Р Е
Ш Е Н
И E
№387 10.12.2018
год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Константин Тачев като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №496 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1,
ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на „Ди йоди“ЕООД, представлявано от Управителя Д.Д. и със седалище и
адрес на управление с. Ягода, общ. Мъглиж, ул.“Бреза“№13, чрез пълномощника му
по делото адв. И. И., против Национална агенция по приходите – гр. София, за
заплащане на сумата от 900.00 лв., представляваща имуществени вреди от отменени
като незаконосъобразни наказателни постановления с №214599-F206071 от 20.09.2016
год., №214550-F206034
от 20.09.2016 год. и №214558-F206045
от 20.09.2016 год. и трите на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
Пловдив.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №324/22.05.2017 год., постановено по АНД №118/2017 год. по
описа на Районен съд Стара Загора е отменено изцяло наказателно постановление №214550-F206034 от 20.09.2016
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, потвърдено с
решение №331/11.10.2017 год. постановено по КАНД №294 по описа на
Административен съд Стара Загора за 2017 год. За представителство в съдебното
производство ищецът сключил договори за правна защита и съдействие с адвокат,
като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. в производството пред Районен съд Стара Загора /за процесуално
представителство/. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 300.00 лв.
съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Директор на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
Твърди, се също така, че с
Решение №325/22.05.2017 год., постановено по АНД №115/2017 год. по описа на
Районен съд Стара Загора е отменено изцяло наказателно постановление №214599-F206071 от 20.09.2016
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, потвърдено с
решение №348/09.11.2017 год. постановено по КАНД №295 по описа на Административен съд Стара Загора
за 2017 год. За представителство в съдебното производство ищецът сключил
договори за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената
процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. в
производството пред Районен съд Стара Загора /за процесуално представителство/.
Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 300.00 лв. съставлява за него
имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Директор на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
С Решение №334/25.05.2017 год.,
постановено по АНД №117/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено
изцяло наказателно постановление №214558-F206045 от 20.09.2016 год. на Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, потвърдено с решение
№320/25.10.2017 год. постановено по КАНД №267 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2017 год. За представителство в съдебното производство ищецът
сключил договори за правна защита и съдействие с адвокат, като за
предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лв. в производството пред Районен съд Стара Загора /за процесуално
представителство/. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 300.00 лв.
съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Директор на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
Иска от съда след
установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Национална
агенция по приходите гр. София да му заплати претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер 900.00 лева, ведно със законната лихва от 04.09.2018
год., датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство
разноски.
Ответникът Национална
агенция по приходите гр. София, оспорва предявеният иск като твърди, че е
неоснователен и недоказан. И в трите производства по оспорването на
наказателните постановление са приложени договори за правна защита и
съдействие, по всеки един от които е платена сумата от 300.00 лв. в брой, но не
е доказано по друг начин реалното плащане -
не е посочено кога и къде е извършено плащането. В приложените договори
няма посочване на номера на кочана и серия, като липсват данни и за воденето на
електронно счетоводство. Доколкото ищеца
е търговско дружество, което води счетоводство, поради което е следвало да
представи доказателства за извършване на плащане, чрез издаването на
съответните счетоводни документи, удостоверяващи това – като например РКО, ако
е вярно твърдението, че плащането е извършено в брой. Въз основа на това, счита че не е доказано по
безспорен начин излизането от патримониума на дружеството на посочената сума.
Твърди също така, че като предмет на сключените договори е посочено, изготвяне
и процесуално представителство, но в проведените съдебни заседания, макар и да
е било редовно призовано, дружеството не е било представлявано от адвокат. Ако
съдът не приеме тази възражения за основателни, то моли да се приеме иска за
присъждане на разноски над минимално определения размер на адвокатските
възнаграждения за неоснователен. Мотивите на съдебните решения за отмяна на
наказателните постановления, са различни от тези изложени в жалбите. Въз основа
на това моли да се отхвърли иска за заплащането на адвокатско възнаграждение за
сумата над 50.00 лв. В производствата се установява не големия обем от
изследвани доказателства и липсата на правна сложност на спора. Изложени са
съображения, че не следва да се присъжда законната лихва, тъй като целта на
обезщетението е възстановяване на направените разноски по делото, а с
присъждане на лихвата лицето ще получи повече от това което е сторил като
разходи. При така установеното, заплащането на лихва на тези лица, които
претендират разноските се по делото като имуществени вреди, ще са в
по-благоприятно положение от другите, които могат да си ги претендират в хода
на развилото се съдебно производство. В съдебно заседание е направено и
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като
счита, че делото не е с такава фактическа и правна сложност, която да обуслови
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.
Окръжна прокуратура Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на
исковата претенция по основание и размер.
От
събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното:
С наказателно
постановление с №214550-F206034/20.09.2016
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, на ищеца е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 290.12 лева
на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС. По жалба на санкционираното лице било
образувано АНД №118/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение №324/22.05.2017 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Така
постановеното решение е обжалваното от ТД на НАП гр. Пловдив и е образувано
КАНД №294/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с
решение №331/11.10.2017 год., с което е оставено в сила въззивно решение като правилно
и законосъобразно.
С наказателно
постановление с №214599-F206071/20.09.2016
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, на ищеца е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 148.57 лева
на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС. По жалба на санкционираното лице било
образувано АНД №115/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение №325/22.05.2017 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Така
постановеното решение е обжалваното от ТД на НАП гр. Пловдив и е образувано
КАНД №295/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с
решение №348/09.11.2017 год., с което е оставено в сила въззивно решение като правилно
и законосъобразно.
С наказателно
постановление с №214558-F206034/20.09.2016
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, на ищеца е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 153.43 лева
на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС. По жалба на санкционираното лице било
образувано АНД №117/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение №334/25.05.2017 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Така
постановеното решение е обжалваното от ТД на НАП гр. Пловдив и е образувано
КАНД №267/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с
решение №320/25.10.2017 год., с което е оставено в сила въззивно решение като правилно
и законосъобразно.
Видно от приложените към
настоящото дело АНД №115/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, АНД №117/2017
год. по описа на Районен съд Стара Загора и АНД №118/2017 год. по описа на
Районен съд Стара Загора, е видно, че ищецът е сключил договори за правна
защита и съдействие както следва: по АНД №115/2017 год. договор
№101603/27.12.2016 год., серия СЗ, с предмет изготвяне на жалба и процесуално представителство
по горепосоченото дело на Старозагорския районен съд с договорено и платено в
брой възнаграждение в размер на 300.00 лв.; по АНД №117/2017 год. договор
№101604/27.12.2016 год., серия СЗ, с предмет изготвяне и процесуално представителство
по горепосоченото дело на Старозагорския районен съд с договорено и платено в
брой възнаграждение в размер на 300.00 лв.; по АНД №118/2017 год. договор
№101602/27.12.2016 год., серия СЗ, с предмет процесуално представителство по
горепосоченото дело на Старозагорския районен съд с договорено и платено в брой
възнаграждение в размер на 300.00 лв. В развилите се съдебни производства не са
били присъдени разноски, който факт не се оспорва от ответника. И в трите
съдебни производства ищецът е бил редовно призован за съдебните заседания, но
не се е явил негов процесуален представител, нито са правени каквито и да е
било доказателствени искания.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим и по същество се явява основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за
установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от
издадени наказателни постановления с №214550-F206034/20.09.2016 год.; №214599-F206071/20.09.2016 год.
и №214558-F206045/20.09.2016
год. и трите на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, които
са били отменени като незаконосъобразни по съдебен ред. Касае се за
административнонаказателно производства по налагане на административно
наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при
упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление
№2/2014 от 19.05.2015 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия
на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния
административен съд и Тълкувателно
постановление №1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от
Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по
тълкувателно дело №2/2017 год..
Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посочените
наказателни постановления ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от „Ди йоди“ЕООД разноски, изразяващи
се в заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца
разход за адвокатско възнаграждение и отменените наказателни постановления, тъй
като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на наказателни постановления с №214550-F206034/20.09.2016 год.;
№214599-F206071/20.09.2016
год. и №214558-F206045/20.09.2016
год. и трите на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив. Наемането на адвокат в случая е било една
закономерна последица от издаването на наказателните постановления, тъй като е
логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си
и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на
правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца
имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателни постановления с №214550-F206034/20.09.2016 год.;
№214599-F206071/20.09.2016
год. и №214558-F206045/20.09.2016
год. и трите на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив.
Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание
за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните
средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен
акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна
репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по
отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен
контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че
както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищецът е бил
представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази
защита, а не формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от „Ди
йоди“ЕООД иск срещу Националната агенция по приходите е доказан по
основание.
Исковата претенция е основателна и доказана в пълен размер.
Видно от приложеният договор за правна защита и съдействие №101602/27.12.2016
год., договореното възнаграждение е платено в брой. Предмет на договора е
осъществяването на процесуално представителство по АНД №118/2017 год. по описа
на Районен съд Стара Загора. Такова обаче в действителност не е осъществено –
адвокатът не се е явил в съдебно заседание, а се е задоволил само с
депозирането на молба, към която е приложен договора за правна защита и
съдействие. Съдът обаче не е в състояние да преценя в настоящето съдебно
производство дали е налице взаимна престация по договора, за да се приеме, че е
налице увреждане на имуществото на ищеца. На преценка подлежи размера на
договореното възнаграждение, което в настоящия случай съдът намира, че не е
прекомерно. Макар и да не е посочено в договора, видно от приложеното АНД
№118/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, жалбата срещу
наказателното постановление, с което е наложено санкция в размер на 290.12 лв.
е изготвена и подписана от страна на ангажираният адвокат. С оглед размера на
санкцията, за това действие се дължи възнаграждение съгласно чл.18, ал.1 във
връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300.00 лв. Следователно не е налице
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Не е основателно и
направеното оплакване в отговора на исковата молба, че не е доказано реалното
намаляване на патримониума на ищеца, тъй като не са приложени документи,
съгласно Закона за счетоводството, от които да се обоснове извод за реалното
осъществяване на разхода. Действително по делото не е представен РКО, от който
да се види осчетоводяването на разхода по надлежния разход, но според настоящия
съдебен състав, приложеният договор за правна защита и съдействие има характера
на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в
този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012
год, ОСГТК на ВКС/.
Аналогични са разсъжденията и за реалното заплащане на договореното
адвокатско възнаграждение и по останалите два договора - №101603/27.12.2016
год., приложено по АНД №115/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора с
предмет проверка законосъобразността на оспореното наказателно постановление
№214599-F206071/20.09.2016
год. и №214558-F206045/20.09.2016
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив и с наложена
санкция на ищеца в размер на 148.57 лв. и №101604/27.12.2016 год., приложено по
АНД №117/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора с предмет проверка
законосъобразността на оспореното наказателно постановление №214558-F206045/20.09.2016 год.
и №214558-F206045/20.09.2016
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив и с наложена
санкция на ищеца в размер на 153.43 лв. С оглед на това съдът намира, че е
безспорно доказан размера на претендираната вреда в размер на 900.00 лв.
Не може да се приеме, възражението на ответника, че с присъждането на
лихва върху направените разноски, се превишава целта на закона. В конкретния
случай водещо е разбирането, че тези разноски са вреди, представляващи пряка и
непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Ето защо,
претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган,
което действие има характер на “квазиделикт”. Претендираната сума по същество
представлява вреда по смисъла на ЗОДОВ, съгласно тълкувателното решение на ВАС.
Същата обаче не става изискуема с влизането в сила на съдебното решение, с
което е отменено наказателното постановление, тъй като същото няма осъдителен
диспозитив. Не може да се приеме и че това е датата на настъпването на вредата,
тъй като реалното заплащане на адвокатското възнаграждение е осъществено на
датата на сключване на договора, съгласно
отразеното в него. До момента на завеждането на исковата молба, заплатеното
адвокатско възнаграждение не е станало изискуемо и не е било претендирано от
ищеца. Следователно ако и да е налице някакво забавяне от страна на ищеца, то
ще е налице след датата на завеждане на исковата претенция. Следователно
лихвата ще се дължи от момента на завеждане на исковата молба, както е поискано
в настоящето производство.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „Ди
йоди”ЕООД иск срещу Национална агенция по приходите гр. София, по безспорен
начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се
явява доказана по основание и частично доказана по размер.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по
делото от страна на ищеца, което с изхода на делото е частично основателно. По
настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие №0213196 /лист
5 от делото/ от 11.10.2018 год., съгласно който „Ди йоди”ЕООД е заплатил на
адв. И. И. сумата от 400.00 лв. за за изготвяне и входиране на искова молба и
процесуално представителство, което възнаграждение е платено в брой. Съдът
намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото, късият срок в
който е приключило, както и липсата на реално осъществено процесуално представителство,
макар и такова да е уговорено, то справедливият размер на уговореното
възнаграждение е в размер на 250.00 лв. Доказани са и разноските,
представляващи заплатената държавна такса в размер на 25.00 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр. София на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Ди
йоди“ЕООД, ЕИК 201091802, представлявано от Управителя Д.Д. и със седалище и
адрес на управление с. Ягода, общ. Мъглиж, ул.“Бреза“№13 сумата от 900.00 /деветстотин/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменени
незаконосъобразни наказателни постановления с №214599-F206071 от 20.09.2016 год., №214550-F206034 от 20.09.2016 год.
и №214558-F206045
от 20.09.2016 год. и трите на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата от 04.09.2018 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр. София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати
на „Ди йоди“ЕООД, ЕИК 833163774, представлявано от Управителя Д.Д. и със
седалище и адрес на управление с. Ягода, общ. Мъглиж, ул.“Бреза“№13, сумата от 275.00
/двеста седемдесет и пет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: