Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    

                         № 128      24.04.2019г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар Пенка Маринова                                                                       и с участието

            на прокурор  Маргарита Димитрова                                                            като разгледа

            докладваното от съдия  Р. ТОДОРОВА  административно дело № 476 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

   Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.   

 

 Образувано е по искова молба на Н.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Д.К. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 340лв., за претърпени от Н.К. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 33-0000219 от 12.05.2014г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението за отмяна – 09.10.2014г., до окончателното изплащане на сумата. 

 Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 33-0000219 от 12.05.2014г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ.  Н.К. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 702 от 17.09.2014г., постановено по АНД № 1112/ 2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик, Наказателно постановление № 33-0000219 от 12.05.2014г., е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по АНД № 1112/ 2014г. по описа на Пазарджишкия районен съд, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 340 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 33-0000219 от 12.05.2014г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 340лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.  

 

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор, по същество не оспорва по основание предявения иск досежно претендираното обезщетение за претърпени от Н.К. имуществени вреди от отмененото Наказателно постановление № 33-0000219 от 12.05.2014г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик. Оспорва се искането за заплащане на законната лихва върху обезщетението за причинени имуществени вреди във връзка с воденето на НАХД № 1112/ 2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлена като недоказан и неоснователен.

 

            Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважен.  

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

С Наказателно постановление /НП/ № 33-0000219 от 12.05.2014г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, на Н.К.К. е било наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ. По жалба на Н.К. против наказателното постановление е било образувано АНД № 1112/ 2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С влязло в сила Решение № 702 от 17.09.2014г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 33-0000219/ 12.05.2014г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Видно от приложените по АНД № 1112/ 2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № 144 от 09.06.2014г., Н.К. е упълномощил и възложил на адв. Д.К. *** оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу Наказателно постановление № 33-0000219/  12.05.2014г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик и осъществяване на процесуално представителство по делото, при договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 340лв.

 

По допустимостта на иска:

 

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Пазарджик наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на  административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. 

 

Във връзка с направеното от ответника оспорване автентичността на положения подпис в графа „клиент” в Договор за правна защита и съдействие № 451/ 23.08.2018г. и пълномощно към него, по делото е представена нотариално заверена декларация от ищеца Н.К., с която е декларирано, че положените подписи са негови, като са потвърдени и извършените от негово име от адв. Д.К. *** действия по подаване на исковата молба. С оглед на което съдът приема, че е налице надлежно учредена представителна власт на подписалия и подал исковата молба адвокат.

 

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, е основателен, по следните съображения: 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение  наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява  правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

 

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 33-0000219 от 12.05.2014г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, на ищеца Н.К. е било наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 702 от 17.09.2014г., постановено по АНД № 1112/ 2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С постановената отмяна на издаденото срещу Н.К. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

 

 За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

 

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 33-0000219/  12.05.2014г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик и процесуалното представителство в съдебното производство по делото. За да се приеме, че Н.К. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.  по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е  заплатено. Видно от приложените по АНД № 1112/ 2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № 144 от 09.06.2014г., Н.К. е упълномощил и възложил на адв. Д.К. *** оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу Наказателно постановление № 33-0000219/  12.05.2014г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик и осъществяване на процесуално представителство в образуваното по жалбата по АНД № 1112/ 2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие, договорено е възнаграждение в размер на 340лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 340 лева изцяло е заплатена в брой от клиента т.е от Н.К.. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязването в Договор за правна защита и съдействие № 144 от 09.06.2014г., че сумата от 340 лева – адвокатско възнаграждение, е платена от клиента – Н.К., удостоверява направения от Н. К. разход за адвокатска защита във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 33-0000219/  12.05.2014г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик и процесуалното представителство по АНД № 1112/ 2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Доколкото направения разход за адвокатска защита се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда в размер на 340 лева.

           

            Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 340лв. по Договор за правна защита и съдействие № 144 от 09.06.2014г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца Н.К. на адвокат Д.К. да обжалва НП и да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното в Районен съд – Пазарджик  АНД № 1112/ 2014г. във връзка с обжалването на НП № 33-0000219/  12.05.2014г. и съотв. заплащането на договорения за това адвокатски хонорар от 340лв., пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на Н.К. по делото, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с  ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

             

            Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, също не налага извод че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

 

            Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 340 лв. е удостоверено в Договор за правна защита и съдействие № 144 от 09.06.2014г. Заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалването на наказателното постановление и процесуално представителство по АНД № 1112/ 2014г. по описа на Районен съд – Пазарджик, е съразмерно на осъществената правна защита и съобразено с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

 

 С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Н.К. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр. София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 340лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 33-0000219 от 12.05.2014г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.

 

 Както беше посочено, в случая претендираното обезщетение е за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При прилагане на разрешението, дадено с т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по тълк. дело № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 340 лева, считано от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред незаконосъобразността на наказателното постановление т.е считано от дата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 33-0000219 от 12.05.2014г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик.

 

            При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр. София бъде осъдена да заплати на Н.К. сумата от 410 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 400 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно Договор за правна защита и съдействие № 451 от 23.08.2018г. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е към нормативно регламентирания минимален такъв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

 

 Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

  ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Гурко” № 5, БУЛСТАТ 121410441, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Н.К. ***, ЕГН **********, сумата от 340 /триста и четиридесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от Н.К. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 33-0000219 от 12.05.2014г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила Решение № 702 от 17.09.2014г., постановено по АНД № 1112/ 2014г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което наказателното постановление е отменено – 09.10.2014г., до окончателното изплащане на сумата.

 

            ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, ул. „Гурко” № 5, БУЛСТАТ 121410441, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н.К. ***, ЕГН **********, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: