Р Е Ш Е Н И Е

№368 13.11.2018г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 516 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на Е.Г.Е. срещу Заповед №ЗПС/Д-СТ/926/13.08.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0018/29.08.2018г. на Директор Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – Стара Загора. В жалбата сочи, че като основание за отказ да се отпусне исканата целева помощ за отопление е посочено наличието на обстоятелства по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, тъй като е налице прехвърлен имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделката надвишава 60 пъти гарантирания минимален доход. Твърди, че не е прехвърлял имот през последните 5 години, нито той, нито член от семейството му, а недвижимият имот – негова собственост в с. Ракитница му са били принудително отнети от ЧСИ и възложен с постановление за възлагане на трето лице за удовлетворяване за вземането му и това на другите кредитори- ОББ АД. Заявява, че не е получавала „заплащане”, каквото е изискването на закона. Обосновава, че поради това не е налице „прехвърляне” по смисъла на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП и не е налице „сделка”, а жалбоподателят като собственик не само, че не е правил волеизявление за прехвърляне на имот, а същият е продаден на публична продан въпреки несъгласието му. Излага доводи, че с Решението си на Директора на РД СП е възприел незаконосъобразните изводи на оспорената заповед. Моли съда да отмени оспорената заповед и да се произнесе по съществото на спора, като задължи административният орган да се произнесе за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2018/2019г.

Ответникът по жалбата – Директор ДСП – Стара Загора редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Т., оспорва жалбата, като неоснователна, като релевира доводи, че заповедта на директора на дирекция „ Социално подпомагане” гр. Стара Загора е законосъобразна, постановена при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Е.Г.Е. е подал до Директора на ДСП – Стара Загора Заявление-декларация с вх.№ЗСП/Д-СТ/926/24.07.2018г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Декларирал е, че е женен, пенсионер с решение на ТЕЛК, а съпругата му е пенсионер, като същата е човек с увреждания с от 70 процента до 90 процента инвалидност, не съжителства с други лица, брутните доходи на семейството му за последните шест месеца са в размер на 2280 лева, обитава жилище от 4 стаи, тяхна собственост, което е единствено, не притежава недвижими имоти и не е прехвърляла имоти през последните 5 години (л.18-21).

Във връзка с тази декларация е извършен социален доклад от социален работник за проверка на декларираните обстоятелства (л.16), като са изискани справки от Имотен регистър, НОИ, Търговски регистър и ГРАО. Установено е, че на 10.04.2014г. Е. е продал чрез публичен търг свой имот в с. Ракитница – ПИ с постройките в него за сумата от 15 200 лева, , която надвишава 60 пъти ГМД. Семейното жилище, в което живеят Е. е под възбрана . Е. имат една дъщеря на 19 години, която живее на семейна начала в дома на приятеля си в гр. Сара Загора, кв. „ Железник” Тази дъщеря е с ниски доходи и не може да подпомага майка си и баща си. Предложено е да се откаже целева помощ за отопление с твърдо гориво по чл.2, ал.1, т.5 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008г. за отоплителен сезон 2018/2019г., във връзка с чл.10, ал.1, т.6 и чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, тъй като е налице прехвърлен имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД.

Директорът на ДСП – Стара Загора издал процесната Заповед №ЗПС/Д-СТ/926/13.08.2018г., с която е отказал да отпусне на Е.Г.Е. целева помощ за отопление с мотив: Наредба РД-07-5 Целева помощ за отопление: на осн. чл.10, ал.1. т.6 във връзка с чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП – прехвърлен имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД.

Е.Е. е обжалвал посочената заповед пред Директора на РДСП гр. Стара Загора. В жалбата е посочено, че неправилно административният орган бил приел, че бил продал имота си в с. Ракитница и бил получил сумата от 15 200 лева Същият бил продаден от ЧСИ Г. И.а без негово знание и без негово присъствие . Въпросната сума от 15 200 лева е преведа от ЧСИ на кредитор, чието име не знае.

С решение №24-РД06-0018/29.08.2018г. Директорът на РДСО – Стара Загора е отхвърлил жалбата на Е.Г.Е. против заповед № ЗПС/Д-СТ/926/13.08.2018г. на Директора на ДСП – Стара Загора, като е посочил, че извършването на сделката от страна на жалбоподателя със собствен недвижим имот е достатъчно от правна страна, за да се приеме, че лицето попада в хипотезата на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, без да е необходимо да се изследва въпросът дали е получило реално паричните средства.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика въз основа на законовата делегация от чл.12, ал.4 на Закона за социално подпомагане. Съгласно чл.4, от Наредбата лицата и семействата подават заявление-декларация по образец в ДСП по постоянен адрес. Социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане и отказ на целевата помощ. След което Директорът на ДСП издава заповед за отпускане или отказ от помощта. Заповедта подлежи на обжалване пред РДСП по реда на АПК.

Заповедта е издадена от Директора на ДСП – Стара Загора (Заповед № РД 01-594 от 18.07.2018 година на министъра на труда и социалната политика), който е съответния териториално и материално компетентен орган.

Оспорената Заповед е издадена в необходимата писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали отказа.

В разпоредбата на чл. 2, ал.1 от посочената Наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца за подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). В разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП е предвидена нормативна пречка за възникване на право за получаване на целева помощ за отопление, а именно: месечна помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия – не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Следователно отрицателна предпоставка по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗДП е да не е прехвърлян не въобще имот, а да не е прехвърлян жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях.

В разглеждания случай, видно от приложените по делото справки от Служба по вписванията се установява следното: на 10.04.2014г. е вписано обстоятелството, че чрез публичен търг Е. продал свой имот в с. Ракитница за сумата от 15 200 лева. От приложеното изпълнително дело 949 от 2012 година по описа на ЧСИ Г. И.а се видно , че имотът е възложен на трето лице с постановление за възлагане влязло в законна сила на 07.04.1014 г. От протокол за разпределение от 14.02.2014 г. / страница 210 от приложеното изпълнително дело/ се установява, че цялата сума от продажба на имота е получена от взискателя по изпълнителното дело и от присъединените кредитори. . ЧСИ е приел, че вземането на взискателя по процесното изпълнително дело не е удовлетворено изцяло, а следва да се намали със сумата от 1008,91 лева. От горите документи се установява , че Е. Е. не е получил никакви суми от продажбата на публична продан ни имота му в с. Ракитница.

От постановлението за възлагане се установява прехвърляне на поземления имот, без да е ясно дали се касае за прехвърляне конкретно на жилищни, вилни, селскостопански или горски имоти. Като не е събрал данни за това административния орган е нарушил императивното процесуално правило на чл. 35 от АПК, според което административният акт се издава след установяването на всички релевантни факти и обстоятелства, на принципа на служебното начало по чл. 9 АПК, който задължава административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, както и да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството, както и на принципа на истинност по чл. 7 АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Като не е сторил това административният орган е постановил заповедта без да е изяснил релевантните факти и обстоятелства за определяне правото на социална помощ за отопление на жалбоподателя, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК и самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Освен това административният орган е приложил неправилно материалния закон и целта му като е приел, че е налице извършено прехвърляне на имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на сделката надвишава 60-кратния размер на ГМД. От приложеното цитирано по-горе изпълнително дело се установява, че се касае за принудително отнемане на гореспоменатия имот, а не за прехвърлянето му срещу заплащане. Въпросният имот е бил собственост на жалбоподателя, но е прехвърлен на друго лице при образувано изпълнително производство чрез публичен търг. В това изпълнително производство жалбоподателят е бил длъжник и търгът е проведен за удовлетворяване на вземане на взискател при наличие на задължение на длъжника – жалбоподател в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.455, ал.1 от ГПК всички суми, постъпили по изпълнителното дело от наддавачи и купувачи по проданта се внасят по сметката на съдебния изпълнител, а не се получават от длъжника. Действително тези постъпили суми са такива по предназначение и служат за удовлетворяване на взискателите, като до изплащането им принадлежат на длъжника. Възможно е след проведения търг на недвижимите имоти, собственост на длъжника – жалбоподател в настоящото производство, по изпълнителното дело да е постъпила сума, която да е достатъчна за погасяване на задължения му към взискателя, както и за такси и разноски по изпълнителното дело, като след изплащането да е останала сума, която да подлежи на възстановяването й към Е.. Според протокола за разпределение суми на длъжника Е. не са изплащани, а са останали дори неудоволетворени кредитори. Следователно, след като получените от извършения публичен търг суми са постъпили по сметка на съдебния изпълнител за погасяване на задълженията на длъжника – жалбоподател в настоящото производство, не е налице „заплащане“ на суми на жалбоподателя при прехвърлянията на имотите. А видно от текста на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗДП отрицателна предпоставка за възникване на право за получаване на целева помощ за отопление е именно получаването на „заплащане“ при прехвърлянията на имотите. След като не е налице „заплащане“ при прехвърлянията на имотите за жалбоподателя не е налице нормативна пречка за възникване на право за получаване на целева помощ за отопление.

Предвид на изложеното се налага извода, че с оглед събраните до момента доказателства Е.Г.Е. отговаря на всички условия за отпускане на целевата помощ, поради което заповедта за отказ е незаконосъобразна и следва да се отмени, а административната преписка да се върне на органа за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №ЗПС/Д-СТ/926/13.08.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“– Стара Загора, потвърдена с Решение №24-РД06-0018/29.08.2018г. на Директор Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора с която на Е.Г.Е. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2018/2019г.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора за ново произнасяне по Заявление-декларация на Е.Г.Е. с вх.№ЗСП/Д-СТ/926/24.07.2018г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: