Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 345 23.11.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар М. Петкова
и
с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 417 по описа за
2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ и чл. 226 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Производството се развива след
като с Решение №10542 от 14.08.2018г на ВАС по адм.д.№1248 /2017г е постановена
отмяна на решение №277 от 02.11.2016г постановено по адм.д.№212 по описа за
2016г на АС Стара Загора и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Делото е образувано по жалба на Н.С.К. *** против
Ревизионен акт №1 от 27.01.2016г, издаден от Началник на сектор „Проверки и
ревизии“ при Община Стара Загора –М-Г-Й.и старши инспектор в същия сектор – Д.Г.,
мълчаливо потвърден от Кмета на община Стара Загора, с който по отношение Н.С.К. са установени задължения за данък по
чл.44 ал.1 от ЗМДТ за 2012г в размер 556.36лв, от които внесена сума 320.66лв,
дължима сума 235.70лв, и лихви за забава по чл.4 ал.2 от ЗМДТ и чл.175 ал.1 от
ДОПК към 04.01.2016г в размер на 79.56 лв, т.е.общо задължения 315.26лв.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
акта поради издаването му при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати процесуални нарушения. Твърди, че не е имал възможност да участва в
ревизионното производство, лишен е бил от възможност и прави пред съда
възражение за изтекла тригодишна давност /от 01.11.2012г-04.1.2013г/. Твърди
липса на компетентност на служителката М. К. С., която фигурирала в друго
качество при издаването актове с номера
№17879/2013 и №29961/2013г и се съмнява в нейната компетентност. Твърди, че е
собственик на процесния имот от 01.11.2012г, датата на постановлението за
възлагане. Твърди, че ЗВР № 1_22.10.2015г сочи че е първа за отдела и се
съмнява в работата им. Твърди, че имотът е бил изнасян на публична продан от
2010-2012г, цената му е падала, с оглед на което сумата от 20041лв също е много
за този имот. Оспорва наличието на основание за установяването на данъка в
размер по-висок от вече платения от него /320.66лв/.
Иска се отмяна на акта като незаконосъобразен и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответника – Кмет на община Стара Загора излага становище
за неоснователност на жалбата и иска да бъде отхвърлена като такава. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Н.С.К. придобива недвижим имот –търговски обект с площ
23.55 кв.м. находящ се в гр.Стара Загора на адрес гр.Стара Загора бул.******, с
идентификатор 68850.515.242.2.38 по КК, възложен му за сумата 20041.00лв.
съгласно постановление за възлагане на недвижим имот от 01.11.2012г по изп.дело
№201086550400447 на ЧСИ М.Д., в сила от 09.11.2012г /л.49 по адм.д.№212/2016г/.
На 03.01.2013г, с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК
14000035 от 03.01.2013г Н. С.К. /жалбоподателя по делото/ декларира придобития
от него недвижим имот като го описва, вкл.попълнени са данни в част ІІ от декларацията с отбелязване
характеристики на сградата и на обекта, посочва постановлението за възлагане
/л.41-48/.
На 04.02.2013г, след извършена проверка по реда на
чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден АУЗД №17897 / 04.02.2013г от старши инспектор по
приходите при община Стара Загора, с който е установено задължение на Н.С.К. ***
за данък при придобиване на имущества по възмезден начин в размер на: сума за
довнасяне 243.49лв. Този АУЗД след
обжалването му, съответно и потвърждаването му по административен ред е обжалван и по съдебен ред и е отменен с
Решение №161 от 11.09.2013г по адм.д.№288/2013г на АС Стара Загора /л.24/. За
да отмени този АУЗД съдът е приел, че е незаконосъобразен поради това, че
органите по приходите е следвало да вземат предвид данъчна оценка на имота към момента на придобиването му/л.24-25/.
На 10.10.2013г на същото правно основание и за същото
имущество е издаден АУЗД №29961/
10.10.2013г от старши инспектор по приходите при община Стара Загора/л.30/, с
който спрямо Н.С.К. е установено задължение за данък при придобиване на
имущества по възмезден начин в размер на: сума за довнасяне 235.70лв, лихви за забава 27.01лв. Този
АУЗД, след обжалването му, съответно и след отмяна на Решение №66 от
25.03.2014г по адм.д.№30/2014г на АС Стара Загора е обявен за нищожен с Решение
№15582/12.19.2014г по адм.д.7255/2014г на ВАС по съображения за неприложимост
към случая на реда по чл.107 от ДОПК,
съответно че определянето на този данък следва да стане с ревизионен акт
/чл.108 от ДОПК/ /л.31/.
На 22.10.2015г е издадена Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №1/22.10.2015г от Началник сектор „Ревизии и проверки“ при община Стара
Загора (л.59). С нея е възложено извършване ревизия спрямо Н.С.К. с обхват
задължения за данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден
начин и лихви, период 01.01.2010г-31.12.2014г вкл; срок за извършването й – два
месеца от датата на връчване на заповедта. Определен е ревизиращ екип ръководител
на ревизията: Д.С.Г. - старши инспектор в сектор „Ревизии и проверки“ и
ревизиращ орган по приходите М. К. С. на
длъжност старши инспектор по приходите в сектор „Ревизии и проверки“.
Посочената ЗВР е връчена лично на Н.К. на 03.12.2015г./л.57/. Извършена е
справка по лице в службата по вписванията /л.50/. С изх.№
10-11-14185/08.12.2015г е изпратено искане за представяне на документи от трети
лица до ОД на МВР Сектор „Пътна полиция“ гр.Стара Загора с искане за посочване
на регистрационен номер, номера на рама, двигател и дата на регистрация на
всяко превозно средство на ревизираното лице /л.53/. В отговор
вх.№10-02-7642/14.12.2015г е посочено, че няма данни за регистриране ППС на
лицето.
Ревизията е приключила със съставен Ревизионен доклад
№1/04.01.2016г, съставен от ревизиращия екип: ст.инспектори Д.Г. и М.С. с
предложение за установяване задължение на Н. С. К. данък
по чл.44 от ЗМДТ за 2012г - 556.36лв, от
които внесени- 320.66лв; дължима сума 235.70лв,
лихви 79.56лв., общо 315.26лв /л.36-40/. Констатирано е в мотивите, че Н.С.К. е
придобил недвижим имот на адрес гр.Стара Загора бул.******, представляващ
търговски обект –магазин с площ 23.55 кв.м и идентификатор 68850.515.242.2.38
по КК. Посочено е, че на основание чл.45 ал.1 от ЗМДТ лицето, в качеството си
на приобретател на този имот дължи заплащане на данък при придобиване на
имущество по дарение или по възмезден начин по чл.44 от ЗМДТ /ДПИДВН/. На
основание чл.46 ал.1 от ЗМДТ, основа за определяне на данъка е оценката на
имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност
– момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който
подлежи на вписване. Органът се е позовал на чл.46 ал.2 т.1 от ЗМДТ според
която недвижимите имоти и ограничени вещни права върху тях се оценяват по
уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в
случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно
приложение №2 от ЗМДТ. Имотът е придобит за сумата 20041.00лв. съгласно
постановление за възлагане на недвижим имот от 01.11.2012г по изп.дело
№201086550400447, влязло в сила на 09.11.2012г. Определена е данъчната оценка
на недвижимия имот, придобит чрез възлагане, към дата на придобиване-09.11.2012г,
когато влиза в сила постановлението за възлагане, и съгласно нормите на
Приложение №2 от ЗМДТ, в размер на 34772.60лв. Последната, въз основа сравнение
с цената на придобиване на имота, е посочена като по-висока, съответно и че
следва да се приеме за основа при определяне на размера на данъка при
придобиване на имущество по дарение и при възмезден начин в настоящия случай.
Ревизиращия екип се позовава на чл.37 ал.2 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на община Стара Загора в
редакция към 09.11.2012г. Данъкът при възмездно придобиване на имущество е в
размер на 1.6 на сто върху уточнената по-горе данъчна основа или ДПИДВН =
34772.60 х 1.6% = 556.36 лв. В този размер /556.36 лв/ е предложено установяване
на ДПИДВН по чл.44 от ЗМДТ за 2012г, от които дължима сума -235.70лв,
определена като разлика между пълния размер на дължимия данък 556.36 лв и
внесената от лицето на 03.01.2013г –сума в размер на 320.66лв. Относно лихвите
за забава са изложени мотиви, че тъй
като съгласно чл.49 ал.2 от ЗМДТ данъкът се заплаща при прехвърлянето на
недвижимия имот, на основание чл.4 ал.2 от ЗМДТ и чл.175 ал.1 от ДОПК, Н.К.
дължи лихва за просрочие от 10.11.2012г до 03.01.2013г – върху 556.36лв-пълния
размер на задължението и възлизаща на 8.36лв и лихва за просрочие за периода
04.01.2013г – 04.01.2016г, изчислена върху остатъка от задължението – 235.70лв,
след извършеното плащане и възлизаща на 70.93лв. Общия размер на лихвата е
79.56лв /л.39/.
РД е получен от Н.К. на 07.01.2016 /л.34/, като той е
подал възражение срещу него на 19.01.2016г /л.29/.
На 27.01.2016г,
въз основа посочения РД и на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен
акт №1/27.01.2016г, подписан от Началник сектор „Проверки и ревизии“, в
качеството на орган, възложил ревизията и ст.инспектор в отдел „Проверки и
ревизии“ при община Стара Загора / л.5-л.7/.
С този РА на Н.С.К. са определени задължения за данък по чл.44 ал.1 от ЗМДТ /данък
при придобиване на имущества по възмезден начин/ за 2012г в размер 556.36лв, от
които: внесена сума 320.66лв, дължима сума 235.70лв, и лихви за забава към
04.01.2016г в размер на 79.56 лв, т.е.общо 315.26лв. Възприети са
констатациите, изложени в РД№1/04.01.2016г, разгледани, обсъдени и отхвърлени
като неоснователни са доводите във възражението на Н.К. /л.6/
РА е връчен на К. на 11.02.2016г /л.26/, обжалван е по
административен ред /л.16/, мълчаливо е потвърден от кмета на община Стара
Загора, като въпроса на допустимостта на подадената до съда жалба на К. против
РА №1/27.06.2016г е решен с определение № 7506/22.06.2016г по адм.д.№7115/2016г
на ВАС на РБ.
С Решение №277/02.11.2016г по адм.д.№212/2016г на АС
Стара Загора е обявена нищожността на РА
№1/27.01.2016г, издаден от Началник сектор „Ревизии и проверки“ и старши
инспектор в сектор „Проверки и ревизии“ при община Стара Загора поради
нарушение на чл.118 ал.2 от ДОПК от гл.т.компетентността на органите по
приходите, които могат да бъдат издатели на ревизионен акт. Посоченото съдебно
решение е обаче отменено и делото върнато за ново разглеждане с Решение №10542
от 14.08.2018г на ВАС по адм.д.№1248 /2017г, по съображения за неправилност на
извода за допуснато в случая нарушение на чл.118 ал.2 от ДОПК. ВАС е приел за
неправилен извода за нищожност на РА поради издаването му от некомпетентни
органи, приел е, че РА №1/27.01.2016г е
издаден от длъжностни лица на общинската администрация, определени за органи по
приходите със заповед №РД-25-152/23.01.2012г на Кмета на община Стара Загора
/чл.4 ал.1 от ЗМДТ/, ЗВР е издадена от орган, определен от началника на отдел
„МДТ“ за орган по приходите, който може да възлага ревизии –Заповед №РД-25-1059
от 12.06.2012г /чл.112 ал.2 т.1 ДОПК/. Не е възприет довода на Н.К. за
некомпетентност на служителите, доколкото са сред определените със Заповед
№РД-25-152 от 23.01.2012г длъжностни лица с правомощия на органи по приходите,
вкл.по установяване, обезпечаване, събиране на местни данъци и местни такси. По
тези съображения ВАС е преценил за неправилно предходното по спора съдебно
решение и го е отменил, като в мотивите е дал указания делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши
цялостна проверка за законосъобразност на административния акт.
В хода
на производството по делото, развило се след връщането му, страните не
предявяват искания за събиране на нови доказателства. Към
материалите по делото е приложено адм.дело №212/2016г на АС Стара Загора, ведно
с адм.д.№7115/2016г по описа на ВАС и адм.д.№1248/2017г по описа на ВАС.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на Ревизионен акт №1/27.01.2016г, подписан от Началник сектор „Проверки и
ревизии“, в качеството на орган, възложил ревизията и ст.инспектор в отдел
„Проверки и ревизии“ при община Стара
Загора, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от
АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваният
Ревизионен акт №1/27.01.2016г, мълчаливо
потвърден от Кмета на Община Стара Загора, като решаващ орган по чл.152, ал.2
от ДОПК е издаден от материално и териториално компетентни органи и в кръга на
техните правомощия /Решение №10542 от 14.08.2018г на ВАС по адм.д.№1248 /2017г./.
Ревизионният
акт е издаден в изискуемата от закона форма и при спазване на изискванията по
чл.120, ал.1 от ДОПК за неговото съдържание. Като мотиви към акта са изложените
в РД №1/04.01.2016г, към които се съдържа препращане в РА.
При издаването на РА №1/27.01.2016г не се установяват допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Ревизията е възложена със ЗВР
№1/22.10.2015г, връчена на Н.К. на 03.12.2015г. С връчването на ЗВР лицето е
уведомено за производството и неговия предмет, съответно и за възможността да
участва в него. Предоставена е на Н.К. възможност за запознаване с
констатациите на органите по приходите относно наличието на основание за
определяне на данъчно задължение по чл.44 ал.1 от ЗМДТ за 2012г за придобития
от него чрез възлагане на публична продан недвижим имот, за размера и начина на
изчисляването му. Ревизията е приключила в двумесечния срок, броен от
връчването на ЗВР /03.12.2015г/ с издаването на 04.01.2016г на Ревизионен
доклад №1/04.01.2016г. Н.К. е упражнил
правото си на възражение по чл.117 ал.5 от ДОПК.
Ревизионното производство е проведено от
длъжностни лица от общинската администрация на община Стара Загора, определени
от кмета на община Стара Загора и с права и задължения на органи по приходите. В
разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните
вземания /каквито по аргумент от чл.162 ал.2 т.1 и т.9 ДОПК за вземанията на
общината за данък при възмездно придобиване на имущество – чл.1 ал.1 т.4 от
ЗМДТ и за лихви върху него/ се извършва по реда и от органа, определен в
съответния закон. Относно вземанията за данък при
възмездно придобиване на имущество приложимият
ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В чл.4, ал.3 във вр. с
ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на
общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат
правата и задълженията на органи по приходите.
Съгласно ЗВР №1/22.10.2015г, издадена от Началник сектор „Ревизии и проверки“ при
община Стара Загора ревизиращият екип
включва: ръководител на ревизията Д.С.Г. - старши инспектор в сектор „Ревизии и
проверки“ и ревизиращ орган по приходите
М. К. С. на длъжност старши инспектор по приходите в сектор „Ревизии и
проверки“ при Община Стара Загора. И двете длъжностни лица от ревизиращия екип,
са определени да осъществяват функции /права и задължения/ на органи по
приходите, съответно на изискването на чл.4 ал.4, вр.с ал.3 и чл.4 ал.1 от ЗМДТ
са определени за органи по приходите със заповед №РД-25-152/23.01.2012г на
Кмета на община Стара Загора – л.60 по делото. ЗВР №1/22.10.2015г е издадена от орган по
приходите с правомощия да възлага извършване на ревизии съгласно Заповед
№РД-25-1059 от 12.06.2012г на Началника на отдел „МДТ“ при община Стара Загора
–л.84 по делото.
Неоснователно е оплакването за
неправилно участие в ревизията на длъжностното лице М. К. С. - ст.инспектор по
приходите при община Стара Загора, която участвала в друго качество в
производства по издаването на предходно издадени АУЗД спрямо Н.К.. Действително, М.С. в качеството си на
ст.инспектор по приходите при община Стара Загора е издала и АУЗД №17897 /
04.02.2013г /л.17/, а след постановената от съда отмяна на този акт, и АУЗД №
17897/04.02.2013г. /л.19/, впоследствие обявен за нищожен с Решение
№15582/19.12.2014г на ВАС. Въз основа на проведено ревизионно производство,
приключило със сега оспорения РА, се сочи установен действителния размер на
задължението на Н.К. за данък при
придобиване на имущество по отношение на придобит през 2012г недвижим имот.
Предходно участие на длъжностно лице от
ревизиращия екип в други производства по ДОПК, развили се с цел установяване размера
на този данък, само по себе си не води до съмнение в неговата обективност във
връзка с участието му в ревизионното производство. Няма данни длъжностното лице
- М.С., ст.инспектор по приходите при община Стара Загора, да е заинтересована
от изхода на ревизионното производство, нито каквито и да е данни, пораждащи
съмнения в нейната безпристрастност.
Дали са спазени принципите на законност и обективност при издаване на
оспорения РА №1/27.01.2016г., с оглед дължимия отговор дали установяването на
задължението почива на действителните факти, относими към случая, следва да се
даде в хода на настоящото производство.
Обстоятелството, че задължение на
оспорващия за данък по чл.44 от ЗМДТ за
2012г за въпросния недвижим имот е било предмет на установяване в производства
по чл.107 ал.3 от ДОПК, също не се
свързва с процесуално нарушение. В случая, към датата на откриване на
ревизионното производство не е бил налице предходен АУЗД за установяване
размера на този вид данък, тъй като АУЗД
№17897 / 04.02.2013г е бил отменен като незаконосъобразен, а АУЗД №29961/
10.10.2013г е бил обявен за нищожен на 19.14.2014г. Всички данъчни задължения, за които не е изтекъл
срокът по чл. 108, ал.2
вр. чл. 109 ДОПК,
не са окончателни установени и затова съгласно чл. 108, ал.1
вр. чл. 110, ал.2 ДОПК
подлежат на установяване с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК
в действителния им размер.
Към 03.12.2015г не е бил изтекъл срокът за образуване на ревизионно производство,
предвиден с разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК. Според тази разпоредба не се
образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на
годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в
случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. В случая се касае за данъчно задължение за
2012г, дължимо към датата на придобиване на недвижимия имот с постановление за
възлагане по изп. дело 20108650400447 от дата 01.11.2012г и влязло в сила на
09.11.2012г. Следователно срокът от пет-години, предвиден в чл.109 от ДОПК е
започнал да тече от 01.01.2013г. и преценяван към 03.12.2015г -датата на
връчването на ЗВР, не е изтекъл.
Неоснователно
е възражението на Н.К. за изтекла погасителна давност, която той счита че е 3
години. Задължението за данък при придобиване на недвижими имоти е публично
общинско вземане съгласно чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК, във връзка с чл.1 ал.1 т.4
от ЗМДТ, също публично е и задължението за лихви за забава в плащането му
/чл.162 ал.2 т.9 вр. с чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК/. Задълженията от този вид, като
публични подлежат на погасяване по давност в пет годишен срок считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят, освен ако е законовоустановен по-кратък срок
/чл.171 ал.1 от ДОПК/. В случая давностния срок по отношение на задължението на
Н.К. по чл.44 ал.1 от ЗМДТ за придобития
от него чрез възлагане недвижим имот, е пет години, няма законовоустановен
по-кратък срок, като такъв период от време не е изтекъл от 01.01.2013г до
03.12.2015г -дата на възлагане на ревизия. Задължението за данък по чл.44 ал.1
от ЗМДТ е следвало да се плати на датата на придобиване на имота – 09.11.2012г.
Съгласно чл.496 ал.2 изр.първо от ГПК, момента на придобиване посредством
възлагане на изнесения на публична продан недвижим имот, се свързва с деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане. Според тази норма, от деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота.
В случая постановлението за възлагане имота на Н.К. е влязло в сила на
09.11.2012г /л.49/. Давностният срок по чл.171 ал.1 от ДОПК за задължението на К. за данък по чл.44 от ЗМДТ по отношение на въпросния
имот, е започнал следователно да тече на
01.01.2013г и се е спряло течението на давността на 03.12.2015г - датата на връчване на ЗВР №1/22.10.2015г, тъй
като с нея е открито производство по установяването на този вид задължение,
вкл. за 2012г /чл.172 ал.1 т.1 ДОПК/. Ревизионното производство е проведено в
срок по-кратък от година, като през времето й срок не тече, тъй като давността
е спряна. С издаването на акта за установяване на публичното
задължение давността е била прекъсната /чл.172 ал.2 от ДОПК/ – в случая давността
е прекъсната на 11.02.2016г – когато е връчен на К. Ревизионен акт №1/27.01.2016г.
От 11.02.2016г не е изтекъл нов пет годишен период, тъй като по аргумент от
чл.172 ал.1 т.4 давността спира да тече когато акта, с който е установено
задължението се обжалва, както е в случая. Следователно възражението за изтекла
погасителна давност за установените с този акт публични задължения е
неоснователно.
При преценка материалната
законосъобразност на оспорения РА № 1/27.01.2016г, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.44 ал.1
от ЗМДТ определя като обект на облагане с данък недвижимите имоти, ограничените
вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден
начин. Данъкът се дължи за всички недвижими имоти и превозни средства,
придобити възмездно, без оглед на придобивния способ. По правилото на чл. 45, ал.1 от
ЗМДТ данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44,
освен ако няма други уговорки. В
случая не е спорно, че Н.К. е придобил по възмезден начин недвижим
имот на адрес гр.Стара Загора бул.******, с идентификатор 68850.515.242.2.38 по
КК на града, въз
основа постановление за възлагане на недвижим имот от 01.11.2012г по изп.дело
№201086550400447 на ЧСИ М.Д..
Според разпоредбата на чл.46 ал.1 пр.първо от ЗМДТ, Основа
за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на
прехвърлянето /в случая не се касае за придобиване по давност/. Данъчната
основа при определяне на данъка при възмездно придобиване на недвижими имоти,
какъвто е случая, се определя по правилата на чл.46 ал.2 т.1 от ЗМДТ, според
която имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените
вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или
общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по
последната, съгласно приложение № 2.
В случая ревизиращите органи
са посочили в РД извършена на съпоставка между цената, срещу която е възложен
имота и определената по реда на Приложение №2 към ЗМДТ данъчна оценка,
съответно на изискването на чл.46 ал.2 т.1 от ЗМДТ. Съпоставена е стойността
34772.60лв - данъчната оценка на имота, изчислена по нормите на
Приложение №2 към ЗМДТ към момента на придобиването му -
09.11.2012г., когато постановлението за възлагане влиза в сила, и стойността 20041.00 лв,
сумата, срещу която е придобит /възложен/ имота – 20041лв /л.39 по делото/. В
случая не се оспорва и начина на определяне на размера на данъчната оценка –
съобразно характеристиките, присъщи на имота и по нормите на приложение №2 към
ЗМДТ. Предвид това, че се касае за самостоятелен обект в сграда, съгласно РД
/л.37-39/ данъчната оценка на имота е определена въз основа на нормите в
чл.4-11 от Приложение №2, т.е.въз основа базисната данъчна стойност за един
квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по предвидената в чл.4
приложение №2 формула: ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ, където: ДО е данъчната оценка в левове; БС -
базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове; Км - коефициент за
местоположение; Ки - коефициент за инфраструктура; Кх - коефициент за
индивидуални характеристики; Кв - коефициент за височина; Ко - коефициент за
овехтяване; ПЛ - площта на сградата или част от нея в кв. м. В РД са посочени
характеристиките, послужили като основа за остойностяване на всеки от корекционните
коефициенти, площта на имота, съответно и начина на определяне данъчната оценка.
Не се спори относно съответствието на тези данни.
Спорът по делото е дали
определянето на данъчната оценка, съответно и съпоставката с цената, по която е
придобиването, се следва към 09.11.2012г.- датата на влизане в сила на
постановлението за възлагане, или към 01.11.2012г –датата на която е издадено
това постановление. Според оспорващия, същият е станал собственик на имота на
01.11.2012г- датата на постановлението за възлагане. Доводи за това коя е
датата на придобиване при този
придобивен способ черпи и от съдебната практика – Решение№ 596 /15.01.2013г по
адм.д.№ 10384/2012г на ВАС /пункт 6 от
жалбата на К./. Съгласно
чл.496 ал.2 изр.първо от ГПК, в редакцията преди допълнението й с измененията и
допълненията на ГПК, обн.в ДВ бр.49 /29.06.2012г, от деня на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които е имал върху имота. На тази
редакция се основава и позоваването на нормата в Решение№
596 /15.01.2013г по адм.д.№ 10384/2012г на ВАС. Според чл.496 ал.2 изр.първо
ГПК в редакция след допълнението на разпоредбата ДВ бр.49/29.06.2012г и действаща
към дата на издаване на постановлението за възлагане от 01.11.2012г, От
деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива
всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са
придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези
права не могат да се противопоставят на взискателите. Следователно, според
новата редакция придобиването на имота от страна на купувача на публичната
продан настъпва от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане и
към тази дата се следва определянето на данъчна оценка по приложение №2 към ЗМДТ,
съответно и извършване на съпоставката по чл.46 ал.2 т.1 от ЗМДТ.
В случая стойността
34772.60лв - данъчната оценка на имота, изчислена по нормите на
Приложение №2 към ЗМДТ към 09.11.2012г., е по-висока от стойността
20041.00 лв, сумата, срещу която имотът е придобит на същата дата и тя е
релевантната данъчна основа за определяне на данъка.
С оглед на това, че
стойността на данъчната оценка е по-висока, правилно е извършено от органите по
приходите изчисление на данъка спрямо данъчна основа – данъчната оценка на
имота или 34772.60лв при ставка – 1.6 на сто.
По делото няма спор за размера на данъчната ставка при възмездно
придобиване на имущество, вкл. това, че към 2012г тя е била 1.6 на сто върху
оценката на прехвърляното имущество / чл.37 ал.2 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на община Стара Загора , https://www.starazagora.bg/uploads/posts/naredba_mestni_danaci_2017.pdf./.
Размера
на задължението на К. за данък при възмездно
придобиване на имущество по чл.44 от ЗМДТ за 2012г е в размер на 556.36 лв
(определена при аритметично отнасяне на 1.6 % към 34772.60). От размера на
данъка, дължима се явява сумата -235.70лв, определена като разлика между пълния
размер на дължимия данък 556.36 лв и внесената до датата на издаване на РА сума
в размер на 320.66лв, заплатена на 03.01.2013г.
Правилно и в съответствие със закона са определени
лихвите за забава с оглед момента на дължимостта на данъка, който съгласно
чл.49 ал.2 от ЗМДТ се свързва с прехвърлянето на недвижимия имот, съответно на
основание чл.4 ал.2 от ЗМДТ и чл.175 ал.1 от ДОПК, началния момент на лихвата за просрочие е 10.11.2012г. Лихвата за просрочие за период 10.11.2012-03.01.2013г е 8.36лв
/изчислена върху пълния размер на задължението - 556.36лв/, и в размер на
70.93лв - за периода 04.01.2013г – 04.01.2016г, изчисена върху непогасения
остатък от задължението – 235.70лв, т.е. общо 79.56лв.
Следователно РА № 1/27.01.2016г е
издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Следователно жалбата на Н.К.
срещу РА № 1/27.01.2016г, издаден от органи
по приходите при община Стара Загора, се явява неоснователна и следва да се
отхвърли като такава.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 пр.трето ДОПК Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.К. *** против Ревизионен акт №1 от 27.01.2016г, издаден от
Началник на сектор „Проверки и ревизии“ при Община Стара Загора –М-Г-Й.и старши
инспектор в същия сектор – Д.Г., мълчаливо потвърден от Кмета на община Стара
Загора, с който по отношение Н.С.К. са установени задължения за данък по
чл.44 ал.1 от ЗМДТ за 2012г в размер
556.36лв, от които внесена сума 320.66лв, дължима сума 235.70лв, и лихви за
забава по чл.4 ал.2 от ЗМДТ и чл.175 ал.1 от ДОПК към 04.01.2016г в размер на
79.56 лв, т.е.общо задължения 315.26лв като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: