Р Е Ш Е Н И Е

334                                         17.10.2018г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На шестнадесети октомври 2018г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: Маргарита Димитрова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №393 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на „Г.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Ц.И.Ш.“ №*, представлявано в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат против Национална агенция за приходите гр. София с искане за осъждането й да заплати сумата от 5000 /пет хиляди/лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – заплатено възнаграждение на един адвокат в производството по АНД №3331/17г. по описа на РС Стара Загора и по КАНД №268/18г. по описа на АС Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Моли съда да присъдите и сторените в настоящото исково производство разноски, съгласно приложен списък.

      В исковата молба се твърди, че дружеството –ищец е субект на имуществена отговорност, ангажирана с издаване на НП №288251-F295443/14.09.2017г. от Заместник директор ТД на НАП гр. Пловдив с наложена му имуществена санкция в размер на 50 000лв. Дружеството е обжалвало наказателното постановление и пред РС Стара Загора е образувано АНД №3331/17г. като с Решение от 26.03.2018г. по същото дело налагането на имуществена санкция е потвърдено. Срещу решението на РС Стара Загора е подадена касационна жалба пред АС Стара Загора и с Решение №270/09.07.2018г., постановено по КАНД №268/18г. по описа на същия съд, е отменено въззивното съдебно решение като вместо него е постановено друго за отмяна на наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно. За защита и процесуално представителство пред двете съдебни инстанции „Г.“ ЕООД е заплатило адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „К.И.С. – адвокатско дружество“ по банков път по фактура №12/20.12.2017г. и фактура №17/02.05.2018г. в размер на по 2 500лв. за всяка от инстанциите или общо в размер на 5 000лв.

    Излага подробни правни съображения в жалбата и в пледоария по същество в откритото съдебно заседание за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, установени по делото с писмени доказателствени средства, както и доводи в подкрепа на обосноваността на заплатения размер на адвокатското възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Наказателното постановление е издадено в приложение на нови данъчни разпоредби, които впоследствие са отменени, а освен това административно наказателното производство е с предмет наложена имуществена санкция, поради което приложение намират онези разпоредби на Наредбата за определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения, които имат за основа материалния интерес. С тези доводи оспорва наличието на основание за намаляване размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Поддържа се и тезата, че заплащането на възнаграждението по банков път на дата преди приключване на съдебния спор по законосъобразността на наказателното постановление сочи на сторени в неговия ход разноски, които следва да бъдат възмездени.

     Ответника – НАП гр. София оспорва изцяло исковата молба по основание и размер като твърди, че не е налице настъпила имуществена вреда, нито причинно следствена връзка между нея и отмененото наказателно постановление. Иска от съда да приеме, че липсват доказателства за договорено и заплатено от ищеца възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство пред АС Стара Загора и се позовава на Решение №7853/12.06.2018г., постановено по адм.д.№5623/17г. по описа на ВАС на РБ, според което доказателствата за уговореното възнаграждение и извършени разходи следва да са представи още по преписките по АНД №3331/17г. на РС стара Загора и КАНД №268/18г. по описа на АС Стара Загора, като липсата им налага извода за недоказаност на твърдяната вреда. Представянето на документи за получените суми извън рамките на производството, за което се отнасят, след като вече е постановено решение, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно и право на обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Според ВАС на РБ дори и назначена съдебно-икономическа експертиза не променя този извод, нито представените в исковото производство доказателства за банков превод. Счита за недопустимо присъждането на лихва, тъй като води до неоснователно обогатяване предвид вида на претендираните имуществени вреди, които в общия съдебен процес са нелихвоносно вземане.

     Алтернативно, ако се приеме иска за основателен се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството по обжалване на наказателни постановления. От съда се иска да приложи чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да присъди сумата от 600лв. – по 300лв. за всяка инстанция като отхвърли иска до пълния предявен размер от 5 000лв. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300лв.

       Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност и доказаност на исковата претенция изцяло.

      Административен съд Стара Загора като взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

       „Г.“ ЕООД подава 08.11.2017г въззивна жалба против НП №288251-F295443/14.09.2017г. издадено от Заместник директора на ТД на НАП Пловдив с наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв  на основание чл. 180в ал.1 предложение първо от ЗДДС. Въззивната жалба е изготвена от редовно упълномощен адвокат – Е.Н. срещу сумата от 1 000лв., заплатена в брой / виж стр.4 и 9 от АНД №3331/17г. РС Стара Загора/. Адвокат Н. не е съдружник в „ К. – С. - адвокатско дружество“. Адвокатското дружество е упълномощено преди първо по делото съдебно заседание, но след неговото образуване с подаване на жалбата до съда, като пълномощното и договора за правна помощ и съдействие от 20.12.2017г. са представени на 18.01.2018г., съгласно протокола за проведеното на тази дата съдебно заседание по АНД №3331/17г. по описа на РС Стара Загора. Протокола е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, поради което и предвид липсата на достоверна дата на договора и на пълномощното, същите са сключени най-късно на 18.01.2018г. Считано, най-късно от тази дата адвокат К. е процесуален представител на дружеството по силата на Пълномощното на стр.48 по делото на РС Стара Загора, представено и по настоящото дело в заверен препис. Пълномощното учредява представителна власт на дружеството и на адвокат К. *** във връзка с подадената вече жалба и с право да извършва всички предвидени в процесуалните закони действия, включително представителство във всички фази на процеса и правото да подава жалби против решенията, в това число и представителство пред всички следващи инстанции във връзка с делото, включително възобновяване на делата и отмяна на влезли в сила решения.  Следователно пълномощното легитимира адвокат К. като процесуален представител на дружеството и по КАНД №268/18г. по описа на АС Стара Загора, по което дело същият се е явявал лично и е изготвил касационната жалба против въззивното съдебно решение, но без да са представени нов договор за правна защита и съдействие и доказателства за извършено плащане. По АНД №3331/17г на РС Стара Загора е представен и договор от 20.12.2017г., сключен между „Г.“ ЕООД и „К.И.С.-адвокатско дружество“ с предмет правна защита против НП №288251-Г295443/14.09.2017г. на Заместник директор ТД НАП Пловдив и процесуално представителство по АНД №3331/2017г. по описа на РС Стара Загора във връзка с подадената жалба. За изпълнение на този договор възложителя се е задължил да плати сумата от 2 500лв. по посочена банкова сметка ***.12.2017г. като изпълнителя издава данъчна фактура за дължимата сума. Към договора е представен отчет по сметка – извлечение от интернет страницата на ПИБ АД, с което е удостоверено, че „Г.“ ЕООД плаща на 22.12.2017г. сумата от 2 500лв. на основание договор за правна помощ от 20.12.2017г.  Тези документи са представени и в хода на настоящото съдебно производство в заверени копия. 

      С Решение №239/26.03.2018г. постановено по АНД №3331/17г. РС Стара Загора потвърждава изцяло наказателното постановление. „Г.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, упълномощен съгласно пълномощно на стр. 48 по делото,  подава касационна жалба, по която е образувано КАНД №268/18г. по описа на АС Стара Загора. Упълномощения адвокат, изготвил и касационната жалба се явява в откритото съдебно заседание, като в хода на делото не са представени договор за правна помощ и документи за платено по този договор възнаграждение. С решение №270/09.07.2018г., постановено по КАНД№268/18г. АС Стара Загора отменя изцяло наказателното постановление, с което за дружеството – субект на имуществената отговорност възниква основание да търси обезщетение за понесените имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат за защита срещу наложената му имуществена санкция. Каузалната връзка между двете събития – издаването на незаконосъобразно наказателно постановление и сключването на възмезден договор за правна защита и съдействие е предмет на ТР № 1/15.03.2017г. по тълкувателно дело №2/2016г. на ВАС на РБ, поради което необходимо и достатъчно е да се установи от документите, представени по съдебните дела от административно наказателен характер, че ищеца е представляван от адвокат срещу уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

      В настоящия случай ищеца доказва, че по АНД №3331/17г. по описа на РС Стара Загора е представляван от адвокат по силата както на учредената с пълномощното представителна власт, така и в изпълнение на сключения и представен в хода на същото дело възмезден договор за правна защита и съдействие. Като възложител и на основание същия договор дружеството е заплатило сумата от 2 500лв., съгласно представените заверени копия на извлечения от сметката на адвокатското дружество за постъпили по нареждане на „Г.“ ЕООД суми в размер на 2 500лв. по договора от 20.12.2017г.

       По КАНД №268/18г. по описа на АС Стара Загора ищцовото дружество е представлявано от същия адвокат по силата на учредената с пълномощното представителна власт, без да е приложен по делото договора за правна помощ и съдействие с недостоверна дата – 02.05.2018г., представен за първи път и приет като доказателство по настоящото дело в заверено копие. Към този договор се представя и извлечение от интернет страницата на ПИБ АД за движението по сметката на адвокатското дружество, в което е отразено плащане на сумата от 2 500лв., извършено от „Г.“ ЕООД на 03.05.2018г. / преди подаване на касационната жалба на 04.05.2018г/, на основание фактура №0000000017 от 02.05.2018г., в която е посочена като доставка услугата по договора за правна помощ и процесуално представително от същата дата. Представеното извлечение от сметката на адвокатското дружество е годно средство да докаже, че на 03.05.2018г. е извършено плащане на сумата от 2 500лв. по посочената фактура №00000017/02.05.18г., но не и да удостовери датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие по КАНД №268/18г. по описа на АС Стара Загора. Доказателствата за сключване на договор за правна помощ срещу издаденото наказателно постановление следва да са приложени по съответното съдебно производство, за да се установи по безспорен начин съществуването на каузалната връзка между плащането на възнаграждението и защитата срещу отмененото наказателно постановление. В този смисъл е постановено Решение №7853/12.06.2018г. по адм.д.№5625/17г. по описа на ВАС на РБ и е установена трайна съдебна практика. Вписването на датата на договора във фактурата, която е основанието за банковия превод от 03.05.2018г. не удостоверява датата на сключването на договора за правна помощ и съдействие.

      Следователно като се вземе предвид, че упълномощения адвокат не е изготвил въззивната жалба срещу наказателното постановление, по която е образувано АНД №3331/17г. и не са налице доказателства за осъществено процесуално представителство по КАНД №268/18г. по описа на АС Стара Загора по силата на договор за правна защита и съдействие, а същото е по силата на пълномощно, представено пред въззивната инстанция, се налага извод за основателност на исковата претенция за сумата от 2030лв., колкото е минималния размер на възнаграждението за една инстанция, определен по правилата на чл. 18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В останалата й част до пълния размер от 5 000лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като в зависимост от този резултат да се разреши и въпроса за основателността на претендираните от ищеца разноски в настоящото съдебно производство, съобразно правилото на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ – ответника му дължи пълния размер на държавната такса и на сторените в производството други разноски, а възнаграждението за един адвокат е до размера съответен на уважената част от иска. На ответника разноски не се дължат по аргумент от същата разпоредба на чл.10 ал.2 вр. с ал.1 от ЗОДОВ. Принципа е, че на ответника се присъждат разноски само при пълно отхвърляне на исковата претенция, при оттегляне и отказ от иска изцяло.

    

             Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

 

 

 

РЕШИ

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на „Г.“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 2030лв/ две хиляди и тридесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено НП №288251-F295443/14.09.2017г. издадено от Заместник директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 5 000лв / пет хиляди/.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на  „Г.“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 25 лв. / двадесет и пет лева/, представляваща заплатена от ищеца държавна такса по делото и сумата от 292.32лв / двеста деветдесет и два и тридесет и две/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: