Р Е Ш Е Н И E

№388 06.12.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретар Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №470 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на С.Х.Й. с постоянен адрес *** чрез пълномощника си по делото адв. Д.К., против Областна дирекция на МВР - Бургас, за заплащане на сумата от 200.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление на Началник Районно полицейско управление Несебър при ОД на МВР - Бургас.

В исковата молба се твърди, че с Решение №28/05.02.2014 год., постановено по АНД №1037/2013 год. по описа на Районен съд Несебър е отменено изцяло наказателно постановление №2577 от 30.07.2007 год. на Началник Районно полицейско управление Несебър при Областна дирекция на МВР - Стара Загора. За представителство в съдебното производство ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. в съдебното производство. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 200.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Началник Районно полицейско управление Несебър при Областна дирекция на МВР - Бургас. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Областна дирекция на МВР - Бургас да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 200.00 лева, ведно със законната лихва от 26.03.2014 год., както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски.

Ответникът Областна дирекция на МВР - Бургас, в представеният отговор на исковата молба, оспорва предявеният иск по основание и размер. Разноските направени в производството по оспорване на издаденото наказателно постановление не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт. Вредата, дори и да е налице, е последица от сключеният договор за правна защита и съдействие, който се сключва между равнопоставени страни и следва да бъде доказана от страна на ищеца. От приложените към исковата молба писмени доказателства, не се установява по категоричен начин, че договора за правна защита и съдействие е приложен по делото, както не е ясно за обжалването на кое наказателно постановление е сключен договора. Що се отнася до претендираните лихви, счита, че същите се дължат от момента на подаването на исковата молба, а не от момента на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. В представената по делото писмена защита, твърди, че сключеният договор за правна защита и съдействие, представен и приложен към АНД №1037/2013 год. по описа на Районен съд Несебър е по повод обжалването на друго наказателно постановление, а не на това предмет на разглеждане от районният съд.

Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата претенция.

От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

С наказателно постановление №2577 от 30.07.2007 год., издадено от Началника на Районно полицейско управление Несебър при Областна дирекция на МВР - Бургас, на ищеца са наложени две административни наказания глоба общо в размер на 400.00 лева за нарушения на Закона за движение по пътищата. По жалба на санкционираното лице било образувано АНД №1037/2013 год. по описа на Районен съд Несебър, приключило с Решение №28/05.02.2014 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление №2577 от 30.07.2007 год. на Началник Районно полицейско управление Несебър при ОД на МВР – Бургас, поради изтекла абсолютна погасителна давност.

Видно от приложените към настоящото дело АНД №1037/2013 год. по описа на Районен съд Несебър е видно, че ищеца е сключил договор за правна защита и съдействие №127/03.12.2013 год. с адв. Д.А.К. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в подаване на жалба срещу НП №3001/13 от 25.09.2013 год. на РУП Стара Загора и процесуално представителство по делото, с договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 200.00 лв. В развилото се съдебно производство не са били поискани, нито присъдени направените разноски, който факт не се оспорва от ответника.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице.

В случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от издадено наказателно постановление №2577 от 30.07.2007 год. на Началника РПУ Несебър при Областна дирекция на МВР - Бургас, което е било отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2014 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Безспорно се установи по делото, че за обжалването на наказателно постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от С.Й. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

С влязло в сила Решение №28 от 05.02.2014 год. по АНД №1037/2013 год. описа на Несебърския районен съд, наказателно постановление № 2577/07 от 30.07.2007 год. е било отменено. Но постановената отмяна на наказателното постановление не се основава на неговата незаконосъобразност, а на обстоятелството, че при субсидиарното прилагане на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност на С.Х.Й. за нарушенията, за които е санкциониран с наказателно постановление 2577/07 от 30.07.2007 год., е погасена, поради изтичането на абсолютна давност за административнонаказателно преследване. По аргумент от разрешението, дадено с Постановление № 10 от 28.09.1973 год. на Пленума на ВС, съдът има задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете за образуване на административнонаказателното производство съответно тези, имащи за последица погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, доколкото изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство, е основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. В този смисъл постановената от съда отмяна на наказателно постановление 2577/07 от 30.07.2007 год., поради изтичане на абсолютна давност за административнонаказателно преследване, не обуславя извод, че издаденото Наказателно постановление 2577/07 от 30.07.2007 год. представлява незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност и съответно че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Бургас по предявения от С.Й. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, не могат да бъдат разглеждани като претърпяна имуществена вреда от лице, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно наказателна отговорност с издаденото наказателно постановление.

Действително съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Но разрешенията, дадени с Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 год. по тълк. дело №2/ 2014 год. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и с ТР №1/15.03.2017 год. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело №2/2016 год., обуславят правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с претърпени имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадено наказателно постановление и се свързват с незаконосъобразно /неправилно/ привличане на лицето към административ-нонаказателна отговорност. В случая обаче 2577/07 от 30.07.2007 год. не е било отменено като незаконосъобразно, а с оглед прилагането на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

При липсата на съдебно установена незаконосъобразност на наказателното постановление и при произнасяне на съда единствено въз основа на констатираната като настъпила абсолютна погасителна давност за преследване на нарушителя по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, следва извода, че постановеното от Районен съд – Несебър отмяна на наказателното постановление, е поради настъпване на обективно обстоятелство - изтекла абсолютна давност за преследване на деянието, а не поради незаконосъобразни актове и действия на администрацията при образуването и провеждането на административно наказателното производство и издаването на наказателното постановление.

Доколкото регламентираният в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата не може да се тълкува и да се прилага разширително и в случаите, когато отмяната на акта на администрацията не се основава на неговата незаконосъобразност, съдът приема, че в хипотезата на отменено наказателно постановление поради изтичане след издаването на наказателното постановление на абсолютния давностен срок за административнонаказателно преследване, не е налице една от материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Причината за изтичането на давността е ирелевантна за настоящия случай и не подлежи разглеждане от настоящия съдебен състав. Дали става въпрос за бездействие на администрацията или за укриване на нарушителя е без значение за случая.

Аргумент за това е и константна съдебна практика по чл.2 от ЗОДОВ, че в хипотезата на прекратени наказателни производства поради изтекла абсолютна давност, липсва елемент от фактическия състав за отговорността на държавата, а именно - незаконност на действията на държавните органи т.е прекратяването на наказателното производство поради изтекла в хода на наказателния процес давност не може да бъде материалноправно основание и да легитимира привлеченото към наказателна отговорност лице като носител на вземане за обезщетение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Приема се, че щом виновността на лицето не е отречена с влязъл в сила акт по съществото на наказателното дело, не може да се претендира отговорност от държавата за действията и актовете на органите й, понеже законът презюмира, че действията на органите на наказателния процес са били процесуално законни, оправдани и дължими до изтичането на давността.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от С.Й. иск не е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Бургас по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 200.00 лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, доколкото отмяната с влязло в сила Решение №28 от 05.02.2014 год. по АНД №1037/2013 год. по описа на Несебърския районен съд на Наказателно постановление №2577/07 от 30.07.2007 год., издадено от РПУ Несебър, не се свързва с незаконосъобразността на наказателното постановление.

При извършената проверка, съдът намира за основателно направеното оплакване в писмената защита по делото. Действително приложеният по АНД №1037/2013 год. по описа на Районен съд Несебър договор за правна защита и съдействие с №127/03.12.2013 год. е сключен за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в подаване на жалба срещу наказателно постановление №3001/13 от 25.09.2013 год. на РУП Стара Загора и процесуално представителство по делото. Това наказателно постановление обаче е различно от това, от отмяната на което се претендират вредите – наказателно постановление №2577/07 от 30.07.2007 год. на Началника на РПУ Несебър. Следователно не може да се направи обоснован извод, че претендираните разноски в размер на 200.00 лв. са за отмяната на наказателно постановление №2577/07 от 30.07.2007 год. на Началника на РПУ Несебър, т.е. не е доказана причинно следствената връзка между направените разноски и отмененото наказателно постановление. Доколкото също така, жалбата с която е сезиран районният съд, е подписана от лице нямащо представителна власт за това процесуално действие, то и съдебното решение е постановено в едно недопустимо производство. Същото обаче е налично в правния мир и е задължително за всички, включително и за настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло; при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. В ал.3 на чл.10 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разрешение на въпроса относно отговорността за разноски в съдебния исков процес по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, въведено с изменението на ЗОДОВ /обн. ДВ бр.43/2008 год./, представлява отклонение от общите правила по ГПК. При прилагането на тази нормативна регламентация от една страна следва извода, че хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, а от друга че отговорността за разноски на загубилия делото ищец, се ограничава само до разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР – Бургас, поради което и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Х.Й. с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си по делото адв. Д.К., иск против Областна дирекция на МВР - Бургас, за заплащане на сумата от 200.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление на Началник Районно управление Несебър при ОД на МВР - Бургас, ведно със законната лихва от 26.03.2014 год. до окончателното заплащане на сумата, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Областна дирекция на МВР – Бургас за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: