Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

           404         09.12.2019г.      град Стара Загора

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

при секретар  Пенка Маринова                                                                и с участието  на прокурор                                                                                                      като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 398 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:            

    

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 93 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.  

           

 

 

Образувано е по жалба на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „К.С.“ № 24, представлявано от Т.Д.Т. и Г.Б.К., против Решение № СЗ-61-ПР/ 2018 от 16.07.2018г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора. С оспорения акт е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони, за инвестиционно предложение: 1. Замяна на част от използваното твърдо гориво – лигнитни въглища с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти при експлоатацията на съществуващата горивна инсталация за производство на топлинна енергия, без промяна на разрешения капацитет от 510 МWth; 2. Изграждане на предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса и неопасни отпадъци и оползотворяване на остатъците от изгарянето им на ТЕЦ към „Брикел“ ЕАД в кв. 502, УПИ І-1 землището на с. Обручище, общ. Гълъбово и 3. Изграждане на нова инсталация за производство на топлина с топлоносител гореща вода, базирана на слънчеви тръбни панели на територията на имоти с идентификатор 53134.513.34; кв. 513 УПИ ХХХІІ-28 по ПУП на „Брикел“ ЕАД; кв.513 УПИ ХХХІІІ-33 по ПУП на „Брикел“ ЕАД и кв. 513 УПИ ХХХVІІ-41 по ПУП на „Брикел“ ЕАД.      

 

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на РИОСВ – Стара Загора, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че при неспазване на императивното изискване по чл.35 от АПК, решаващият административен орган не е установил, нито е изяснил съотв. преценил релевантните факти и обстоятелства от гл. т на възможното кумулиране на въздействието на инвестиционното предложение с други одобрени такива, което е довело до издаването на акта в противоречие с чл.93, ал.4, т.1, букви „б“, „д“ и „ж“, т.2, б. „в“ и т.3, б. „ж“ от ЗООС. Поддържа, че доколкото не е обсъдено състоянието на инсталацията, в която се предвижда да бъдат изгаряни съвместно въглища и нефтошисти; не е посочен състава на нефтошистите, каквито според инвестиционното предложение се предвижда да бъдат изгаряни занапред в инсталацията и при липсата на достатъчно информация, от която да се заключи какви биха били емисиите във въздуха от изгарянето на нефтошистите и състава на отпадъците, които ще бъдат генерирани, необосновано и в противоречие със закона Директорът на РИОСВ – Стара Загора е приел, че при реализацията на инвестиционното предложение при устойчив режим на експлоатация на инсталацията не се очаква да доведе до отрицателни въздействия върху околната среда и че образуваните отпадъци няма да се различават по вид спрямо разрешените в действащото Комплексно разрешително. По съображения, основани на събраните по делото доказателства, се оспорват като неверни приетите за установени факти и обстоятелства и съответно като неправилни обективираните в оспореното решение правни изводи. Обосновава се, че са налице предпоставките на чл.92, т.1 във вр. с т.10 от Приложение № 1 към ДР на ЗООС  инвестиционното предложение на „БРИКЕЛ“ ЕАД да подлежи на задължителен ОВОС. В съдебно заседание и в представеното писмено становище се поддържа и нищожност на обжалваното решение, тъй като инвестиционното предложение засяга територия, контролирана от две РИОСВ, поради което компетентен съгласно чл.93, ал.2, т.5 от ЗООС да вземе решение за извършването оценка на въздействието върху околната среда и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони на инвестиционното предложение, е Министърът на околната среда и водите. По подробно изложени съображения е направено искане оспореното Решение № СЗ-61-ПР/ 2018 от 16.07.2018г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, да бъде отменено, като незаконосъобразно.

 

Ответникът по жалбата - Директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното решение, като издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни нормативни разпоредби, е правилно и законосъобразно. С подробно изложени съображения обосновава, че доколкото реализацията на инвестиционното предложение не включва промяна в технологията и увеличаване на капацитета, добавянето на минимално количество допълнително около 1% неопасни отпадъци към основната суровина лигнитни въглища, няма да доведе до изменение на състава и свойствата на образуваните отпадъци. Счита, че приложеното Математическо моделиране на разпространението на замърсители от организираните източници на „БРИКЕЛ“ ЕАД, доказва, че реализирането на инвестиционното предложение би довело до намаляване на концентрациите на вредни емисии в атмосферния въздух, като съгласно представените данни за очакваните емисии на вредни вещества, експлоатацията на ТЕЦ към „БРИКЕЛ“ ЕАД ще доведе до нищожно кумулативно замърсяване на атмосферния въздух.  

 

Заинтересованата страна — „БРИКЕЛ“ ЕАД, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва подадената против Решение № СЗ - 61 - ПР/ 2018г. от 16.07.2018г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора жалба, като недоказана и неоснователна. Обосновава, че целта на инвестиционното предложение е подобряване качествата на околната среда и намаляване количеството на използваните като суровина лигнитни въглища, създаващи предпоставка за влошаване на качеството на атмосферния въздух и замърсяването му със серен диоксид. Поддържа, че при издаването на Решение № СЗ-61-ПР/ 2018 от 16.07.2018г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора е спазена регламентираната в ЗООС и в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане процедура, вкл. надлежно уведомяване и консултиране на заинтересованата общественост съгласно чл.4 от Наредбата за ОВОС. Обосновава, че преценката на решаващия административен орган да не се извършва ОВОС, е направена съобразно критериите по чл.93, ал.4, т.1, т.2 и т.3 от ЗООС, след като за изяснени, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, вкл. от гл.т на състоянието на инсталацията, в която следва да бъдат изгаряни новите суровини, данните за очакваните емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух при експлоатацията на инвестиционното предложение /резултати от математическо моделиране на дисперсията на емисиите на вредни вещества, направено по утвърдена от Министъра на околната среда и водите Методика /методика PLUME/, от които било видно, че избраната технология осигурява съответствие с емисионните норми съгласно Наредба № 4 от 05.04.2013г. и експлоатацията на ТЕЦ Брикел ще доведе до нищожно кумулативно замърсяване на атмосферния въздух. Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че инвестиционното предложение подлежи на задължителна ОВОС съгласно чл.92, т.1 във вр. с т.10 от Приложение 1 от ЗООС, като основавайки се на легалните дефиниции на понятията „отпадък“ и „биомаса“, съдържащи се в Закона за управление на отпадъците, твърди, че в случая инвестиционното намерение на дружеството не е свързано с дейност по обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне, а използване на биомаса като гориво с цел оползотворяване на енергиен потенциал. По подробно изложени съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата срещу Решение № СЗ - 61 - ПР/ 2018г. от 16.07.2018г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора, като неоснователна.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Производството е образувано по подадено от „БРИКЕЛ“ ЕАД до Директора на РИОСВ – Стара Загора Уведомление за инвестиционно предложение вх. № 1873/16.04.2018г., съдържащо данни за следните инвестиционни предложения /ИП/: 1. Замяна на част от използваното твърдо гориво-лигнитни въглища с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти при експлоатацията на съществуващата горивна инсталация за производство на топлинна енергия, без промяна на разрешения капацитет от 510 MWth; 2. Изграждане на предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса и неопасни отпадъци и оползотворяване на остатъците от изгарянето им и 3. Изграждане на нова инсталация за производство на топлина с топлоносител гореща вода, базирана на слънчеви тръбни панели на територията на имоти с идентификатор 53134.513.34; кв.513 УПИ ХХХІІ-28 по ПУП на „Брикел“ ЕАД; кв.513 УПИ ХХХІІІ-33 по ПУП на „Брикел“ ЕАД и кв.513 УПИ ХХХVІІ-41 по ПУП на „Брикел“ ЕАД /л.152 и сл. по делото/. За инвестиционните предложения на 16.04.2018г. писмено са били уведомени Кметът на Община Гълъбово и Кметство с. Обручище.

 

              С писмо изх. № КОС-01-1873/25.04.2018г. Директорът на РИОСВ – Стара Загора е указал на „БРИКЕЛ“ ЕАД, че за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на заявеното инвестиционно предложение, е необходимо да бъде внесено в РИОСВ  писмено искане до директора, придружено с един екземпляр на информацията по приложение №2 от Наредбата по ОВОС в един екземпляр на електронен и хартиен носител; доказателства за изпълнение на задълженията по чл.4 ал.2 (уведомяване на кмета на населеното място и засегнатото население) и документ за платена такса. В писмото е посочено, че за експлоатацията на ТЕЦ към „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово е издадено Комплексно разрешително №КР-40-Н1-ИО-А1/2013 по чл.117 ал.1 от ЗООС, като във връзка с планираните промени в работата на инсталацията и съгласно чл.125, т.1 от ЗООС е необходимо дружеството да подаде информация в МОСВ и ИАОС гр. София.

 

В изпълнение на дадените указания дружеството е внесло искане вх.№ 1873 /09.05.2018г.  за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) с приложени към него документи /л.117 и сл./. Приложена е информация по приложение №2 към чл.6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. В искането е посочено, че инвестиционните предложения са нови за възложителя, при запазване на разрешения капацитет на инсталацията от 510 MWth. Инвестиционните намерения се базират върху разнообразяване на горивата при експлоатация на инсталацията и добавяне към основното гориво — лигнитни въглища, на биомаса, горими неопасни отпадъци с код 19 12 10 и 19 12 12 и нефтошисти за получаването на топлинна енергия.

Според информацията по Приложение №2 към чл.6 от НУРИОВОС /л.120 и сл./ предназначението на проектите е намаляване консумацията на фосилни горива, намаляване количествата депонирани отпадъци, както и подобряване на качеството на околната среда в района, снижаване разходите за производство на електрическа и топлинна енергия. Сочи се, че това ще бъде постигнато чрез снижаване на средночасовия разход на въглища и замяната му с биомаса и горими неопасни отпадъци, които са с по-ниска цена/тон условно гориво. В резултат, концентрациите на вредните емисии, генерирани от горивния процес при изгаряне на въглища, ще намалеят; ще се повиши надеждността и ефективността на всички пречиствателни съоръжения на димните газове, предвид ниските концентрации на прах, серен диоксид и азотни оксиди на входа на същите. С изпълнението на проекта и заместването на част от въглищата с биомаса, се очаква намаляването на емисиите от CO2.

Планираната от страна на оператора замяна на част от използваното твърдо гориво - лигнитни въглища с биомаса, горими неопасни отпадъци с код 19 12 10 и 19 12 12 при използване на съществуващата горивна инсталация за производство на топлинна енергия, се изразява в изменение на производствената дейност, включващо дейности по оползотворяване (R1-оползотворяване, R12-предварително третиране и R13-съхраняване) на неопасни отпадъци, съвместно с основното гориво(въглища) на производствената площадка на дружеството, без промяна на капацитета на инсталацията. Предложенията ще се реализират на площадката на „БРИКЕЛ“ ЕАД и върху други имоти, собственост на дружеството, като са посочени характеристиките на инвестиционното предложение“, от гл.т  на: а) размер, засегната площ, параметри, мащабност, обем, производителност, обхват, оформление на инвестиционното предложение в неговата цялост; б) взаимовръзка и кумулиране с други съществуващи и/или одобрени инвестиционни предложения; в) използване на природни ресурси, земните недра, почвите, водите и на биологичното разнообразие;  г) генериране на отпадъци – видове, количества е начин на третиране; д) замърсяване и вредно въздействие; е) риск от големи аварии и/или бедствия, които са свързани с инвестиционното предложение и ж) рисковете за човешкото здраве поради неблагоприятно въздействие върху факторите на жизнената среда по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето.

Посочено е, че основни суровини и ресурси, които ще се използват при експлоатация на инсталациите, са биомаса, горими неопасни отпадъци, нефтошисти, вода, електроенергия, лигнитни въглища, реагенти и добавъчни консумативи-за пречиствателните системи. По време на изпълнението не се очаква генериране на производствени, опасни, битови и строителни отпадъци, различни по вид и количество от досега образуваните на площадката. В периода на експлоатация образуваните производствени отпадъци - летящи пепели, сгурия и утайки от реакции на основата на калций, получени при десулфуризация на отпадъчни газове ще се запазят по вид, но ще намалеят количество. Ще се запазят начините на обезвреждане и/или оползотворяване, съгласно КР №40-Н1/2011г; Сочи се, че отчитайки качествения състав на новите горивни компоненти, реализацията на ИП ще доведе до известно снижаване на количеството на генерираните производствени отпадъци. Образуваните отпадъци няма да се различават по вид спрямо разрешените в действащото Комплексно разрешително,  /код 10 01 01 - сгурия, шлака, дънна пепел от котли до 45 000 тона годишно; код 10 01 02 - увлечена /летяща пепел от изгаряне на въглища до 240 000 тона годишно; код 10 01 05 - твърди отпадъци от реакции на основата на калций, получени при десулфуризацията на отпадъчни газове – 306 000 тона годишно. Посочени са данни за начина, по който ще се управляват отпадъците, както и че няма да настъпят промени в хидроложките и хидрогеоложките условия в района и не се очаква отрицателно въздействие върху водите и техния режим. Очаква се реализацията на инвестиционното намерение да има резултат намаляване концентрациите на вредните емисии, генерирани от горивния процес при изгаряне на въглища, като с изпълнението на проекта и заместването на част от въглищата с биомаса се очаква намаляването на емисиите от CO2,. Не съществуват риск от големи аварии и/или бедствия, които са свързани с инвестиционното предложение, както и  рискове за човешкото здраве поради неблагоприятно въздействие върху факторите на жизнената среда по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за здравето.

В т. 3 - Описание на основните процеси (по проспектни данни), капацитет, включително на съоръженията, в които се очаква да са налични опасни вещества от приложение № 3 към ЗООС, се сочи, че замяната на част от използваното твърдо гориво - лигнитни въглища, с биомаса /по см. на §1 от ДР на ЗУО/,  ще се извърши със следните отпадъци с код и наименование: 02 01 03 - отпадъци от растителни тъкани; 02 01 07 - отпадъци от горско стопанство; 02 03 04 - материали, негодни за консумация или преработване; 03 01 01 - отпадъци от корк и дървесни кори; 03 01 05 – трици, талаш, изрезки, парчета дървен материал, талашитени плоскости, фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04 и 03 03 01 - отпадъчни кори и дървесина. /л.127/. Дружеството възнамерява да замени част от основното гориво –лигнитни въглища с биомаса в процентно съотношение на денонощие 80% въглища - до 20% биомаса или изразено в тонове на денонощие 3 917т въглища – 979т биомаса. При ритмична доставка и максимален брой работни часове на три ЕК, възможният максимален разход на биомаса на денонощие е до 40.8 тона/час, до 979 тона/денонощие или до 357 335 тона годишно.  

Посочено е, че замяната на използваното твърдо гориво /лигнитни въглища/ с горими неопасни отпадъци, ще се извърши със следните отпадъци - с код 19 12 10 - горими отпадъци (RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци) и  19 12 12 други отпадъци (вкл. смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11, процентно съотношение на денонощие - 99% въглища - до 1% отпадъци или изразено в тонове на денонощие 4847 тона въглища – до 49 тона отпадъци. При ритмична доставка и максимален брой работни часове на три ЕК, възможно максимално количество оползотворени неопасни отпадъци на денонощие е до 2.05 тона/час, до 49 тона/денонощие или до 17 885 тона /годишно.

Замяна на използваното твърдо гориво с нефтошисти, които да бъдат включени в горивния процес, изразено в процентно съотношение на денонощие е  90% въглища - до 10% шисти или изразено в тонове на денонощие 4406 тона въглища – до 490 тона шисти.  При ритмична доставка и максимален брой работни часове на три ЕК, възможно максимално количество нефтошисти на денонощие е до 20.5 тона/час, до 490 тона/денонощие или до 178 850 тона /годишно.

                В т.3.2. се съдържат данни за ИП за изграждане на предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса и горими неопасни отпадъци с код 19 12 10 и  19 12 12 и оползотворяване отпадъците при изгарянето им, като е посочено, че количествата на изгаряните биогориво и неопасни отпадъци е включено в предвидените максимални количества за цялата инсталация. В т.3.3. се съдържат данни за ИП за изграждане на нова инсталация за производство на топлина с топлоносител гореща вода, базирана на слънчеви тръбни панели и соларни колектори във връзка с извършваната дейност в имота - производство на топлинна и електрическа енергия /л.133/.

                Посочени са и други данни от категориите, изискуеми Приложение №2 към чл.6 от НУРИОВОС.

 

Обява за инвестиционните предложения е публикувана във вестник „Гълъбовски вести“ бр.151 от 10.05.2018г /л.149/, а на 28.05.2018г  и на интернет страницата на МОСВ – Регионална инспекция по околната среда и водите /л.113/.

 

С писма изх. КОС 01-1873/ 14.05.2018г Директорът на РИОСВ –Стара Загора е изискал на основание чл.6, ал.10, т.2 от НУРИОВОС информация от Община Гълъбово и кметство с. Обручище относно резултатите от обществения достъп, в т.ч начина на осигуряването му по образец съгласно приложение №7 /л.115 и л.116/, както и становище на Регионална здравна инспекция — Стара Загора /л.114/.  

С вх.№ КОС 01-1873(6) /11.07.2018г от Кметство с. Обручище и с вх.№ КОС 01-1873(2) /07.06.2018г. от Кмета на Община Гълъбово са представени данни за осигурен в периода 16.05.2018г. - 31.05.2018г. обществен достъп до информацията по приложение №2 към чл.6 от НУРИОВОС, като в резултат не се сочат постъпили становища/възражения/мнения /л.107-112/.

 

Съобщение за информацията по приложение №2 за инвестиционното предложение в периода 14.05.2018-28.05.2018г. вкл. е било поставено на интернет страницата на общината и на информационно табло в сградата на РИОСВ –Стара Загора за достъп до информация и за изразяване становища от заинтересованите лица. В рамките на осигурения 14 дневен обществен достъп до информацията по Приложение № 2 за инвестиционните предложения няма постъпили становища/възражения/мнения и др., съгласно Констативен протокол от 29.05.2018г на РИОСВ-Стара Загора.  

 

С вх. № КОС 01-1873/13/ 05.06.2018г. е постъпило становище от Директора на РЗИ-Стара Загора /л.105 по делото/, в което е посочено, че доколкото в ИП се твърди, че в периода на експлоатация определените емисионни концентрации на всички замърсители ще са под нормите на допустимите емисии и ще доведе до подобряване качеството на атмосферния въздух, не са посочени точните и видовете концентрации на емитираните газове при изгаряне на различните видове отпадъци и очакваните емисии в най-близките населени места — с. Обручище и гр. Гълъбово. Указано е да се обоснова конкретно с количеството и състава на емисиите, които се очаква да се отделят след прилагане на инвестиционното предложение, за да се докаже, че не съществува риск за човешкото здраве. Посочено е още, че не става ясно допълнителното гориво към кои котли ще се изгаря, както и че не е отразен кумулативния ефект от сега съществуващите и бъдещи токсични вредност. Предлага се операторът да представи достатъчно доказателства и да се направят анализи, изводи и заключения с достатъчно обективен доказателствен материал за отсъствие на здравен риск при реализиране на инвестиционното предложение.

 

С вх.№ КОС 01-1837/31/19.06.2018г. „БРИКЕЛ“ ЕАД е представило допълнителна информация /л.51 и сл./, както и Математическо моделиране и компютърно симулиране на разпространението на замърсители, емитирани от организираните източници на „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово в приземния атмосферен слой, преди и след извършване на промени /л.72- л.103 по делото/. Въз основа на постъпилата допълнителна информация и нейния анализ, с писмо вх.№ КОС 01-1873/27.06.2018г. Директорът на РЗИ-Стара Загора изразява становище, че не се очакват значителни промени в качеството на атмосферния въздух в най-близките населени места при реализиране на инвестиционните предложения /л.48-49/.

 

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № СЗ - 61 - ПР/ 2018 от 16.07.2018г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Стара Загора за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, на основание чл.81, ал.1, т.2 и чл.93, ал.1, т.3, ал.3 и ал.5 от ЗООС, чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от Наредбата за ОВОС, чл.31, ал.4 и ал.6 от ЗБР, чл.2, ал.1, т.1, чл.4, чл.40 ал.3 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС) и представената писмена документация от възложителя по Приложение №2 към чл.6 от Наредбата за ОВОС, по чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата за ОС и представеното становище на РЗИ, е постановено да не се извършва оценка на въздействието на околната среда и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони за инвестиционно предложение: 1. Замяна на част от използваното твърдо гориво - лигнитни въглища с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти при експлоатацията на съществуващата горивна инсталация за производство на топлинна енергия, без промяна на разрешения капацитет от 510 MWth; 2. Изграждане на предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса и неопасни отпадъци и оползотворяване на остатъците от изгарянето им на ТЕЦ към „Брикел“ ЕАД, в кв.502, УПИ І-1 землище на с. Обручище, община Гълъбово и 3. Изграждане на нова инсталация за производство на топлина с топлоносител гореща вода, базирана на слънчеви тръбни панели на територията на имоти с идентификатор 53134.513.34; кв.513 УХИ ХХХІІ-28 по ПУП на „Брикел“ ЕАД; кв.513 УПИ ХХХІІІ-33 по ПУП на „Брикел“ ЕАД и кв.513 УПИ ХХХVІІ-41 по ПУП на „Брикел“ ЕАД с Възложител „БРИКЕЛ“ ЕАД.

Въз основа на предоставената от Възложителя информация за характеристиките на инвестиционното предложение, решаващият орган е приел, че по т. 1 от инвестиционното предложение /Замяна на част от използваното твърдо гориво-лигнитни въглища с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти при експлоатацията на съществуващата горивна инсталация за производство на топлинна енергия, без промяна на разрешения капацитет от 510 MWth/, инвестиционните намерения се базират върху разнообразяване на горивата при експлоатация на инсталацията и добавяне към основното гориво - лигнитни въглища, на биомаса, неопасни отпадъци с код 19 12 10 и 19 12 12  и нефтошисти за получаване на топлинна енергия. Замяната на част от използваното твърдо гориво - лигнитни въглища с биомаса  ще се извърши със следните отпадъци с код и наименование: 02 01 03-отпадъци от растителни тъкани; 02 01 07 отпадъци от горско стопанство; 02 03 04 -материали, негодни за консумация или преработване; 03 01 01 - отпадъци от корк и дървесни кори; 03 01 05 – трици, талаш, изрезки, парчета дървен материал, талашитени плоскости, фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04 и 03 03 01 - отпадъчни кори и дървесина. Посочено е, съгласно инвестиционното намерение замяната на част от основното гориво –лигнитни въглища, с биомаса, в процентно съотношение на денонощие е 80% въглища - до 20% биомаса или изразено в тонове на денонощие 3917т въглища – 979 тона биомаса, като при ритмична доставка и максимален брой работни часове на три ЕК, възможния максимален разход на биомаса на денонощие е до 40.8 тона/час, до 979 тона /денонощие или до 357 335 тона /годишно. Съответно замяната на използваното твърдо гориво, с неопасни отпадъци, ще се извърши с отпадъци с код 19 12 10 - горими отпадъци (RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци) и с код  19 12 12 други отпадъци (вкл. смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11. Замяната се очаква да в процентно съотношение 99% въглища - до 1% отпадъци или изразено в тонове на денонощие 4847 тона въглища – до 49 тона отпадъци, като при ритмична доставка и максимален брой работни часове на три ЕК, възможното максимално количество оползотворени неопасни отпадъци на денонощие е до 2.05 тона/час, до 49 тона /денонощие или до 17 885тона/годишно. Замяната на използваното твърдо гориво с нефтошисти, които да бъдат включени в горивния процес, изразено в процентно съотношение на денонощие е  90% въглища - до 10% шисти или изразено в тонове на денонощие 4406 тона въглища – до 490 тона шисти, като при ритмична доставка и максимален брой работни часове на три ЕК, възможното максимално количество нефтошисти на денонощие е до 20.5 тона/час, до 490 тона/денонощие или до 178 850 тона/годишно. Използваната биомаса (по см. на §1, т.1 от ЗУО), неопасни отпадъци с код 19 12 10 и 19 12 12 и нефтошисти ще се изгарят по няколко алтернативни способа: - изгаряне на биомаса  съвместно с твърдото гориво, без промяна в технологията на изгаряне и без съществено преустройство на съществуващите съоръжения в процентно съотношение 80% въглища —до 20% биомаса; - изгаряне на неопасни отпадъци съвместно с твърдото гориво без промяна на технологията на изгаряне и без съществено преустройство на съществуващите съоръжения в процентно съотношение 99 % въглища - до 1% отпадъци; - изгаряне на нефтошисти  съвместно с твърдото гориво без промяна на технологията на изгаряне и без съществено преустройство на съществуващите съоръжения в процентно съотношение  90% въглища- до10 % нефтошисти и съвместно или самостоятелно изгаряне на биомаса и/или неопасни отпадъци в предкамерна скарна пещ без да бъдат надвишавани посочените по-горе количества, биомаса до 40.8 тона/час, неопасни отпадъци до 2.05тона /час, като при всеки от посочените алтернативни варианти няма да бъде надхвърлена разрешената номинална топлинна мощност на инсталацията (510 MWth), поради приблизително равната калоричност на заместващите горива с тази на лигнитните въглища.

По т.2 от инвестиционното предложение /Изграждане на предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса и неопасни отпадъци и оползотворяване на остатъците от изгарянето им/, предвидено да бъде  реализирано на площадката на ТЕЦ „Брикел“ в ПИ 53134.502.1 /УПИ І-1, кв.502/, землище на с. Обручище, общ. Гълъбово, е прието, че предложението предвижда изграждане на нови съоръжения към съществуващата горивна инсталация, за съвместно изгаряне на твърди битови отпадъци  и биогорива, отговарящи на изискванията на Наредба №4 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци от 20.04.2013г.  За оползотворяване на биомасата и горими неопасни отпадъци с код 19 12 10 и  19 12 12 в инсталацията за съвместно изгаряне се предвижда изграждане  предкамерна скарна пещ с наклонена тласкаща скара. Количествата на изгаряните биогориво и неопасни отпадъци е включено в максималните за цялата инсталация — биомаса до 40.8 тона/час, неопасни отпадъци – до  2.5 тона/час. Описана е технологията на експлоатация от гл.т съхраняването на горивата; подаването им от бункер чрез лентова транспортна система към предкамерна пещ, където ще се извършва първично изгаряне;  подаването на твърдия остатък от изгарянето и на газовата съставка, като е описана технологията, по която газовете ще се подават за доизгаряне в ЕК, като е описана технологията за това, а остатъчната сгурия от скарата на предкамерната пещ ще постъпва в ЕК за вторично изгаряне.

По т.3 от ИП /Изграждане на нова инсталация за производство на топлина с топлоносител гореща вода, базирана на слънчеви тръбни панели на територията на имоти с идентификатор 53134.513.34; кв.513 УПИ ХХХІІ-28 по ПУП на „Брикел“ ЕАД; кв.513 УПИ ХХХІІІ-33 по ПУП на „Брикел“ ЕАД и кв.513 УПИ ХХХVІІ-41 по ПУП на „Брикел“ ЕАД/, е посочено, че възложителят е избрал за новата инсталация слънчеви панели с отделни тръби, присъединени към колектори. Очаквания общ брой тръби е 350 000 броя с приблизителна абсорбна повърхност 37 500 кв.м и очаквана пикова мощност 17 500кW, при режима на работа на инсталацията 70/90ºС и предвиден е блок за управление и поддържане на параметрите на топлоносителя. Инсталацията ще бъде свързана с междинен топлообменник към съществуващите топлопреносни съоръжения. Ефективните работни годишни часове на инсталацията се очаква да са около 1 305 часа, като основното й натоварване ще е през лятото.

 

Прието е, че предвидените дейности представляват изменение на производствената дейност на дружеството, за които, на основание чл.93, ал.1, т.3 от ЗООС, следва да бъде преценка на необходимостта от извършване на ОВОС. Инвестиционното предложение не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, както и защитени зони по см. на Закона за биологичното разнообразие. Най-близко разположена е защитена зона „Язовир „Розов Кладенец“ с код BG 0002022  за опазване на птиците, поради което ИП подлежи на оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на най-близко разположените защитени зони по реда на чл.31, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗБР и чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за оценка на съвместимостта. След преглед на представената информация и на основание чл.40, ал.3 от Наредбата за ОС, въз основа на критериите по чл.16 от Наредбата за ОС, е извършена преценка за  вероятната степен на отрицателно въздействие, като е формиран извод, че инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации, местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони.

 

    Въз основа на характеристиките и параметрите на инвестиционното предложение, решаващият административен орган е обосновал заключение, че липсва необходимост от извършването на ОВОС спрямо инвестиционните предложения на „БРИКЕЛ” ЕАД. Този извод от фактическа страна е обоснован със следните съображения: 1. Предвидената от оператора замяна на част от използваното гориво с биомаса, неопасни отпадъци с код 19 12 10 и 19 12 12 и нефтошисти за получаване на топлинна енергия,  ще се осъществи на територията на съществуващата горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия с посочена номинална мощност 510 MWth, като разрешения с Комплексното разрешително капацитет ще бъде запазен; 2. Инвестиционното предложение изисква основно организационни промени по горивоподавателния тракт, не е свързано с изграждане на нови производствени помещения, като ще се използват наличните и съществуващи съоръжения. Използването на отпадъците за производство на електрическа и топлинна енергия от RDF модифицирани горива ще доведе до оползотворяването им, поради което увеличаването на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда или т.н кумулиране с други предложения, ще бъде незначително и не се предполага кумулативен ефект; 3. Реализацията на ИП не включва промяна на технологията и увеличаване на капацитета, като добаването на минимално количество допълнително около 1% неопасни отпадъци към основната суровина лигнитни въглища, няма да доведе до изменение състава и свойствата на образуваните отпадъци, като заявените за съвместно изгаряне кодове отпадъци са неопасни, голям процент от тях - биомаса, част от тях битови; 4. За оползотворяване биомасата и неопасни отпадъци с код 19 12 10 и 19 12 12 в инсталацията за съвместно изгаряне се предвижда изграждане на предкамерна скарна пещ с наклонена тласкаща скара, с топлинна мощност на предкамерата 17 МW, като доизгарянето на горимите газове при температура в пещната камера на ЕК над 1400 градуса по Целзий ще доведе до разграждане на опасните газове - диоксини, фурани и др., а остатъчната сгурия от скарата на предкамерната пещ ще постъпва в ЕК за вторично изгаряне; 5. Основната цел на инвестиционното предложение е подобряване качеството на околната среда в района и снижаване на разходите за производство на ел. енергия, което се предвижда да бъде постигнато чрез снижаване на средночасовия разход на въглища и замяната му с биомаса, неопасни отпадъци, нефтошисти; 6. Не се очаква генерирането на производствени, опасни, битови и строителни отпадъци, различни по вид и количество от досега образуваните на площадката, като в периода на експлоатация образуваните производствени отпадъци – летящи пепели, сгурия, утайки от реакции на основата на калций, получени при десулфуризация на отпадъчни газове, ще се запазят по вид, но ще намалеят като количество. Начините на обезвреждане и /или оползотворяване ще са съгласно КР № 40-Н1/2011г; 7. Представени са данни за очакваните емисии вредни вещества изпускани в атмосферния въздух при експлоатацията на инвестиционното предложение - резултати от математическо моделиране на дисперсията на емисиите на вредни вещества в приземния атмосферен слой, направено по утвърдена от Министъра на околната среда и водите Методика за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой на атмосферата  /модел PLUME/. Оценката на очакваните емисии показва, че избраната технология осигурява съответствие с емисионните норми съгласно Наредба № 4 от 05.04.2013г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци (Наредба № 4 от 05.04.2013г), като очакваните емисии на вредни вещества ще доведе до нищожно кумулативно замърсяване на атмосферния въздух, а избраната технология ще осигурява съответствие с емисионните норми съгласно Наредба №4 от 05.04.2013г.; 8. Не съществува риск от големи аварии/бедствия, които са свързани с инвестиционното предложение, като ИП не е свързано със съхранение или употреба на опасни химични вещества; 9. Реализацията на ИП при устойчив режим на експлоатация на инсталацията не се очаква да доведе до отрицателни въздействия върху околната среда. Оптималната работа на пречиствателните съоръжения гарантира минимално количество на емитираните във въздуха замърсители. Предложението предвижда изграждането на нови съоръжения към съществуваща горивна инсталация за съвместно изгаряне на твърди битови отпадъци и биогорива, отговаряща на изискванията на Наредба № 4 от 05.04.2013г.; 10. Характерът на ИП ще предизвика натоварване и известен дискомфорт на околната среда, свързано с шумово натоварване на площадката,  което ще бъде минимално и локализирано в рамките на работната площадка, като няма да предизвика трайно въздействие върху населението на с. Обручище, растителния и животински свят; 11. Не се очаква възникване на здравен риск от здравно- хигиенна гл.т вследствие на реализацията на инвестиционното предложение според становището на РЗИ - гр. Стара Загора.

Доколкото инвестиционното предложение ще бъде реализирано на територията на съществуваща инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия на основната площадка на „Брикел“ ЕАД, а отстоянието на площадката за съхранение на отпадъци е 1.7км от гр. Гълъбово и 1.3км от с. Обручище, е направен извод, че качеството и регенеративните способности на природните ресурси в района няма да бъдат засегнати от реализацията на ИП. Площадката не засяга защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Най-близко разположената зона е „Язовир Розов кладенец” с код BG 0002022, предназначена за опазване на птиците. ИП не попада в граници на защитени територии по ЗЗТ. Според извършената оценка за съвместимост, реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже отрицателно въздействие върху предмета и целите на защита в защитената зона. То не генерира отпадъци или емисии, които при експлоатацията да увредят съседни местообитания или популации на защитени видове. Инвестиционното предложение не би попречило или увредило приоритетни местообитания и видове, предмет на опазване от защитените зони от Натура 2000 /с оглед характера, местоположението и начина на реализиране на ИП/. Направен е извод, че екосистемите в естествената околна среда на защитените със закон територии и местообитания, планинските и гористи местности, районите, в които нормите за качество на ОС са силно нарушени, силно урбанизираните територии, защитените територии на единични и групови паметници на културата, определени по реда на ЗПКМ, териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита няма да бъдат засегнати и екосистемата ще асимилира реализираното инвестиционно предложение.

На основание чл.40, ал.3 от Наредбата за ОС е преценено, че реализацията на ИП няма да окаже отрицателно въздействие върху предмета и целите на защита в защитената зона, която цели дългосрочно опазване на биологичното разнообразие, тъй като:  1. Реализирането на ИП няма вероятност да доведе до нарушаване целостта, структурата, функциите и природозащитните цели на най-близо разположената зона, поради отдалеченост на имота и урбанизацията на терена; 2. Няма вероятност да бъдат унищожени, увредени или фрагментирани природни местообитания, предмет на опазване в най-близко разположената зона „Язовир Розов кладенец“, предназначена за опазване на птиците; 3. Не се очаква реализацията на ИП да предизвика тайно влошаване качествата на местообитанията за размножаване, хранене, укриване и/или миграция на видовете, предмет на опазване в защитената зона; 4. Не се очаква реализацията на ИП да доведе до кумулативно въздействие със значителен отрицателен ефект върху приротни местообитания, местообитания и популации на видовете, вкл. птици, 5. Не се налага изграждане на нова пътна инфраструктура, 6. Не се налага изграждане на друга техническа инфраструктура.

Прието е, че териториалния обхват на въздействие в резултат от експлоатацията на ИП е ограничен и локален, в рамките на разглеждания имот на територията на действаща горивна инсталация. Местоположението отговаря на санитарно-хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. С оглед на което е направен извод, че засягането на населението ще бъде краткотрайно, временно и епизодично, като в резултат на реализацията на инсталацията не се очакват превишения на средногодишните норми за опазване на човешкото здраве за замърсителите, изхвърляни организирано от разглежданата инсталация, съотв. реализацията на ИП не предполага трансгранично въздействие, тъй като площадката е много отдалечена от границата на РБългария.

Посочено е, че съответно на изискванията на чл.6, ал.9 от Наредбата за ОВОС, възложителят е представил информацията за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС, публикувана на интернет страницата на РИОСВ, предоставена на Община Гълъбово и Кметство на с. Обручище, като след изтичане на 14-дневния срок за обществен достъп до информация, не са постъпили становища от физически и юридически лица.

Указано е инвестиционното предложение да се реализира след актуализиране на Комплексно разрешително № 40-Н1/ 2011г. и експлоатацията на инсталацията да се извършва в съответствие с поставените в КР условия.

 

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното Решение № СЗ-61-ПР/ 2018 от 16.07.2018г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора.

За изясняване на обстоятелства от значение по делото са допуснати, изпълнени и изслушани две комплексни съдебно-технически експертизи /л.303 и сл. и л.490 и сл./

Съгласно заключението на първата комплексна съдебно-техническа експертиза, на въпроса „Какви вредности се отделят при изгаряне на биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти в атмосферния въздух, различни от вредностите, отделяни при изгарянето на въглища?“, според изпълнилите експертизата вещи лица, в една хипотетична горивна инсталация за изгаряне на лигнитни въглища, биомаса, нефтошисти и горими неопасни отпадъци, с най-голяма вероятност в атмосферния въздух е да се образуват различни по количество от следните вредни вещества: общ прах; газо и парообразни органични съединения, изразени като общ органичен въглерод-С; газо и парообразни хлорни съединения, изразени като хлороводород- HCl; газо и парообразни флуорни съединения, изразени като флуороводород-HF, серен триоксид, серед диоксид, изразени като серен диоксид SO2; азотен оксид и азотен диоксид, изразени като азотен диоксид NO2; въглероден оксид - СО, летливи органични съединения - ЛОС, суспендирани частици, живак, цинк, олово, никел, хром, кадмий, телур, антимон, кобалт, селен, арсен, мед, манган, ванадий и съединенията им; полициклични ароматни въглеводороди –ПАВ; полихлорирани дибензодиоксини и полихлорирани дибензофурани /фурани/. В заключението е посочено че няма възможност, без да се прецизират условията на горене за дадена горивна инсталация, да се определят теоретично, конкретно количествено и качествено отделяните вредности в атмосферния въздух при изгаряне на въглища, от една страна, и при изгаряне на лигнитни въглища, биомаса, нефтошисти и горими неопасни отпадъци, от друга страна, и да се определят различията между вредностите. Когато не се спазват условията на горене или непълно горене (не добре управляван горивен процес), изгарянето на биомаса и неопасни отпадъци се сочи, че може да доведе до емисии на полициклични ароматни въглеводороди, летливи органични съединения, диоксини и фурани. Посочено е, че в ИП са предвидени пречиствателни съоръжения, които да ги улавят и процеси, които да ги разграждат, за да не постъпват в атмосферата. Полицикличните ароматни въглеводороди, летливите органични съединения, диоксините и фураните имат негативен ефект върху човешкото здраве и околната среда, като в заключението подробно са разгледани аспектите на това въздействие. Сочи се, че при преходните режими на пускане или  спиране на ЕК (енергийния котел) ще има температурен интервал, когато не могат да се разграждат диоксините и фураните, ако ги има, независимо дали се изгарят биомаса, неопасни отпадъци или се извършва съвместно изгаряне. Според изпълнилите експертизата вещи лица след промяна на горивата в изпълнение на инвестиционното предложение, генерираните отпадъци ще се различават по количество и в зависимост от това какво гориво се изгаря съвместно с основното и в какво съотношение - и по качество.

Според втората комплексна съдебно-техническа експертиза, инвестиционното предложение предвижда изграждането на предкамерна скарна пещ към съществуваща горивна инсталация за съвместно изгаряне на биомаса и неопасни отпадъци, отговаряща на изискванията на Наредба №4/05.04.2013г за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, издадена от МОСВ. Твърдият остатък от изгарянето ще се подава към въглищна мелница, а оттам ще постъпва в пещната камера на парогенератора, за вторично изгаряне. Димните газове, получени в процеса на изгаряне на биомаса и неопасни отпадъци, се сочат с температура 850-900 градуса по Целзий. С тази температура постъпват в камерата на котела, където се доизгарят при температура 1300 градуса по целзий. Според заключението на експертизата, инвестиционното предложение на „БРИКЕЛ“ ЕАД, за замяна на част от използваното твърдо гориво -лигнитни въглища, с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти, при експлоатация на съществуваща горивна инсталация за производство на топлинна енергия, без промяна на разрешения капацитет от 510 МВч и изграждане на предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса и неопасни отпадъци и оползотворяване на остатъците при изгарянето им на територията на ТЕЦ към „Брикел“ ЕАД, не е свързано с промяна на технологията и технологичния процес на централата, а по - скоро е за подобряване и надграждане на процеса по отношение на подаването на гориво на входа на системата, в същинската горивна камера. Изгарянето на горивата, отделянето на топлинна енергия и оползотворяването й, отделянето на отпадни продукти и очистването им, е  изцяло по съществуваща технология в ТЕЦ. Според изпълнилите експертизата вещи лица образуваните отпадъци няма да се различават по вид спрямо разрешените в действащото КР. Теоретично е възможно да се образуват пренебрежително малки количества опасни вещества като диоксини и фурани, но в инсталацията са предприети мерки за тяхното улавяне преди да излязат димните газове в атмосферния слой. Предвиденото добавяне количество неопасни отпадъци е талкова малко /около 1% от горивото/, че практически не е в състояние да доведе до промяна на видовете и съставите на образуваните след горенето отпадъци и в този смисъл не може да говори за образуването на нови опасни отпадъци. При осъществяване на инвестиционното предложение ще е необходимо издаването на ново Комплексно разрешително, като при спазването му от страна на „БРИКЕЛ“ ЕАД централата ще работи без да превишава нормите за допустими емисии, изпускани в атмосферата и без да нарушава закона.

 

  

 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

 

 

 

 

 

Обжалваното решение на Директора на РИОСВ - Стара Загора, като краен акт, с който се финализира производството по чл. 93 от ЗООС, по своята правна същност представлява индивидуален административен акт.  

 

 

 

Жалбоподателят - регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За земята - достъп до правосъдие" е неправителствена организация, с предмет на дейност и цели в областта на опазване на околната среда и при прилагане на чл.9 във вр. с чл.2, §5 от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, може да бъде определен като организация, имаща право на достъп до процедура за обжалване пред съда и правен интерес да оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на административни актове, свързани с околната среда в т.ч. и решението за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Решение № СЗ - 61 - ПР/ 2018 от 16.07.2018г. на Директора на РИОСВ  - Стара Загора е публикувано на 16.07.2018г. на интернет страницата на РИОСВ, а жалбата на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ е подадена чрез пощенски оператор на 30.07.2018г. /л.179/.

 

  

 

 

 

 

 

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

  

 

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.3 и ал.3 от ЗООС, Директорът на съответната РИОСВ е овластен да се произнесе относно необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда на всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 към този закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда, в териториалния обхват на тази регионална инспекция. В случая инвестиционните предложения  на „БРИКЕЛ“ ЕАД са квалифицирани като такива по чл.93, ал.1, т.3 от ЗОСС - изменение на производствената дейност на дружеството като оператор на действаща инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия с номинална топлинна мощност 510 MWth. Не е спорно че действащата инсталация попада в т.2.1 от Приложение № 1 към чл.92 ал.1 от ЗООС /2.1. Топлоелектрически централи и други горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност 50 MW или повече/. Преценката за необходимостта от извършване на ОВОС спрямо тази категория инвестиционни предложения, по аргумент от чл.93, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗООС, е от компетентността на Директора на съответната РИОСВ. В случая инвестиционните предложения -  за замяна на част от използваното твърдо гориво - лигнитни въглища с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти при експлоатацията на съществуващата горивна инсталация за производство на топлинна енергия; за изграждане на предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса и неопасни отпадъци и оползотворяване на остатъците от изгарянето им и за изграждане на нова инсталация за производство на топлина с топлоносител гореща вода, базирана на слънчеви тръбни панели, се предвижда да се реализират на  територията на топлоелектрическата централа към „Брикел“ ЕАД в УПИ І-1, кв.502 по ПУП на „Брикел“ ЕАД, съотв. на територията на имоти с идентификатор 53134.513.34; кв.513 УПИ ХХХІІ-28 по ПУП на „Брикел“ЕАД; кв.513 УПИ ХХХІІІ-33 по ПУП на „Брикел“ЕАД и кв.513 УПИ ХХХVІІ-41 по ПУП на „Брикел“ ЕАД. С оглед местоположението на имотите на територията на община Гълъбово и при извод за липса на вероятност за засягане качеството на регенеративните способности на природните ресурси в район, надхвърлящ територията на тази община, реализирането на инвестиционното предложение е в териториалния обхват на дейността на РИОСВ-Стара Загора /съгласно приложение към чл.1, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите/.  Предвид характеристиките на инвестиционните предложения и данните за пространствения обхват на въздействието им /ограничен и локален, в рамките на територията на действащата горивна инсталация/ и при липсата на доказателства, от които да се направи обосновано предположение за вероятно въздействие върху географски район, засягащ територия, контролирана от повече от една РИОСВ, не може да се приеме, че в случая преценката за необходимостта от извършване на ОВОС е от компетентността на Министъра на околната среда и водите в хипотезата на чл.93, ал.2, т.5 от ЗООС, в какъвто смисъл е възражението на жалбоподателя. С оглед на което съдът намира, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган – Директора на РИОСВ – Стара Загора.

 

Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционни предложения, е регламентирана в раздел ІІІ, глава Шеста от ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата за ОВОС/, при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС/. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал.3 от ЗООС във връзка с чл. 7, ал.1 от Наредбата за ОВОС, материално компетентният орган за всеки конкретен случай, при съобразяване на критериите по чл. 93, ал.4, въз основа на представената от възложителя информация и получени становища, констатациите или резултатите от консултациите, като определи степента на значимост на въздействието върху околната среда, с мотивирано решение се произнася относно необходимостта от извършване на ОВОС. Критериите, на базата на които се преценява необходимостта от извършване на ОВОС са изрично и лимитивно посочени в чл. 93, ал.4 от ЗООС, като съдържанието на решението по чл. 93, ал.3 от ЗООС е установено в чл. 8 от Наредбата за ОВОС и задължително включва кратко описание на инвестиционното предложение, правните и фактически основания за постановяването му, както и подробни мотиви, основани на извършената преценка по чл. 7 от Наредбата за ОВОС и разпоредителна част. В случая обжалваното Решение № СЗ - 61 - ПР/ 2018 от 16.07.2018г. на Директора на РИОСВ – гр. Стара Загора е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и предвидените такива в чл.8 от Наредбата за ОВОС, като решаващият административен орган, въз основа на представената писмена документация от възложителя по Приложение № 2 към чл.6 от Наредбата за ОВОС и по чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за ОС, е изложил съображения за мотивиране на извода си, че в случая не се налага извършване на ОВОС по въведените в ЗООС, ЗБР, Наредбата за ОВОС и Наредбата за ОС критерии.

 

Спазени са нормативно предвидените изисквания за уведомяване на компетентните органи и на засегнатата общественост на най-ранен етап за инвестиционното предложение - възложителят е уведомил писмено Кмета на Община Гълъбово и Кметство село Обручище и е публикувал обява в местен вестник, едновременно с уведомяването на компетентния административен орган.  Съответно инвестиционното предложение е обявено /оповестено/, при осигурен обществен достъп до информацията по приложение № 2 и за изразяване на становища от заинтересувани лица.  Въз основа на получената информация и в изпълнение на задълженията си по чл.6 от Наредбата за ОВОС, Директорът на РИОСВ-Стара Загора е извършил преценка на вида и характера на инвестиционното предложение; дадени са указания на възложителя за представяне на необходими документи; изпълнени са нормативно изискуемите се процедури, предвидени в чл.6, ал.9 и ал. 10  и чл.9 от Наредбата за ОВОС, за преценяване от компетентния орган на необходимостта от извършване на ОВОС съобразно определената степен на значимост на въздействието върху околната среда въз основа на представената от възложителя информация, критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС и получени становища, констатации или резултати от консултации.

 

Обжалваното Решение № СЗ - 61 - ПР/ 2018 от 16.07.2018г. на Директора на РИОСВ – гр. Стара Загора обаче е постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

 

Според чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС, Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, като оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.  Съответно в чл.92, т.1 от ЗООС е регламентирано, че Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1.  В случая  вносителят на инвестиционното предложение е оператор на съществуваща горивна инсталация за производство на топлинна енергия с разрешен капацитет 510 MWth /ТЕЦ „Брикел“/, която попада  в категориите обекти, посочени в Приложение №1, т.2.1 – Топлоелектрически централи и други горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност 50 MW или повече. Естеството на инвестиционното предложение се свързва с изменение на производствената дейност посредством дейности, които включват и изгаряне на отпадъци - самостоятелно или съвместно с използваното в досегашната работа на инсталацията твърдо гориво – лигнитни въглища.  Това всъщност е декларирано още в подаденото от „БРИКЕЛ” ЕАД в РИОСВ – Стара Загора  Уведомление за инвестиционно предложение вх. № 1873/ 16.04.2018г., вкл. с посочване на емитираните замърсители след реализирането на ИП и позоваването на ВАТ 4 от Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31.07.2017г. за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, относима към инсталации за извършване на съвместно изгаряне на отпадъци /л.159/. В случая инвестиционните намерения за замяна на използваното твърдо гориво - лигнитни въглища с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти при експлоатацията на съществуващата горивна инсталация в посочени обеми за производство на топлинна енергия без промяна на разрешения капацитет от 510 МWth и за изгаряне на смесено гориво в новоизградена предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса и неопасни отпадъци, биха имали за резултат изграждането на инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци.

По аргумент от т. 25 от Приложение №1 към чл.92, т.1 от ЗООС, в обхвата на  разпоредбата на чл.92, т.1 от ЗООС попада и  всяко изменение или разширение на инвестиционно предложение, включено в приложението, когато това изменение или разширение самостоятелно достига критериите, ако има такива, посочени в приложението.  В случая инвестиционното предложение на „БРИКЕЛ” ЕАД /ИП по т.1 и по т.2/, сочи на такова изменение, което самостоятелно достига критерий от посочените в приложение №1 към чл.92, т.1 ЗООС, а именно по т.10 - Инсталации с капацитет над 100 тона на денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците. Съображенията за това са следните:

 

Според §1, т.34 от ДР на ЗООС "Инсталация" е всяко неподвижно техническо съоръжение, в което: а) се извършват една или повече от посочените в приложение № 4 дейности; б) се извършват други дейности на същата площадка и което е непосредствено свързано и/или има техническа връзка със съоръженията по буква "а" и което може да окаже въздействие върху емисиите и замърсяването. Инвестиционното предложение /по т.1/ се свързва със замяна на част от използваното твърдо гориво - лигнитни въглища, респ. съвместното му използване с  биомаса - до 979 тона/денонощие, горими неопасни отпадъци с код 19 12 10-горими отпадъци (RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци) и с код 19 12 12 - други отпадъци (вкл. смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11 - до 49 тона/денонощие и нефтошисти - до 490 тона/денонощие, при запазване капацитета на инсталацията,  а ИП по т.2 предвижда изграждане на нови съоръжения към съществуващата горивна инсталация, за съвместно изгаряне на твърди битови отпадъци и биогорива посредством  изграждане на предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса и горими неопасни отпадъци с код 19 12 10 и код 19 12 12 и оползотворяване отпадъците при изгарянето им, с номинална брутна топлинна мощност на предкамерната пещ - 17MW. В случая вносителят на ИП е оператор на инсталация по смисъла на §1, т.34, б. „а“ от ДР на ЗООС в която се извършва дейност от посочените в т.1.1 от Приложение №4 /Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW/, като инвестиционните предложения по т.1 и т.2 касаят дейности на същата площадка и непосредствено свързани с инсталацията и при техническа връзка с нея.  

 

Несъмнено материалите, които се предвижда да се изгарят, са неопасни отпадъци по см. на §1, т.1 и т.17 от ДР на ЗУО и Приложение № 1 към чл.5, ал.1, чл.6, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 „е“ от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, а именно „биомаса“ - означени отпадъци с код и наименование: 02 01 03 - отпадъци от растителни тъкани; 02 01 07 - отпадъци от горско стопанство, 02 03 04 - материали, негодни за консумация или преработване; 03 01 01 - отпадъци от корк и дървесни кори, 03 01 05 – трици, талаш, изрезки, парчета дървен материал, талашитени плоскости, фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04;  03 03 01 -отпадъчни кори и дървесина и горими неопасни отпадъци с код 19 12 10 - горими отпадъци (RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци) и с код 19 12 12 други отпадъци (вкл. смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11.

Обемите на количествата неопасни отпадъци, които се възнамерява да бъдат изгаряни са биомаса -  до 979 тона/денонощие и горими неопасни отпадъци - до 49 тона/денонощие, т.е надхвърлят 100 тона на денонощие.

 

Наличието на хипотезата на т.10 от приложение №1 към чл.92, т.1 ЗООС /Инсталации с капацитет над 100 тона на денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците/, изисква да бъде установено дали инвестиционните намерения на възложителя „БРИКЕЛ” ЕАД се свързват с дейности по „обезвреждане“ на посочените по-горе отпадъци.  

При приемането на ЗООС /обн. ДВ бр.91 от 25.09.2002г./, в т.24 и т.25  на Приложение №1 към чл.92, т.1 от ЗООС, са били включени „Инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране или депа за опасни отпадъци по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда” /т.24/ и ”Инсталации за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране с капацитет над 100т на денонощие” /т.25/.  Легална дефиниция за "обезвреждане на отпадъците" според §1, т.8 от ДР Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда /ЗОВВОС/, отменен с приемането на Закона за управление на отпадъците /ДВ бр.86/ 30.09.2003г./,  е смислово различна от сега действащата. Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗООВВС /отм./, обезвреждане на отпадъците е такова въздействие върху отпадъците (депониране, рециклиране, изгаряне, неутрализиране и др.), при което опасността за здравето на хората или замърсяването на околната среда от тях не превишават установените норми т.е смисловото съдържание на понятието обезвреждане се е идентифицирало с всяко възможно въздействие върху отпадъците, вкл. чрез изгарянето им.

С приемането на Закона за управление на отпадъците /ДВ бр.86/ 30.09.2003г., действал до 13.07.2012г./, са били транспонирани в българското законодателство разпоредбите на Директива 2006/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците /§1а от ЗУО отм./. В §1, т.8 от ДР на ЗУО /отм./, съответно на предвиденото в приложение ІІа на Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година, е била дадена легална дефиниция за понятието „обезвреждане на отпадъците”, като операции по обезвреждане на отпадъци чрез изгаряне се сочат наземно изгаряне (инсинерация) - код D10 и изгаряне в море - код D11.  Към "оползотворяване на отпадъците" по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО /отм./ се числи използването им като гориво или по друг начин за получаване на енергия - код R1 /приложение ІІБ от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година, сега отм./.

През 2005г. ЗООС е изменен, но понятието „обезвреждане“, отнесено към дейността на инсталациите спрямо опасни, съответно неопасни отпадъци по т.24 и т.25 от Приложение № 1 на ЗООС, както в редакцията от 2005г., така и след изменението през 2008г., е останало, макар че в тогава действалия Закон за управление на отпадъците вече са били разграничени операциите по обезвреждане от операциите по оползотворяване на отпадъци и причисляване към последните на дейностите, свързани с употреба на отпадъци главно като гориво или по друг начин за получаване на енергия /“R1“/.

 

Смисловото разграничение на дейностите по обезвреждане и оползотворяване  на отпадъци и по действащия ЗУО, също не е намерило израз в ЗООС /т.9 и т.10 на Приложение №1 към чл.92, т.1 от ЗООС - Инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци чрез изгаряне, химично третиране или депониране по смисъла на Закона за управление на отпадъците и Инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците/. Според § 2 от ДР на сега действащия Закон за управление на отпадъците /обн. ДВ бр. 53/ 13.07.2012г./, законът въвежда изискванията на посочените директиви, вкл. Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви. Сред съображенията за приемане на Директива 2008/98/ЕО /ал.4 от преамбюла й/ се изтъква и отправено от Европейския парламент искане към Комисията да направи ясно разграничение между оползотворяване и обезвреждане и да изясни разликата между отпадъци и неотпадъчни продукти, а според ал.5 от преамбюла в заключенията си от 1 юли 2004г. Съветът призова Комисията да представи предложение за преразглеждането на определени аспекти на Директива 75/442/ЕИО, отменена и заменена с Директива 2006/12/ЕО, с оглед изясняване на разликата между отпадъци и неотпадъчни продукти и тази между оползотворяване и обезвреждане.  Според ал.2 от преамбюла към Директива (ЕС) 2015/1127 на Комисията от 10 юли 2015 година за изменение на приложение II към Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на определени директиви,  Дейност R1 в приложение II към Директива 2008/98/ЕО се отнася за отпадъци, използвани за замяна на гориво или за генериране на енергия по други начини. Това включва инсталациите за изгаряне, предназначени за третиране на твърди битови отпадъци, но само ако тяхната енергийна ефективност съответства на праговата стойност, определена чрез използване на посочената в приложение II Директива 2008/98/ЕО формула за енергийната ефективност (формулата във връзка с R1).

 

Сега действащия ЗУО, съдържа съответни на Директива 2008/98/ЕО и Директива (ЕС) 2015/1127 на Комисията дефиниции на понятията обезвреждане и оползотворяване на отпадъци. Според §1, т.11 от ДР на ЗУО  "Обезвреждане" е всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия. Приложение № 1 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по обезвреждане. Според § 1, т.13 от ДР на ЗУО  "Оползотворяване" е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване. В приложение №2 към дейности по оползотворяване са причислени и тези с код „R1“ Използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия (*), но според уточнението, дадено с посочения знак (*) - Това включва инсталации за изгаряне, предназначени за преработка на твърди битови отпадъци, единствено когато тяхната енергийна ефективност е равна или по-висока от указани параметри.  Следователно към дейности по оползотворяване с посочения код „R1“ се отнася само това използване на отпадъци като гориво или по друг начин за получаване на енергия, което е в инсталации с посочени параметри на енергийна ефективност /по аргумент и от чл.71, ал.3, т.11 от ЗУО, чл.23, т.4 от Директива 2008/98/ЕО/.

В случая инвестиционното предложение за замяна на част от използваното твърдо гориво - лигнитни въглища с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти, при експлоатацията на съществуващата горивна инсталация за производство на топлинна енергия, включва намерения за дейности по изгаряне на биомаса, съответно неопасни отпадъци с посочени кодове и нефтошисти, при обеми на количествата неопасни отпадъци, които се възнамерява да бъдат изгаряни -   биомаса до 979 тона/денонощие и горими неопасни отпадъци до 49 тона/денонощие, т.е надхвърлящи 100 тона на денонощие. Посочени са относими към дейностите по оползотворяване на отпадъци кодове - R1 – оползотворяване, R12 – предварително третиране и R13-съхраняване. Но дали за дейността по изгаряне на отпадъци, която се предвижда посредством реализиране на инвестиционното предложение по т.1 и т.2,  действително е относим код R1 от Приложение №1 към §1, т.13 ЗУО  /Използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия (*)/, или друг код, например относимия към обезвреждане код D10 Наземно изгаряне от Приложение №1 към §1, т.11 от ЗУО, органът не е извършил преценка.  Доколкото дейности по обезвреждане са онези, които не са оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия /§1, т.11 от ДР ЗУО/, а за да се счита дейност по оползотворяване /R1/ се изисква доказване степен на енергийна ефективност на инсталацията, каквото доказване в случая не е било проведено, следва да се приеме че дейностите - предмет на ИП по т.1 и т.2, сочат на изменение, което осъществява параметрите на т.10 от Приложение №1 към чл.92 т.1 от ЗООС — инсталация за  обезвреждане чрез изгаряне на неопасни отпадъци над 100 тона /денонощие.

 

Ето защо незаконосъобразно спрямо инвестиционното предложение не е извършена задължителната по смисъла на чл.92, т.1 във вр. с т.25 във вр. с т.10 от Приложение №1 от ЗООС оценка на въздействието му върху околната среда. Разпоредбата на чл. 93 от ЗООС оправомощава компетентния административен орган в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, но съобразно административно-производствените правила и материалноправните разпоредби, да прецени необходимостта от извършване на ОВОС за всяко попадащо в обхвата на разпоредбата инвестиционно предложение. В случая именно извършването на ОВОС по установената процедура в ЗООС, Наредбата за ОВОС и Наредбата за ОС, е начинът, по който е следвало да се установи по безспорен начин липса на потенциален негативен ефект на инвестиционното предложение спрямо човешкото здраве и околната среда и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони.