Р Е Ш Е Н И Е № 342

гр. Стара Загора, 20.11.2018г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове :

при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 403 по описа за 2018г, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т.5, б.”б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Г.Д.М. *** чрез пълномощника й адвокат Н.Д. против против принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 01.08.2018г спрямо лек автомобил с рег.№ *****от Х.Н.К. – главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“ при Община Казанлък. В жалбата и в писмено становище са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на мярката като постановена от некомпетентен орган и в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателката от материалите по делото не става ясно кое лице е наредило репатриране на автомобила, надлежно ли е упълномощено за това действие, за какво нарушение е наложена ПАМ и на какво правно основание. Направено е искане за прогласяване нищожността на заповедта или за отмяната й като незаконосъобразна и за присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът Х.Н.К. – главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че при прилагане на обжарваната ПАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения, постановена е в хипотезата на чл.171, т.5, б“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и са събрани доказателства в тази насока. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски по представен списък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.08.2018г в гр.Казанлък в 14:50ч е репатриран лек автомобил с рег.№ *****, паркиран на ул.“Йордан Статилев“ – Десперадо. Съставен е Протокол № 00026/ 01.08.2018г за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство от констатиралите и извършили преместването „Х.K. и А. Д.“ /л.35/.

Лек автомобил „Тойота РАВ-4“ с рег.№ ***** е собственост на жалбоподателката Г.Д.М., видно от Свидетелство за регистрация на лек автомобил, Част І № 008701133/12.09.2017г /л.41/.

За освобождаване на автомобила от платен паркинг е заплатена сумата 51.00лв, включваща 50.00лв такса „Н.4, чл.31 т.4“ и 5.00лв такса „Н 26, 44а, ал.5”, за което по делото е представен фискален бон от 01.08.2018г 16:25ч /л.6/.

По делото са представени и приети като доказателства Заповед №1241/01.08.2018г. на Кмета на Община Казанлък за определяне на длъжностни лица по чл.168, ал.1 от ЗДвП; Трудов договор №34/01.08.2018г. на Х.Н.К.; Длъжностна характеристика за длъжността Главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“; Трудов договор №61/04.10.2016г на Е.Ц.; Длъжностна характеристика за длъжността „Пазач, невъоръжена охрана“; Трудов договор №27/21.05.2018г. на Г.Р.; Длъжностна характеристика за длъжността - Главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“; Снимков материал – 2 бр.снимки.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Касае се за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане, изразено чрез действие, на 01.08.2018г. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В случая е подадена още на 06.08.2018г, следователно е в срок. Депозирана е от активно легитимирано лице – собственик на репатрирания автомобил, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр.Казанлък са общинска собственост. Със Заповед № 1241/01.08.2018г. на Кмета на община Казанлък Х.Н.К. - главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ в звено „Обслужване на общински сграден фонд“ при Община Казанлък / и Е.Ц. – служител в звено „Кратковременно паркиране“ /по трудов договор „пазач, невъоръжена охрана“ с място на работа „Охраняем паркинг-Община Казанлък, ул.Р.долина № 18“/ са определени да извършват или да нареждат принудително преместване на автомобили без знанието на техните собственици или упълномощен от тях водач за извършени нарушения на Закона за движението по пътищата и Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък /достъпна на интернет страницата на общината/. В утвърдената длъжностна характеристика на ответника Х.К. като основна цел е посочено да извършва всички необходими дейности, свързани с кратковременното паркиране на територията на гр.Казанлък във връзка с изпълнение на Наредба № 4, раздел II, преместване на репатрирани ППС. Трудовият договор между него и Кмета на Община Казанлък е сключен на 01.08.2018г, на тази дата е получил екземпляр от него и от уведомлението от ТД на НАП. При тези данни и при наличието на неоспорения Протокол № 00026/ 01.08.2018г за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство само от липсата на попълнена дата на постъпване на работа не може да се направи извод, че служителят Х.К. реално не е встъпил в длъжност. В Протокол № 0026/ 01.08.2018г единствено той от вписаните лица е лицето, което фигурира сред изброените в Заповед № 1241/01.08.2018г. на Кмета на община Казанлък длъжностни лица с правомощия да извършват или да нареждат принудително преместване на автомобили. Не на последно място, негов процесуален представител се явява по делото и не оспорва, че именно той е издател на процесната ПАМ. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП.

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. Поради това подпис на издателя не е необходим като условие за валидността й.

В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. Спрямо оспорената ПАМ такива пороци не се констатират. Националният правен ред предвижда в случаи като настоящия да се прилагат мерки от вида на процесната, т. е. волеизявлението на административния орган по принцип намира законова опора в норма от действащото позитивно право. Акт с подобно съдържание е допустим от правния ред. Разпоредените правни последици от волеизявлението не са правно нетърпими като противоречащи на правопорядъка по начин, изключващ въобще настъпването им. С оглед на всичко изложено съдът приема, че процесната ПАМ не е нищожен административен акт.

Оспорената ПАМ от 01.08.2018г е разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. В приетия като доказателство Протокол № 00026/ 01.08.2018г за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство като правно основание се сочи чл.4, ал.31 от приложимата Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък /достъпна на интернет страницата на общината/. Такава разпоредба обаче не съществува в цитирания подзаконов нормативен акт.

Ако се приеме, както е посочено във фискален бон от 01.08.2018г, че се касае за чл.31, т.4 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък, то мярката отново е незаконосъобразна.

Съгласно посочената норма, длъжностни лица от звеното за контрол, определени със заповед на кмета на общината, могат да извършат или да нареждат принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик при паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата дословно възпроизвежда нормата на чл.171, т.5, б. „б“ ЗДвП, която съдържа три хипотези като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма или чрез действие, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката. Този материал обаче няма дата и час, изготвянето му не е отразено в Протокол № 00026/ 01.08.2018г /изрично е посочено, че не е направена фотографска снимка/, поради което не представлява годно доказателствено средство.

Въпреки дадените изрични указания с разпореждане от 20.09.2018г, по делото не са представени други доказателства. С оглед на това не може еднозначно да се изведе на кое от изчерпателно посочените в закона правни основания е наложена процесната ПАМ, респективно да се провери законосъобразността й. Ако се има предвид първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, то липсват доказателства за паркиране на лек автомобил рег.№ ****** на 01.08.2018г в нарушение на правилата за движение по чл.98 от ЗДвП и доказателства, че мястото, на което е било паркиран автомобилът на тази дата, е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, предвид отречената по-горе доказателствена сила на представените снимки. А други доказателства по делото не са ангажирани.

Липсват данни също така, че на мястото и по начина, по който е било паркирано МПС на жалбоподателя на 01.08.2018г. са били създадени опасност или конкретни обективни пречки за движението по улицата и че е било затруднено преминаването на другите участници в движението. В този смисъл по делото не е установена нито една от материалноправните предпоставки по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП за принудително преместване на автомобила на жалбоподателя.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е материално незаконосъобразна и издаването й не съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Така констатираните пороци обуславят отмяната й на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

При този изход на спора чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се дължат направените разноски. Община Казанлък, към чиято структура се числи ответникът, следва да бъде осъдена да заплати на Г.Д.М. сумата 610лв, от които 10лв за държавна такса и 600лв за адвокатско възнаграждение, уговорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие от 03.08. 2018г /л.5/.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Д.М. ЕГН ********** *** принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 01.08.2018г от Х.Н.К. – главен специалист „Контрол, кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, спрямо лек автомобил рег.№ ******, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Г.Д.М. ЕГН ********** *** сумата 610 /шестстотин и десет/ лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: