Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14 28.01.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІI състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Ива Атанасова
и с участието
на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №487 по описа за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е
по искова молба от М.И.А. ***, чрез адвокат Т.С.,***, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 350,00 лева обезщетение за претърпени от
нея имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от издаване на
Наказателно постановление №17-1228-004183, отменено с Решение от 21.05.2018г.
по АНД №699/2018г. на РС Стара Загора и представляваща възнаграждение на
адвокат за процесуално представителство, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на решението по АНД №699/2018г. на
РС Стара Загора до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи,
че с наказателно постановление №17-1228-004183, издадено от Началник група към
ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, на ищцата са наложени
административни наказания. Във връзка с обжалване на това наказателно
постановление е образувано АНД №699/2018г. на РС Стара Загора, с решението по
което наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. За да
организира защитата си по това дело ищецът е упълномощил процесуален
представител, за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350
лева, с което се е намалила имуществената сфера на А. и което е пряка и
непосредствена последица от издаване на Наказателно постановление
№17-1228-004183.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Пълномощникът на ищеца
– адв.Т.С., моли съда да уважи исковата молба, тъй като е налице намаляване на
имуществената сфера на ищцата, което е пряка и непосредствена последица от
отмяната на незаконосъобразния административен акт. Претендира за направените по настоящото
административно дело разноски.
Ответникът
– ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата
молба. Сочи, че представения договор за правна защита и съдействие по делото на
Районен съд Раднево, не установява по несъмнен
начин реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Обосновава, че този договор представлява частен документ и има значение
единствено и само към страните по него. С оглед тези съображения моли съда да
отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.
Прокурорът
дава становище за основателност и доказаност на исковата претенция, поради
което предлага същата да бъде уважена, като ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца вреди в размер на 350 лева. Излага съображения, че
присъждането на законната лихва върху тази сума следва да е от датата на
подаване на поправената искова молба – 21.11.2018г., а не от датата на влизане
в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление.
Съдът, след
като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С наказателно
постановление №17-1228-004183/08.12.2017г., издадено от Началник група към ОД
на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, на ищеца М.И.А. са
наложени административни наказания за нарушения на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата.
Наказателното
постановление е оспорено пред РС – Стара
Загора, за което е образувано административно-наказателно дело № 699/2018
година. С решение № 367/21.02.2018г., съдът е отменил санкционния акт като
незаконосъобразен. Решението е влязло в сила на 16.06.2018 година. В
образуваното административно-наказателно дело, жалбоподателят се е
представлявал от процесуален представител - адвокат Т.С. ***, за което, видно
от договор за правна защита и съдействие от 10.04.2018 година (л.30 от АНД № 699/2018),
е уговорено възнаграждение в размер на 350 лв., платимо в брой, като в договора
е отразено също, че сумата е платена.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е
подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
По делото
няма спор, че с наказателно постановление №17-1228-004183/08.12.2017г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция
Стара Загора, на ищцата М.И.А. са наложени административни наказания за
нарушения по Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е
оспорено по съдебен ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат Т.С.
***. С решение № 367/21.02.2018г. година по административно-наказателно дело № 699/2018
година, съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен, като съдебното
решение е влязло в сила на 16.06.2018г.
В
производството по обжалване на наказателно постановление №17-1228-004183/08.12.2017г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция
Стара Загора, ищцата е била представлявана от процесуален представител, на
когото е заплатила уговореното в размер от 350 лв. възнаграждение, заплатено в
брой. Договора от 10.04.2018г. е представен по административно-наказателно дело
№ 699/2018 година по описа на Районен съд Стара Загора.
Обикновено
отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на
стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на
кочани. Действително приложеният във въззивното производство пред Районния съд
договор не е такъв, а е обективиран върху стандартен лист формат А4. Но той има
характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното
плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС). В тази връзка
неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че не е
установено по несъмнен начин реалното заплащане на договореното адвокатското
възнаграждение. Без правно значение относно извода за действителното заплащане
на хонорара е обстоятелството, че договорът не е съставен на бланка, ползвана от АК-Стара Загора.
Такава бланка представлява първичен счетоводен
документ по смисъла на Закона за
счетоводството и касае данъчни правоотношения на адвоката, а не
отношенията между него и доверителя му. В случая конкретният договор за правна
защита и съдействие от 10.04.2018г. между адвокат Т.С. и М.А. не е и оспорен
като документ, поради което и възражението, че не е установено по несъмнен
начин реалното заплащане на договореното адвокатското възнаграждение, е
неоснователно.
Съдът приема,
че отмененото наказателно постановление представлява
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1
АПК и чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето защо,
следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране
на тази отговорност. С решение № 367/21.05.2018 година, съдът е отменил наказателно
постановление №17-1228-004183/08.12.2017г., издадено от Началник група към ОД
на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, което решение е влязло
в законна сила на 16.06.2018 година.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищецата е
претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление, в размер на 350 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния
изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно постановление,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателното постановление.
От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за
реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1
ЗОДОВ.
Налице е и
третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление,
тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и
следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление
№17-1228-004183/08.12.2017г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара
Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора.
По
искането за присъждане на законната лихва върху присъдената сума, считано от влизане
в сила на решението на съда, с което е отменен незаконосъобразния акт: Съгласно
чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора, както предвижда чл.84, ал.2
от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита, че ответникът е
поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 350 лв. да бъде присъдена
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 31.08.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, а не от влизане в сила на решението на
съда, с което е отменен незаконосъобразния акт. Макар и оставяна без движение,
исковата молба се счита редовно подадена, и то с обратна сила, когато
нередовностите са отстранени, съгласно правилото на чл.129, ал.5 от ГПК.
Ищецът е
внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е
дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на
ответника, а така също и 350 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 10).
С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.235 от ГПК,
съдът
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009 952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, да заплати
на М.И.А., с ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 350 (триста и петдесет лева) лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 31.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009 952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев №16, да заплати
на М.И.А., с ЕГН **********,***, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева – разноски
по делото.
Решението
може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: