Решение по Административно дело 465/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 381 28.11.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар а.а.

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 465 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Я.С.Я. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Д.К., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД на МВР/ – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 200лв. за претърпени имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 3529/12 от 23.11.2012г., издадено от началника на отдел ОП при ОД на МВР – Стара Загора.

Ищецът твърди, че с посоченото наказателно постановление му е била наложена глоба в размер на 400. Я. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 1043 от 31.10.2013г., постановено по АНД № 1664/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора същото е било отменено като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 1664/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 200 лева, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 3529/12 от 23.11.2012г. на началника на отдел ОП при ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 200лв., за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба /съобразно направеното в съдебно заседание изменение на исковата претенция/ до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юриск.А., в представения писмен отговор на исковата молба и в съдебно заседание, оспорва изцяло иска по основание и размер, като твърди, че разноските, направени в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт и нямат характер на претърпени вреди и пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ. На следващо място твърди липса на доказателства за заплащането на уговореното с договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по АНД № 1664/ 2013г по описа на Районен съд Стара Загора. Обосновава, че лихва върху обезщетението не се дължи, за да не доведе до неоснователно обогатяване. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по настоящото дело. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че съобразно практиката на ВАС са налице основанията исковата молба да бъде уважена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 3529/12 от 23.11.2012г., издадено от началник на отдел ОП при ОД на МВР – Стара Загора, на Я.С.Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, на основание чл. 315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

По жалба на Я.Я. против наказателното постановление е било образувано АНД № 1664/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение № 1043 от 31.10.2013г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 3529/12 от 23.11.2012г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Видно от приложения по АНД № 1664/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 058364 от 23.10.2013г. /лист 30 от АНД № 1664/ 2013г. на Районен съд Стара Загора/, Я.Я. е възложил и упълномощил Д.А.К. *** да изготви жалба против наказателното постановление и осъществи процесуално представителство по АНД 1664/ 2013г. Старозагорския районен съд, до приключването му пред първа инстанция, при договорено и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 3529/12 от 23.11.2012г., издадено от началника на отдел ОП при ОД на МВР – Стара Загора, на Я.С.Я. е наложена глоба в размер на 400лв.,на основание чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 1043 от 31.10.2013г., постановено по АНД № 1664/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд. Съдебното решене не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 05.12.2013г.

С постановената отмяна на издаденото срещу С. Я. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за изготвената от адвокат жалба срещу НП № 3529/12 от 23.11.2012г. и осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на Я.Я. по АНД № 1664/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да се приеме, че Я. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложения по АНД № 1664/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и процесуално представителство от 23.10.2013г. и пълномощно от същата дата, Я.Я. е възложил на адв.Д.К. *** да изготви жалба срещу НП №3529/12 от 23.11.2012г и осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното по тази жалба АНД № 1664/ 2013г. по описа на СтЗРС. Съгласно отбелязването в договора, договорено е възнаграждение в размер на 200лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 200 лева изцяло е заплатена от клиента, т.е от Я.Я., в деня на сключване на договора. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Конкретният договор за правна защита и съдействие от 23.10.2013г., сключен между адвокат К. и Я.Я. не е и оспорен като документ, поради което възражението за липса на документално установено плащане на посочения в него размер на адвокатското възнагражедние е неоснователно. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП № 3529/12 от 23.11.2012г., издадено от началника на отдел ОП при ОД на МВР – Стара Загора. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от Я. разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 3529/12 от 23.11.2012г. Този извод следва от отбелязването в представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие от 23.10.2013г. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 1664/ 2013г. по описа на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 200 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Я.Я. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Национална агенция за приходите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 200лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 3529/12 от 23.11.2012г. на началник отдел ОП при ОД на МВР – Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Върху претендираната сума от 200 лв. ответникът дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.08.2018г, до окончателното изплащане.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането Я.С.Я. за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като ОД на МВР Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 457/ 23.08.2018г. в размер на 400лв и изчислено при редуциране до минимално предвидения размер от 300лв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, тъй като делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание и не са събирани допълнителни доказателства освен представените с исковата молба. Поради това не са налице основания за възприемане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно установения, а именно 300лв.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.Я. ЕГН ********** ***, СУМАТА от 300 /триста/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 3529/12 от 23.11.2012г. на началника на отдел ОП при ОД на МВР – Стара Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1664/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва, считано от 28.08.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи гр.Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Я.С.Я. ЕГН ********** ***, СУМАТА от 310 /триста и десет/лв, представляваща направени разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: