Р Е Ш Е Н И Е  № 341

гр.Стара Загора, 19.11.2018 год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд    в публичното   заседание           

на      двадесет и втори октомври

през  две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

при секретаря    Пенка Маринова

и в присъствието на  прокурора  Константин Тачев                        ,       като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   №  478 по описа  за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от В.М.В. *** чрез пълномощника му адвокат Д.К. против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр.Стара Загора за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300лв от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш /ЕФ/ серия К № 0352337 от 08.10.2012г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр.Стара Загора. По жалба срещу ЕФ е образувано административно-наказателно дело № 3483/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил адвокат като му заплатила възнаграждение в размер на 300лв. Твърди, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015г по тълк.д.№ 2/2014г на Върховен касационен съд и Върховен административен съд направените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени от ответника. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните в посочения размер от 300лв имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 26.01.2018г /датата на влизане в сила на решението за отмяна на ЕФ/ до окончателното изплащане на сумата и да присъди направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – ОД на МВР гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че претендираните разноски не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт. Оспорва искането за присъждане на лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на ЕФ като счита, че уважаването му ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по настоящото дело. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е частично основателен и доказан – по отношение на претендираното обезщетение. В останалата част поддържа становището на ответника, че присъждането на лихви ще се доведе до неоснователно обоганяване. Предлага възнаграждението за упълномощения от ищеца адвокат в настоящото производство да бъде присъдено в минимален размер.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу В.М.В. е издаден ЕФ серия К № 0352337 от 08.10.2012г от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150лв. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 08.10.2012г по път II-66, км 55+000 к-с „Каците” управлява МПС „Линколн Навигатор” с рег.№ ******със скорост 99км/ч при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен занк В-26, с което е извършил нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

По жалба на В.В. е образувано АНД № 3483/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 13/ 05.01.2018г, с което ЕФ серия К № 0352337 от 08.10.2012г от ОД на МВР Стара Загора е отменен и административнонаказателното производство е прекратено. В мотивите на съда е прието, че за извършеното деяние е изтекла абсолютна погасителна давност. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 26.01.2018г.

 Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 3483/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от съдържащите се в АНД № 3483/ 2017г по описа на Районен съд Стара Загора договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 20.11.2017г – л.6, В.М.В. е възложил и упълномощил адв. Д.К. *** да осъществи процесуално представителство по обжалване на ЕФ серия К № 0352337 от 08.10.2012г на ОД на МВР Стара Загора при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, платено в брой.

        Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна  дейност.

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение  по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

    В настоящото дело отговорността на ответника ОД на МВР гр.Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на ЕФ серия К № 0352337 от 08.10.2012г на ОД на МВР Стара Загора ОД на МВР Стара Загора, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява  правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Такъв извод следва по отношение правния характер на ЕФ, който също е властнически акт на административен орган, издаван при изпълнение на административната дейност на този орган.

   Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посочения ЕФ ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Направените от  В.В. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона.

В случая обаче не е налице една от предпоставките за ангажиране отговорността на ответника ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразен акт на администрацията. Правото на обезщетение по този ред се отнася за претърпени имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадено наказателно постановление /ЕФ/ и произтичат от  незаконосъобразно /неправилно/ привличане на лицето към административнонаказателна отговорност. А процесният ЕФ серия К № 0352337 от 08.10.2012г не е отменен като незаконосъобразен, а при прилагане на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН без да са обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. Следователно постановеното от Районен съд Стара Загора прекратяване на административнонаказателното производство и отмяна на ЕФ е поради настъпване на обективно обстоятелство - изтекла абсолютна давност за преследване на деянието, а не поради незаконосъобразни актове и действия на администрацията при образуването и провеждането на административнонаказателното производство и издаването на ЕФ срещу В.В..

Регламентираният в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата не може да се тълкува и да се прилага разширително и в случаите, когато отмяната на акта на администрацията не се основава на неговата незаконосъобразност. Поради това съдът приема, че в хипотезата на отменено наказателно постановление, респективно ЕФ, поради изтичане на абсолютния давностен срок за административнонаказателно преследване след издаването на наказателното постановление/ЕФ, не е налице една от материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.   

            Аргумент за това е и константна съдебна практика по чл.2 от ЗОДОВ, че в хипотезата на прекратени наказателни производства поради изтекла абсолютна давност липсва елемент от фактическия състав за отговорността на държавата, а именно - незаконност на действията на държавните органи т.е прекратяването на наказателното производство поради изтекла в хода на наказателния процес давност не може да бъде материалноправно основание и да легитимира привлеченото към наказателна отговорност лице като носител на вземане за обезщетение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Приема се, че щом виновността на лицето не е отречена с влязъл в сила акт по съществото на наказателното дело, не може да се претендира отговорност от държавата за действията и актовете на органите й, понеже законът презюмира, че действията на органите на наказателния процес са били процесуално законни, оправдани и дължими до изтичането на давността.

            По тези съображения предявеният от В.М.В. *** е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.   

Въпреки този изход на делото, ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. В този смисъл са Определение № 4677 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2016 г., III о., Решение № 4485 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2017 г., III о., Определение № 4484 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2018 г., III о. С оглед изложеното искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

  Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд 

Р     Е     Ш     И     :

ОТХВЪРЛЯ иска на В.М.В. ЕГН ********** *** против Областна дирекция на министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300лв от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш серия К № 0352337 от 08.10.2012г. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Стара Загора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред ВАС на РБ.

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: