Р Е Ш Е Н И Е

377                                         16.11.2018г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тринадесети ноември 2018г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

 

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №546 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.46 ал.5 от Закона за общинската собственост във връзка с чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на П.Т.А. против Заповед №10-00-1554/14.09.2018г. на Кмета на община Стара Загора за прекратяване на Споразумение към договор за наем №1291/01.06.2012г. с предмет предоставяне за ползване под наем на общинско жилище за срок от десет години, издадена на основание чл. 46 ал.1 т.7 от Закона за общинската собственост и чл.32 ал.1 т.7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на община Стара Загора /Наредбата/.

Административния орган е подвел под хипотезата на чл.46 ал.1 т.7 от ЗОС вр. с чл.32 ал.1 т.7 от Наредбата – отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище следните факти: От удостоверение за брутно месечно възнаграждение от 22.12.2017г., издадено от Рудник „Трояново-север“ с. Ковачево е видно, че наемателя не отговаря на условията на чл.7 ал.1 т.11 от Наредбата, а именно средномесечният доход на член от семейството да е една минимална работна заплата, която за декларирания период – 2017г. е 510лв.

С жалбата се твърди, че не са отпаднали условията на чл.7 ал.1 т.11 от Наредбата за настаняване на наемателя в общински жилищен имот, тъй като не са взети предвид членовете на семейството – той, родното му дете, лицето, с което живее на семейни начала и неговото дете, както и че под средномесечен доход на член от семейството следва да се разбира нетния доход от трудовото възнаграждение, тъй като няма легално определение в Наредбата. От съда се иска да приеме, че производството е проведено формално, по повод на заявление за закупуване на ползваното на основание наем общинско жилище, без осигуряване на възможност за защита на наемателя. Не му е връчено уведомление за започване на административното производство, а само му е предоставено за подпис без екземпляр за адресата, не са изяснени всички факти, от които зависи изпълнението на условието за средномесечен доход на член от семейството не повече от една минимална работна заплата. За удостоверяване на нетния месечен доход представя копия на фишове за заплати. Претендира разноските по делото.

 Ответника –Кмета на община Стара  Загора иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и представя административната преписка. 

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на  страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от заинтересовано лице – адресат на неблагоприятен за него административен акт, който подлежи на съдебен контрол и в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалването му, считано от датата на връчване. Заповед №10-00-1554/14.09.2018г. на Кмета на община Стара Загора е връчена лично на адресата на 20.09.2018г., а жалбата е подадена на 02.10.2018г., два дни преди последния ден на 14-дневния срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед №10-00-1554/14.09.2018г. на Кмета на община Стара Загора е издадена от компетентен орган по чл.46 ал.2 от Закона за общинската собственост по аргумент от Споразумение №1291/01.06.2012г. към договор за отдаване под наем на общински жилищен имот, сключен между Община Стара Загора, представлявана от Кмета и жалбоподателката и чл.21 от Наредбата, според който договора се сключва от Кмета, въз основа на издадена от него заповед за настаняване. С прекратеното споразумение наемодателят – Община Стара Загора, представлявана от Кмета е предоставила за ползване под наем за срок от десет години общинско жилище, подробно описано и представляващо частна общинска собственост по Акт за общинска собственост №1792/05.02.2002г. на стр. 64 по делото. Споразумението урежда всички клаузи на наемния договор – предмет, срок, цена, условия, права и задължения, ред и основания за прекратяването му, поради което с изявлението на Кмета на община Стара Загора за прекратяване на споразумението, обективирано в оспорената заповед следва да се счита, че е прекратено наемното правоотношение, породено с подписването му. Следователно израза „прекратява Споразумение от 01.05.2012г. към договор за наем от 17.07.1996г. “ следва да се разбира като волеизявление на административния орган за прекратяване на договорното наемно правоотношение, с уговореното с последното споразумение съдържание.

Заповедта по чл. 46 ал.2 от ЗОС е издадена при правилно приложение на материалния закон и след предоставяне на възможност на наемателя да представи доказателства, опровергаващи извода за доход на член от семейството не по-голям от 510лв. В уведомително писмо № 10-11-7155/29.06.2018г. Заместник-Кмета на община Стара Загора е уведомил жалбоподателката, че не отговаря на условията на чл.7 ал.1 т.11 от Наредбата, тъй като средномесечния доход на член от семейството е 825.10лв. и е повече от една минимална работна заплата, който факт се установява от удостоверение за брутно трудово месечно възнаграждение от 22.12.2017г, издадено от работодателя. Под текста на писмото адресата е удостоверил със собственоръчно изявление, че  го е получил на ръка на 01.08.2018г., което сочи на неоснователност на оплакването, че е отнето правото на участие. По делото не е представено и доказателство за сезиране на Кмета на община Стара Загора с искане за закупуване на предоставения под наем общински жилищен имот, за да се установи, че оспорената заповед е с цел осуетяване на възможността да закупуване, доколкото Наредбата изрично забранява продажба на отдадени под наем жилища, за които тече процедура по прекратяване на наемното правоотношение.

По отношение членовете на семейството на наемателя следва да се каже, че същите се декларират от него, а видно от декларацията на стр. 56 по делото, А. декларира че живее с детето си М.Н.В., която е на десет години. По определението на §1 т.3 от ДР към Наредбата наемателя е самотен родител, който отглежда сам непълнолетното си дете, а по аргумент от определението на §1 т.1 и т.2 от ДР към същата Наредба съвместното съжителство с друго лице и неговото родно дете, не се квалифицира като семейство или домакинство. Наредбата изисква съжителстващите да са съпрузи, които живеят с техните родни, доведени, заварени, осиновени, припознати и ненавършили пълнолетие деца, без тези които са сключили брак. Домакинство са съпрузите и техните ненавършили пълнолетие низходящи, възходящите и пълнолетните низходящи и техните съпрузи, както и братята и сестрите, съвместно живеещи в едно жилище и регистрирани на един и същ адрес. Следователно липсата на брак с лицето, с което живее на семейни начала е пречка да се съобразят неговите доходи или тяхната липса, както и да се раздели дохода на наемателя на общинското жилище на броя на лицата, с които живее, без те да имат с него някоя родствените връзки посочени в §1 т.1 и т.2 от ДР на Наредбата.

За понятието средномесечен доход по смисъла на чл.7 ал.1 т.11 от Наредбата вр. с чл. 8 ал.5т .5 от Наредбата: Съгласно чл.7 ал.1 т.11 едно от условията за ползване под наем на общински жилищен имот  е средномесечен доход на член от семейството/домакинството в размер на една минимална работна заплата. Според чл.8 ал.5 т.5 от същата Наредба с декларация се удостоверява общ годишен доход съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ на членовете на семейството за предходната година, формиран от заплати и пенсии, както и допълнителни доходи от хонорари, граждански договори, търговска и стопанска дейност, отдаване под наем на собствен сграден фонд, земеделски земи под аренда и други. Към декларацията следва да се представи и служебна бележка за годишните доходи от трудово или служебно правоотношение, каквото в случая представлява Удостоверението от работодателя от 22.12.2017г за брутното трудово възнаграждение за предходните дванадесет месеца в това число и месец 12.2016г.   В ЗДДФЛ няма понятие общ годишен доход, а обща годишна данъчна основа. Прочита на чл. 8 ал.5 т.5 от Наредбата – общ годишен доход по правилата на ЗДДФЛ  за предходната година и извършеното примерно изброяване на доходите, според източника сочи на извод за приложение на чл.10 и чл.16 от ЗДДФЛ, които норми определят видовете доходи по този закон според източника и изискват определяне поотделно на облагаемия доход, според източника. Следователно под общ годишен доход следва да се разбира деклариране на сбора от облагаемите доходи от източници по ЗДДФЛ, от който да се определи средномесечения доход по чл. 7 ал.1 т.11 от Наредбата. В случая облагаемия доход е от трудови правоотношения и в него се включват рудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Видно от представените от жалбоподателя фишове за заплати и Удостоверението от 22.12.2017г., работодетеля удостоверил размера на брутното трудово възнаграждение, представляващо облагаемия доход от трудовото правоотношение, съгласно правилото на чл. 24 ал.1 вр. с ал.2 от ЗДДФЛ – след изключване на безплатната храна и допълнителното осигуряване в Доверие за негова сметка, което е до 60лв. и се облага по ЗКПО / виж например фиша на стр.33 за месец септември 2017г. и за облагаем фонд и сума от 1462.43лв., която е формирана като от общите начисления в размер на 1646.43лв са извадени 144лв. за безплатна храна и 40лв. за допълнително осигуряване. След което от 1462.43лв. / облагаем доход равен на брутно трудово възнаграждение, е извадена сумата за КСО и ЗЗО в размер на 321.82лв. и се е получила месечната данъчна основа от 1140.61лв. с данък в размер на 114.06лв./.  Удостоверението има съдържанието на служебната бележка, определено в чл.45 от ЗДДФЛ – придобития през годината облагаем доход / този, който визира макар е неточно нормата на чл.8 ал.5 т.5 от Наредбата/, без сумата на удържания данък, която е неотносима към казуса. Предвид цитираните разпоредби от ЗДДФЛ за съдържанието на понятието облагаем доход и удостоверяването му от работодателя в случаите, в които има за източник трудови правоотношения, се налага извода, че доход и годишна данъчна основа са две различни по своето съдържание понятия. В годишната данъчна основа, от която се удържа сумата на данъка по ЗДДФЛ не се включват сумите на задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, но те са елемент от облагаемия доход. Следователно средномесечния доход от трудови възнаграждения е сбора от месечния облагаем доход, изчислен от работодателя по правилата на чл.24 от ЗДДФЛ и удостоверен изрично в удостоверението от 22.12.2017г., което сочи на верни фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед.  За да се раздели този доход на всички, които се издържат от него, то трябва да се установят родствените връзки, изискуеми по §1 т.1 и т.2 от Наредбата. След като жалбоподателката е самотен родител то няма основание дохода й да се разделя и за друго непълнолетно лице, низходящо на партньора й, с който няма сключен брак или регистрирано съвместно съжителство. Само за яснота и пълнота: В Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане е дадено определение за доходи за отпускане на социални помощи и това са всички брутни приходи от трудова дейност – виж §1 т.9 буква „А“ от Допълнителни разпоредби. Определението е приложимо към тълкуването на доходи по смисъла на чл. 7 ал.1 т.11 от Наредбата, тъй като предоставянето на общински жилищен фон на лица, които имат нужда е вид социална услуга, предоставяна от Общината. След като по определението на Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане, чиито адресати могат да бъдат и субекти на наемни правоотношения по реда на ЗОС за задоволяване на жилищните нужди на нуждаещи се лица, брутните доходи от трудовите възнаграждения се вземат като основа / това е облагаемия доход по чл.24 от ЗДДФЛ/, то няма нормативно основание да се приеме, че данъчната основа по ЗДДФЛ или дори сумата, която лицето получава и след облагане с данъци следва да се вземе предвид при изчисляване на дохода му за предоставяне на общинско жилище под наем.

           Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора

   

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.А. против Заповед №10-00-1554/14.09.2018г. на Кмета на община Стара Загора като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: