Р Е Ш Е Н И Е

№ 395 19.12.2018 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурора Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 368 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на Х.П.Д. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН), гр.София за присъждане на сумата 10000лв (десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 16.05.2013г.- 02.08.2013г. от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрация на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване в Затвора гр.Стара Загора, на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия.

В исковата молба се твърди, че ищецът пребивавал в периода 16.05.2013г.-02.08.2013г. в Затвора гр.Стара Загора при неблагоприятни санитарно-хигиенни и битови условия, които се изразявали в липса на течаща вода и санитарен възел в килията /поради което се налагало да ползва за физиологични нужди кофа/, твърде малко жилищно пространство в килията, наличие на мишки, хлебарки, дървеници. Твърди, че в спалното помещение се пушело, липсвала вентилация и климатизация, било твърде горещо. Твърди, че не му били осигурени необходимите условия за лична хигиена – достъп до баня и топла вода за полагаемото му се време, тоалетна хартия, сапун, четка, както и липсвала топла вода за пране. Излага и твърдения, че не била спазвана нужната хигиена при приготвяне на храната. Вследствие от описаните условия претърпял вреди – страдания, физически болки, психически стрес, потиснатост, неудобство, чувство на мизерия и погнуса, безсилие и незащитеност. По изложените съображения, иска да бъде осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ да му заплати сумата 10000лв -обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от неосигуряване на санитарно-битови и хигиенни условия в аспектите, които визира, при изтърпяване на наложено му наказание в Затвора – Стара Загора в период 16.05.2013г.-02.08.2013г.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, в писмен отговор по чл.131 ГПК /л.16 и сл./ и чрез процесуалния си представител по делото заема становище за неоснователност на иска. Твърди, че ако и в конкретното спално помещение в Затвора-Стара Загора да не е имало санитарен възел, ищецът, наред с останалите лишени от свобода лица, са можели да ползват общите санитарни помещения, обособени на коридора в групата. Осигурени били възможности за проветрение, достъп до естествена светлина и въздух от отваряеми прозорци в спалните помещения. Твърди, че съответно на чл.151 ал.1 от ЗИНЗС били създадени условия за лична хигиена, а грижите по поддържането на хигиената в самите помещения била на лишените от свобода по аргумент от чл.21 ал.2 от ППЗИНЗС, като администрацията осигурявала условия за това. Твърди определен ред и периодично изпиране в перално помещение на чаршафи и завивки, осигурена била възможност за къпане на лишените от свобода два пъти седмично, всяка група е посещавала банята в определения за това ден, предоставяни били хигиенни и почистващи материали. Осъществявани били дейности по дезинсекция, дезинфекция и дератизация. Твърди, че кухненския блок в Затвор – Стара Загора бил въведен в експлотация след основна реконструкция през м.май 2012г., като помещенията и оборудването отговаряли на здравните изисквания, на всички работещи предварително и периодично се извършвали медицински прегледи и изследвания. Цялостен контрол по изпълнение на задълженията на лицата по спазване хигиенните норми, изискванията и санитарните правила се осъществявал от медицинските специалисти към МЦ, които изпълнявали задълженията на здравни инспектори. Храненето на лишените от свобода се осъществявало в обособена столова, също отговаряща на санитарно-хигиенните изисквания. Храната се раздавала от лишени от свобода, три пъти дневно, като посочва ред, при който по изключение можело да се разрешава качване на предоставяната безплатна храна в спалните помещения. Твърди, че ищецът е пребивавал многократно в местата за лишаване от свобода във връзка с наложени му мерки за неотклонение, съответно наказание лишаване от свобода, като с поведението си на практика се е поставял в ситуация отново да пребивава при тези условия. Последно наложеното наказание лишаване от свобода в размер 2г и 6 м. било изтърпяно в период 22.03.2017-31.08.2018г. Позовава се на чл.41 от ЕКПЧ относно понятието справедливо удовлетворение, като счита че не се следва в случая обезщетение. Отделно твърди, че искът е погасен по давност на основание чл.110 от ЗЗД. Поради изложеното, иска отхвърляне на предявения от Х.П.Д. иск изцяло.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото, на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение че искът е частично основателен, доколкото било доказано, че в периода 16.05.2013г.-02.08.2013г. в часовия диапазон 20ч - 06ч ищецът не е имал възможност да ползва санитарен възел и течаща вода. Останалите аспекти на неблагоприятни според ищеца условия, счита че не се доказват. Поради изложеното пледира за частично уважаване на исковата претенция.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

В периода 16.05.2013г.-02.08.2013г. Х.П.Д. ***, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода 3 месеца, наложено му за осъждане по чл.343в от НК с присъда по НОХД №513/2013г на РС Казанлък /писмо с характер на удостоверение изх.№1829/31.08.2018г от Началника на Затвора – гр.Стара Загора, л.19-л.20 от делото/. Според същото писмо, по време на процесния период е пребивавал в І група на корпуса на затвора. От 05.06.2013г. е в позиция на отговорник на групата, като е полагал доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС до освобождаването си. Настанен е бил в спално помещение коридор 2Б от Корпуса на Затвора, като поради значителния период от време /повече от пет години/, липсвала информация за покилийното му настаняване.

В периода 16.05.2013г.-02.08.2013г. спалните помещения в Затвор Стара Загора, вкл.тези, в които е бил настаняван ищеца, не са били оборудвани със самостоятелен санитарен възел, но достъпът до такъв е бил свободен за лишените от свобода в периода от 06:00ч до 20:00ч съобразно тогавашните изисквания и график за разпределение на времето. В останалата част от денонощието, според ответника, достъп до санитарни помещения бил осигуряван на лишените от свобода при необходимост /писмо с характер на удостоверение изх.№1829/31.08.2018г- л.19/.

Всички спални помещения в коридора, където пребивавал ищеца в исковия период били снабдени с отваряеми прозорци, т.е.осигурен достъп на естествена светлина и въздух и възможност за проветрение по желание на лишените от свобода, при осигурено отопление и изкуствено осветление.

На ищеца, като лишен от свобода, в исковия период е осигурена възможност за къпане по график два пъти седмично, както и било разрешено да се затопля вода с бързовар. Осигуряван е от затворническата администрация сапун, два пъти месечно се е перяло спалното бельо, веднъж годишно одеялата.

В Затвора гр.Стара Загора, вкл.в исковия период, е създадена организация по поддържане на хигиената, като ежедневно се почиствали общите помещения /коридор на групата, бани и умивални/ под ръководство на отговорника на секция „Хигиенно-битова“ към самодейните затворнически органи на съответната група, всяко спално помещение давало дежурство, на ротационен принцип. Ежемесечно по групи и коридори били осигурявани необходимите почистващи препарати и санитарно-хигиенни материали / писмо с характер на удостоверение изх.№1829/31.08.2018г, доказателства за направени разходи за материали за почистващи материали л.36-45/. Извършени са разходи и за услугите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация – л.46 и сл/. Контролът относно състоянието на хигиената се е осъществявал ежедневно от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа на съответните групи и надзорно охранителния състав. На лишения от свобода били осигурени самостоятелно легло и принадлежности /дюшек, възглавница, одеало, калъфка, спално бельо /л.19/.

Храната за лишените от свобода е приготвяна от затворническата кухня, с каквато разполага Затвора гр.Стара Загора. Същата е сервирана в затворническата столова, в съответствие с установените санитарно-хигиенни норми. Всички лишени от свобода, работещи в кухненския блок и столовата, са подлагани на първични и периодични медицински изследвания, гарантиращи доброто им здравословно състояние. Перманентно е осъществяван контрол относно санитарно-хигиенното състояние на кухненския блок и столовата от Медицинския център към Затвора и ежедневно от съответната дежурна част. Не са налични в архивната документация към затворническото досие на Х.П.Д. /ЗД арх.№ 395/13/ отправени от него молби, жалби или искания до администрацията във връзка с каквито и да е проблеми от санитарно битов характер / писмо с характер на удостоверение изх.№1829/31.08.2018г л.19-20/.

За прилаганите хранителни практики в затворническия хранителен блок в Затвор Стара Загора са представени и приети като доказателство „процесен НАССР“ „Добри производствени и хигиенни практики“ - л.58 и сл. Съдържа данни, че затворническия кухненски блок в Затвор Стара Загора, след реконструкция през м.май 2012г. отговаря на изискванията на Наредба №5 от 25.05.2006г. за хигиена на храните и др нормативни документи, свързани с изискванията към безопасността на храните, като детайлизира оборудването, неговите характеристики и режим на работа, изисквания за поддържането му, мониторинг, корективни действия, документация, вкл. проектна документация – част технологична и част отопление и вентилация – приложение №1, списък на работните помещения-приложение №2, списък на технологичното оборудване – приложение №3. Представена е инструкция за входящ контрол на суровини, храни и опаковъчни материали /л.63-65/, процедура по транспортиране на храни и опаковъчни материали /л.66/, инструкции за почистване и дезинфекция на автомобили, превозващи готова храна и хранителни продукти от затвора до ЗО „Стара Загора“ и ЗО „Черна гора“ /л.67/; програма 4 „Съхранение на храни“-/л.68 и сл/, програма 5“Технологична обработка на храните –л.72, инструкция за сроковете на съхранение на готовата кулинарна продукция – л.73; инструкция за съхранение и дезинфекция на яйца – л.74; инструкция за размразяване л.75, Програма „Обща хигиена“ л.76-81; Програма лична хигиена и здравно състояние на персонала – л.82 -84; Програма за лична хигиена на работниците –л.85 и сл.

Видно от подадения отговор на исковата молба ищецът е пребивавал многократно в МЛС по повод наложена МН“ЗС“ и наказание „ЛС“, като последното наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2г и 6м. е изтърпяно /след приспадане на ЗС/ за периода 22.03.2017г. до 31.08.2018г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства чрез разпит като свидетел на С.А.К.. Свидетелят К. твърди, че е пребивавал в Затвор Стара Загора в период година и два месеца, започнал от 28.06.2013г. до освобождаването му, не помни датата, като бил с ищеца в едно приемно отделение за около месец. Килиите в приемно отделение били с по 3-4 човека. Твърди, че били 10-тина човека в килия, понякога 8, понякога 11, като свидетелят не е пребивавал в обща килия с ищеца. Виждали се с ищеца по различни мероприятия. В периода 2013-2015г в килиите нямало тоалетни, лишените от свобода ползвали за времето през нощта кофи за облекчаване на физиологичните си нужди, през деня килиите били отворени. Твърди наличие на дървеници в спалните помещения, видял няколко пъти, че ищеца бил обринат. В килиите нямало климатизация и вентилация, както и сега, проветрявали се от прозорец. Не всички прозорци били отваряеми, някои нямали стъкла, ищецът бил непушач, но бил настаняван в килия съвместно с пушачи. Твърди че къпането ставало веднъж седмично, няма точен спомен. Банята била „който свари“, който е по-слаб го бутали настрани. По време на престоя тоалетни принадлежности като четка, паста за зъби не бивали осигурявани, а който нямал пари не можел да си купи. Храната в столовата се сервирала от лишени от свобода, се сервирало без да се мият ръцете. Тяхната хигиена не била на ниво. Твърди, че се пушело в столовата, масите обикновено не били почиствани. Сега било подобрено качеството на храната, хранели се в обща столова. Свидетелят не знае с колко човека е бил настанен в едно помещение ищеца /след престоя им в приемно отделение/. Признава, че прозорците в килиите били отваряеми. Виждал да се пръска против дървеници, като заявява, че след това дървениците ставали още по-агресивни. Пералнята в затвора перяла само спално бельо, не и дрехи, всеки си перял дрехите на чешмите. Това ставало като имат баня и като били 86 човека в коридора примерно от 7 до 9 ч сутрин или от 11ч до 12ч, а после нямало къде да се „проснат“ изпраните дрехи.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявен е срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” иск за присъждане на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие условията, в които бил поставен за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвор – Стара Загора и които според твърденията в исковата молба са в нарушение на забраната за подлагане на изтезания, нечовешко или унизително отношение, регламентирана в чл.3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, която разпоредба поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат от нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Насочен е срещу Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието с териториални служби, в т.ч. затворите /чл.12 ал.3 ЗИНЗС/. Посочено е място на увреждането в гр. Стара Загора, искът е подсъден на АС - Стара Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/. Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 284, ал.1, във вр. с чл. 285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с  §47 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС.

Разгледан по същество, искът е неоснователен и недоказан.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а съгласно ал.2 - за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Искът за вреди се основава на твърдения за поставянето на ищеца при неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, а именно: предмет на исковата претенция на Х.Д. е обезщетяване на неимуществени вреди /страдания, неудобства, унижение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС/, посочени като обща последица от поставянето му при неблагоприятни битови, санитарно-хигиенни условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, недостатъчно проветрение, малка жилищна площ, наличие на вредители в килията, неосигуряване възможност за лична хигиена и неспазване хигиената при приготвяне и поднасяне на храната от служители в Затвор Стара Загора в период 16.05.2013г. - 02.08.2013г.

Доказа се, че ищецът е пребивавал в Затвор Стара Загора в период 16.05.2013г. - 02.08.2013г. /писмо л.19/.

Ответникът се позовава на изтекла погасителна давност. Вземане на ищеца за обезщетение за вреди, претърпени в резултат от незаконосъобразна административна дейност на администрацията на ответника в период 16.05.2013г.-02.08.2013г., е възникнало, съответно и станало изискуемо на 03.08.2013г., деня, следващ датата 02.08.2013г, на която е преустановен престоя на ищеца в условията, които се твърдят. Погасителната давност за вземането за обезщетение за вреди е 5 год. / чл.110 от ЗЗД/ и би изтекла на 02.08.2018г. Давността е прекъсната с предявяване от Х.Д. на 23.07.2018г. на настоящия иск за присъждане обезщетение за вреди от поставянето при описаните условия. Следователно исковата претенция не е погасена по давност, съответно искът не е неоснователен на това основание.

Следва да се разгледат условията в Затвора – Стара Загора за периода 16.05.2013г.- 02.08.2013г. от гл.т.изискванията на чл.3, ал.2 вр.с ал.1 от ЗИНЗС и съответно относимите за тях норми.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. В случая исковата претенции за незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника се свързват с оплакванията за поставянето му при нехуманни и унизителни условия, от гл.т. неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия /чл.43 ал.3 ЗИНЗС, сега ал.4/, не осигуряване постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, проветрение, вентилация, нормални битови и хигиенни условия /чл.43 ал.4 ЗИНЗС ДВ бр.25/2010г, чл.20 ал.2 и ал.3 и чл.21 ППЗИНЗС в редакция ДВ бр.9/2010г, действала в периода/. Следователно въпросът е дали конкретните битови, санитарно хигиенни и пр.условия при които е бил поставен ищеца в Затвор-Стара Загора, са съответствали на законовите изисквания или не и дали ако отговорът е отрицателен, то това сочи на накърняване на основното човешко право на не подлагане на изтезания, жестоко или нечовешко отношение /чл.29 ал.1 от Конституцията на Република България, чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/, чл.3 ал.1 ЗИНЗС/. Според чл.3 ал.1 ЗИНЗС /ДВ бр.25/2009 в сила от 01.06.2009г/, действала в исковия период, осъдените лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това тяхно право съответства насрещно административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите за нормално човешко съществуване условия, т.е.- такива, обезпечаващи физическо и психическо здраве на лицата и зачитане правата и достойнството им /чл.2 т.3 ЗИНЗС/.

Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ е било формулирано в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС /ДВ бр.103/2012г., в сила от 01.01.2019г./, но не е било в сила в исковия период. Същевременно администрацията на ответника е била обвързана от забраната за мъчително или нечовешко отнасяне, установена чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, така и в чл.3 от ЕКПЧ. В чл.10, т.1 от Международния пакт за политически и граждански права също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание, респективно задържаните под стража лица, това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, а съгласно изричната норма на чл.3 ал.2 т.2 /ДВ бр.29/2009г/ за нарушение на ал.1 се счита умишленото поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето. По делото не се установи в исковия период ищецът да е бил поставен в условия на толкова малка жилищна площ и други крайно неблогоприятни санитарно-хигиенни и битови условия, че да се преценят като нарушаващи право на хуманно отношение при изтърпяване на наказанието. Установи се, че ищецът, като лишен от свобода в периода 16.05.2013г. до 02.08.2013г. е разполагал със самостоятелно легло и принадлежности /дюшек, възглавница, одеяло, калъфка, спално бельо /л.19/. От свидетелските показания, сочещи данни за населеността на спалното помещение на свидетеля, не могат да се правят изводи за спалното помещение на ищеца. Няма данни за превишаване капацитета на затвора в исковия период. Следователно изискването за осигуряване минимална жилищна площ не се доказва неспазено.

Не се доказаха твърденията за крайно неблагоприятни битови условия от гл.т.липса на проветрение и климатизация на спалните помещения в Затвора-Стара Загора. Съгласно чл.20, ал.2 от Правилника за приложение на ЗИНЗС /ДВ бр.9/2010г/ в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Според ал.3 на чл.20 ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Установи се, че в спалните помещения на Затвора-Стара Загора в исковия период са били осигурени условия за пряк достъп на светлина и въздух. Имало е в спалните помещения прозорци, вкл. отваряеми, които лишените от свобода да могат да отварят по свое усмотрение. Не се установи недостиг на светлина и въздух в спалните помещения в Затвора през исковия период. Действително по делото се доказа, че в спалните помещения, вкл.в коридора на групата, в която е бил поставен ищеца е нямало през исковия период самостоятелен санитарен възел /писмо л.19, свидетелски показания/. От свидетелските показания на св.К. се доказа, че затворниците не са можели да ползват общия санитарен възел нощно време и са ползвали за физиологичните си нужди кофа. Спалните помещения на лишените от свобода са били заключвани след 20ч вечер и до 6ч сутрин, следователно свободен достъп на лишените от свобода лица до санитарен възел в този отрязък от време не е бил осигурен. За да се приеме като нарушаващо изискването за хуманно отношение, неизпълнението на изискването за постоянен достъп до санитарен възел следва да се разгледа от гл.т.въздействието му върху лицето и като част от другите характеристики на условията на задържане. В случая се касае за престой при сравнително кратък период от време /два месеца и половина/ при липса на други признаци на крайно неблагоприятни условия, в които да е пребивавал ищеца. По делото не се доказа незадоволителна хигиена на спалните и общите помещения, както и неосигурени възможности за лична хигиена. В Затвора гр.Стара Загора, вкл.в исковия период, е създадена организация по поддържане на хигиената, като ежедневно се почиствали общите помещения /коридор на групата, бани и умивални/ под ръководство на отговорника на секция „Хигиенно-битова“ към самодейните затворнически органи на съответната група, всяко спално помещение давало дежурство, на ротационен принцип. Ежемесечно по групи и коридори били осигурявани необходимите почистващи препарати и санитарно-хигиенни материали /писмо с характер на удостоверение изх.№1829/31.08.2018г –л.19, доказателства за направени разходи за материали за почистващи материали л.36 -45/. Контролът относно състоянието на хигиената е осъществявал ежедневно от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа на съответните групи и надзорно охранителния състав.

Свидетелят К. твърди наличие на дървеници. Съдът приема, че данните за такива в отделни периоди не могат да доведат до извод за несъответни битови условия като цяло. Извършени са от Затвора Стара Загора разходи за услугите по дезинфекция, дезинсекция и дератизация – л.46 и сл/. Свидетелят К. също признава, че е пръскано срещу дървеници.

Според чл.151 ал.1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за: 1. поддържане на косата и бръснене; 2. хигиена на ръцете и краката; 3. къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира; 4. задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично. Ищецът се оплаква от лишаване от условия за хигиена и хигиенни принадлежности. Условия за хигиена на ищеца, като лишен от свобода във визирания период са били осигурени –възможност за ползване на санитарните помещения, възможност за къпане по график два пъти седмично, както и на задържаните лица е било разрешено да се затопля вода с бързовар. Свидетелските показания в частта, че къпането е ставало веднъж седмично, не са категорични, тъй като свидетелят признава че няма точен спомен. Осигуряван е от затворническата администрация на Затвор Стара Загора сапун, два пъти месечно се е перяло спалното бельо, веднъж годишно - одеялата. Не се установи неизпълнение на чл.151 ал.1 от ЗИНЗС във визирания в исковата молба период, нито неизпълнение на изискване за осигуряване на хигиенни принадлежности –тоалетна хартия, четка за зъби, каквито той визира.

По делото не се доказва нарушаване на хигиенните норми при приготвяне и поднасяне на храната. Храната за лишените от свобода е приготвяна от затворническата кухня, с каквато разполага Затвор Стара Загора. Същата е сервирана в затворническата столова, в съответствие с установените санитарно-хигиенни норми. Всички лишени от свобода, работещи в кухненския блок и столовата са подлагани на първични и периодични медицински изследвания, гарантиращи доброто им здравословно състояние. Перманентно е осъществяван контрол относно санитарно-хигиенното състояние на кухненския блок и столовата от Медицинския център към Затвора и ежедневно от съответната дежурна част. Не са налични в архивната документация към затворническото досие на Х.П.Д. /ЗД арх.№ 395/13/ отправени от него молби, жалби или искания до администрацията във връзка с каквито и да е проблеми от санитарно битов характер / писмо с характер на удостоверение изх.№1829/31.08.2018г л.19-20/.

Следователно, ако и в исковия период от 16.05.2013г. - 02.08.2013г. да се установи неосигурявана от администрацията на затвора възможност за времето от денонощието от 20ч вечерта до 6ч сутринта ищецът да разполага с непосредствен достъп до санитарен възел, съдът намира, че изложеното не съставлява в конкретния случай такова обстоятелство, което да се приеме, като сочещо на нечовешко или унизително отношение. Касае се за временно неудобство, което е траяло само нощем, при липса на проявени, кумулативно с него на други аспекти на условията по изтърпяване на наказанието, които да се определят като крайно неблагоприятни, унизителни или опасни за здравето, нито такива, надхвърлящи прага на суровост, присъщ на наказанието. Съдът приема, че санитарно-хигиенните и битови условия, при които ищецът е бил поставен от 16.05.2013г.- 02.08.2013г. в Затвора - Стара Загора като цяло не са били в нарушение забраната предвидена в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. В съвкупността си условията в Затвора – Стара Загора във визирания период и проявени спрямо ищеца не могат да се определят като нехуманни, нито опасни за здравето му. Неприятни психически и емоционални състояния, съответно неудобства, които е търпял ищецът през исковия период, в случая не се установи да надхвърлят тези, присъща последица от прилагания режим по изпълнение на наказанието. В случая, ако и да е търпял ищеца неудобства по време на изтърпяване от ищеца на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора от гледна точка санитарно-хигиенните и битови условия, то те не се доказа да са били дотолкова интензивни, нито кумулирани, нито продължителни във времето /касае се за период от 2 месеца и половина/, че да са надхвърлили прага на страдание, свързан с изпълнение на наказанието.

След като не се доказа нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС спрямо Х.Д. като лишен от свобода в периода 16.05.2013г.-02.08.2013г. в Затвора гр.Стара Загора, следователно липсва един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, съответно искът, предявен на това основание е неоснователен.

Предвид изложеното, искът на Харала Д. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Х.П.Д. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на сумата 10000лв (десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 16.05.2013г.-02.08.2013. от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрация на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване в Затвора гр.Стара Загора, където ищецът пребивавал в посочения период, на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия – липса на минимално изискуема жилищна площ; липса на вентилация и климатизация в килията; неосигуряване на необходимите условия за лична хигиена – достъп до баня и топла вода за полагаемото му се време, тоалетна хартия, сапун, четка, както и липса на топла вода за пране; неосигуряване нужната хигиена при приготвяне на храната, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: