Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

    427                      17.01.2019г.                   град Стара Загора

 

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

          Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

                                               СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ      

 

при секретар Пенка Маринова                        

и с участието  на прокурора                                                                                          като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №395 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на адвокат З.Г. ***, като пълномощник на В.Д.Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №18-1959-000281/21.06.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР, сектор Пътна полиция. В жалбата се сочи, че заповедта е нищожна, като издадена от орган, който не притежава материална компетентност да издава актове от категорията на оспорения. Излагат се доводи, че заповедта е и незаконосъобразна – постановена в противоречие с материалните разпоредби и при съществено нарушение на процесуалните правила, несъответстваща с ангажираната доказателствена съвкупност и целта на закона. Обосновава се, че органът не е обследвал всички факти от значение за случая. Заявява се, че постановеното повторно отнемане на документа и регистрационната табела със заповедта за ПАМ е незаконосъобразно и нецелесъобразно. Сочи се, че е нарушен чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като липсват фактически и правни основания за издаване на ПАМ, както и т.5 от същия текст, тъй като с разпоредителната част не се определят ясно и точно правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Твърди се също, че административният орган е допуснал нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Според жалбоподателя нарушени са също и чл.9, ал.2 от АПК, както и чл.61, ал.1 от АПК. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендират за направените в настоящото производство разноски. 

 

Ответникът по жалбата – Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна Полиция – И.Д.М., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Със Заповед за прилагане на ПАМ №18-1959-000281/21.06.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна Полиция (л.20), на жалбоподателя е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца”. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че В.Д.Х. на 21.06.2018г., около 11:40 часа, в гр.Стара Загора, на бул.Св.П.Евтимий, до пътен възел I-5, управлява мотопед марка „Ж“ с рег.№…., негова собственост в посока север-юг, като е неправоспособен за управление на МПС, установено от направена справка в АИС АНД на МВР при ОД на 01 РУ Стара Загора. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия „Д“ №367435/21.06.2018г. (л.22). Последният е съставен против В.Д.Х. за това, че на 21.06.2018г., около 11:40 часа, в гр.Стара Загора, на бул.Св.П.Евтимий, до пътен възел I-5, управлява мотопед марка „Ж“ с рег.№ …, негова собственост в посока север-юг, като е неправоспособен за управление на МПС, установено от направена справка в АИС АНД на МВР при ОД на 01 РУ Стара Загора.

 

Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателя на 12.07.2018г. и е оспорена с жалба, подадена в пред административния орган на 28.07.2018г. (л.24), предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

 

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, , 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. (л.41), на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 349з-723/06.03.2018г. (л.33) Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Стара Загора да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна Полиция, от което следва, че обратно на твърдяното в жалбата, заповедта е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма. С оглед на това следва да се приеме, че довода за нищожност на оспорения акт, поради издаването му орган, който не притежава материална компетентност да издава актове от категорията на процесния, се явява неоснователен.

 

Неоснователни се явяват и доводите в жалбата за липса на мотиви на оспорения административен акт. В последния, в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, са изложени фактическите и правните основания за издаването му. Като фактическо основание е посочено, че жалбоподателят на посочените дата и място управлява собственото си МПС без да е правоспособен водач, а като правно основание за налагане на ПАМ е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. В заповедта ясно е формулирана разпоредителна част относно прекратяването на регистрацията на пътното превозно средство, поради което липсва нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК.

 

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният акт е постановен след изясняване на фактическата обстановка, следователно се спазени всички процесуални изисквания по чл.35 от АПК, при което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

 

Заповедта е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

 

Съгласно чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство,  без да е правоспособен водач – за срок от 6 месеца до една година. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е собственик на мотопед „Ж“ с рег.№….. (л.49) и че същият е неправоспособен водач, тъй като не притежава СУМПС (л.34). От приложения АУАН се установява, че Христов е управлявал процесния мотопед на 21.06.2018г. в гр.Стара Загора по бул.Патриарх Евтимий, без да е правоспособен водач.

 

В настоящия случай материалноправните предпоставки са безспорно доказани, а и от друга страна жалбоподателят не сочи никакви конкретни аргументи за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед за ПАМ. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на настоящото производство. Видно от съставения АУАН, в него подробно са описани всички факти и обстоятелства, които са възприети от актосъставителя и са установени от него надлежно, като посоченото в акта е станало в присъствието на свидетел. Посочените в акта обстоятелства са описани и в оспорената заповед за налагане на ПАМ. С оглед на това, законосъобразно е прието от ответника, че е налице фактическият състав на посочената норма, като разпореденото със заповедта е съобразено с материалния закон изцяло.

 

Не е налице и несъответствие на процесната заповед с целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл.1, ал.2 от този закон.

 

В заключение и за пълнота на изложението следва да бъдат обсъдени и останалите доводи за незаконосъобразност на административния акт, посочени в жалбата, които съдът намира за неоснователни. В жалбата са изложени твърдения, че със заповедта за ПАМ е налице повторно отнемане на СУРМСП и 1 регистрационна табела, което се явява незаконосъобразно и нецелесъобразно, тъй като такова отнемане е извършено със съставения АУАН. Но при внимателен прочит на процесната заповед се установява, че с нея не са отнети горепосочените документ и регистрационна табела, а същите само са описани като отнети (иззети) при съставянето на АУАН, което по никакъв начин не влияе върху законосъобразността на оспорения административен акт. На следващо място следва да се отбележи, че неспазването на тридневния срок по чл.61, ал.1 от АПК също по никакъв начин не се отразява върху законосъобразността на Заповедта за ПАМ. Посоченият в тази разпоредба срок е инструктивен и неспазването му не накърнява правото на защита на адресата на акта от една страна, а от друга страна – не води до незаконосъобразност на същия акт.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.Х., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на ПАМ №18-1959-000281/21.06.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР, сектор Пътна полиция, като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.

 

 

                                                           СЪДИЯ: