Р Е Ш Е Н И Е

№ 424 09.01.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Петко Георгиев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 450 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по искова молба на Н.Н.И. ***, ж.к „Гоце Делчев“ № 38, вх. „Б“, ет.8, ап.47, подадена чрез пълномощника й адв. С.Р. ***, уточнена с писмена молба вх. № 4802/ 19.11.2018г., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Национална агенция за приходите – гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 300лв., за претърпени от Н.И. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата от 20.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че с Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, й е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 във вр. с чл. 16, ал.1, т.4 от същия закон. Н.И. е обжалвала наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 470 от 28.06.2018г., постановено по АНД № 1185/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно. Ищцата сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство, е упълномощила адвокат и съответно е заплатила възнаграждение за адвокатска защита в размер на 300 лева. Поддържа, че направените от нея разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г. на Заместник директора на ТД на НАП - Пловдив. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 300лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.

Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин наличието на направени от Н.И. разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство. Излага доводи, че доколкото приложеният по АНД № 1185/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд договор за правна защита и съдействие, не е подписан от адвоката, не е налице двустранно подписан договор по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, основаващ възмездността на положения от адвокат труд и съотв. удостоверяващ заплащането на адвокатското възнаграждение. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е недоказан по основание и по размер и следва да бъде отхвърлен. Излага доводи, че доколкото в образуваното по повод обжалването на наказателното постановление съдебно производство по АНД № 1185/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд не е приложен двустранно подписан договор за правна защита и съдействие, недоказано се явява договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение съотв. настъпването на имуществена вреда, за която се претендира присъждане на обезщетение по реда и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № F340201/ 23.11.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, на Н.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.74, ал.1, предл. първо от Закона за счетоводството /изм. и доп. ДВ бр.97 от 06.12.2016г./ във вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството.

По жалба на Н.И. против наказателното постановление е било образувано АНД № 1185/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд. С влязло в сила Решение № 470 от 28.06.2018г. по посоченото дело, Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Видно от приложеното по АНД № 1185/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно, Н.И. е упълномощила адв. С.Р. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното в Районен съд – Стара Загора АНД. Приложен е и Договор за правна защита и съдействие № 0218636 от 16.04.2018г., с който Н.И. възлага на адв. С.Р. изготвянето на жалба против Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г. на Зам. Директора на ТД на НАП – Пловдив и процесуалното представителство пред Старозагорския районен съд, при посочено като договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Договорът за правна помощ е подписан единствено от клиента – Н.Н.И..

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Национална агенция за приходите. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Национална агенция за приходите – гр. София, е неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, на Н.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.74, ал.1, предл. първо от Закона за счетоводството /изм. и доп. ДВ бр.97 от 06.12.2016г./ във вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН, за извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от същия закон. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 470 от 28.06.2018г., постановено по АНД № 1185/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу Н.И. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Национална агенция за приходите по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на Н.Н.И. по АНД № 1185/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд. За да се приеме, че Н.И. действително е направила такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложеното по АНД № 1185/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно, Н.И. е упълномощила адв. С.Р. *** да осъществи процесуално представителство по образуваното в Районен съд – Стара Загора АНД. Приложен е и Договор за правна защита и съдействие № 0218636 от 16.04.2018г., с който Н.И. възлага на адв. С.Р. изготвянето на жалба против Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Пловдив и процесуалното представителство пред Старозагорския районен съд, при посочено като договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Този договор за правна помощ обаче е подписан единствено от клиента – Н.Н.И., но не и от адв. С.Р.. Липсата на подпис на една от страните по договора за правна защита и съдействие обуславя извод за липсата на надлежно обективирано съглашение между страните, удостоверено с положените от тях подписи, вкл. относно уговореното заплащане на адвокатско възнаграждение и неговия размер. Действително съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка. Но в случая независимо от отбелязването в Договор за правна защита и съдействие № 0218636 от 16.04.2018г., че е договорено възнаграждение в размер на 300лв., платимо в брой, както и че сумата е платена от клиента, доколкото посоченият договор не е подписан от адв. Св. Р., не може да се приеме, че в частта относно извършеното плащане договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащането от Н.И. на адвокатско възнаграждение респ. получаването на сумата от адв. Св. Р.. Съответно посочването в неподписания от една от страните по договора за правна защита и съдействие, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, не е надлежно доказателство за направен от ищцата разход за адвокатска защита в производството по АНД № 1185/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Противно на твърдението на пълномощника на ищцата, подписването на договора за правна помощ единствено от клиента Н.И., нито е достатъчно за удостоверяване на заплатеното адвокатско възнаграждение, нито може да се разглежда като разписка за извършеното плащане на посочената в договора сума. А съгласно разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, само изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

Доказателствената тежест за установяване наличието на нормативно регламентирани предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразна административна дейност. Следователно вредоносния резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. В случая ищцата не ангажира надлежни доказателства нито че е претърпяла твърдените от нея в исковата молба вреди от имуществен характер, свързани със заплащането на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита в съдебното производство по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, нито за техния размер.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Н.И. иск не е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Национална агенция за приходите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 300лв., пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Пловдив.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло; при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. В ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разрешение на въпроса относно отговорността за разноски в съдебния исков процес по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, въведено с изменението на ЗОДОВ /обн. ДВ бр.43/ 2008г./, представлява отклонение от общите правила по ГПК. При прилагането на тази нормативна регламентация от една страна следва извода, че хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, а от друга че отговорността за разноски на загубилия делото ищец, се ограничава само до разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП, поради което и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н.И. ***, ж.к „Гоце Делчев“ № 38, вх. „Б“, ет.8, ап.47, срещу Национална агенция за приходите – гр. София иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 300лв., за претърпени от Н.И. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № F340201/ 23.11.2017г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата от 20.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Национална агенция за приходите – гр. София за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: