Р   Е   Ш   Е   Н   И   E

 

№430                                            19.12.2018 год.                    град Стара Загора

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

                                                                       СЪДИЯ:И. ЯНКОВА

       

при секретар Минка Петкова, и в присъствието на прокурора Маргарита Д. като разгледа докладваното от съдия И. ЯНКОВА административно дело № 462 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:       

           

            Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

            Образувано е по искова молба на И.Г.Д. *** с ЕГН  ********** чрез пълномощника си по делото адв. С.М. против Патентно ведомство на Република България гр. София за заплащане на сумата от 402.00 лв., представляваща парично обезщетение за претърпени от  ищеца имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 112/2017 от 06.12.2017 година, издадено от заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София администрация” гр. София.

            В исковата молба се твърди, че с Решение  от 18.06.2018г., постановено по АНД № 100 /2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено  наказателно постановление № 112/2017  от 06.12.2018 година, издадено от заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София администрация” гр. София  . За представителство в съдебното производство  пред районния съд ищецът  е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение размер на 402.00 лв, обкетвирана във фактура №000000428/19.12.2018 година . Ищецът счита, че заплатените суми в размер на 402 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София администрация” гр. София.. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата й  молба да бъде осъден ответника по иска Патентно  Ведомство гр. София  да  му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 402.00 лева, ведно със законната лихва от 30.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса 360 лева.

            Ответникът Патентно ведомство гр. София ,не се явява, не се представлява и не взема становище по предявения иск  и чрез отговор на исковата молба оп реда на чл. 131 от ГПК.

.           Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

            От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

            С наказателно постановление № 112/2017  от 06.12.2018 година, издадено от заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София на И.Г.Д. ***,   с ЕГН **********  е наложено административно наказание „ глоба” размер на 1500.00 лева на основание чл.85, ал.1 от ЗМГО МТ. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №100/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение от 18.06.2018г.,  с което е отменено наказателното постановление № 112/2017  от 06.12.2018 година, издадено от заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София администрация” гр. София, като незаконосъобразно.Решението е влязло в законна сила на 25.07.2018 година

            От приложеното към настоящото дело АНД № 100/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора е видно, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с № 000000428 от 19.12.2017 год. с адв. С.М. за оказване на правна защита и съдействие по обжалване на наказателно постановление № 112/2017  от 06.12.2018 година, издадено от заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 402 лева.

            Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:  

            Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки

трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищцата, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от издадено наказателно постановление № 112/2017  от 06.12.2018 година, издадено от заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно постановление №1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2/2016 год.

Безспорно се установи по делото, че за обжалваното на посоченото наказателно постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от И.Г.Д. ***, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на И.Г.Д. ***  на наказателно постановление № 112/2017  от 06.12.2018 година, издадено от заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София. Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищецът имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление № 112/2017  от 06.12.2018 година, издадено от заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София.

Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването й е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че в съдебното производство, ищецът е бил представлявана от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.

 Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от И.Г.Д. ***    иск срещу И Патентно  Ведомство гр. София   е доказан по основание. 

Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложените договори за правна защита и съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой договореното възнаграждение в размер на 402.00 лв. за процесуално представителство по АНД №100/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора  Приложеният  договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди  в размер на 402.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалването на наказателно постановление № 112/2017  от 06.12.2018 година, издадено от заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София.

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от И.Г.Д. *** иск срещу Патентно  Ведомство гр. София по  безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищета имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло. 

 

Адвокатският хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед  повдигнатото му обвинение.  При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника.  

 При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено, искането на  И.Г.Д. за присъждане на направените по делото разноски, като Патентно  ведомство гр. София   следва  бъде осъдено да  заплати  на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 370/  триста и седемдесет/ лева, направените по делото разноски .. 

 

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА Патентно ведомство на Република България гр. София  на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на И.Г.Д. *** с ЕГН  ********** сумата от 402,00 /четиристотин и два / лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление № 112/2017  от 06.12.2018 година, издадено от заместник председателя на Патентно  Ведомство гр. София.

 

 ОСЪЖДА Патентно ведомство на Република България гр. София  Автомобилна администрация” гр. София да заплати И.Г.Д. *** с ЕГН  **********      сумата от 370.00 /триста и седемдесет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.,.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: