Р Е Ш Е Н И Е

№51 25.02.2019 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета год., в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №378 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на М.Г.Х. – изтърпяващ наказание в Затвора гр. Стара Загора, срещу Заповед №Л-1254/05.07.2018 год. на Началника на Затвора гр. Стара Загора, с която е наредено жалбоподателя да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален режим. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е издадена на основание чл.198, ал.1 и 3 от ЗИНЗС, поради което и при постановяването й, е следвало да се има в предвид поведението през предходната една година от постановяването на заповедта, т.е. за периода 05.07.2017 год. – 05.07.2018 год. В заповедта обаче като мотиви са посочени и осъжданията му за извършените от него престъпления. Не отрича, че за периода от февруари 2017 год. до датата на издаване на заповедта са му наложени пет дисциплинарни наказания, наложени съответно със заповед от 01.03.2017 год., 02.03.2017 год., 01.08.2017 год., и две заповеди от 07.09.2017 год. Две от тези заповеди, са обаче извън едногодишния период, който следва да се съобрази при издаването на заповедта – тези от 01.03.2017 год. и 02.03.2017 год. По отношение на останалите заповеди, счита, че същите касаят кратък период от едногодишния – наложени са за извършени от него нарушения в периода 08.07.2017 год. – 17.07.2017 год., т.е. в рамките на дванадесет дена. Вземането им в предвид от страна на Началника на Затвора при постановяването на заповедта е нарушение на духа и буквата на закона. Излага съображения, че при промяната на режима от специален на строг, то положението му няма да се промени съществено, тъй като отново ще бъде настанен в постоянно заключено помещение. Това следва от обстоятелството, че е осъден на доживотен затвор. Като нарушение изтъква също така и обстоятелството, че началника на затвора не го е уведомил, че е започнало производството по издаването на заповедта, като по този начин не го е запознал с материалите по административната преписка и не му е осигурено участието в производството. Това бездействие счита, че представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че оспорената заповед не е мотивирана. От настаняването му в затвора до момента на издаването на оспорената заповед са минали повече от 16 години, в които е държан в условията на продължителна-тежка изолация в ЗПС и въпросния специален режим не е успял да постигне целите си, заложени в чл.65, ал.1 и чл.40, ал.1, и ал.2 от ЗИНЗС. Поради което не става ясно, кое е накарало Началника на Затвора да си мисли, че продължаването на специалния му режим с още 1, 11 или 111 години ще се постигнат целите за които е определен първоначално определения специален режим. Според практиката на ЕСПЧ, продължителното държане в условията на изолация на специален режим, е пагубно за физическото и психическото здраве на затворника. Това не може да доведе и до поправително въздействие върху затворника. Извършените от него нарушения срещу затворника Радев са маловажни дисциплинарни нарушения и не могат да бъдат оправдание за държането му в условията на продължителна изолация. Не е ясно от мотивите на заповедта, кое негово действие, бездействие или кое поведение, по какъв способ, кой е как е стигнал до заключението, че оценката на риска му е 71 бала, а не повече или по-малко. Това го мотивира да приеме, че оспорената заповед е немотивирана. В заповедта не са взети в предвид също така и съображенията на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България, в което ясно е посочено, поставянето на затворника в условията на продължителна изолация на специален режим, нечовешко и унизително отношение водещо до нарушение на чл.3 от ЕКПЧС. В заключение е направено искане за отмяната на заповедта изцяло като незаконосъобразна.

В хода на съдебното производство на жалбоподателят е предоставена и безплатна правна помощ, като процесуален представител по делото се явява адв. С.. В подадената до съда молба, е изложил подробни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед. Като съществено процесуално нарушение е прието, че за образуваното съдебно производство жалбоподателят не е бил информиран, а отразеният в заповедта период не отговаря на законовите изисквания, тъй като в заповедта следва да се има в предвид едногодишен период от последното произнасяне, а не както е включено в заповедта и допълнително пет месеца, вследствие на отмяната й от Административен съд Стара Загора. Заповедта, както и документите по преписката са издадени въз основа на отменени правни норми. Посочените в оспорената заповед документи - заповеди за налагане на наказания на Х., не следва да се имат в предвид при издаването на заповедта, тъй като две от тях са извън едногодишния период, а останалите три касаят нарушения извършени в рамките на само 12 дни от общия период. Оценката на риска следва да се определи от комисията по изпълнение на наказанията, като нейното съществуване се основава на разпоредбите на чл.73 и чл.74 от ЗИНЗС, които обаче са отменени, считано от 07.02.2017 год. Следователно няма надлежен орган който да определи оценката на риска. Излага съображения, че заповедта е издадена в нарушение на нормите на АПК, ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Заповедта, както и документите въз основа на които е издадена са незаконосъобразни, тъй като не отговарят на обективната действителност, тъй като съдържа твърдения относно поведението на жалбоподателя, които не са верни. Счита също така, че заповедта е лишена от мотиви. Въз основа на изложените мотиви е поискано, съдът да прогласи нищожността на обжалваният административен акт, респективно да го отмени изцяло като незаконосъобразен, постановен при неправилно прилагане на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован, немотивиран, в противоречие с целта на закона, съответно да се върне преписката на административният орган за произнасяне, съобразявайки се с указанията на съда и да се присъдят направените по делото разноски. В представените писмени бележки по делото не излага допълнително съображения, а преповтаря вече изложеното в депозираната от негова страна молба по делото. В допълнителните писмени бележки, твърди, че ЗИНЗС е специален спрямо АПК, и ако липсват специални правила в ЗИНЗС, то се прилагат общите такива от АПК. Въз основа на това счита, че е следвало жалбоподателят да бъде уведомен за започналото административна производство, за да е в състояние да се запознае с административната преписка, да вземе становище по съдържащите с в нея документи и да защита правата си. Изложени са също съображения, че не следва да се приема като доказателство по делото страница 28 от личното досие на М.Х., на която страница е определена оценката на риска.

Ответникът – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., заема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че процесната заповед е законосъобразна, като издадена от материалнокомпетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на правилата на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 25.01.2018 год. зам. началника „РНОД“ в Затвор – Стара Загора – С.К.К.е изготвил становище относно осъдения на доживотен затвора без замяна М.Г.Х., като с това становище е изразил мнение първоначално определения „специален режим“ да не бъде заменен в следващия по-лек (л.33-37 от адм. дело №90/2018 год.). Становището е изготвено на основание заповед № Г-52 от 18.01.2018 год. на Началника на Затвора за изготвяне на заповед на основание чл.198, ал.1, от ЗИНЗС за осъдения на доживотен затвора без замяна Х.. Във връзка със заповед №Г-52 от 18.01.2018 год. на Началника на Затвора са изготвени и становища на гл. инспектор НС СДВР от дата 26.02.2018 год. (л.38 от адм. дело №90/2018 год.), Доклад на ИСДВР на осъдените на доживотен затвор, настанени във ІІ ЗПС в затвора (л.39 от адм. дело №90/2018 год.) и психологическо становище от 02.02.2018 год. (л.40 от адм. дело №90/2018 г.). Въз основа на горепосочените документи, е издадена Заповед №Г-36/05.02.2018 год. на Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС, е наредено осъденият М.Г.Х. да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален режим. Заповедта е издадена в условията на заместване – от гл. инспектор С.К.К., на длъжност заместник – началник „РНОД“ в Затвора – Стара Загора, определен да замества титуляра на длъжността Началник на Затвора Стара Загора със Заповед №Г-113 от 01.02.2018г., за времето на ползвания от последния отпуск (л.26 от адм. дело №90/2018 год.). С решение №173/15.06.2018 год., постановено по адм. дело №90/2018 год. , заповедта е отменена, а преписката върната административният орган да са произнесе, съгласно дадените указания па прилагането на закона.

Въз основа на това решение, е изготвено становище на зам. началника „РНОД“ в Затвор – Стара Загора – С.К.К.е относно осъдения на доживотен затвора без замяна М.Г.Х. от 02.07.2018 год., като с това становище е изразил мнение първоначално определения „специален режим“ да не бъде заменен в следващия по-лек (л.16-18). Становището е изготвено на основание заповед №Л-1194 от 02.07.2018 год. на Началника на Затвора за изготвяне на заповед на основание чл.198, ал.1, от ЗИНЗС за осъдения на доживотен затвора без замяна Х.. Във връзка със заповед №Л-1194 от 02.07.2018 год. на Началника на Затвора са изготвени и становища на гл. инспектор НС СДВР от дата 04.07.2018 год. (л.19), Доклад на ИСДВР на осъдените на доживотен затвор, настанени във ІІ ЗПС в затвора (л.20) и психологическо становище от 02.07.2018 год. (л.21). Въз основа на горепосочените документи, е издадена Заповед №Л-1254/05.07.2018 год. на Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, е наредено осъденият М.Г.Х. да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален режим. Именно тази заповед е предмет на настоящето дело.

В заповедта са изложени данни за осъжданията на лицето и изтърпяваното наказание. От същата е видно, че М.Г.Х. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“, определено му с протокол №503/18.04.2012 год. на РС – Пловдив по НЧД №2015/2012 год. на основание чл.25 от НК, като са кумулирани определените му наказания по присъди по НОХД №631/2001 год. на Районен съд Димитровград, НОХД №822/2001 год. на Районен съд Димитровград, НОХД №74/2000 год. на Районен съд Харманли, НОХД №522/2002 год. на Районен съд Хасково, НОХД №1085/2002 год. на Районен съд Стара Загора, НОХД №496/2002 год. на Окръжен съд Хасково, НОХД №2434/04 год. на Районен съд София и НОХД №2085/2005 год. на Районен съд Пловдив. Определението е влязло в сила на 30.12.2012 год. Постановен е специален режим на изтърпяване на наказанието. Постъпил в затвора на 18.01.2002 год. с начало на наказанието 18.01.2002 год. Наказанието лишаване от свобода по НОХД №40/1992 год. е изтърпяно на 18.01.2002 год. Към 02.07.2018 год. е изтърпял 13 г., 5 м. и 14 дни. Същият е настанен в зона за повишена сигурност. Оценката на риска от рецидив е 71 бала /средна/. Зони с проблеми – отношение към правонарушението, междуличностни отношения, начин на живот и обкръжение. Рисковете от сериозни вреди по отношение на обществото и персонала са с високи стойности предвид цялостния личностен профил, характерът на извършените престъпления и ригидността на поведението. Сочи се, че Х. е награждаван веднъж, като за периода февруари 2017г. до момента е системен нарушител на установения ред и дисциплина и има наложени пет дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения. По тези изложени съображения и на основание чл.198, ал.3 ЗИНЗС и становищата на началник сектор „СДВР“, зам. началник „РНОД“, инспектор–психолог и доклад на ИСДВР, органът е разпоредил доживотно осъдения М.Г.Х. да продължи да изтърпява наказанието при специален режим.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспорването, като насочено срещу подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално легитимирано лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен, в законоустановения 14-дневен срок, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС първоначалния режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим.

Съгласно чл.54 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3/ не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/ могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.

Разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, първоначалния специален режим да бъде изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл.199, ал.1 от ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим. Съгласно чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието при специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителна дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на чл.218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение. Съгласно чл.439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Оспорената Заповед №Л-1254/05.07.2018 год. е постановена от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС – Началника на Затвора гр. Стара Загора. Следователно не са налице предпоставките за обявяването на нищожността на оспорената заповед поради липса на компетентност на административният орган.

Заповедта е постановена в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивирана - посочено е както материалноправното основание, така и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че осъденият на доживотен затвор М.Г.Х. следва да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ на специален режим. Така взетото решение е постановено след вземането в предвид на изискуемите по закон становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В този смисъл съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването на оспорената заповед.

На първо място, съдът намира, че не е необходимо за образуваното административно производство по издаването на заповед по реда на чл.198 от ЗИНЗС, да бъде уведомяван лишеният от свобода. В конкретния случай, административният орган в лицето на Началника на Затвора Стара Загора, се произнася въз основа на изготвените становища от съответните длъжностни лица, но не е необходимо да са вземе в предвид мнението и становището на лишеният от свобода. Налице е изрична правна уредба на процедурата – разпоредбата на чл.198 от ЗИНЗС, която изключва приложението на общите разпоредби на АПК. Това е така, тъй като се касае за специфично производство, което е различно от административното. В този ход на мисли, липсва и препращане от страна на законодателят към процесуалните норми на АПК при издаването на заповедта, в случаите когато са налице неуредени въпроси. Касае за особен вид производство, което е намерило изрична правна регламентация в ЗИНЗС и е налице спецификата на регламентираната материя, съобразно целите на закона. Съгласно чл.2, т.1 от ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото, а според т.2 чрез диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им. Единствената препратка към АПК е чл.198, ал.2 от ЗИНЗС, която предвижда оспорването на заповедта да е по реда на АПК. Гореизложеното мотивира съдът, че не е налице процесуално нарушение, изразяващо се в не уведомяването на жалбоподателят за започване на административното производство за издаването на заповед по реда на чл.198 от ЗИНЗС.

Не е налице нарушение и на чл.34 и 35 от АПК, както се твърди от жалбоподателят и процесуалният му представител. При издаването на заповедта са взети в предвид всички изискуеми от закона становища - становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. Съдържанието на същите са в съответствие със законовите изисквания – съдържат мотиви относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения и са приобщени по надлежния начин към административната преписка и следва да се имат в предвид при постановяването на съдебното решение, в частност спазването на процесуалните правила постановяването на оспореният индивидуален административен акт и мотивирането му. Несъгласието на жалбоподателят с изложените в тях мотиви, не води до незаконосъобразност на самите официални документи, както твърди процесуалният представител адв. С..

В контекста на гореизложеното съдът намира за неоснователно и оплакването, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, поради факта, че в съдържанието й е включен период извън едногодишният такъв преди издаването на заповедта. Мотивите за това са следните:

Изричната процесуална регламентация на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, предвижда Началникът на затвора да се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Законодателят е предвидил срок за последващо произнасяне, което е задължение на Началника на Затвора, но не е предвидено, че в заповедта следва да се обсъжда поведението на лишеният от свобода в рамките на последната година преди произнасянето. В конкретния случай, не е налице предходно произнасяне от страна на Началника на Затвора относно изтърпяваният режим от страна на жалбоподателят М.Г.Х., поради което и не е възможно да се прецени дали оспорената заповед е издадена в предвиденият от закона едногодишен срок. Безспорно ответника ще е необходимо да има в предвид поведението на лишеният от свобода през последната една година, но само в случаите на последващо произнасяне. Следва да се има в предвид, че разпоредбата на чл.198 от ЗИНЗС, в тази си редакция, е в сила от 07.02.2017 год., като в преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС /обнародван ДВ бр.13 от 2017 год./, липсва законова регламентация в какъв срок следва да се извърши произнасянето на Началника на Затвора по отношение на специалният режим на изтърпяване на наказанието от страна на лишените от свобода. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че напълно резонно е при изготвянето на първата заповед по реда на чл.198 от ЗИНЗС, Началникът на Затвора да има в предвид поведението на лишеният от свобода от момента на постъпването му в затвора до момента на постановяване на заповедта. Това е така, тъй като е необходимо да е налице някаква отправна точка, спрямо която да се прецени поведението на лишеният от свобода, респективно да се формира мнението относно постигането на целите предвидени в закона, които се следват при изтърпяването на наказанието лишаване от свобода /доживотен затвор/. От друга страна, съдът намира, че в конкретния случай изброяването на присъдите, с които е осъден М.Х. са обстоятелства по изтърпяването на наказанието доживотен затвор, които няма пречка да бъдат изброени в заповедта. Същите обаче и в настоящият случай, не са послужили като мотиви за постановеният отказ – липсва изрично позоваване като основание за издаването на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяването на заповедта е проявена обективност от страна на ответника по делото при преценка поведението на лишеният от свобода, тъй като са изброени и участията на М.Х. в организираните от Затвора Стара Загора различни мероприятия. Същите е необходимо да се вземат в предвид при издаването на заповедта, поради което и са изброени в оспореният административен акт.

От изложеното в жалбата може да се направи извод, че жалбоподателят е съгласен с мнението на Началника на Затвора, че в продължение на 16 години, специалният режим не е довел до промяна и превъзпитание на Х. /страница 12 от жалбата, най-горният абзац/. В контекста на гореизложеното абсурдно би било да се приеме, че промяната на режима ще доведе до целените от закона цели на наказанието.

Всъщност следва да се отбележи, че мотивите на един административен акт могат да се съдържат и в съпътстващите преписка становища на служебни лица, мотивирали издаването на заповедта. Такива са налице в кориците по делото и това са становищата на различните служители от Затвора Стара Загора. Представено е и становището на комисията по чл.73 от ЗИНЗС от 06.02.2017 год. /лист 314-315от адм. дело №90/2018 год./. Съдът намира, че представеният протокол №1/06.02.2017 год. е официален документ, тъй като към датата на заседанието на комисията, разпоредбите на чл.73-74 от ЗИНЗС са били действащи. Същите са отменени от 07.02.2017 год. Отмяната на чл.73 и 74 от ЗИНЗС, ден след заседанието на комисията, не прави действията й незаконосъобразни автоматично. Всъщност ответника по делото не се е мотивирал със заседанието на комисията и нейното становище. В този смисъл съдът намира, че не следва да се обсъждат изводите на комисията, а само тези на служителите от Затвора, обективирани в становищата им от август 2018 год. Не почива на законовата норма и твърдението на адв. С., че със отмяната на чл.73 и 74 от ЗИНЗС, респективно закриването на комисията по изпълнението на наказанието, не е налице надлежен орган, който да извърши оценка на риска. Нито в чл.73 /отм./ от ЗИНЗС, нито в чл.74 /отм./ от същия закон, е предвидено като правомощие на комисията изготвянето на оценка на риска от рецидив на лишените от свобода.

Съдът намира за неоснователни направените възражения от страна на жалбоподателя за определената оценка на риска от рецидив. Задължение на ответника е да докаже от къде и как е приел, посочената оценка на риска. В изпълнение на това свое задължение бе представено извлечение от книжката на лишения от свобода М.Х., на страница 28 от която е отразена и процесната оценка на риска. Действително същата не е ясно от кого е съставена – няма никакви индиции от кого е изготвена, но доколкото процесната книжка е по утвърден образец /единна форма по смисъла на чл.121, ал.5 от ППЗИНЗС/ и в него не се изисква подпис на лицето, изготвило я, то не следва и същата да се подписва. Поставянето на подпис на което и да е лице под тази графика, би било в разрез с утвърдения образец на книжка и извън правомощието на което и да е служебно лице от Затвора Стара Загора. В последното съдебно заседание жалбоподателят заяви, че не оспорва отразеното в раздел А и Б, но оспорва отразеното в останалите раздели от таблицата. Доколкото обаче в раздел Г, Д, Е, Ж, Й, К и Л, оценката е нулева, съдът намира, че не е налице правен интерес за Х. да прави това оспорване. По-висок е риска в раздел В – отношение към правонарушението оценка 15; в раздел И – начин на живот и обкръжение – оценка 10; в раздел М – междуличностни проблеми – оценка 8, 9 и в раздел Н – умения за мислене – оценка 10. При преценката обаче на отразеното в риска от рецидив, съдът следва да има в предвид всички останали доказателства по преписката и по специално становищата на служителите от Затвора Стара Загора, които имат пряко наблюдение върху поведението на Х. при изтърпяването на присъдата доживотен затвор. При съпоставянето на същите с отразеното на стр.28 от книжката на лишения от свобода и в предвид личното възприятие от страна на съдът, при множеството дела които Х. е водил в Административен съд Стара Загора, съдът намира, че изготвената оценка на риска от рецидив е обективна и следва да се кредитира в пълна степен при постановяването на решението.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя М.Г.Х. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Старозагорски административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.Г.Х. на Заповед №Л-1254/05.07.2018 год., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, като неоснователно.

ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********,*** да заплати на ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, бул.„Н. Столетов“№21 сумата от 100.00 /сто/ лева, представляващи сторени деловодни разноски

Решението е окончателно на основание чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: