Решение по Административно дело 542/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 54 21.02.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №542 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Б.Д.Б. против Заповед за прилагане на ПАМ №18-0284-000764/13.08.2018г., издадена от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък. В жалбата се сочи, че заповедта е съставена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, необоснована е и е неправилна. Твърди се, че от посочените в заповедта две нарушения не става ясно за кое точно от тях е наложена ПАМ. Заявява се, че като цифрово изразяване на вмененото нарушение наказващия орган е избрал чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а словесното описаните на материалноправната норма, сочена от наказващия орган за нарушена е санкционната норма на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, която не съдържа правило за поведение на водачите на МПС. Обосновава се, че наличието на противоречие на цифровото и словесното описание на нарушението създава неяснота относно приетото от АНО за нарушение и накърнява правото на защита на нарушителя. Сочи се още, че преди извършване на проверката жалбоподателят е употребил лекарствено средство „Спазмофидес“, поради силни стомашни болки, а това лекарство съдържа в състава си 68% алкохол, като това обстоятелство не е взето в предвид при извършване на проверката. Посочва се, че в регистъра на одобрените за използване типови средства за измерване показанията на анализаторите за алкохол в дъха тип Алкотест 75 10 се съдържат данни за максимално допустими грешки относно тези анализатори и в случая след отчитането на тези грешки се стига до извода, че жалбоподателят е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,49 промила, т.е. под 0,5 промила. Моли се съда за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 08.08.2018г. на жалбоподателя Б.Б. е съставен АУАН серия „Д“ с бланков №467406, за това, че 08.08.2018г., около 15:20 часа, в гр.Казанлък, по ул.Кап.Петко Войвода на около 300 метра северно от кръстовището с ул.Олимпиада в посока север-юг управлява личния си лек автомобил БМВ 535 с рег.№……., като: управлява под въздействието на алкохол – тестван с техническо средство Алкотест Дрегер – 7510 с фабр. №ARDN-0023, който отчел 0,53 промила в издишвания от водача въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване №0013512 (л.12).

На Б.Б. е издаден талон за медицинско изследване №0013512, който е подписан от него и в който същият е отразил, че не приема показанията на техническото средство (л.14). Талона за медицинско изследване е връчен на Б. в 16:00 часа, с указания същия да се яви във филиал на ЦСМП – Казанлък до 40 минути от връчването на талона. Видно от приложения по делото протокол за медицинско изследване такова не е извършено, тъй като Б. се е явил във ФСМП в 17:00 часа, поради което от същия не е взета кръв за алкохол (л.16). Неявяването на жалбоподателя в указаното в талона за медицинско изследване време се установява и от приложените по делото докладни записки на полицейските служители Бочева и Иванов (л.15 и л.15а).

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление №18-0284-002267/22.08.2018г., с което на Б. са наложени административни наказания (л.13). С решение №451/13.12.2018г. по АНД №1034/2018г. на Районен съд Казанлък санкционния акт е отменен като незаконосъобразен (л.72-74). Решението е влязло в законна сила на 11.01.2019г.

При наличието на съставения АУАН на Б.Б. е наложена и принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. ПАМ е наложена със Заповед №18-0284-000764/13.08.2018г. на Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор РУ Казанлък, издадена на основание и чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП (л.8). Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че Б.Б. 08.08.2018г., около 15:20 часа, в гр.Казанлък, по ул.Кап.Петко Войвода на около 300 метра северно от кръстовището с ул.Олимпиада в посока север-юг управлява личния си лек автомобил БМВ 535 с рег.№СТ 08 48 РВ, като: управлява под въздействието на алкохол – тестван с техническо средство Алкотест Дрегер – 7510 с фабр. №ARDN-0023, който отчел 0,53 промила в издишвания от водача въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване №0013512/08.08.2018г., в който е посочено часовото време и място за явяване в лечебното заведение. Не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Водачът заявява, че е изпил една чаша бира.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.08.2018г. и е оспорена с жалба до административния орган, подадена чрез куриер на 05.09.2018г. (л.24), предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. (л.34), на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 349з-723/06.03.2018г. (л.19) Директорът на ОД на МВР Стара Загора е оправомощил началника на група „Пътен контрол“ към РУ Казанлък при ОДМВР да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, т.2а, 4, т.5, б. „а“, т.6 о 7 от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник група към РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, от което следва, че същата е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма.

Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

Противно на изложеното в жалбата съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Неоснователни се явяват доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й, тъй като за жалбоподателя не ставало ясно за кое от двете, посочени в обстоятелствената част на заповедта нарушения, е наложена принудителната мярка, а в административнонаказателния процес било недопустимо да бъде тълкувана волята на наказващия орган. На първо място следва да се отбележи, че заповедите за ПАМ се издават не в административнонаказателен процес, а в процес по издаване на индивидуален административен акт, като издателят на заповедта не се явява наказващ орган, тъй като ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. В процесната заповед административният орган е описал обстоятелства, че жалбоподателят при управление на МПС не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което е нарушено изискването на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, с което е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Действително първото от посочените две обстоятелства е неотносимо към приложената ПАМ, поради което е налице непрецизност на процесната заповед. Това обаче не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а касае спазването на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК. Според настоящият съдебен състав изискването за форма на акта в случая е спазено, тъй като описанието и на неотносимо към ПАМ обстоятелство не препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, нито пък препятства съдебния контрол, при положение, че са изложени релевантните фактически и правни основания за издаването на акта, а именно – управление МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, с което е нарушен чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Изложените в жалбата доводи за противоречие на цифровото и словесно описание на нарушението, както и процесуалната и материално правна незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление са ирелевантни за настоящото производство и биха били предмет на разглеждане в производството по оспорване на санкционния акт. За настоящото производство е без значение обстоятелството, дали издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно или не, тъй като двете производства имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това тя се прилага под прекратително условие „до решаване на въпроса за отговорността“ на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.

Съдът намира, че заповедта е съобразена с материалния закон. Съгласно чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения се прилага ПАМ – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18 месеца. При тази законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Тези обстоятелства следва да бъдат констатирани със съставен АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

В конкретния случай в АУАН е посочено, че Б.Б. на 08.08.2018г., около 15:20 часа, в гр.Казанлък, по ул.Кап.Петко Войвода на около 300 метра северно от кръстовището с ул.Олимпиада в посока север-юг управлява личния си лек автомобил БМВ 535 с рег.№……, като: управлява под въздействието на алкохол – тестван с техническо средство Алкотест Дрегер – 7510 с фабр. №ARDN-0023, който отчел 0,53 промила в издишвания от водача въздух. Тези констатации според съда не са опровергани от жалбоподателя, а доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е именно негова. Освен това по делото е приложена и справка от извършения тест с техническо средство (л.17), от която се потвърждава описаното в АУАН обстоятелство за наличие на алкохол в издишвания от водача въздух.

Изложените съображения за това, че жалбоподателят е употребил лекарствено средство, съдържащо 68 процента алкохол не са подкрепени с никакви доказателства. Сочената в жалбата възможност за допускане на грешка в показанията на анализатора за алкохол също не се подкрепя от събраните доказателства, нито от сочените разпоредби от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Съгласно чл.773, ал.1 от тази Наредба „анализаторът за алкохол в дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l“, а според ал.2 на същия текст – „анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата от измерване в промили %., съгласно приложение №39“. В разпоредбата на чл.781 от Наредбата са предвидени максимално допустими грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, но за тези анализатори, които измерват в mg/l. Резултатът на Б.Б. е отчетен в промили (%.), следователно максимално допустимите грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, предвидени в чл.781 от Наредбата не са приложими за настоящия случай. За установяване на максимално допустимите грешки за масови концентрации при извършване на измерване с анализатор, който показва резултата от измерване в промили (%.) е изискана справка от Български институт по метрология (БИМ). Видно от представената справка от БИМ (л.68) се установява, че максимално допустимите грешки съгласно чл.781 от Наредбата за анализатори, които показват резултата от измерване в промили (%.) се представят по следния начин: плюс-минус 0,067 %. при концентрация по-малка от 0,84 %. (какъвто е и разглеждания случай).

При отчитането на максимално допустимите грешки на анализатор, който показва резултата от измерване в промили (%.), посочено в справката от БИМ се следва, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 промила. Но съгласно разпоредбата на чл.766 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метричен контрол анализаторът на алкохол в дъха трябва да е конструиран така, че да гарантира максималната допустима грешка без настройване в продължение на шест месеца. В случая, от доказателствата по делото (протокол от последваща проверка на технически средства – л.65) е видно, че техническото средство е тествано на 29.05.2018г. Следователно извършената на 08.08.2018г. проверка с него е в рамките на нормативно установения срок за годност на средството. Поради това не е налице основание за приемане на довода на жалбоподателя за намаляване на точността на техническото средство (в този смисъл Р №4257 по адм.дело №12637/2016г. на ВАС, VII отд.).

С оглед изложеното съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. Налагането й цели ограничаване противоправното поведение и се прилага до решаване въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, което е спазено при произнасянето на компетентния орган.

Предвид изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.Б., ЕГН **********,*** , против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000764/13.08.2018г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.

СЪДИЯ: