, СН4. На стр.18 са посочени очакваните емисии от избраната инсталация за компостирани – неорганизирани, технологични: Очакват се емисии от СО2, който е парников газ, летливи органични съединения / ЛОС/ както от субстрата за компостиране, така и от самия компост, NH3, N2O, ФПЧ, водни пари и др. Доколкото концентрациите на амоняк в атмосферния въздух преди реализирането на ИП са много ниски то няма риск от достигане и надхвърляне на установената норма за качество на атмосферния въздух. Очакваните нива на емисии в атмосферния въздух на ФПЧ ще бъдат ниски, защото материалите за компостиране са преминали пред предварителни операции, при които голяма част от праховите частици, които могат да се отделят са вече отделени. Отделянето на прах и газове, както и неприятни миризми в атмосферата при така избраният метод за компостиране – аеробно на открита площадка, под навес, в улеи, в които материала ще бъде разбъркван с цел аериране и придвижване, се очаква да бъде минимално поради технологията, местоположението на площадката и стриктния контрол и мониторинг върху технологичните режими на работа през различните фази на компостирането, чрез автоматизирана система. На стр.39 от резултатите от математическото модулиране е представено моделиране на емисиите с програмен продукт, одобрен от МОСВ, за площен източник. За тим замърсител – интензивно миришещи вещества се очаква превишаване на пределно допустимата концентрация от 6.0 OUE/м/кубични/ в центъра на компостиращата инсталация при най-неблагоприятни атмосферни условия и максимално натоварване. Максимално еднократни концентрации на вредни вещества в 4бр. рецептори за площен източник на интензивно миришещи вещества е 0.0. Рецепторите са както следва: рецептор 1- на изход запално на гр. Ямбол, рецептор 2- Кабиле, рецептор-3 с. Дражево, рецептор4- с. Хаджидимитрово, което отстои от площадката на 1 500м и е най-близко разположения рецептор / населено място/. Максимално възможните средногододишни дифузионни емисии от площен източник на интензивно миришещи вещества е 0.427 OUE /м / кубични/ при ПДК от 1.5 OUE/м/кубични/.

Основното оплакване, че не е изследван от възложителя кумулативния ефект на инвестиционното предложение, който възниква поради съседство на площадката с действащата първа клетка на Регионалното депо за ТБО и обслужващата го площадка за сепариране на отпадъците, и съответно не е се съобразен този ефект от ответния административен орган, се опровергава също от представеното математическо моделиране на емисиите от линеен източник, чрез извършване на 72-часови проби и съпоставянето им с очакваните емисии от работата на компостиращата инсталация. В жалбата и в съдебно заседание не се твърди невярност на посочените резултати в математическото моделиране, поради което този документ представлява годно доказателство за липсата на кумулативен ефект, до какъвто извод е стигнал ответния административен орган. Заключението от математическото моделиране е, че работата на компостиращата инсталация няма да създава кумулативно въздействие т.е. допълнително годишно натоварване в разглеждания район от сметоизвозващите автомобили до и от депото за ТБО.

Относно процедурата: На 23.04.2018г. възложителя – тогава Екобулпак АД в качеството му на собственик на поземления имот УПИ ІІ-300, местност „Гол баир“, землище на с. Хаджидимитрово с предназначение за производствено складова дейност предварително третиране на отпадъци с неопасен характер / Заповед №РД-0645/03.06.2016г. на Кмет на община Тунджа, стр.107/, върху който се изгражда инсталацията, е депозирал Уведомление за инвестиционно предложение вх. №1992/23.04.2018г./ стр.114/ до Директора на РИОСВ Стара Загора – образец по приложение №5 към чл.4 ал.1 от НУРИОВОС. Към Уведомлението са приложени Информация за инвестиционното предложение – Характеристика, уведомления и обяви до Кмета на община Тунджа и кмета на с. Хаджидимтрово, документ за собственост на имота, доказващ правото на Екобулпак АД да бъде възложител на инвестиционното предложение и съответно заявител в административното производство, скица – извадка от ПУП за имота. На 23.04.2018г. Кмета на община Тунджа е поставил входящ номер на Уведомлението за инвестиционното предложение, към което е приложена на хартиен и електронен носител Информация по чл.4 ал.3 от Наредбата за ОВОС и обява за информиране на населението на общината / стр.144/, идентично е Уведомлението и до Кмета на с. Хаджидимтрово / стр.136 и стр. 137/.

На 02.05.2018г. Директора на РИОСВ Стара Загора, след преценка на вида на инвестиционното предложение, съобразно дейностите по Приложение №1 и №2 към чл.81 от ЗООС е уведомил възложителя, че е необходимо да се прецени необходимостта от извършване на ОВОС, за което решение компетентен е същия административен орган. За преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение е необходимо да се внесе писмено искане, придружено с информацията по приложение №2 от Наредбата по ОВОС, доказателства за изпълнението на задължението за уведомяване на кмета на населеното място и засегнатото население, документ за платена такса. На 18.05.2018г. възложителя е депозирал Искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, към което е приложил Информацията по приложение №2 към чл.6 от Наредбата за ОВОС. Директора на РИОСВ Стара Загора е уведомил и кметовете на община Тунджа и на село Хаджидимитрово за предоставената на възложителя възможност да инициира производство по издаване на Решение за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС. На 23.05.2018г. е провел и съгласувателна процедура с РЗИ Ямбол, на която институция е изпратил съгласно чл.7 ал.2 т.2 от НУРИОВОС Информацията за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Същата Информация за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС е била оповестена в периода от 28.05.2018г. до 11.06.2018г. от кмета на село Хаджидимитрово, а в периода от 28.05.2018г. до 15.06.2018г. е била на разположение и на обществеността на община Тунджа / стр. 19 по делото/. С това са изпълнени изискванията на НУРИОВОС за информиране на засегнатата общественост и за участие, чрез изразени становища, каквито са постъпили единствено от жалбоподателя, който е възразил с доводи идентични на изложените в жалбата и е поддържал становище за необходимост от извършване на ОВОС, поради опасност от замърсяване на атмосферния въздух с миризми, прах, мисии и емисии на вредни вещества, поради кумулативно въздействие на инвестиционното предложение с работещите в съседство Регионално депо за ТБО и свързаните с него дейности по сепариране на отпадъци, което притежава комплексно разрешително. Информацията за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС е била оповестена и в периода от 18.05.2018г. до 06.06.2018г. на интернет страницата и на информационното табло в сградата на РИОСВ Стара Загора за изразяване на становища от заинтересованите лица. В резултат на осигурения достъп е постъпило възражение от жалбоподателя, което както се посочи и по-горе и със съдържание идентично с релевираните пред съда оплаквания за материална незаконосъобразност на оспореното решение. В тази връзка следва да се каже още, че административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност при решаване на въпроса за необходимостта от извършване на ОВОС, която самостоятелност е изключена, ако са налице обстоятелствата по чл.31 ал.8 от Закона за биологичното разнообразие, при становище на МЗ или на съответната РЗИ за необходимост от ОВОС и неприложимото към казуса основание по чл. 99б ал.6 от ЗООС. В останалите случаи компетентния орган преценява необходимостта от извършване на ОВОС въз основа на предоставената информация, критериите по чл. 93 ал.4 от ЗООС, за прилагане на които задължително излага мотиви, получените становища и резултати от консултации.

Преди да постанови оспореното решение на 14.06.2018г. ответния административен орган е поискал от възложителя в срок до 29.06.2018г. да представи математическо моделиране на потенциалните емисии от дейността на инсталацията за компостиране на разделно събрани зелени и дървесни отпадъци“, което изискване е отправено след постъпване на становището на жалбоподателя в РИОСВ Стара Загора. Математическото моделиране е представено пред РИОСВ Стара Загора от община Ямбол и представлява Оценка на въздействието върху атмосферния въздух при реализирането на инвестиционното предложение. Част VІ. Изчислени емисии на вредни вещества по Corin AIR. Резултати от моделиране на вредните вещества в приземния слой. Кумулативен ефект, съдържа извършените изчисления на емисиите съгласно Актуализираната единна методика, утвърдена със Заповед №РД-165/20.02.2013г. на МОСВ и отхвърля като неоснователни изложените в жалбата оплаквания за не включване на емисиите вредни вещества от работата на инсталацията в информацията за инвестиционното предложение и оттам не правилна преценка на органа за съществуване на вероятност от значителното въздействие на нейната работа върху човешкото здраве. Производството на компост е представено в Актуализираната единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха с код 091005. В таблици са дадени местоположението на рецепторите / населените места/, емисиите на различни замърсители – Въглероден оксид – 0.0000185г/м.с, Азотни оксиди-8.99Е-08, Летливи органични съединения-2.88Е-06, Метан-6.61Е-08, Въглероден диоксид-0.0025363, частици/ сажди/-3.28Е-07, Амоняк – NH3-9-41Е-09. Също в таблица са показани стойностите на максималното предходно замърсяване за линеен източник – емисиите на вредни вещества от автомобилите, които транспортират отпадъците до инсталацията и до съседните депо и сепарираща инсталации по пътя от населените места до инсталацията и депото – 46-5 курса на ден, при 1025 автомобила на месец. Пр иземните концентрации от транспортното натоварване по пътния участък от депото до гр. Ямбол и с. Хаджидимитрово е с дължина от 16 км. в едната посока. Така замърсителя въглероден оксид от линейния източник има стойност от 0.0000185 г/секунда при максимален праг от 0.031 мг/м кубичен, и пределно допустима количество за 8-масова средна стойност от 10мг/м кубичен. Проследяването на стойностите на посочените замърсители от линейния източник в таблица 13 към част VІ сочи на извод, че няма превишение на максимално допустимите количества, което обосновава твърдението на възложителя, че средата не е предварително натоварена и няма да има кумулативен ефект. Основното замърсяване е от отделяните от автомобилите емисии на вредни вещества, а от инсталацията се отделят основно интензивно миришещи вещества, които са описани по-горе. На таблица 14 са показани и маскималните еднократни приземни концентрации на изброените замърсители, а интензивно миришещите вещества от площния източник / инсталацията/ са обсъдени по-горе и еднократните приземни концентрации не достигат и половината от пределно допустимите количества средногодишно, като до рецепторите приземната им концентрация е 0.0. Следователно обосновано е заключението на административния орган, че няма необходимост от извършване на ОВОС, включително и поради липса на необходимост от извъришване на оценка за съответствие по ЗБР – хипотезата по чл.31 ал.8 от същия закон. При преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС компетентния орган преценява и необходимостта от извършване на ОС. Когато прецени, че има вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона, органа е длъжен да реши, че е необходимо извършване на ОВОС, в хода на която процедура по аргумент от чл.31 ал.4 от ЗБР се извършва и оценката за съвместимост с предмета и целите на защитената зона. Настоящото инвестиционно предложение не попада в териториалния обхват на защитени зони, не граничи с тях, и няма вероятност да окаже отрицателно въздействие. Фактите, на които се основава извода на органа, че инвестиционното предложение няма да засегне най-близко разположената зона „Адата-Тунджа“ за опазване на птиците са съществуващите пътища, и липсата на необходимост от използване на допълнителни площи, извън имота за реализация на инсталацията.

Мотивиран от горното, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „Движение с екологична насоченост“ ЕИК176232504 с. Дражево, против Решение №СЗ-57-ПР/05.07.2018г. на Директора на РИОСВ Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневне срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: