Р Е
Ш Е Н
И E
№8 18.01.2019 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева, и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова като
разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №520 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1,
ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на „Ди йоди“ЕООД, представлявано от Управителя Д.Д. и със седалище и
адрес на управление с. Ягода, общ. Мъглиж, ул.“Бреза“№13, чрез пълномощника му
по делото адв. И.И., против Национална агенция по приходите – гр. София, за
заплащане на сумата от 1 200.00 лв., представляваща имуществени вреди от
отменени като незаконосъобразни наказателни постановления с №177699-F189125 от 28.12.2015
год.; №177701-F189145
от 28.12.2015 год.; №177733-F189184 от 28.12.2015
год.; №214597-F206065
от 20.09.2016 год. и №214565-F206052
от 20.09.2016 год. - всичките на Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №258/09.05.2016 год., постановено по АНД №187/2016 год. по
описа на Районен съд Стара Загора е отменено изцяло наказателно постановление №177699-F189125 от 28.12.2015
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, потвърдено с
решение №334/14.11.2016 год. постановено по КАНД №232 по описа на
Административен съд Стара Загора за 2016 год. За представителство в съдебното
производство ищецът сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат,
като за предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. в производството пред Районен съд Стара Загора /“за изготвяне
и подаване на жалба до Районен съд Стара Загора и представителство по
образуваното АНД“/. Ищецът счита, че заплатената сума в размер на 300.00 лв.
съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Директор на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив – няма уговорено и платено .
Твърди, се също така, че с
Решение №259/09.05.2016 год., постановено по АНД №186/2016 год. по описа на
Районен съд Стара Загора е отменено изцяло наказателно постановление №177701-F189145 от 28.12.2015
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, потвърдено с
решение №242/06.10.2016 год. постановено по КАНД №233 по описа на Административен съд Стара Загора
за 2016 год. За представителство в съдебното производство ищецът сключил
договори за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената
процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. в
производството пред Районен съд Стара Загора. Ищецът счита, че заплатената сума
в размер на 300.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление на Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
С Решение №268/09.05.2016 год.,
постановено по АНД №182/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено
изцяло наказателно постановление №177733-F189184 от 28.12.2015 год. на Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, потвърдено с решение №240/11.10.2016
год. постановено по КАНД №223 по описа на Административен съд Стара Загора за
2016 год. За представителство в съдебното производство ищецът сключил договори
за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална
защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. в
производството пред Районен съд Стара Загора. Ищецът счита, че заплатената сума
в размер на 300.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление
на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
С Решение №134/16.03.2017 год.,
постановено по АНД №114/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено
изцяло наказателно постановление №214597-F206065 от 20.09.2016 год. на Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, потвърдено с решение №255/29.06.2017
год. постановено по КАНД №210 по описа на Административен съд Стара Загора за
2017 год. За представителство в съдебното производство ищецът сключил договори
за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална
защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лв. в
производството пред Районен съд Стара Загора. Ищецът счита, че заплатената сума
в размер на 150.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление
на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
С Решение №135/16.03.2017 год.,
постановено по АНД №116/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора е отменено
изцяло наказателно постановление №214565-F206052 от 20.09.2016 год. на Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, потвърдено с решение
№237/27.06.2017 год. постановено по КАНД №209 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2017 год. За представителство в съдебното производство ищецът
сключил договори за правна защита и съдействие с адвокат, като за
предоставената процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 150.00 лв. в производството пред Районен съд Стара Загора. Ищецът счита, че
заплатената сума в размер на 150.00 лв. съставлява за него имуществена вреда,
която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото
наказателно постановление на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
Пловдив.
Иска от съда след
установяване на твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Национална
агенция по приходите гр. София да му заплати претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер 1200.00 лева, ведно със законната лихва от 14.09.2018
год., датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство
разноски.
Ответникът Национална
агенция по приходите гр. София, оспорва предявеният иск като твърди, че е
неоснователен и недоказан. По три от делата /АНД №187/2016 год.; АНД №186/2016
год. и АНД №182/2016 год./ е приложен един същ договор за правна защита и
съдействие, в който обаче не е вписано договорено възнаграждение, начин на
плащане, платената сума, нито е конкретизирано делото или наказателното
постановление, за което е сключен договора. В другите две производства по
оспорването на наказателните постановление са приложени договори за правна
защита и съдействие, по всеки един от които е платена сумата от 150.00 лв. в
брой, но не е доказано по друг начин реалното плащане - не е посочено кога и къде е извършено
плащането. В приложените договори няма посочване на номера на кочана и серия,
като липсват данни и за воденето на електронно счетоводство. Доколкото ищеца е търговско дружество, което води
счетоводство, поради което е следвало да представи доказателства за извършване
на плащане, чрез издаването на съответните счетоводни документи, удостоверяващи
това – като например РКО, ако е вярно твърдението, че плащането е извършено в
брой. Въз основа на това, счита че не е
доказано по безспорен начин излизането от патримониума на дружеството на
посочената сума. Ако съдът не приеме тази възражения за основателни, то моли да
се приеме иска за присъждане на разноски над минимално определения размер на
адвокатските възнаграждения за неоснователен. Изложени са съображения, че не
следва да се присъжда законната лихва, тъй като целта на обезщетението е
възстановяване на направените разноски по делото, а с присъждане на лихвата
лицето ще получи повече от това което е сторил като разходи. При така
установеното, заплащането на лихва на тези лица, които претендират разноските
се по делото като имуществени вреди, ще са в по-благоприятно положение от
другите, които могат да си ги претендират в хода на развилото се съдебно
производство. В съдебно заседание е направено и възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, като счита, че делото не е с такава
фактическа и правна сложност, която да обуслови заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лв.
Окръжна прокуратура Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на
исковата претенция по основание и размер.
От
събраните по делото писмени, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното:
С наказателно
постановление с №177699-F181925/28.12.2015
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, на ищеца са
наложени две административни наказания имуществена санкция общо в размер на 114.64
лева на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС. По жалба на санкционираното лице било
образувано АНД №187/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение №258/09.05.2016 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Така
постановеното решение е обжалваното от ТД на НАП гр. Пловдив и е образувано
КАНД №232/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с
решение №334/14.11.2016 год., с което е оставено в сила въззивно решение като правилно
и законосъобразно.
С наказателно
постановление с №177701-F189145/28.12.2015
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, на ищеца са наложени
три административни наказания имуществена санкция общо в размер на 187.23 лева
на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС. По жалба на санкционираното лице било
образувано АНД №186/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение №259/09.05.2016 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Така
постановеното решение е обжалваното от ТД на НАП гр. Пловдив и е образувано
КАНД №233/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с
решение №242/06.10.2016 год., с което е оставено в сила въззивно решение като правилно
и законосъобразно.
С наказателно постановление с №177733-F189184/28.12.2015 год.
на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, на ищеца са
наложени две административни наказания имуществена санкция общо в размер на 132.19
лева на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС. По жалба на санкционираното лице било
образувано АНД №182/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение №268/09.05.2016 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Така
постановеното решение е обжалваното от ТД на НАП гр. Пловдив и е образувано
КАНД №223/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с
решение №240/11.10.2016 год., с което е оставено в сила въззивно решение като правилно
и законосъобразно.
С наказателно
постановление с №214565-F206052/20.09.2016
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, на ищеца е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 187.44 лева
на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС. По жалба на санкционираното лице било
образувано АНД №116/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение №135/16.03.2017 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Така
постановеното решение е обжалваното от ТД на НАП гр. Пловдив и е образувано
КАНД №209/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с
решение №237/27.06.2017 год., с което е оставено в сила въззивно решение като правилно
и законосъобразно.
С наказателно
постановление с №214597-F206065/20.09.2016
год. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив, на ищеца е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 262.68 лева
на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС. По жалба на санкционираното лице било
образувано АНД №114/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, приключило
с Решение №134/16.03.2017 год., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Така
постановеното решение е обжалваното от ТД на НАП гр. Пловдив и е образувано
КАНД №210/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с
решение №255/29.06.2017 год., с което е оставено в сила въззивно решение като правилно
и законосъобразно.
Видно от приложените към
настоящото дело АНД №187/2016 год. по описа на Районен съд Стара Загора, АНД №186/2016
год. по описа на Районен съд Стара Загора и АНД №182/2016 год. по описа на
Районен съд Стара Загора, е видно, че ищецът е сключил договор за правна защита
и съдействие №72468/19.01.2016 год., с предмет „изготвяне и подаване на жалба до
Районен съд Стара Загора и представителство по образуваното АНД. В приложените
копия от договора и в трите дела, не е посочено нито размер на уговореното
възнаграждение, нито начина на плащане на същото, нито е посочен номера на
образуваното АНД, както и не е посочено обжалваното наказателно постановление.
Ето защо съдът намира за основателно направеното възражение в отговора на
исковата молба за недоказаност на исковата претенция в тази й част. Не е
възможно да се установи по повод на кое обжалвано наказателно постановление е
сключен този договор и дали това наказателно е едно от трите, предмет на
горепосочените АНД. От друга страна, дори и да се приеме, че същият е сключен и
за трите обжалвани наказателни постановления, то не е доказан размера на
исковата претенция /по 300.00 лв. за всяко едно от делата/, нито е доказано
реалното заплащане на уговореното възнаграждение, т.е. не е доказан факта на
настъпване на вредните последици в патримониума на ищеца.
Видно от приложените към
настоящото дело АНД №116/2017
год. по описа на Районен съд Стара Загора
и АНД №114/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, е видно, че
ищецът е сключил договори за правна защита и съдействие както следва: по АНД №116/2017
год. договор №101346/17.12.2016 год., серия СЗ, с предмет процесуално представителство
по горепосоченото дело на Старозагорския районен съд с договорено и платено в
брой възнаграждение в размер на 150.00 лв., а по АНД №114/2017 год. договор
№101348/27.12.2016 год., серия СЗ, с предмет изготвяне и процесуално
представителство по горепосоченото дело на Старозагорския районен съд с
договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 150.00 лв.. В развилите
се съдебни производства не са били присъдени разноски, който факт не се оспорва
от ответника. И в двете съдебни производства ищецът е бил редовно призован за
съдебните заседания, но не се е явил негов процесуален представител, нито са
правени каквито и да е било доказателствени искания.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим и по същество се явява частично основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за
установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда, причинена от
издадени наказателни постановления с №177699-F189125 от 28.12.2015 год.; №177701-F189145 от 28.12.2015
год.; №177733-F189184 от 28.12.2015 год.; №214597-F206065 от 20.09.2016
год. и №214565-F206052
от 20.09.2016 год. - всичките на Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, които са били отменени като
незаконосъобразни по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно
производства по налагане на административно наказание. Т.е. налице е
административна дейност на административен орган при упражняване на
административнонаказващата му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.05.2015
год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния
касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд и
Тълкувателно постановление
№1 от 15.03.2017 год. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на
Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №2/2017 год..
Безспорно се установи по делото, че за обжалването на посочените
наказателни постановления ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение по две от делото. Направените от „Ди
йоди“ЕООД разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, несъмнено
представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца
разход за адвокатско възнаграждение и отменените наказателни постановления, тъй
като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на наказателни постановления с №177699-F189125 от 28.12.2015
год.; №177701-F189145
от 28.12.2015 год.; №177733-F189184 от 28.12.2015
год.; №214597-F206065
от 20.09.2016 год. и №214565-F206052
от 20.09.2016 год. - всичките на Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
Наемането на адвокат в случая е било една закономерна последица от
издаването на наказателните постановления, тъй като е логично и разумно
санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е
да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които
претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди
се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателни
постановления с №177699-F189125
от 28.12.2015 год.; №177701-F189145
от 28.12.2015 год.; №177733-F189184 от 28.12.2015
год.; №214597-F206065
от 20.09.2016 год. и №214565-F206052
от 20.09.2016 год. - всичките на Директор
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
Съдът намира да отбележи, че действително законодателят не предвижда ред
за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, което обаче не е основание
за изключване на приложението на чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните
средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен
акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна
репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по
отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен
контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че
както във въззивното производство, така и в касационното такова, ищецът е бил
представляван от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази
защита, а не формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от „Ди
йоди“ЕООД иск срещу Националната агенция по приходите е доказан по
основание.
Исковата претенция е основателна и доказана, но не и в размера който е
предявена.
Видно от приложените договори за правна защита и съдействие №101346 от
17.12.2016 год. и №101348 от 27.12.2018 год., договорените възнаграждения са
платени в брой /150.00 лв. по всеки един договор/. Не е основателно направеното
оплакване в отговора на исковата молба, че не е доказано реалното намаляване на
патримониума на ищеца, тъй като не са приложени документи, съгласно Закона за
счетоводството, от които да се обоснове извод за реалното осъществяване на
разхода. Действително по делото не е представен РКО, от който да се види
осчетоводяването на разхода по надлежния разход, но според настоящия съдебен
състав, приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на
разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в
този смисъл е и Тълкувателно решение №6/06.11.2013 год. по тълк. дело №6/2012
год, ОСГТК на ВКС/. Следователно е налице доказаност на исковата претенция за
сумата от 300.00 лв.
Що се отнася до представеният договор №72468/19.01.2016 год., който е
приложен по три дела – АНД №187/2016 год.; АНД 186/2016 год. и АНД №182/2016
год., то както бе изложено по горе, в договора не е налице уговорено възнаграждение,
както няма данни по делото и такъв да е заплатен. Нещо повече, не може да се
направи и обоснован извод, дори и такова възнаграждение да е платено, по кое от
всяко едно от делата е заплатено. Доколкото се претендира настъпването на вреда
в размер на 300.00 лв. по всяко едно от делата, съдът намира, че в тази част
искът е недоказан и като такъв следва да се отхвърли, т.е. за сумата от 900.00
лв.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че с присъждането
на лихва върху направените разноски, се превишава целта на закона. Безспорно е,
че разходът е направен от ищеца за правна помощ и съдействие и реално
представлява съдебни разноски. При това положение, върху него не следва да се
присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се
присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да
се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни
постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в
производството разноски не е нормативно уреден и те се претендират в рамките на
исков процес. Отделно от това, длъжникът не би могъл да се счита в забава да
изпълни свое парично задължение, считано от влизане в сила на решението за
отмяна на наказателното постановление, след като разноските се определят от
съда, а районният съд, който се е произнесъл по делото, не е присъдил такива.
Независимо, че се претендира по реда на ЗОДОВ това не променя същността
на претенцията за имуществени вреди, поради невъзстановени съдебни разноски.
Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна. Тя обхваща само
действително направените разходи на спечелилата страна. Отговорността за
разноски възниква от присъждането им с влязло в сила решение по приключил спор
и от този момент страната може да изпадне в забава.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от „Ди
йоди”ЕООД иск срещу Национална агенция по приходите гр. София, по безспорен
начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция се
явява доказана по основание и частично доказана по размер.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски по
делото от страна на ищеца, което с изхода на делото е частично основателно. По
настоящето дело е представен договор за правна защита и съдействие №0213197 /лист
16 от делото/ от 11.10.2018 год., съгласно който „Ди йоди”ЕООД е заплатил на
адв. И.И. сумата от 400.00 лв. за изготвяне и входиране на искова молба и
процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора, което
възнаграждение е платено в брой. Съдът намира, че с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, късият срок в който е приключило, както и липсата на
реално осъществено процесуално представителство, макар и такова да е уговорено,
то справедливият размер на уговореното възнаграждение е в размер на 250.00 лв. Доказани
са и разноските, представляващи заплатената държавна такса в размер на 25.00 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр. София на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Ди
йоди“ЕООД, ЕИК 201091802, представлявано от Управителя Д.Д. и със седалище и
адрес на управление с. Ягода, общ. Мъглиж, ул.“Бреза“№13 сумата от 300.00 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменени
незаконосъобразни наказателни постановления с №214565-F206052 от 20.09.2016 год. и №214597-F206065 от 20.09.2016
год. и двете на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Ди йоди“ЕООД, ЕИК 201091802, представлявано от Управителя Д.Д. и със
седалище и адрес на управление с. Ягода, общ. Мъглиж, ул.“Бреза“№13 против Национална
агенция по приходите гр. София в останалата му част до 1 200.00 лв., както и за
присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр. София, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати
на „Ди йоди“ЕООД, ЕИК 833163774, представлявано от Управителя Д.Д. и със
седалище и адрес на управление с. Ягода, общ. Мъглиж, ул.“Бреза“№13, сумата от 275.00
/двеста седемдесет и пет/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: