Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

9                                            23.01.2019 год.                       град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев  административно дело №532 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от В.Г.Д. *** против Заповед №РД-09-352/18.07.2018 год. на Кмета на Община Чирпан, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж представляващ надстройка на жилищна сграда, яма за отпадъчни води и плътна ограда, находящ се в УПИ VІІ233, кв.30 по плана на с. Средно градище, общ. Чирпан. В жалбата са изложени оплаквания, че не е посочена годината на извършване на строителството, поради което и оспорва авторството на извършване на незаконния строеж. В съставеният констативен акт и издадената въз основа на него заповед отсъстват фактическите обстоятелства, които да обосноват извода за извършена реконструкция, надстройка и преустройство на жилищна сграда, яма за отпадъчни води и плътна ограда. Всяко едно от тях представлява самостоятелен вид строеж, проверката за чието извършване е невъзможна без описание на конкретните видове работи и тяхното изпълнение. В констативният акт е описан незаконния строеж като реконструкция, надстройка, преустройство, яма за отпадни води и плътна ограда към жилищна сграда, докато в заповедта е посочена, че се касае за реконструкция, надстройка, преустройство, не само на яма за отпадни води и плътна ограда, но и на жилищна сграда. Неяснотата идва и от обстоятелството, че в констативният акт вместо окомерно изчертаване на скица, е приложена извадка от дворищно регулационен план, както в него са отразени множество масивни сгради и полумасивни постройки. Като процесуално нарушение, изтъква обстоятелството, че е не е бил уведомен за извършената проверка и не е участвал в производството по издаването на заповедта. От диспозитива на заповедта, не става ясно и кое точно следва да бъде премахнато като незаконен строеж. Подаденото възражение е оставено без разглеждане, тъй като е депозирано след изтичането на предвиденият срок за неговото подаване. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

Ответникът – Кмет на Община Чирпан чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. оспорва жалбата като  неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, а същата съответства и на приложимия материален закон.  

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед №РД-09-352/18.07.2018 год. на Кмета на Община Чирпан, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "надстройка на жилищна сграда, яма за отпадъчни води и плътна ограда, находящ се в УПИ VІІ233, кв.30 по плана на с. Средно градище, общ. Чирпан“, извършен от В.Г.Д..

Жалбоподателят В.Г.Д. се легитимира като собственик на строежа, въз основа на нотариален акт №126, том V, дело №903/2016 год. от трети октомври 2016 год. на Нотариус с район на действие Районен съд Чирпан.

Административният орган приема, че незаконният строеж представлява "надстройка на жилищна сграда, яма за отпадъчни води и плътна ограда, находящ се в УПИ VІІ233, кв.30 по плана на с. Средно градище, общ. Чирпан“, извършен от В.Г.Д.. Изпълнен е без одобрени инвестициони проекти и без разрешение за строеж. За така описаните  обстоятелства е съставен констативен акт №1/02.05.2018 год. от работна група служители на Община Чирпан  - К. Г. М. - главен специалист отдел „Архитектурно строителен контрол” в отдел „ТСУ и ИК”, Община Чирпан, Г.З.К. - главен специалист отдел „Архитектурно строителен контрол” в отдел „ТСУ и ИК”, Община Чирпан и арх. Й.С.Д. – Главен архитект на Община Чирпан /лист 8/. Същият е съставен в отсъствието на собственика на имота. Констативният акт е изпратен с писмо изх.№93-001631/03.05.2018 год. на собственика на имота и е получен на 09.05.2018 год. /лист 14 и 15 от делото/.

По съставения констативен акт №1/02.05.2018 год. е постъпило възражение от В.Г.Д. с вх.№93-00-1631/30.05.2018 год. Във възражението се съдържат оплаквания, че с ремонта не се засягат конструктивна елементи на сградата. Същото не е разгледано, поради подаването извън седемдневния срок, видно от мотивите на оспорената заповед.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

            Жалбата е подадена от лице, което е собственик на имота и е посочен като адресат на акта. Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на връчване на заповедта. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Заповед №РД-09-352/18.07.2018 год. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Чирпан, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория.

Заповедта, е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /надстройка на жилищна сграда, яма за отпадъчни води и плътна ограда, находящ се в УПИ VІІ233, кв.30 по плана на с. Средно градище, общ. Чирпан/ и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.

Констативният акт, на който се основава, е съставен от компетентни лица. Съдът намира, че служителите на отдел „ТСУ и ИК” разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. М. и К. са специалисти „Архитектурно строителен контрол” и в кръга на служебните им задължения е установяването на незаконни строежи. На съдът е служебно известна и издадената в тази насока Заповед №РД-09-253/12.04.2012 год. на Кмета на Община Чирпан, удостоверяваща компетентността им да извършат проверка по законността на строежите.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Действително в заповедта не са изложени мотиви относно търпимостта на незаконния строеж, но липсата им не е основание за отмяната на заповедта. Нормите на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР  на ЗИДЗУТ са императивни. Както административният орган, така и съдът имат задължение да установят дали незаконният строеж е търпим по силата на посочената норма поради забраната за премахването му, ако има такова качество. След като административният орган не е установил посоченото обстоятелство, това следва да направи съдът, който също има право да събира доказателства. Доколкото строежът е бил в процес на изграждане  в момента на проверката – 02.05.2018 год., то очевидно, е че не същият не може да бъде търпим.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. В случая от фактическа страна обжалваната заповед се основава на установеното при осъществената проверка и съставения Констативен акт №1/02.05.2018 год. наличие на изпълнен незаконен строеж, пета категория, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

В заповедта не е посочено точното местонахождение на описаните строежи в поземления имот, както и параметрите на всеки един от описаните строежи. Посочено е само, че строежът се намира на северната дворищна регулация на УПИ VII233 в кв.30 по плана на с. Средно градище. Не е ясно обаче кой точно строеж – оградата, преустройството на жилищната сграда или ямата за отпадъчни води. По този начин осъщественото описването на строежа, като се използва родовото понятие строеж не дава възможност на адресата на акта да се защити по надлежен ред, както и не дава възможност на съда да осъществи адекватен съдебен контрол. Липсата на подробно отразяване на установените факти при извършената проверка в констативният акт и пренасянето им в оспорената заповед, обезсмисля и назначаването на съдебно-техническа експертиза, тъй като е недопустимо съдържанието на оспореният административен акт да се допълва с експертиза или със свидетелски показания в съдебно заседание. От друга страна, не е налице коректно и подробно отразяване на отразените параметри на строежите, за да се извърши проверка, дали установеното по време на проверката и отразено в заповедта, съответства на фактическите обстоятелства на място.

Налице е и противоречие между описаният в обстоятелствената част на заповедта незаконен строеж и описаният такъв в диспозитива на заповедта. Докато в обстоятелствената част е посочено, че строежът представлява „реконструкция, надстройка на жилищна сграда, яма за отпадъчни води и плътна ограда, находящ се в УПИ VІІ233, кв.30 по плана на с. Средно градище, общ. Чирпан“, то в диспозитива на заповедта е посочен само като "надстройка на жилищна сграда, яма за отпадъчни води и плътна ограда, находящ се в УПИ VІІ233, кв.30 по плана на с. Средно градище, общ. Чирпан“. Не е описано в какво точно се състои реконструкцията и нейните параметри, за да може да се прецени от съда дали действително е налице реконструкция, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в §5, т.44 от ДР на ЗУТ. В тази насока е и подаденото възражение, че не е налице подмяната на конструктивни елементи, които обаче не са обсъдени. В този смисъл съдът счита, че е нарушен принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая, при гарантиране и на правата и интересите на участващите в производството страни. Макар и постъпили извън седемдневния срок, който според настоящия състав е инструктивен, а не преклузивен, същите е следвало да бъдат обсъдени в оспорената заповед, доколкото в същата се съдържат изводи за реконструкция на жилищната сграда, предполагащи и подмяната на конструктивни елементи от същата. Същите е следвало да бъдат изрично описани и в констативният акт и в заповедта, за да е възможно е възприетите факти от контролните органи, се субсимират под приложимата законова норма. Едва в съдебно заседание, чрез събраните свидетелски показания, се установява, че е налице подмяна на покривната конструкция и на двете сгради, които съответно и са надстроени. Съдът намира, че е недопустимо със събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания да се допълват мотивите на оспореният административен акт. Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в не уведомяване на жалбоподателят за започналото административно производство. Същият е подал възражение, като по този начин е участвал в производството.

Не е описана на следващо място с достатъчна конкретика и изграждащата се ограда. Не е посочено на коя дворищно регулационна линия е разположена, нейната височина, плътност, за да се изведе задължението за издаването и на разрешение за строеж. Едва в съдебно заседание със свидетелските показания се установи, че оградата е плътна, била е изградена към момента на проверката и според свидетеля Данев, окомерно е била около 2.20 м., което предполагало издавеното на разрешение за строеж. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в оспорената заповед липсват мотиви, което е самостоятелно основание за отмяната й. Такива не могат да се изведат и в съпътстваща издаването на заповедта административна преписка.

Не е установено по категоричен начин и наличието в момента на проверката на яма за отпадъчни води. Безспорно е наличието на изгребна яма, но няма данни същата да се използва като яма за отпадъчни води – същата не е покрита, не е установено изграждането на отходна канализация, която да се зауства в ямата, за да се направи категоричен извод за предназначението на установената в момента на проверката изгребна яма. Не са описани нейните размери, нито нейното местоположение /в близост до жилищните сгради или на разстояние от тях/. Едва в съдебно заседание се установиха параметрите й – 4х4х4 метра, но не е местоположението й. Ето защо съдът намира, че в заповедта не са изложени всички факти, даващи основание да се приеме, че изгребната яма, представлява яма за отпадни води.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че заповедта е издадена при спазването на процесуалните правила, издадена е от компетентен орган, но при липса на мотиви, което е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

 При този изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски по делото в полза на жалбоподателя е основателно. Видно от представените документи същите са в размер на 730.00 лв., от които 10.00 лв. платена държавна такса, 720.00 лв. адвокатски хонорар съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие №209149 от 12.09.2018 год..

Водим от тези мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.Д. *** Заповед №РД-09-352/18.07.2018 год. на Кмета на Община Чирпан, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Чирпан, представлявана от Кмета Кичка Петкова да заплати на В.Г.Д., ЕГН ********** *** от 730.00 /седемстотин и тридесет/ лв., представляваща направени по делото разноски.

   Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: