Р Е Ш Е Н И Е

№417 13.12.2018г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На единадесети декември 2018г.

в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

ПРОКУРОР: Петко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №513 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Б.К.З. против Отказ №284з-922/31.08.2018г. на Началника на РУ Казанлък за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Оспорения отказ е постановен, след като с влязло в сила Решение № 179/30.05.2018г., постановено по адм.д.№226/18г. по описа на АС Стара Загора е отменен Отказ №284з-374/11.04.2018г., постановен от Началника на РУ Казанлък и преписката е върната за ново произнасяне по заявление №466-К/20.03.2018г., подадено от Б.К.З., при спазване указанията на съда, а именно: Ответния административен орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което следва да се отстрани, чрез изрични указания до заявителя З. да конкретизира целта, за която иска да му бъде разрешено придобиването на късоцевно огнестрелно оръжие – по чл.6 ал.2 или по чл.6 ал.3 от ЗОБВВПИ. Преписката е следвало да се попълни с доказателства за личността и начина на живот на заявителя предвид установените в хода на адм.д.№226/18г. по описа на АС Стара Загора данни за посегателства върху собствеността му. В решение №179/30.05.2018г., постановено по адм.д.№226/18г. по описа на АС Стара Загора е прието със задължителни за страните мотиви, че извода на органа за наличие на пречка по смисъла на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ противоречи на материалния закон и неговата цел, а именно разрешението се издава при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост от това. Ответникът е задължен да се произнесе отново по Заявление №466-К/20.03.2018г. след даване указания на З. да отстрани нередовностите му и изясняване на необходимостта от самоохрана.

След влизане в сила на Решение №179/30.05.2018г., постановено по адм.д.№226/18г. по описа на АС Стара Загора, ответника е изпратил уведомително писмо №284000-14706/04.07.2018г. / стр.20 по делото/ до З., с което му указва необходимостта от представяне на следните документи: земеделска карта за доказване на твърдението, че е земеделски производител – животновъд, трудов договор за работата му като охранител и издаденото въз основа на него разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. В изпълнение на указанията на административния орган, З. е представил регистрационна карта на земеделски производител от 21.03.2012г. с последна заверка от 20.02.2014г., Трудов договор №2042/22.01.2018г. на стр. 21 по делото с „Люкрим гард“ ООД за длъжността охранител, считано от 25.01.2018г., разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие №20180414843, валидно до 11.01.2023г. тип 1, вид В, марка Арсенал/ Р-М01 три броя с номера ВЕ341654,ВЕ341777 и ВЕ 341810, за които няма спор по делото, че са за служебно ползване във връзка с работата на заявителя като охранител.

Въз основа на тези допълнително събрани документи-карта на земеделски производител и трудов договор за работа като охранител, Началник РУ Казанлък е приел с оспорения втори по ред отказ по Заявление №466-К/20.03.2018г., че заявителя не обосновава основателна причина по чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. Работата като охранител се регламентира от Закона за частната охранителна дейност, въз основа на който му е издадено разрешение за носене и употреба на служебните огнестрелни оръжия, а стопанската му дейност на земеделски производител-животновъд не е основателна причина за издаване на разрешение за придобиване на лично късоцевно огнестрелно оръжие.

С жалбата си против Отказ №284з-374/11.04.2018г. заявителя твърди, че същият е постановен в противоречие с влязлото в сила решение на съда, тъй като административния орган не е дал указания за конкретизиране на причината, поради която иска да му бъде разрешено да придобие оръжие. Поддържа като причина необходимостта от самоотбрана във връзка със стопанската му дейност като земеделски производител –животновъд и местността, в която отглежда животни. В случаите на паша късно вечер и при търсене на изгубено животно за жалбоподателя съществувал риск от нападение, предвид региона и живеещото там ромско население.

Във връзка с изричните указания на настоящия състав за представяне на карта на земеделски производител за 2018г., както и на доказателства за регистрация на отглежданите животни с оглед установяване на твърдението, че оръжието му е необходимо да охранява стопанската си дейност на животновъд, не представя доказателства.

В открито съдебно заседание заявява, че не е извършил пререгистрация като земеделски производител през 2018г, тъй като работи на трудов договор за пълно работно време, което е пречка да се регистрира като земеделски производител. Животните, които отглежда не са регистрирани в ОБДХ и не може да представи доказателства за съществуване на този факт към момента на постановения отказ.

Претендира разноските по делото, съгласно представен списък в размер на 510лв.

Ответника – Началник РУ Казанлък не се явява и не се представлява.

Прокурора при Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага на съда да бъде отхвърлена.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Отказ № 284з-922/31.08.2018г. на Началник РУ Казанлък е съобщен на адресата му на 31.08.2018г., който подава жалба срещу него на 13.09.2018г. в рамките на 14-дневния преклузивен срок. Разгледана по същество се явява неоснователна.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно Решение №179/30.05.2018г., постановено по адм.д.№226/18г. по описа на АС Стара Загора, ответния Началник РУ Казанлък е изискал от заявителя да представи документи, обосноваващи съществуването на причините, посочени в Заявление № 466-К/20.03.2018г., а именно във връзка със стопанската му дейност като земеделски производител – животновъд. В заявлението е посочена като причина и работата по трудов договор като охранител, но този факт не се поддържа от заявителя като основание за издаване на исканото разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, видно от обясненията на жалбоподателя, дадени пред съда по приложеното адм.д.№228/16г по описа на АС Стара Загора. В протокол от проведено на 28.05.2018г. публично съдебно заседание /официален документ за извършените от и пред съда действия, който се ползва с материална доказателствена сила/, З. е уточнил, че иска да придобие късоцевно огнестрелно оръжие, за да се защитава срещу малцинственото население, живеещо в района на пашата на животните, което е много агресивно и е вече е извършвало кражби на негово имущество –конче, фураж, за които случаи е подал само веднъж преди три години жалба във връзка с кражбата на коня, но още не е намерен. Излага пред съда, че е работил с оръжие и има документи за това. Втори път е завършил курса, за което са събрани по преписката доказателства – стр.20 от приложеното дело №228/18г. на АС Стара Загора. Уверява съда, че няма да има проблем ако получи разрешително за придобиване на оръжие, което да може да носи и в почивните дни, а ако стане евентуално нещастен случай знае как да окаже първа помощ, тъй като е завършил и медицина – има диплома за фелдшер.

От тези обяснения става ясно, че причината за придобиване на оръжие е охрана на личното имущество на заявителя, поради което правилно ответния административен орган е изискал представяне на доказателства за упражняваната стопанска дейност като животновъд, които не са представени нито пред Началника на РУ Казанлък, нито пред съда по изложените в съдебно заседание причини – работа по трудов договор на пълен работен ден, която е несъвместима с регистрация и като земеделски стопанин. Съответно и животните не са регистрирани в ОБДХ.

При тези фактически установявания следва да се каже, че за охрана на личното имущество въз основа на подадена жалба до МВР за един случай на кражба не може да се приеме, че е налице основание по чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. Още по-малко е допустимо да се приеме, че населението предвид малцинствения си характер е агресивно, поради което личното имущество трябва да се охранява с късоцевно огнестрелно оръжие, което с оглед медицинските познания на заявителя ще бъде в сигурни ръце. Тези доводи са правно недопустими и въз основа на тях ще следва да се приеме, че всеки който докаже способност за оказване на първа помощ и за завършен курс за боравене с огнестрелно оръжие ще следва да субект на разрешение за придобиването му. Посегателствата върху личната собственост могат да бъдат основание за снабдяване с лично огнестрелно оръжие при определени обстоятелства въз основа на стриктно ограничително тълкуване на чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, на което установените по делото факти не кореспондират поради изложеното по-горе, че една жалба за извършена кражба на животно не е основание да се издаде разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за защита срещу агресивното малцинствено население. Жалбата се твърди да е подадена преди три години, а освен това не е посочена и като причина в самото заявление. Самата дейност на животновъд може при определени обстоятелства да изисква охрана на обекта с огнестрелно оръжие, но по делото се установи, че регистрация на земеделски производител и на животни не е извършена, за да може да се преценява дали нейния обем и местонахождение обосновават основателна причина по чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ.

Като е постановил оспорения отказ Началник РУ Казанлък е приложил правилно материалния закон, който изход от спора обуславя и неоснователност на искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото.

Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.З. против Отказ №284з-922/31.08.2018г. на Началник РУ Казанлък.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: