Решение по Административно дело 488/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 138

гр.Стара Загора, 30.04.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Николина Николова

и с участието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №488 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.28, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „М – ХХХХ“ ЕООД гр.Стара Загора, подадена чрез адв. А.М. и адв. Т. С, против Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ гр.София, за присъждане на сумата от 307,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен отказ №20180410153556/28.04.2018г., постановен по повод заявление №20180410153556/10.04.2018г. за вписване на промяна на обстоятелствата на търговското дружество „М – ХХХХ“ ЕООД гр.Стара Загора в Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ. В исковата молба се сочи, че дружеството-ищец е подало заявление до Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ гр.София, като по повод на това заявление е постановен отказ №20180410153556/28.04.2018г. Против отказа за вписване дружеството подало жалба пред Окръжен съд Стара Загора, по която е постановено окончателно решение от 08.06.2018г. за неговата отмяна на отказа като незаконосъобразен. В производството по търговско дело №116/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора дружеството-ищец е представлявано от адвокат срещу възнаграждение за сумата от 300 лева, а за разглеждане на жалбата е заплатило и държавна такса в размер на 7,50 лева, които счита за имуществени вреди по смисъла на чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Моли се съда да осъди ответника да заплати сумата от 307,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили следствие на незаконосъобразния отказ. Претендират се и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 325 лева, от които 300 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Пълномощниците на ищеца – адв.А.М. и адв.Т. С, в писмено становище по делото заявяват, че поддържат исковата молба. Считат иска за доказан по основание и размер, и молят съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендират за направените по настоящото административно дело разноски.

Ответникът Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ гр.София, в отговора на исковата молба оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан.

Прокурорът дава становище за основателност и доказаност на исковата претенция, поради което предлага същата да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и разноските в настоящото производство.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

На 10.04.2018г. ищецът „М – ХХХХ“ ЕООД гр.Стара Загора, чрез пълномощника си адв.А.М., подал заявление в Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ гр.София с №20180410153556 за промяна на обстоятелствата на търговското дружество. По повод подаденото от ищеца заявление на 28.04.2018г. на електронната страница на Търговски регистър при Агенция по вписванията е публикуван отказ № 20180410153556, постановен от длъжностно лице по регистрацията при ответника.

На 04.05.2018г. ищецът депозирал чрез Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ жалба до Окръжен съд Стара Загора против постановения отказ. Въз основа на изпратената в съда жалба е образувано търговско №116/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

На 08.06.2018г. Окръжен съд Стара Загора постановил окончателно решение, с което жалбата на ищеца е уважена и оспорения отказ № 20180410153556, постановен от длъжностно лице по регистрацията при ответника, е отменен. В производството по търговско дело №116/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора дружеството ищец е представлявано от процесуален представител – адвокат А.М. ***, за което видно от договор за правна защита и съдействие (л.10 от търговско дело №116/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора) е договорено възнаграждение в размер на 300 лева, заплатено в брой.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК и оглед Определение №3034/28.02.2019г., постановено по адм.дело №185/2019г. на ВАС, I отд., се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

По делото няма спор, че на 28.04.2018г. от длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията при Търговски регистър гр.София е постановен отказ №20180410153556 по повод подадено от „М – ХХХХ“ ЕООД заявление №20180410153556/10.04.2018г. за промяна на обстоятелствата на търговското дружество. Мотивите за отказа се изразяват в това, че не е представена декларация по образец, утвърден съгласно чл.129 от ТР и липсва решение на едноличния собственик на капитала за приемане на нов съдружник, промяна в управлението и приемането на актуализирания учредителен акт. Постановеният отказ е обжалван по съдебен ред пред Окръжен съд Стара Загора, посредством пълномощника на дружеството адвокат А.М. ***. С окончателно решение от 08.06.2018г. по търговско дело №116/2018г. по описа на Окръжен съд, е отменен постановеният отказ.

В производството по обжалване на постановения от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ гр.София отказ №20180410153556/28.04.2018г., ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил уговореното в размер от 300 лв. възнаграждение, заплатено в брой. Договорът от 10.04.2018г. е представен по търговско дело №116/2018 година по описа на Окръжен съд Стара Загора.

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Действително приложеният в производството пред Окръжен съд Стара Загора договор не е такъв, а е обективиран върху стандартен лист формат А4. Но той има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС). Без правно значение относно извода за действителното заплащане на хонорара е обстоятелството, че договорът не е съставен на бланка, ползвана от АК-Стара Загора. Такава бланка представлява първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството и касае данъчни правоотношения на адвоката, а не отношенията между него и доверителя му. В случая конкретният договор за правна защита и съдействие от 10.04.2018г. между адвокат А.М. и М. Ангелова не е и оспорен като документ.

Съгласно чл.25, ал.1 и ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ отказът за вписване на регистрация подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца. Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава Двадесет и първа от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и охранително по своята същност, поради което направените за него разноски от молителя не биха могли да се възложат на насрещната страна, какъвто е вложеният смисъл и в чл.541 ГПК. Тъй като липсва специален ред за присъждане на извършените разноски, които представляват вреда за ищеца, приложимост намира разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, съобразно която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Съдът приема, че отмененият отказ представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и причинените от него вреди могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ.

Ето защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С окончателно решение от 08.06.2018г., съдът е отменил постановения от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ гр.София отказ №20180410153556/28.04.2018г.

От незаконосъобразният акт – отменения по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, отказ, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на постановения отказ, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе постановен отказът, отменен впоследствие като незаконосъобразен. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗТРРЮЛНЦ, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на постановения срещу него отказ, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – постановения отказ. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между постановения отказ, отменен като незаконосъобразен по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е частично основателна и доказана, и следва да бъде частично уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева – представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на отказ №20180410153556/28.04.2018г., постановен от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ гр. София.

В исковата молба се сочи, че при депозиране на жалбата пред Окръжен съд Стара Загора от ищеца е заплатена и сумата от 7,50 лева – държавна такса, като и тази сума се претендира като обезщетение за причинени имуществени вреди от постановения отказ. Но доказателства за извършено плащане за държавна такса пред Окръжен съд Стара Загора не са представени по настоящото дело, като такива не се съдържат и в кориците на търговско дело №116/2018 година по описа на Окръжен съд Стара Загора. С оглед на това искът по отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 7,50 лева, представляващи заплатена държавна такса пред Окръжен съд Стара Загора в производството по обжалване на отказ №20180410153556/28.04.2018г., постановен от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ гр.София, се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.

Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 25 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 5-6). Размерът на това възнаграждение съответства на минимално предвидения по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.06.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2 от АПК, вр. чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. ал.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ гр.София, Булстат 131282355, с адрес гр.София, ул.Елисавета Багряна №20, да заплати на „М – ХХХХ“ ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК 204343750, с адрес гр.Стара Загора, ул.Иван Вазов №11, вх.В, ет.2, ап.5, сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, следствие от незаконосъобразен отказ №20180410153556/28.04.2018г., постановен от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистър ЮЛНЦ гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 31.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за разликата над 300 лева до размера на претендираното обезщетение от 307,50 лева, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: