Р
Е Ш Е
Н И Е
№
55 18.02.2019 г.
град
Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно
заседание на пети февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 552 по описа
за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.с чл.72 ал.4 от Закона за
министерство на вътрешните работи /ЗМВР/
Образувано е по жалба на М.И. *** против заповед за задържане на лице № 517 от
21.09.2018г , издадена от инспектор И.Н. И. при Второ Районно управление гр.
Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР. В жалбата и чрез адв.З. излага съображения, че заповедта е
незаконосъобразна поради издаването й при неспазване изискванията за форма и
съдържание, съществени нарушения на административно производствените правила и
при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че заповедта не
съдържала необходимите реквизити – не били посочени фактическите основания за
издаването й и от нея не ставало ясно кои факти административният орган е приел
за осъществени за да приложи соченото в нея правно основание Заповедта не
препращала към друг акт от административната преписка , от който до се установи мотивите за издаването й. Релевира доводи, че заповедта за
задържане е издадена и в противоречи с
принципа на чл. 6 от АПК. Според жалбоподателя
извършеното задържане било нищо повече от излишна репресия без законово основание.
Счита, че не е имало основание за прилагане на мярката „задържане за срок от 24
часа, поради което иска отмяна на Заповед за задържане на лице № 517 от
21.09.2018г , издадена от инспектор И.Н. И. при Второ Районно управление – гр.
Стара Загора при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора. Претендира присъждане на разноските за
адвокатско възнаграждение на един адвокат и за държавна такса в размер на 410
лв.
Ответникът
– инспектор И.Н. И. при Второ Районно управление – гр. Стара
Загора при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора заема становище за неоснователност на жалбата
и иска отхвърлянето й.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното по административно-правния
спор:
На 21.09. 2018г, около 14:50ч М.И.,
жалбоподател по делото е задържан от полицейски орган - служител на ОД МВР
Стара Загора.
Със заповед за задържане на лице № 517 от
21.09.2018г , издадена от инспектор И.Н. И. при Второ Районно управление гр.
Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора е разпоредено задържане за срок до 24 часа
на лицето М.И.И. в помещение за временно задържане № 2 на 02 Районно управление гр. Стара Загора. В заповедта, като правно основание за
задържането са посочени чл.72 ал.1 т. 2 от ЗМВР. И. е освободен на 22.09.2018г,
09ч, 55часа. Видно от акт за установяване на административно нарушение №
18-3614 от 21.09.2018 г. и издаденото въз основа на него наказателно
постановление № 18-1228 -003614 от 26.09.2018 година на началник сектор към ОД
на МВР гр. Стара Загора М.И. е извършил следните административни нарушения : като водач на лек автомобил „ Нисан Наваро”
с рег. № ********по данни на свидетели очевидци на 21.09.2019 г., в 14,50 часа
в община Стара Загора на път общински № SZR 1190 И. управлява товарен автомобил с
рег. № ****, собственост на И.М. И. , като не спира при подаден сигнал за
спиране от полицейските органи от служебен автомобил. Водачът ясно е възприел
сигнала , увеличава скоростта и продължава
по черен път, където е последван и
спрян. Не носи СУМПС и контролен талон към него.
.
По делото са приобщени като доказателства, протокол за личен обиск
на лице от 21.09.2018. , декларация от 21.09.2018 г., заявление вх. № 824500-10385
от 12.07.2018 година, справка за издирване на табела на МПС товарен автомобил
рег. № СТ4527 РА.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани
гласни доказателства – чрез разпит като свидетели на Н.М.С. и И.М. И..Според свидетелските показания на С.
с колегата се връщали от с. Ловец и в началото на селото видели един автомобил
, който е без преден регистрационен номер. И. и С. били в цивилна кола Според свидетелските
показания на И. те били изпратени в с. Ловец , защото на 21.09.2018 година се
провеждал събор там. И. и С., като възприели , че МПС-то, управлявано от
жалбоподателя няма регистрационни номера
спрели, обърнали обратно служебния автомобил и тръгнали след товарния автомобил . С., който се возел отдясно сложил
буркана на управляваната от тях кола и
подал светлинна и звукова сигнализация. Нисанът ускорил скоростта и след известно преследване свил на дясно в
една нива по селскостопански път.МПС-то спряло и от него излязло едно момче , което
говорело по телефона и започнало да бяга. И. И. го настигнал и му сложил
белезници . Те били било установили
самоличността на М.И. и си спомня, че той
не разполагал в момента на проверката с книжка.М.
И. се обадил на баща си и му каза тръгвай „тате бързо , един полицаи”. На
21.09.2018 година И. И. дал да сина си неговата кола, която била без регистрационни
табели за да отиде с нея на нивата и смени тракториста. Свидетелят И. помолил едно
момиче да го закара до нивата след разговора със сина си. Той с
момичето излязъл от селото и срещнали пикапа , който бил управляван от И.Н. И..
След него карала една червена кола и в нея бил синът му. Полицаите го отвели
във Второ РУ и синът му бил задържал там
до 9 часа на другия ден. Той попитал Н. защо е задържал сина му и последният го уведомил , че е извикал патрул за да състави
акт на сина му. С. не си спомня да са съставяли спрямо М. И. АУАН за неизпълнение
на полицейско разпореждане
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена на 05. 10.2018
година в законово установения 14 дневен срок.
Оспорването е спрямо акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, изхожда от лице с правен
интерес от оспорването, с оглед на което
е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 72, ал.1, т.2
от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, което препятства
да изпълняват функциите си. Задържането за срок от 24 часа е принудителна
административна мярка, правна уредба на която се съдържа в чл.72 и сл.от ЗМВР и
инструкция № 5438
от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на
помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерството на
вътрешните работи. Съгласно чл. 11, ал.1 от Инструкцията за всяко
задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган,
ограничил правото на свободно придвижване на лицето. Оспорената заповед № 517 от 21.09.2018 г. е издадена
от материално компетентен орган –в лицето на инспектор при Второ Районно управление гр. Стара Загора
при ОД на МВР гр. Стара Загора, същата е в надлежна писмена форма.
Заповед
за задържане на лице № 517 от
21.09.2018г не съответства на императивното
изискване, предвидено в чл.74 ал.2 т.2
от ЗМВР да съдържа фактическото основание за задържането на лицето. За да бъде
задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки:
1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето,
въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно
да пречи на органа на изпълни служебните си функции. Както се посочва и
в трайната съдебна практика на ВАС напр. Решение № 10415 от 8.10.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 1ЗЗ48/2014 смисълът на разпоредбата на чл. 72, ал.1 т. 2 от ЗМВР,
оправомощаваща полицейските органи да задържат физически лица за срок, не
по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност на полицейските органи да
изпълнят задълженията си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им
създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след предупреждение, не
преустановяват възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции
поведението, има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му
даде възможност да изпълни възложените му задачи. В заповедта не са описано въз основа на които факти е прието, че И.
пречи на полицейските служители. Липсва посочване на другия елемент от
фактическия състав на правната норма - надлежно предупреждение от органа до
лицето и субективният признак на
деянието, което следва да бъде извършено "съзнателно" С това си
съдържание оспорената заповед не отговаря на изискването за форма. Разпоредбата
на чл. 72,ал.2 т.2 от ЗМВР въвежда императивно изискването за посочване на
основанията за задържането. Има се предвид
не само правните, така и
фактическите основания, каквото тълкуване е възприето от съдебната практика по
ЗМВР/ Решение № 12213/2013 г. по адм.д. 14598/2012 г. на ВАС, Решение №
15574/2012 по адм.д. 425/2012 на ВАС,.Именно те са юридическите факти,
подлежащи на проверка от съда, за да бъде извършена преценка за осъществяване
на хипотезата на правната норма.Непосочването им е съществено процесуално
нарушение и нарушение на изискването за форма, което ограничава правото на
защита на засегнатото лице и препятства съдебния контрол.Кога, къде и как…….. е
попречил на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, с какви
негови фактически действия е станало това, какви са били задълженията по служба
на присъстващите полицаи и в частност на издателя на заповедта, които са останали неизпълнени, не
е описано в акта.Не е посочено и като изпълнено задължението на полицай И.
преди да пристъпи към задържане да предупреди лицето.Възможно е мотиви да бъдат
извличани от други предхождащи документи, съдържащи се в преписката, но
заповедта № 517 от 21.09.2018г ,
издадена от инспектор И.Н. И. при Второ Районно управление гр. Стара Загора при
ОД на МВР Стара Загора не
съдържа такова препращане. Недопустимо
е за тази цел да бъдат ползвани само свидетелските показания, събрани във
фазата на съдебното оспорване, тъй като същите не са част от подготвителните
документи за издаването на заповедта за задържане.
На следващо място,
предвид характера на задържането по чл. 72,ал.1,т. 2 от ЗМВР като принудителна
административна мярка, с която се ограничава правото на придвижване на лицето,
задържането следва да отговаря и на основния принцип за пропорционалност,
възприет от законодателя при прилагане на всяко ограничение на основни права и
свободи.Съгласно чл. 30,ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България
всеки има право на лична свобода и неприкосновеност, като само в изрично
посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да
задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.
В настоящия случай, не се твърди каквато и да е неотложност на случая, наложила
предприемането на задържането. Разпоредбата на чл. 35,ал.1 от КРБ също
предвижда три равностойни по своето значение основания за ограничаване на
правото на свободно напускане пределите на страната, които да се развият в
законодателството - за защита на националната сигурност, народното здраве и
правата и свободите на други граждани. В този смисъл е и предписанието на
нормата на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните
семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки,
която свежда допустимите основания за ограничаване на движението на граждани
само до съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или
общественото здраве. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения
ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на
пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на
въпросното лице. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява
истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните
интереси на обществото.Мотивите следва да са конкретни и да не се опират на
съображения за обща превенция.В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
че установи, че лицето е задържано, защото не е спряло по разпореждане на
полицейски орган МПС-то , което е управлявало. Съдът не вяра на свидетелските
показания на С., че М. И. е бягал и е бил
преследван от тях в нивата. От една страна той признава, че И. сам е спрял автомобила , говорил е
по-телефона , като последствие се установи , че е обадил на баща си, полицаите
са проверили документите му за самоличност и са установили, че е без
свидетелство за управление на МПС. От тези факти не може да се направи извод ,
че жалбоподателят е препятствал полицейските органа да изпълнят служебните си
задължения и то съзнателно. И. е бил отведен
от полицейските органи във Второ РУ
–Стара Загора, там били му е съставен АУАН за нарушения по ЗДвП , но не и такъв за неизпълнение на полицейско
разпореждане По делото липсват доказателства, дори докладна записка , от която
да е видно, че И. е оказал съпротива при задържането си или някакъв
начин не е съдействал на органите на
полицията Неспирането на МПС-то при светлинна сигнализация, подадена от страна на полицай едва ли е такова тежко
нарушение на обществения ред , което да налага задържането на лицето за срок от 24 маса или управление на
МПС без предна регистрационна табела, която впоследствие се е оказала изгубена
С оглед
изложеното съдът намира, че подадената жалба е основателна и заповед за задържане на лице № 517 от
21.09.2018г , издадена от инспектор И.Н. И. при Второ Районно управление гр.
Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора е незаконосъобразна, постановена при
липса на форма и в противоречие на материалния закон и целта на закона-
отменителни основания по чл. 146, т. 2 ,т. 4 и т. 5 от АПК.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява
основателно.. Поради което областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на М.И.И. сумата от 410 лв. - направените по делото от него разноски.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на М.И. *** заповед за задържане
на лице № 517 от 21.09.2018г , издадена от инспектор И.Н. И. при Второ Районно
управление гр. Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Стара Загора да заплати на
М.И. ***, ЕГН ********** сумата от 410/ четиристотин и десет/ лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
`