Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

             348       20.11.2018г.      град Стара Загора

 

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

 

                                                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                    и с участието  на прокурор                                                                                                               като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 416 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

            Образувано е по жалба на С.Г.К. *** Загора, подадена чрез пълномощника му адв. П.М. ***, против Заповед № 1228з-356 от 03.07.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на основание чл.151, ал.2 от ЗДвП и чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., е разпоредено изземването на СУМПС № ******, издадено на С.Г.К..  

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта. Жалбоподателят поддържа, че не са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва изземването на издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство в хипотезата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., тъй като СУМПС № ****** нито е издадено въз основа на документ с невярно съдържание, нито при издаването му е нарушен регламентирания за това ред. Твърди, че в нарушение на административно-производствените правила, не са изяснени и преценени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и съответно до неправилни правни изводи за съществуването на основание за изземване на свидетелството за управление на МПС. Сочи, че към момента на издаване на СУМПС № ******, е отговарял на всички законово установени изисквания по чл.151, ал.2 от ЗДвП. По тези съображения и такива че не са изложени конкретни мотиви за обосноваване от фактическа страна на възприетото административно решение и разпореденото изземване на свидетелството за управление на МПС, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.   

                       

            Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че С.К. не отговаря на законово регламентираните изисквания по чл.151, ал.2 от ЗДвП за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, като упражненото административно правомощие по чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Излага доводи че заповедта, като издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на регламентираните административно-производствени правила и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на акта, е правилна и законосъобразна.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            Жалбоподателят в настоящото производство – С.Г.К., е подал  Заявление с вх. № 1171/ 12.01.2018г. до ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, за издаване на документ за самоличност на български гражданин – свидетелство за управление на моторно превозно средство. Към заявлението са приложени изискуемите се документи съгласно чл.13 от Наредба № I – 157/ 2002г., в т.ч Свидетелство за основно образование след завършен 7 клас серия О-17  № 011037 с рег. № 555-59 от 15.06.2017г., издадено от Второ основно училище „Христо Ботев” – гр. Гълъбово.

            На 15.01.2018г. на С.Г.К. е издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство № ******.

 

            Приложено към писмо изх. № 15-00-842/11 от 13.06.2018г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в ОД на МВР – Стара Загора, отдел „Охранителна полиция”, е постъпила Заповед № РД-01-568/ 13.06.2018г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация”. С посочената заповед, на основание чл.56, т.1 и т. от Наредба № 38/ 16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверовъчните изпити и Наредба № 37 от 02.08.2002г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, са анулирани резултатите на С.Г.К. от проведените теоретичен и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” съгласно Протоколи № 557/ 25.05.2010г. и № 566/ 27.05.2010г. на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора. Прието е, че при явяването си на теоретичен и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В”, С.К. не е отговарял на изискванията за допускане до изпит, а именно да притежава свидетелство за завършено най-малко основно образование съгласно разпоредбата на чл.18, т.3 от Наредба № 38/ 16.04.2004г. във вр. с чл.16, ал.4 от Наредба № 37 от 02.08.2002г., като лицето е използвало неистински документ /документ с невярно съдържание/ - свидетелство за завършено основно образование серия Е-08 с бланков номер № 014200 и рег. № 668-02/ 16.06.2008г. с посочен издател Първо основно училище „Свети Климент Охридски” – гр.  Раднево.

 

            С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1228з-356 от 03.07.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е разпоредено изземването на СУМПС № ******, издадено на С.Г.К.. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл. 151, ал.2 от ЗДвП. От фактическа страна приложената принудителна административна мярка е обоснована с обстоятелството, че на 12.01.2018г. лицето С.Г.К. е подал  Заявление с вх. № 1171/ 12.01.2018г. за издаване на СУМПС в сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, като е представил изискуемите документи съгласно чл.13 от Наредба № I – 157/ 2002г. Приложено е и копие от диплома за завършено основно образование след завършен 7 клас със серия О-17  № 011037 с рег. № 555-59 от 15.06.2017г., издадена от Второ основно училище „Христо Ботев” – гр. Гълъбово, като съгласно разпоредително писмо рег. № 3286р-3715/ 23.01.2018г. е недопустимо да се издава СУМПС на лице, което представя документ за завършено основно образование по действащия Закона за предучилищното и училищното образование, тъй като съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП, същото трябва да е завършило Х-ти клас. В заповедта е посочено и че при издаването на СУМПС № ****** е вписан Протокол № 566/ 27.05.2010г., като с писмо изх. № 15-00-842/11 от 13.06.2018г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е получена Заповед № РД-01-568/ 13.06.2018г. за анулиране на резултатите от проведените теоретичен и практически изпити за придобиване на категория „В” съгласно Протоколи № 557/ 25.05.2010г. и № 566/ 27.05.2010г.

                       

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

 Съгласно разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /в редакцията й ДВ бр.18/ 2013г./, на основание и при прилагането на която норма е постановена оспорената заповед, свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил. В случая свидетелството за управление на моторно превозно средство, изземването на което е разпоредено с обжалвания административен акт - СУМПС № ******, е издадено от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № 1228з-356 от 03.07.2018г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 19 от Наредба № I – 157/ 01.10.2002г. – Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

 

Обжалваната заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Обоснована е с фактите и обстоятелствата, възприети от административния орган като релевантни за наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за изземването на издаденото на С.К. СУМПС в хипотезата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта.  

 

Заповед № 1228з-356 от 03.07.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, е постановена обаче в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:  

 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите са релевантни и се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма и следват ли се разпоредените с акта правни последици.          

В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед № 1228з-356 от 03.07.2018г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – Стара Загора, са посочени разпоредбите на чл.151, ал.2 от ЗДвП и на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно нормата на чл.151, ал.2 от ЗДвП свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на МВР на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Съответно разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. /в приложимата й редакция, ДВ бр.18/ 2013г./, регламентира, че „свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил”. От фактическа страна заповедта на първо място се основава на обстоятелството, че към подаденото от С.К. Заявление с вх. № 1171/ 12.01.2018г. за издаване на СУМПС е приложено копие от диплома за завършено основно образование след завършен 7 клас серия О-17  № 011037 с рег. № 555-59 от 15.06.2017г., издадена от Второ основно училище „Христо Ботев” – гр. Гълъбово, като въз основа на посочено  разпоредително писмо рег. № 3286р-3715/ 23.01.2018г. /непредставено по делото/, е прието, че е недопустимо да се издава СУМПС на лице, което представя документ за завършено основно образование по действащия Закона за предучилищното и училищното образование, тъй като съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП, лицето трябва да е завършило Х-ти клас. Така посоченото фактическо основание обаче не се субсумира в нито една от нормативно регламентираните хипотези по чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., за упражняване на административното правомощие за изземване на издаденото СУМПС. Нито се твърди, нито са налице каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че представеното от С.К. във връзка с издаването на СУМПС № ******, Свидетелство за завършено основно образование серия О-17  № 011037 с рег. № 555-59 от 15.06.2017г., издадено от Второ основно училище „Христо Ботев” – гр. Гълъбово, е неистински документ /документ с невярно съдържание/ и съотв. че С.К. е ползвал неистински документ /документ с невярно съдържание/ за завършена степен на образование. Доколкото към момента на издаването на оспорената заповед, материалната доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК на свидетелството за завършено основно образование като официален свидетелстващ документ, не е била оборена по съответния ред, недоказано се явява  съществуването на релевантния по материалноправното основание на чл. 19 от Наредба № I – 157/ 01.10.2002г.  факт - издаването на СУМПС въз основа на документ с невярно съдържание. Недоказано е и наличието на втората хипотеза на чл.19 от Наредба № I – 157/ 01.10.2002г. – СУМПС да не е издадено по установения с тази наредба ред. Нито фактически, нито правно, нито доказателствено е обосновано, кое от нормативно регламентираните в Глава трета „Условия и ред за издаване и отнемане на документи за управление на моторни превозни средства” на Наредба № I – 157/ 01.10.2002г., формално или материалноправно изискване съотв. процесуално правило, не е било спазено при издаването на СУМПС № ******. Тъкмо обратното – в обжалваната заповед изрично е посочено, че към подаденото от С.К. Заявление за издаване на СУМПС вх. № 1171/ 12.01.2018г. са представени изискуемите се документи съгласно чл.13 от Наредба № I – 157/ 2002г., вкл. изискуемото се по чл.13, т.7 /в редакцията на разпоредбата, действала към датата на подаване на заявлението и издаването на СУМПС № ****** от 15.01.2018г./ копие от документ за завършено основно образование.

Второто фактическо основание за постановяването на оспорения административен акт и за разпореденото изземване на издаденото на С.К. СУМПС № ******, се свързва с постъпила в ОД на МВР – Стара Загора Заповед № РД-01-568/ 13.06.2018г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация”, с която заповед на основание чл.56, т.1 и т.3 от Наредба № 38/ 16.04.2004г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверовъчните изпити и Наредба № 37 от 02.08.2002г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, са анулирани резултатите на С.Г.К. от проведените теоретичен и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” съгласно Протоколи № 557/ 25.05.2010г. и № 566/ 27.05.2010г. на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора. Следва да се отбележи, че с оглед на удостоверената дата на връчване на Заповед № РД-01-568/ 13.06.2018г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация на жалбоподателя С.К. /28.06.2018г./, очевидно същата не е била влязла в сила към датата на издаване оспорената Заповед № 1228з-356 от 03.07.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.  Доколкото разпоредените със Заповед № РД-01-568/ 13.06.2018г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация” правни последици /анулиране на резултатите на С.К. от проведените теоретичен и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” съгласно Протоколи № 557/ 25.05.2010г. и № 566/ 27.05.2010г./, не са били настъпили към датата на издаване на обжалвания в настоящото съдебно производство административен акт, тази невлязла в сила заповед не може да бъде основание за упражненото административно правомощие по чл.19 от Наредба № I – 157/ 01.10.2002г.

Относно посоченото в обжалваната заповед и поддържано от процесуалния представител на ответника, че към момента на издаване на СУМПС № ******, С.К. не е отговарял на изискванията на чл.151, ал.2 от ЗДвП, следва да се отбележи, че това обстоятелство, нито в Закона за движение по пътищата, нито в Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, нормативно е регламентирано като материалноправно основание за изземване на издадено СУМПС. Следователно макар разпоредбата на чл.151, ал.2 от ЗДвП да е посочена като правно основание за издаването на оспорената Заповед № 1228з-356 от 03.07.2018г., доколкото същата не предвижда нито компетентност, нито основание за изземване на издадено СУПМС, очевидно се явява ирелевантна за упражненото с обжалвания акт административно правомощие.  

 

На следващо място принудителните административни мерки /каквато по своята правна същност и съдържание представлява изземването на СУМПС на основание чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г./, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Нормативно регламентираният принцип за законоустановеност на принудителните административни мерки вкл. от гл. т на техния вид и материалноправните основания за тяхното прилагане, обуславя извод, че е недопустимо налагането на ПАМ, които не са предвидени в закон. В случая прилагането на ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС, издадено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба”, не се основава на законова разпоредба, а на такава, съдържаща се в Наредба -  чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г.  Нещо повече - предмет на регулиране на посочената Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., са условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства, за отчет на водачите, за отчет на наложените им наказания и служебно предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи /чл.1 от Наредбата/ т.е предметът на подзаконовата нормативна регламентация няма никакво отношение към установените в закона принудителни административни мерки. Всъщност законово регламентираната компетентност на Министъра на вътрешните работи по чл.159 от ЗДвП, на основание на която разпоредба е издадена Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, не включва каквото и да е било законово оправомощаване за нормативно регламентиране съотв. за регулиране чрез подзаконов нормативен акт на отношения, свързани с установяването и налагането на ПАМ. В този смисъл установяването на принудителната административна мярка /чрез определянето на нейния вид и на материалноправни предпоставки за налагането й; на органа, който я прилага и на начина на нейното приложение/, в наредба, а не в закон, е в нарушение на чл.23 от ЗАНН. Законовите разпоредби регламентиращи налагането на ПАМ не могат да бъдат тълкувани разширително, а хипотезите, в които се налагат ПАМ, са изчерпателно посочени в закона. С оглед на което с налагането на непредвидена в закон принудителна административна мярка - „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено въз основа на документ с невярно съдържание или не по установения в Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. ред”, при прилагането на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., административният орган е нарушил един от основните принципи, регламентиран в чл.5, ал.1 от АПК. В този смисъл Решение № 736 от 25.01.2016г. по адм. дело № 2872/2015г. по описа на ВАС.

 

Отделно от това с мярката по чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. се цели да се преустанови извършването на правно регламентирана дейност - управление на моторно превозно средство, когато правото за извършването на дейността е придобито чрез използване на документ с невярно съдържание или не по установения ред. В действащото законодателство обаче няма законова правна норма, която да установява ex lege отнемане на правото на управление на моторно превозно средство при доказано издаване на свидетелство за управление на МПС въз основа на документ с невярно съдържание или не по установения ред. При липса на законово регламентирано отнемане - ex lege или въз основа на  влязъл в сила административен акт, на правото на управление на МПС, в хипотезата на издадено СУМПС при използването на документ с невярно съдържание или издадено не по установения ред, е недопустимо чрез налагането на принудителна административна мярка да бъде иззет удостоверяващия правото документ.

 

            Още един аргумент в подкрепа на гореизложеното е и новата редакция на разпоредбата на чл.19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. /изм. ДВ бр.72/ 31.08.2018г./, съгласно която за свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява. Следователно към настоящия момент вече е и нормативно регламентирано, че при установени, след издаването на СУМПС, допуснати нарушения на материалноправни и/или  процесуалноправни изисквания и правила при издаването на СУМПС, се следва не изземване на СУМПС, а възобновяване на административното производство, при наличие на съответните условия и предпоставки за това.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че Заповед № 1228з-356 от 03.07.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

           

 

                           Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.Г.К. *** Загора, Заповед № 1228з-356 от 03.07.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.151, ал.2 от ЗДвП и чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., е разпоредено изземването на СУМПС № ******, издадено на С.Г.К., като незаконосъобразна.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                 

                                                                                              СЪДИЯ: