Р Е Ш Е Н И Е
№331 31.10.2018 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести състав на шестнадесети октомври, през две
хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №528
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал.4 от Закона
за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/.
Образувано е по жалба на К.Н.З. *** против Разпореждане №4506-40-2118/17.08.2018 год.,
издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ към НОИ, с което на основание чл.26, ал.3 от Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя във вр. с чл.7, т.3 от същия закон, на К.Н.З.
е отказано изплащане на гарантирано вземане.
Жалбоподателката твърди, че разпоредбата на чл.7, т.3, втора
хипотеза се отнася за роднина по права линия на търговец – физическо лице, а не
за управител на търговско дружество. Що се отнася до ликвидатора на едно
търговско дружество, счита, че същият не е орган на управление на дружеството в
ликвидация по смисъла на чл.7, т.2 от ЗГВРСНР, а неговите правомощия са
ограничени до приключване на ликвидацията и разпределението на имуществото. Не
отрича също така, че майка й Д. К. била управител до 05.01.2016 год. на
общинското дружество „Алтея“ЕООД. Трудовият й договор
е прекратен на 26.08.2015 год., преди да е открито производството по ликвидация
и в последствие производство по несъстоятелност. Доколкото началната дата на
несъстоятелността е 02.09.2015 год., то тя има право на обезщетение, а заявлението-декларация
е подадено в указаният тримесечен срок. Направено е искане за отмяна на
разпореждането като незаконосъобразно и необосновано, както и да се задължи
директора на фонда да уважи заявлението за заплащане на гарантираният размер на
трудовото й възнаграждение за период от 6 месеца.
Ответникът по жалбата - Директор на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към НОИ, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа,
че административният орган правилно е приложил относимите
материалноправни и процесуалноправни норми. Претендира
и направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна по административно-правния спор:
Със Заявление – декларация за отпускане на
гарантирано вземане вх. №4502-23-548/16.05.2018
год. /лист 17 от делото/, жалбоподателката в
настоящото производство – К.Н.З., е направила искане до Директора на ТП на НОИ
– Стара Загора да й бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя. Декларирала е, че е работила при работодателя „Алтея“ЕООД – гр. Павел баня на длъжност „магистър фармацевт“,
като трудовото й правоотношение е прекратено от 26.08.2015 год.
С оспореното Разпореждане №4506-40-2118/17.08.2018 год.,
издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ към НОИ, на основание чл. 26, ал.3 във връзка с чл.7, т.3 от
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя, на К.Н.З. е отказано изплащане на гарантирано
вземане. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството,
че при проверка в Търговския регистър е установено, че Решение №273 от 29.09.2017
год. на Старозагорския окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност
на „Алтея“ЕООД, е вписано в ТР на 29.09.2017 год., а
от подаденото на 13.02.2018 год. заявление-декларация за отпускане на
гарантирано вземане и по данни от Регистъра на трудовите договори е видно, че
трудовото правоотношение на К.З. с работодателя „Алтея“ЕООД
е прекратено, считано от 26.08.2015 год. При извършената проверка при
осигурителя, е установено, че К.З. притежава качествата на лице по чл.7, т.3 от
ЗГВРСНР – роднина по права линия на управителя на дружеството – дъщеря. Това е
мотивирало решаващият административен орган да приеме, че липсва правно
основание за изплащане на гарантирано вземане на заявителя К.З..
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното
Разпореждане №4506-40-2118/17.08.2018 год. на Директора на Фонд „ГВРС“ към НОИ.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
По делото е представена обратна разписка, от която
е видно, че оспореното разпореждане е получено лично от жалбоподателката
на 28.08.2018 год. Жалбата е подадена по пощата на 10.09.2018 год. и получена в
деловодството на ответника на 12.09.2018 год. Въз основа на гореизложеното,
съдът намира, че оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно 26, ал.4 от ЗГВРСНР,
е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното Разпореждане №4506-40-2118/17.08.2018 год.
е издадено от материално компетентния по смисъла на чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР
административен орган - Директора на
Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ, в
предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване.
Съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на
постановеното от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ разпореждане.
Между страните по делото не е спорно от фактическа
страна, че К.Н.З. е работила по трудово правоотношение в „Алтея“ЕООД
– гр. Павел баня, което трудово правоотношение е прекратено считано от 26.08.2015
год. със заповед №4/26.08.2015 год. /лист 8 от делото/. Не е спорно и се
установява от данните в Търговския регистър, че с Решение №273 от 29.09.2017 год.
на Окръжен съд – Стара Загора, е открито производство по несъстоятелност на
работодателя „Алтея“ЕООД, което решение е вписано в
ТР на 29.09.2017 год. Спорният въпрос както в административното, така и в
настоящото съдебно производство, е правен, и се свежда до това, дали е налице
хипотезата на чл.7, т.3 от закона, предвиждащ изключение за изплащането на
гарантираното възнаграждение.
Условията, при които се поражда правото на
работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови
правоотношения при несъстоятелност на работодателя, са регламентирани в Закона
за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Съгласно чл.6 от ЗГВРСНР, правото на гарантирани вземания за работниците и
служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното
решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на
производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3.
откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване
дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране
на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на
разноските по производството. Следователно преценката досежно наличието на
законово регламентираните условия за възникване правото на работниците и
служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при
несъстоятелност на работодателя, следва да се извършва въз основа на
действалата към момента на вписването в ТР на съдебното решение по чл.6 от
ЗГВРСНР нормативна уредба. В случая - към 29.09.2017 год., на която дата в
Търговския регистър е вписано Решение №273 от 29.09.2017 год. на Окръжен съд –
Стара Загора за откриване на производство по несъстоятелност на „Алтея“ЕООД. Съгласно
нормативна регламентация на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР, право на гарантирани
вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в
трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от
продължителността на работното време. С оглед датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на жалбоподателят К.З. в „Алтея“ЕООД
/26.08.2015 год./ и датата на вписването в ТР на решението за откриване на
производство по несъстоятелност на работодателя „Алтея“ЕООД
/29.09.2017 год./, З. е била в кръга на правоимащите
лица, за които е възникнало право на гарантирани вземания, произтичащи от
трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя.
Съгласно чл.7, т.3 от ЗГВРСНР, гарантираният размер
на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на
работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6 са съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице, или на
лицата по т.1 и 2, като по т.2 това са лицата, които са членове на органите за управление и
контрол на търговеца. Безспорно е също така, че към датата на откриване на
производството по несъстоятелност, ликвидатор на „Алтея“ЕООД
Павел баня е Д. К. която е майка на жалбоподателката.
Спорният момент, е дали ликвидатора на дружеството е лице по чл.7, т.2 от
ЗГВРСНР, т.е. дали е орган на управление и контрол на търговеца. Безспорно е
също така, че едноличен собственик на дружеството е Община Павел баня и
решенията за неговата ликвидация и обявяване на производство по несъстоятелност
са взети от Общинския съвет Павел баня.
Настоящият съдебен състав намира, че ликвидатора на
търговеца представлява орган на управление по смисъла на чл.7, т.2 от ЗГВРСНР.
Производството по ликвидация на един търговец, какъвто в настоящия случай е и „Алтея“ЕООД протича по предвидения в глава седемнадесета
„Ликвидация“ от Търговския закон ред. Съгласно чл.268, ал.1 от ТЗ, ликвидаторите
са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат
останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите, както и да сключват
нови сделки само ако това се налага от ликвидацията. Всичките тези действия
предполагат и осъществяването на действия по управление на дружеството, представителство
пред трети лица, разпоредителни сделки с неговото имущество и т.н., които биха
могли да се осъществява само от управителни органи. Несъмнено, ликвидаторът има
правомощията на управителя, но в ограничен обем. До този извод води и
разпоредбата на чл.269, ал.1 от ТЗ, съгласно която ликвидаторите представляват
дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. При
наличието на изрична законова регламентация в тази насока, безспорно е, че
изводите на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ към НОИ за наличието на предпоставките на чл.7, т.3 във връзка с
чл.7, т.2 от ЗГВРСНР е правилен и законосъобразен.
С оглед на изложените по-горе съображения и
съобразно приложимата нормативна регламентация, съдът приема, че направеният в
оспореното разпореждане извод за липса на основание за изплащане на гарантирани
вземания жалбоподателят К.З. по ЗГВРСНР, е фактически, правно и доказателствено
обоснован Оспореното Разпореждане №4506-40-2118/17.08.2018 год., издадено от
Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ,
е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона
форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила,
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателят К.З. следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37
от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.З. *** против Разпореждане №4506-40-2118
от 17.08.2018 год., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към НОИ, като неоснователна.
ОСЪЖДА К.Н.З., ЕГН ********** ***, да заплати на
Националния осигурителен институт гр. София сумата от 100.00 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.