Р Е Ш Е Н И Е

№120 24.04.2019 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорски административен съд, шести състав, на двадесет и шести април две хиляди и деветнадесета год. в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ Р.

секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Р. адм. дело №521 по описа на Административен съд Стара Загора за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С.Ж.М. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 изх.№02-240-6500/3978 от 23.08.2018 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с което му е отказано финансово подпомагане по АЕП, като отказът се основава на намаления и изключвания на площи 4.51 ха /от заявени 26.93 ха/, недопустими за подпомагане поради неотстранено застъпване.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост на оспорения административен акт и противоречието му с материалноправните разпоредби. Първоначално е изложил съображения, че не е налице яснота защо е отказано финансирането. След запознаване с преписката и доводите на ответника, в представеното по делото становище отново изразява становище, че е налице неяснота. Не е посочено изрично правното и фактическото основание за постановеният отказ за изплащане на сумите за подпомагане по двете схеми. Не е посочено по каква причина за имот 16780-60-1-1 е приета за установена площ „0“. Не става ясно кога са извършени административните проверки, какво са установили те, кой ги е извършил и какъв метод за събиране на данни е бил използван при тях. Дори и да са извършвани такива проверки, същият не е бил уведомяван и не е участвал в такива. Този имот е бил включен в подаденото от него заявление, като при подаването му, не е имало проблем и същият е бил допустим за подпомагане. От обяснението е видно, че този имот е изваден от допустимият слой с посочените заповеди. Жалбоподателят счита, че е възможно и допускането на техническа грешка при извършването на автоматизираните проверки. Поради липсата на мотивировка, счита че уведомителното писмо следва да бъде отменено. Претендира са присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Заместник изпълнителният директор на ДФ„Земеделие“, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Излага подробни съображения в подкрепа законосъобразността на оспорения акт. Иска и присъждане на направените разноски по делото.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 14.05.2015 год. С.Ж.М., земеделски производител с УРН 535563 е подал в ДФ „Земеделие” заявление за подпомагане с УИН 24/020715/91862 за кампания 2015 год., коригирано на 31.05.2015 год. (л. 66 и сл.). Поискано е подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 26.93 ха площи. Неразделна част от заявлението е таблица за ползваните през 2015 год. парцели, в който са посочени подробно номера на блоковете на земеделско стопанство /БЗС/ в землището на с. Горно Изворово. Приложени са необходимите декларации и картен материал.

В хода на производството по разглеждане на заявлението са били извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП, вкл. кръстосани, в резултат от които спрямо част от заявените за ползване от М. площи – по отношение на три блока (кадастрални имоти, включени в БЗС 16780-80-1, 16780-45-1, 16780-80-1, 18280-347-2), административният орган е установил че над 0.05 дка от БЗС-то излиза извън площите за подпомагане за ДПП. ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация. На 12.06.2015 год. е подадено ново заявление за плащане, в което са декларирани същите площи /като номера и площ/, които са били декларирани и в първоначалното заявление. С писмо изх. №02-240-6500/3564 от 16.09.2015 год. - л.131, С.М. е уведомен за декларирането на повече от един кандидат на БЗС 16780-60-1, като е указано на жалбоподателят, че при не деклариране, ще се приеме, че не е ползвател на декларираната площ. Писмото е получено лично от адресата на 28.09.2015 год. Няма данни по делото, а и не се твърди от М., да се е явил и да е потвърдил ползването на тази площ.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 изх.№02-240-6500/3978 от 23.08.2018 год., заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” се е произнесъл по заявлението на С.М. като е отказал финансово подпомагане в пълен размер. Предмет на оспорване е отказа, който се основава на намаления и изключвания на площи - 4.51 ха /от заявени 26.93 ха/, от които 4.28 ха се сочат недопустими за подпомагане поради неотстранено застъпване - чл.43, ал.3, т.5 от ЗПЗП. Поради това, че в процентното отношение наддекларираната площ спрямо установената е 20.12 % (в рамките между 3 % и 20%) е отказано изцяло финансирането.

По делото се установи и не е спорно, че със заповеди №РД 09-937 от 22.12.2015 год. и Заповед №РД 46-236 от 01.03.2016 год. Министърът на земеделието и храните е одобрил обновения с първата заповед, а с втората - окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2015, като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ /л.31-35/. Не е спорно също, че Заповед №РД 46-236/01.03.2016 год. на Министъра на земеделието и храните, с който специализирания слой е одобрен - не е оспорвана, нито се оспорва в настоящото производство с нарочна жалба от земеделския стопанин С.М..

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, заключенията на които съдът кредитира като компетентни и обосновани. Заключението на СТЕ констатира, съответно на констатациите в оспорения акт общия размер на площите с неразрешено застъпване и такива, попадащи извън слоя. Установи се също така, че за БЗС 16780-60-1-1, М. е бил уведомен за наличието на двойно деклариране, но не се е явил, нито е представил доказателства за ползването му. През целия период на ползването е установено, че неговото предназначение не е променяно, както и че не е бил обработван. В съдебно заседание е представен анекс към договор за наем на мери и пасища №Д 04-20/15.02.2015 год., между Община Казанлък и С.Ж.М., подписан на 16.02.2015 год., както и регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, собственост на Община Казанлък в землището на с. Горно Изворово, като под №364 е отразен имот – пасище, мера девета категория и с площ от 45.075 дка. Въз основа на тези доказателства вещото лице установи идентичност между този имот №364 и посоченият в БЗС 16780-60-1-1.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Уведомителното писмо и връчено лично на жалбоподателят на 03.09.2018 год. /лист 24/, а жалбата е депозирана на 17.09.2018 год., поради което следва да се приеме, че е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, оспорването изхожда от надлежно лице, за което е налице правен интерес, жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

С жалбата е поискано отмяната на оспореното уведомително писмо, макар и в хода на съдебното производство да са изложени възражения единствено и само за констатацията за недопустимост на БЗС 16780-60-1-1. По отношение на останалите две БЗС 16780-45-1-1 и 16780-80-1-1 не са изложени конкретни възражения, нито се представиха доказателства оборващи отразеното в уведомителното писмо обстоятелство на разминаване между декларираните площи и действителният им размер /съответно 0.21 ха и 0.02 ха/.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Република България е член на Европейския съюз от 2007 год. и като такъв е въвела в законодателството си правилата на регламентите и директивите на съюза относно Общата селскостопанска политика /ОСП/ и относно схемите и правилата за единно плащане чрез транспонирането им в ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. По силата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, ДФ”Земеделие” е акредитиран със Заповед №РД-09-1166/20.12.2006 год. на МЗХ за единствена Разплащателна агенция за РБ, считано от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на РА, който представлява същата, а според разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФЗ, същият е компетентен да одобрява или отхвърля заявления по схемите и мерките на ОСП, каквато е и СЕПП.

Изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”, от своя страна, е издал Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017 год. /л.23/, с която въз основа и в рамките на предвидената в чл.20а, ал.4 от ЗПЗП възможност за делегация на правомощия, е предоставил на заместника си Пл.Д.С. правомощията по издаване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите, съгласно чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че актът е издаден от Зам. изпълнителният директор в качеството му на компетентен орган и при наличие на надлежно делегирани за целта правомощия.

Основателно е оплакването, че актът не е мотивиран. В съдържанието на акта се съдържат мотиви, дадени в текстови и табличен вид, от които обаче не става ясно какво е основанието за отказа за финансиране. Така например по отношение на имот №16780-1-1 /по отношение на който са изложени и конкретни оплаквания от страна на жалбоподателят/, заявен за подпомагане с площ 4.28 ха, е отбелязано в колона 4, че площта на парцела след разрешаване на двойно заявени площи е 4 ха, а в колона девет като недопустима е посочена цялата заявена площ – 4.28 ха. Видно от заключението на експертизата, действително е било налице двойно заявяване, като другия заявител „Пимагро“ЕООД се е явил в ОД“Земеделие“ Стара Загора и потвърдил по отношение на два от парцелите с обща площ 0.28 ха, а се отказал от другите два. Следователно другите два парцела остава да са заявени единствено и само от жалбоподателят в настоящето производство и не е налице двойно деклариране на тези парцели. В този смисъл, правилно е било отразено намалението на същия с 0.28 ха и е останал като допустим парцела с площ 4 ха.

От друга страна в заключението на вещото лице е записано, че по отношение на този парцел е прието от страна на ДФ“Земеделие“ Стара Загора, че е недопустим поради това, че е с неподходящ начин на трайно ползване, т.е. че е обработваема земя /лист 147 от делото/. Също от допълнителното заключение на вещото лице, се установи, че този парцел през 2015 год. няма данни да е бил обработваема земя. Следователно и това обстоятелство за недопустимост на площта не е доказано по безспорен и категоричен начин.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е ясно какво е основанието за отказа за финансиране – това че парцела е бил двойно заявен или че е с неподходящ начин на трайно ползване. Наличието на различни основания, които са взаимно изключващи /ако е двойно заявен, то същият не следва да се разглежда дали е допустим като площ за подпомагане/, води до извода за липса на мотиви в оспореният административен акт.

Съдът не установи нарушения на относимите административно-производствени правила при издаване на обжалвания акт, вкл. съществени такива, които да обуславят отмяната му на това основание. В случая резултатите от извършени проверки по чл.37 и чл.43, ал.2 от ЗПЗП са посочени като обуславящи разпоредените правни последици. Разплащателната агенция, съгласно чл.43, ал.2 от ЗПЗП, проверява заявленията за подпомагане, като извършва административни проверки на подадените заявления и проверки на място (чл.37, ал.1 от ЗПЗП). В случая размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършени проверки в ИСАК и в СИЗП (чл.37, ал.2 от ЗПЗП и чл.24, ал.3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 год.), а не въз основа на проверки на място. Проверка на място, съгласно чл.30 от Регламент 1122/2009 год., се прави на случаен принцип само на 5% от подадените заявления за подпомагане. Неизвършването на проверка на място не обективира процесуално нарушение, а и резултатите от такава не предполагат други изводи.

В съответствие с процедурата, предвидена за изясняване на двойно заявените площи по чл.17 и чл.18 от Наредба №5/27.02.2009 год., за установените застъпвания са изготвени и изпратени писма до съответните заявители, вкл. до жалбоподателя, който не се е явил в посоченият срок нето е представил доказателства за наличието на правно основание за ползването на имота. Такива се представиха едва в съдебно производството. Въз основа на това съдът намира, че е доказано, че за процесния период имота е бил стопанисван от жалбоподателят, като от страна на ответника не се представиха доказателства, че този имот е бил деклариран и от друго лице, т.е. да е налице застъпване.

Не на последно място, съдът намира, че процесния имот попада в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2015 год., одобрен със заповеди №РД 09-937 от 22.12.2015 год. и №РД 46-236 от 01.03.2016 год. на Министъра на земеделието и храните /видно от заключението на вещото лице – лист 174/. Съгласно чл.16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 год. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (ред. преди ДВ, бр. 16/2015 год.) всяка година след приключване на обновяването по чл.16а, ал.2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл.66 от АПК за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав, като процедурата завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по одобряване на окончателния специализиран слой /чл.16г от наредба №105/2006/. В конкретния случай, окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2015 год. е приет със Заповед №РД 46-236/01.03.2016 год. на Министъра на земеделието и храните. Тази заповед, като акт по чл.16г, ал.4 /преди ал.2/ от Наредба №105/2006 год. подлежи на самостоятелен съдебен контрол (ТР №8/11.12.2015 год. по тълк. дело №1/2015 год. на ВАС). С оглед на изложеното, съдът приема, че заповедта за определянето на окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2015 год. вкл. в частта относно заявените от жалбоподателят за подпомагане имоти, е влязъл в сила и обвързва страните. Същата е задължителна и за ДФ“Земеделие“, поради което и е следвало същата да се съобрази при постановяването на оспореното в настоящето производство уведомително писмо. Въпреки че парцела попада в допустимият слой, ответника го е приел като недопустим.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че сумата на недопустимата площ е 0.23 ха /от заявени 26.93 ха/, т.е. процентното отношение на наддекларираната площ спрямо установената е 0.85 % (под 3% и под 2 ха). Затова, съответно на чл.19 от Регламент (ЕС) №640/2014 год., санкционираната площ е нула, но се отказва подпомагане на недопустимата площ.

По изложените съображения и като провери оспорения акт на основание чл.168, ал.1 АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган и в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, но е постановено при липсата на мотиви. Жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореният административен акт отменен като противоречащ на материалния закон.

По делото страните са направили искане за присъждане на направените разноски по делото. При този изход, основателно е искането на жалбоподателят по делото, доколкото от данните по делото е видно, че искането за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и съдът намира, че същото следва да бъде уважено, като ответникът бъде осъден да заплати направените разноски в размер на 600.00 лв., от които сумата от 500.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, а сумата 100.00 лв. - представляваща заплатено възнаграждение на вещото лице за изготвянето на експертиза по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С.Ж.М. *** Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 изх.№02-240-6500/3978 от 23.08.2018 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Държавен фонд ”Земеделие” гр. София да заплати на С.Ж.М. ЕГН ********** *** сумата от 600.00 лв. /шестстотин/, представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: