Решение по Административно дело 472/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 393 18.12.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 472 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на П.Н.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.К. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Държавна агенция за закрила на детето гр.София /ДАЗД/, за присъждане на обезщетение в размер на 650лв. за претърпени от П.Б. имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-17-25/ 04.11.2013г., издадено от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2014г./датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление/, до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № РД-17-25/ 04.11.2013г. на Председателя на ДАЗД му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Б. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 123/ 14.02.2014г. постановено по АНД № 2503/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № РД-17-25/ 04.11.2013г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд е оставено в сила с Решение № 357/ 28.05.2014г. по КАНД № 302/ 2014г. на Административен съд Стара Загора.

Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен ред, е ангажирал адвокатска защита в двете съдебни инстанции и е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 650лв. /500лв. за процесуално представителство по АНД № 2503/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора и 150лв. за осъществено процесуално представителство по КАНД № 302/ 2014г. на Старозагорския административен съд/. Поддържа, че направените от него разходи в общ размер на 650 лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № РД-17-25/ 04.11.2013г. на Председателя на ДАЗД. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на исковата сума, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление – 28.05.2014г., до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Държавна агенция за закрила на детето, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по иска. По делото не е представен и писмен отговор на исковата молба.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, е доказана и следва да бъде уважена, а претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата следва да се уважи от датата на предявяване на исковата молба в съда /29.08.2018г./, а не от датата на отмяна на наказателното постановление/28.05.2014г/, в какъвто смисъл е съдебната практика.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № РД-17-25/ 04.11.2013г., издадено от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, на П.Н.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл45, ал.11 от Закона за закрила на детето, за извършено нарушение на чл.7, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.

По жалба на П.Б. против наказателното постановление е било образувано АНД № 2503/ 2013г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Видно от приложения по това дело договор за правна защита и съдействие от 11.11.2013г./л.15/, П.Б. е възложил и упълномощила адв. Д.А.К. *** да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното АНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв, изплатено изцяло в брой при подписване на договора, видно от направеното отбелязване върху самия договор. С Решение № 123/ 14.02.2014г., постановено по АНД № 2503/2013г., Старозагорският районен съд е отменил като незаконосъобразно НП № РД-17-25/ 04.11.2013г., издадено от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето. Решението е оставено в сила с Решение № 357/ 28.05.2014г., постановено по КАНД № 302/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

От приложените по КАНД № 302/ 2014г. на Старозагорския административен съд договор за правна защита и съдействие и пълномощно /л.11/, П.Н.Б. е възложил и упълномощила адв. Д.А.К. ***, да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното КАНД, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 150лв, от което платени в брой 150лв.

Към материалите по делото е приложено АНД № 2305/ 2013г. по описа на Районен съд Стара Загора, ведно с КАНД № 302/ 2014г. по описа на Административен съд Стара Загора.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление /НП/ № РД-17-25/ 04.11.2013г., издадено от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, на П.Н.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл45, ал.11 от Закона за закрила на детето. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение № 123 от 14.02.2014г., постановено по АНД № 2503/ 2013г. по описа на Старозагорския районен съд, оставено в сила с Решение № 357/28.05.2014г. по КАНД № 302/ 2014г. на Старозагорския административен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу П.Б. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Видно е, от приложените по АНД № 2305/ 2013г. и КАНД № 302/ 2014г., договори за правна защита и съдействие, че за обжалване на НП № РД-17-25/ 04.11.2013г. ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 650лв. за двете инстанции /500 лв. за процесуално представителство по АНД № 2305/ 2013г. и 150лв. за процесуално представителство по КАНД № 302/ 2014г./ И в двата договора за правна защита и съдействие е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Приложените договори за правна защита и съдействие имат характера на разписки, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.

Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 650лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с водените съдебни производства /въззивно и касационно/ по обжалване на НП № РД-17-25 от 04.11.2013г. на Председателя на ДАЗД, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от Б. разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № РД-17-25/ 04.11.2013г. Този извод следва от отбелязването в представените пред районния съд и пред административния съд договори за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 2305/ 2013г. по описа на Районен съд Стара Загора и по КАНД № 302/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 650 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от П.Б. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Национална агенция за приходите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 650лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № РД-17-25 от 04.11.2013г. на Председателя на ДАЗД, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

Върху тази сума ответникът дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2018г, до окончателното изплащане. Претенцията на ищеца заплащане на законната лихва от датата на влизане на решението за отмяна на НП - 28.05.2014г, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането П.Н.Б. за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като Държавна агенция за закрила на детето бъде осъдена да му заплати сумата 410 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 400лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 450 т 23.08.2018г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето, гр.София, ул.“Триадица“ № 2,БУЛСТАТ 130453541, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Б., ЕГН **********,***, СУМАТА от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от П.Б. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-17-25 от 04.11.2013г., издадено от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2018г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Н.Б. в частта за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 28.05.2014г.

ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето, гр.София, ул.“Триадица“ № 2,БУЛСТАТ 130453541, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на П.Н.Б., ЕГН **********,***, СУМАТА от 410лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: