Решение по Административно дело 541/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 414 03.01.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието

на прокурор Константин Тачев като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 541 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по искова молба на И.Д.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.М. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 570лв., за претърпени от И.И. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влезли в сила съдебни решения Наказателно постановление № 17-1228-001440/ 19.05.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 17-1228-001440/ 19.05.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, са му били наложени административни наказания, за извършени нарушения по ЗДвП. И.И. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влезли в сила Решение № 805 от 22.12.2017г., постановено по АНД № 2382/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и Решение № 515 от 18.07.2018г., постановено по АНД № 1085/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 17-1228-001440/ 19.05.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваните съдебни производства, е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждения за адвокатска защита общо в размер на 570 лева. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 17-1228-001440/ 19.05.2017г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 570лв., за претърпени в резултат на съдебно установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Твърди, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин наличието на направени от ищеца разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваните съдебни производства. Излага доводи, че при липса на регламентирано в закона задължително процесуално представителство и защита на лицата в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява вреда – пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен, като на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ бъде присъдено обезщетение в претендирания от ищеца размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-001440 от 19.05.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на И.Д.И. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер 200лв., на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП; глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП.

По жалба на И.Д.И. против наказателното постановление е било образувано АНД № 2382/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд. С Решение № 805 от 22.12.2017г. по посоченото дело, Наказателно постановление № 17-1228-001440 от 19.05.2017г. е било отменено, като незаконосъобразно.

По касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора против постановеното съдебно решение, е било образувано КАНД № 66/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд. С Решение № 102 от 10.04.2018г. по посоченото дело, е отменено решението на Старозагорския районен съд в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 17-1228-001440 от 19.05.2017г. в частта за наложеното на И.И. административно наказание глоба в размер 200лв., на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, като в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Стара Загора. В останалата част Решение № 805 от 22.12.2017г. по АНД № 2382/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, е оставено в сила.

При новото разглеждане на делото с влязло в сила Решение № 515 от 18.07.2018г., постановено по АНД № 1085/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд, Наказателно постановление № 17-1228-001440/ 19.05.2017г. е било отменено и в частта му за наложеното на И.И. административно наказание глоба в размер 200лв., на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

Видно от приложените по АНД № 2382/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно, сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000417/ 13.09.2017г. и по КАНД № 66/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд пълномощно, сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000446/ 29.01.2018г., И.Д.И. е възложил и упълномощил адв. С.М. *** да осъществи процесуално представителство по образуваните АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 17-1228-001440 от 19.05.2017г., при договорени и заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 300лв. с ДДС /по сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000417/ 13.09.2017г./ и в размер на 270лв. с ДДС /по сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000446/ 29.01.2018г./ или общо договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции в размер на 570 лева.

По допустимостта на иска:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице от Областна дирекция на МВР – Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на МВР – Стара Загора – юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Доколкото наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност, постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влезли в сила съдебни решения е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влезли в сила съдебни решения наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 17-1228-001440 от 19.05.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на И.Д.И. са наложени административни наказания, за извършени нарушения по ЗДвП. Наказателното постановление е изцяло отменено като незаконосъобразно с влезли в сила Решение № 805 от 22.12.2017г. по АНД № 2382/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд /в частта, в която е оставено в сила с Решение № 102 от 10.04.2018г. по КАНД № 66/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд/ и с Решение № 515 от 18.07.2018г., постановено по АНД № 1085/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд. С постановената отмяна на издаденото срещу И.И. наказателно постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения за осъщественото от адвокат процесуално представителство и защита на И.И. по АНД № 2382/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и по КАНД № 66/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд. За да се приеме, че И.И. действително е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 2382/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд пълномощно, сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000417/ 13.09.2017г. и по КАНД № 66/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд пълномощно, сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000446/ 29.01.2018г., И.Д.И. е възложил и упълномощил адв. С.М. *** да осъществи процесуално представителство по образуваните АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 17-1228-001440 от 19.05.2017г. Съгласно отбелязването в сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000417/ 13.09.2017г., договорено е възнаграждение в размер на 300лв. /с ДДС/, платимо по сметка. Съответно съгласно отбелязването в сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000446/ 29.01.2018г., договорено е възнаграждение в размер на 270лв. /с ДДС/, платимо по сметка. Противно на твърденията на процесуалния представител на ответника, и двете фактури съдържат подпис на клиента, като са обективирани валидни съглашения за оказване на правна защита и съдействие с посочен предмет, при договорен размер и начин на плащане на адвокатските възнаграждения. В случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е по банков път, по аргумент от т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, е необходимо представянето на доказателства за извършването на плащането. В случая такива доказателства са налице. Видно от представените и приети като доказателства по делото отчет по сметка за периода 13.09.2017г. – 20.09.2017г. и отчет по сметка за периода 29.01.2018г. – 04.02.2018г, по сметка на адв. С.М. в Първа инвестиционна банка АД, са внесени: на 14.09.2017г. – сума в размер на 300 лева с посочено основание за плащане сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000417/ 13.09.2017г. и на 30.01.2018г. – сума в размер на 276 лева. с посочено основание за плащане сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000446/ 29.01.2018г. Посочените отчети по сметка доказват извършено плащане по банков път на договорените адвокатски възнаграждения съгласно сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000417/ 13.09.2017г. и сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000446/ 29.01.2018г., за процесуалното представителство и защита на И.И. по образуваните АНД съотв. КАНД във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 17-1228-001440 от 19.05.2017г. Обстоятелството, че в посочените отчети по сметка е отразено, че преведените по банков път в полза на адв. С.. М. суми, са били внесени на каса от Д.И.И., не може да обуслови извод, че не е доказан направения от ищеца разход за адвокатски възнаграждения. Доколкото от една страна не е спорно /а и се установява от част от приложените призовки и съобщения по АНД № 2382/ 2017г. и АНД № 1085/ 2018г. по описа на Старозагорския районен съд и по КАНД № 66/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд/, че Д.И.И.е съпруга на ищеца И.Д.И., а от друга страна изрично е посочено, че извършеното нареждане за плащане на сумите по банков път е на основание сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000417/ 13.09.2017г. и сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000446/ 29.01.2018г., съдът приема за доказано, че направеното по банков път плащане на договорените адвокатски възнаграждения, е от името и за сметка на И.Д.И.. Тези разходи за адвокатска защита следва да се разглеждат като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда в размер общо на 570 лева.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения в размер на 300лв. по сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000417/ 13.09.2017г. и в размер на 270 лева по сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000446/ 29.01.2018г. и незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебните производства по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца И.И. на адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваните АНД № 2382/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и по КАНД № 66/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора във връзка с обжалването на НП № 17-1228-001440 от 19.05.2017г. и съотв. заплащането на договорените за това адвокатски възнаграждения в общ размер на 570 лв. за двете съдебни инстанции, пряко се свързват с незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. В този смисъл твърдените от ищеца имуществени вреди следва да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от проведеното срещу него административнонаказателно производство, приключило с издаването на НП № 17-1228-001440 от 19.05.2017г., отменено като незаконосъобразно с влезли в сила съдебни решения. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения за процесуалното представителство и защита на И.И. в производствата по АНД № 2382/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и по КАНД № 66/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, когато счита, че същите са засегнати, като заплатеното възнаграждение за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на съдебно предявения за разрешаване спор относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което и този разход следва да се разглежда като вреда, явяваща се пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Ето защо незаконосъобразно издаденото наказателно постановление е необходимо условие за настъпване на увреждането, а сключването на договор с адвокат за правна защита и съдействие е нормално, закономерно и очаквано поведение, свързано с обжалването на НП от лицето, което счита, че неправилно е привлечено към административнонаказателна отговорност. Съответно незаконосъобразният акт на администрацията се явява адекватна причина за платените адвокатски възнаграждения за осъществената правна защита и процесуално представителство. В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.

Действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Такъв ред не е предвиден и в НПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес и съотв. липсата на регламентация в процесуалния закон на отговорността за разноски, не налага извод, че разходите, направени от санкционираното лице във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство по делото, като претърпяна вреда вследствие от незаконосъобразно издаден спрямо него акт на администрацията, не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всъщност самото разрешение, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за приложимостта на ЗОДОВ по искове за обезщетения във връзка с направени разноски в производствата по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни, следва именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за тяхната обезвреда /чл.8, ал.3 от ЗОДОВ/. В този смисъл с исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди, представляващи направените от лицето разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

Исковата претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Заплащането на договорените адвокатски възнаграждения в размер на 300лв. с ДДС /по сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000417/ 13.09.2017г. и в размер на 270лв. с ДДС /по сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000446/ 29.01.2018г./, се доказва от представените отчет по сметка за периода 13.09.2017г. – 20.09.2017г. и отчет по сметка за периода 29.01.2018г. – 04.02.2018г. Обстоятелството, че по сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000446/ 29.01.2018г. е заплатена сума в по-голям размер /276 лева/, е ирелевантно, доколкото надвнесената сума /в размер на 6 лева над договореното и отразено във фактурата като заплатено адвокатско възнаграждение от 270 лева/, нито е заявена като претърпяна имуществена вреда, нито се претендира за обезщетяване. Заплатените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство са съразмерни на осъществената правна защита и съобразени с чл.18 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г., за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Доколкото в случая договорените адвокатски възнаграждения включват и начисления ДДС в размер на 20%, така както е регламентирано в § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. и съотв. ДДС представлява неразделна част от дължимите и заплатени от И.И. адвокатските възнаграждения, неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че не е доказано дали начисления данък представлява имуществена вреда за ищеца.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от И.И. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в общ размер на 570лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като незаконосъобразно с влезли в сила съдебни решения Наказателно постановление № 17-1228-001440/ 19.05.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Областна дирекция на МВР – Стара Загора бъде осъдена да заплати на И.И. сумата от 370 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и 360 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно сметка/ фактура и договор за правна защита и съдействие № 0000000485/ 18.09.2018г., платежно нареждане и отчет по сметка.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на И.Д.И. ***, EГН **********, сумата от 570 /петстотин и седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от И.И. имуществени вреди от отменено с влезли в сила съдебни решения като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-001440/ 19.05.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на И.Д.И. ***, EГН **********, сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: