Р Е Ш Е Н И Е  350

 

гр.Стара Загора, 28.11.2018 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         двадесет и девети октомври

през      две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:           

при секретаря    Минка Петкова

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от съдията  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     485 по описа  за 2018 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалба, допълнена с изложение от 03.09.2018г, подадена от Т.Й.М. *** чрез пълномощника му адвокат В.Д. против Заповед за задържане на лице № 1959зз-287/ 30.08.2018г, издадена от инспектор С.М. – Първо РУ Стара Загора. В жалбата и в писмената защита са изложени оплаквания, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че неправилно е посочена датата,  липсват материалноправни предпоставки за издаването й и е нарушено на правото на защита на адресата. Счита, че не е доказано наличие на данни за възможно престъпление, към което да е съпричастен и за чието установяване, извършване на проверка и разследване да е необходимо неговото задържане. Поради това намира заповедта за издадена при превратно упражняване на власт. Въз основа на изложените съображения е отправено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът С. М. М.-инспектор при Първо РУ Стара Загора чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна. Обосновава допускане на техническа грешка при изписване на датата на издаване и съставяне на заповедта, която е отстранена незабавно след допускането й и лицето е уведомено за това. Счита, че задържането е законосъобразно постановено с цел да се извършат спешни действия по разследване на деяние с малолетно лице. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

Със Заповед за задържане на лице рег.№ 1959зз-287/ 30.08.2018г /датата е поправена от 29-ти на 30-ти/, С. М. М.-инспектор при Първо РУ Стара Загора, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и във връзка с чл. 131, ал.1, т.12 от НК,  е разпоредено задържането за срок до 24 часа на лицето Т.Й.М.. От фактическа страна е посочено, че има данни М. да е отправял закани и заплахи, за което е образувано досъдебно производство ДП № 790/18г по описа на Първо РУ Стара Загора.

 

В заповедта е посочено, че се задържа на 30.08.2018г /датата е поправена от 29-ти на 30-ти/ в 13:34ч и че са му  разяснени  правата на задържаното лице по чл.73, ал.3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР. Отразено е, че е съставена на 30.08.2018г /датата е поправена от 29-ти на 30-ти/ в 13.50ч в Първо РУ Стара Загора. Подписана е лично от задържаното лице като екземпляр му е връчен на 30.08.2018г в 13.55ч. На 30.08.2018г, в 15:20 часа жалбоподателят е освободен, което е отразено в заповедта за задържането му и е положен негов подпис.

 

Всички поправени дати са приподписани от жалбоподателя, прието за безспорно в съдебно заседание на 29.1.2018г.

 

По делото са приети като доказателства съдържащите се в административната преписка Протокол за полицейски обиск от 30.08.2018г., пълномощно от Т.Й.М. с нечетлива дата /лист 28 по делото/, декларация от 30.08.2018 г. от жалбоподателя и Докладна записка УРИ 1959р-16607/30.08.2018 г., съставена от ответника С.М. /л.31/ относно допусната техническа грешка при изписване датата на съставяне на оспорената заповед.

От представеното писмо изх. № 3849/2018г. от 23.10.2018г. на Районна прокуратура Стара Загора /л.37/ се установява, че досъдебно производство ДП № 790/18г по описа на Първо РУ Стара Загора е образувано в условията на неотложност на 30.08.2018г и водено за престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК затова, че на 29.08.2018г в гр.Стара Загора са се заканили с убийство на Д.С.С. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В хода на разследването е установено, че заплахите са отправяни от Т.Й.М. по попов водено наказателно производство за извършени от сина му блудствени действия с дъщерята на Д.С.. Към момента на изготвяне на писмото Т.М. не е привлечен като обвиняем и не са взети мерки за процесуална принуда. На 30.08.2018г Т. М. е дал писмени обяснения по случая /л.39/.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

 

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен,  в законоустановения 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана  по същество, се явява неоснователна.

 

Заповед рег.№ 1959зз-287/ 30.08.2018г, издадена от С. М. М.-инспектор при Първо РУ Стара Загора, е постановена от компетентния за това полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в кръга предоставените му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР  правомощия да задържи лице, за което има данни, че е съпричастно към престъпление.

Заповедта е постановена в изискуемата по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Посочено е правното основание за издаване на заповедта -  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическото такова – отправяне на закани и заплахи, за което образувано досъдебно производство. Отразяването, че са налице данни, въз основа на които е образувано досъдебно производство ДП № 790/18г по описа на Първо РУ Стара Загора, отговаря в достатъчна степен на изискването за мотивиране на заповедта съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2от  ЗМВР, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл.5, § 2 от ЕКПЧОС. Трайно е възприето в съдебната практика становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Това е така, тъй като фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова.

Именно с оглед това становище несъответствието между изписаната цифрова правна квалификация на престъпното деяние /чл.131, ал.1, т.12 от НК- нанасяне на средна телесна повреда/ и фактическата обосновка /отправяне на закани и заплахи – престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК/ не опорочава заповедта. Не представлява съществено процесуално нарушение и поправката на датата на издаването и съставянето й от 29.08 на 30.08. От Докладна записка УРИ 1959р-16607/30.08.2018 г се установява, че е допусната техническа грешка и макар да не е отстранена по реда на АПК, е коригирана в присъствието и със знанието на адресата, което по никакъв начин не накърнява правата му, нито би могло да доведе до друг правен резултат при положение, че всички писмени доказателства  по делото сочат датата 30.08.2018г като дата на фактическото задържане.

Заповедта е съответна на приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. По смисъла на цитираната норма данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на принудителна административна мярка, следва да са такива, от които полицейският орган да може да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага мярката към конкретно извършено престъпление. Достатъчно е в данните да се съдържа предположение, индиция за вероятна съпричастност на задържаното лице към престъплението, поради което и тези данни следва ясно да бъдат разграничени от данните по чл. 207, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, съставляващи основание за образуване на досъдебно производство. В случая с оглед събраните по делото доказателства се установява, че към момента на постановяване на задържането са били налице данни за евентуална съпричастност на М. в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, за което дори в условията на неотложност е образувано досъдебно производство. Този извод кореспондира с дадените от жалбоподателя обяснения и събраните по досъдебното производство свидетелски показания. Следователно е спазено и изведеното от Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 “Петков и Профиров срещу България“ като условие за законосъобразност на задържането налагането на ПАМ да се основава на подозрение, което „се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане”.

Действително предприемане на действия по разследването не е обвързано с прилагане на принудителна административна мярка за задържане по реда и на основание  чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Но наличието на данни за съпричастност или извършване на престъпление са достатъчни за налагане на мярката, чиято цел е да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действия наказателно преследване, както и да се даде възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В случая е наложена, за да бъде препятствана възможността за извършване на престъпление с висока обществена опасност - осъществяване на отправените закани и заплахи. Наложената мярка е пропорционална доколкото наложеното ограничение в рамките само на 2 часа не нарушава в по-висока степен от необходимото правата на лицето.

      По тези съображения съдът приема че обжалваната заповед е  законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

При този изход на спора на основание чл. 143, ал.4 от АПК в полза на Областна дирекция на МВР  Стара Загора – юридическо лице, в чиято структура е издателят на оспорената заповед, следва да бъдат присъдени  разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

     Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата Т.Й.М. ЕГН ********** *** против Заповед за задържане на лице № 1959зз-287/ 30.08.2018г, издадена от С.М. - инспектор при Първо РУ Стара Загора, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Т.Й.М. ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 100 /сто/ лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му  на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: