Решение по Административно дело 499/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 394 19.12.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 499 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Е.С.К. ***, подадена чрез пълномощника й адв.Н.М. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Регионална дирекция по горите – Стара Загора /РДГ/, за присъждане на обезщетение в размер на 150лв. за претърпени от Е.К. имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 148 от 26.03.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че с Наказателно постановление № 148/ 26.03.2017г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Стара Загора, й е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100лв. за нарушение на т.1, раздел I-ви от Заповед № 880 на Изпълнителния директор на ИАГ – София от 04.12.2015г във връзка с чл.148, ал.12 от Закона за горите /ЗГ/. К. е обжалвала наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 121/ 15.02.2018г. по АНД № 2599/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно постановление № 148 от 26.03.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно. Решението не е било обжалвано от РДГ- Стара Загора с касационна жалба и е влязло в законна сила след изтичане срока му за обжалване. Ищцата сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен ред, е ангажирала адвокатска защита и е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 150лв., съгласно сключения договор за правна защита и съдействие № 108835 от 10.10.2017г. Поддържа, че направените от нея разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата от 150лв. представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 148/ 26.03.2018г. на Директора на РДГ-Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 150лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност.

Ответникът – Регионална дирекция по горите гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по иска. По делото не е представен и писмен отговор на исковата молба.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че са налице основанията исковата молба да бъде уважена, както и да бъдат заплатени направените разноски по настоящото дело, които счита, че не са прекомерни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 148/ 26.03.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, на Е.С.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.261, ал.1, т.1 от Закона за горите, за извършено нарушение на т.1, раздел I-ви от Заповед № 880 на Изпълнителния директор на ИАГ – София от 04.12.2015г във връзка с чл.148, ал.12 от ЗГ.

По жалба на Е.К. против наказателното постановление е било образувано АНД № 2599/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С влязло в сила Решение 121/ 15.02.2018г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 148 от 26.03.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно.

Видно от приложения по АНД № 2599/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 108835 от 10.10.2017г. /лист 24 от АНД № 2599/ 2017г. на Районен съд Стара Загора/, Е.К. е възложила и упълномощила адв.Н.М. *** да осъществи процесуално представителство по АНД № 2599/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, при договорено и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 150лв.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 148 от 26.03.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, на Е.С.К. е наложена глоба в размер на 100лв.,на основание чл. 261, ал.1, т.1 от Закона за горите. Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение 121/ 15.02.2018г., постановено по АНД № 2599/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд. Съдебното решене не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 23.03.2018г.

С постановената отмяна на издаденото срещу Е.К. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на РДГ-Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на Е.К. по АНД № 2599/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. За да се приеме, че К. действително е направила такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложения по АНД № 2599/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд Договор за правна защита и съдействие № 108835 от 10.10.2018г. и пълномощно от същата дата, Е.К. е възложила на адв.Н.М. *** да осъществи процесуалното й представителство и защита по образуваното във връзка с обжалването на НП № 148/26.03.2017г. АНД по описа на СтЗРС. Съгласно отбелязването в договора, договорено е възнаграждение в размер на 150лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 150 лева изцяло е заплатена от клиента, т.е от Е.К., в деня на сключване на договора. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора че това възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищцата е направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на НП № 148 от 26.03.2017г., издадено от Директора на РДГ-Стара Загора. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищцата, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищцата имуществена вреда.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от К. разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 148/ 26.03.2018г. Този извод следва от отбелязването в представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие от 10.10.2017г. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 2599/ 2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищцата имуществени вреди в размер на 150 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Е.К. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Национална агенция за приходите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 500лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 148 от 26.03.2017г. на Директора на Регионална дирекция по горите- Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Върху претендираната сума от 150 лв. ответникът дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.09.2018г, до окончателното изплащане.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането Е.С.К. за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като Регионална дирекция по горите – Стара Загора бъде осъдена да й заплати сумата 360 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 350лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 100730/ 05.09.2018г.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.К. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Е.К. имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 148 от 26.03.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Е.С.К. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените от ищцата разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: