Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 379
10.12.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова административно дело № 575 по описа за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано
е по жалба на „К.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Х.Д.А.” № 70, ап. 60, представлявано от управителя К.Т.К., срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-2352 от 26.09.2018г.,
издадена от ИД Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора. С оспорената заповед, на
основание чл. 106а, ал.2, т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл.
второ от Закона за автомобилните превози, на „К.Т.” ЕООД е наложена принудителна
административна мярка – отнемане на шест броя заварени копия на Лиценз на
Общността с перфориран номер на бланката № 251601, № 251602, № 251603, №
251604, № 251605 и № 251606.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му от некомпетентен орган; при неспазване на императивните
изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта; при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че оспорената
заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като не е посочен актът, от
който подписалото като издател на заповедта длъжностно лице черпи правомощия за
прилагане на принудителни административни мерки по Закона за автомобилните
превози. Твърди, че в обжалвания административен акт не са изложени конкретни
мотиви, обосноваващи от фактическа страна упражненото административно
правомощие по чл. 106а, ал.2, т.5 във вр. 106а, ал.1, т.6, б. „в” от ЗАвтП.
Оспорва наличието на законово регламентираната материално правна предпоставка,
на която се основава възприетото административно решение за прилагане на
принудителна административна мярка – отнемане на заверените копия на Лиценза на
Общността. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила, заповедта е
постановена без да са изяснени,
разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и
обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съотв. до
неправилен от гл.т на закона извод за съществуването на хипотезата на чл. 106а,
ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от ЗАвтП. По подробно изложени съображения, че
наложеното ограничение е фактически, правно и доказателствено необосновано и несъответно
на целта на закона, е направено искане за отмяна на оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-2352 от 26.09.2018г.,
като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация” - Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Съгласно Доклад рег. № 50-00-695/4/ от
20.09.2018г., изготвен от В.Н. – инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Стара Загора и К.И. - инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Стара Загора, във връзка с поставена задача за връчване лично
на адрес на покана за извършване на комплексна проверка на фирма „К.Т.” ЕООД,
притежаваща Лиценз на Общността за извършване на международен превоз за товари
№ 8252, намираща се на адрес гр. Стара Загора, ул. „Х.Д.А.” № 70, ет.3, ап. 60,
длъжностните лица от Областен отдел „АА” – Стара Загора са извършили няколко
посещения на адреса, при които не са установили фирмата да разполага с
помещение /офис/, в което се съхраняват документи за периоди на управление на
превозните средства и почивка, както и всякакви други документи, които трябва
да се предоставят на компетентния орган при проверки за спазване на условията,
предвидени в чл.5, б. „а” от Регламент 1071 (ЕО) и ЗАвтП и издадените на негова
база подзаконови нормативни документи.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-2352
от 26.09.2018г., издадена от ИД Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” - Стара Загора, на
основание чл. 106а, ал.2, т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл.
второ от Закона за автомобилните превози, на „К.Т.” ЕООД – гр. Стара Загора е
приложена принудителна административна мярка – отнемане на шест броя заварени
копия на Лиценз на Общността с перфориран номер на бланката № 251601, № 251602,
№ 251603, № 251604, № 251605 и № 251606, до доказване, че фирмата разполага с
помещение /офис/, където да държи основните си търговски документи,
по-специално счетоводни документи, документи свързани с управлението на
персонала, документи за периодите на управление на превозното средство и
почивка, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят на
компетентния орган при проверки за спазване на условията, предвидени в
Регламент (ЕО) № 1071/ 2009 за установяване на общи правила относно условията,
които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен
превозвач, но за не повече от три месеца. От фактическа страна издаването на
заповедта и на приложената с нея принудителна административна мярка се основават
на това, че в периода 31.08.2018г. – 20.09.2018г. при извършване на проверка за
спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове, К.И. – инспектор в ОО „АА” – гр. Стара Загора и В.Н.
- инспектор в ОО „АА” – гр. Стара Загора, са установили, че фирмата превозвач „К.Т.”
ЕООД, притежаваща Лиценз на Общността за извършване на международен превоз за
товари № 8252/ 01.01.2017г., е престанала да отговаря на изискването за
установяване на територията на Република България по отношение на офис, където
да държат основните си търговски документи, по-специално счетоводни документи,
документи свързани с управлението на персонала, документи за периодите на
управление на превозното средство и почивка, както и всякакви други документи,
които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки за спазване
на условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1071/ 2009 на Европейския парламент
и на Съвета от 21.10.2009г. за установяване на общи правила относно условията,
които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен
превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета. С оглед на което е
направен извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл. 106а, ал.2,
т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от ЗАвтП, за налагане на
принудителната административна мярка.
По
делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД 14-2352 от 26.09.2018г.
Като доказателства са
приети и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Службата
по вписванията гр. Стара Загора с вх. рег. № 14272 от 14.12.2012г., Акт № 142,
том XXXVIII, дело № 7920 /2012г.; Удостоверение № 20181008124351/ 08.10.2018г.,
издадено от Агенцията по вписванията – Служба по регистрация – гр. Стара
Загора, както и съставен и подписан от нотариус Д. Недялков Констативен
протокол – Акт № 169, том 4, рег. № 17913. Съгласно посочените документи „К.Т.”
ЕООД е собственик на самостоятелен обект в сграда – ателие № 6 с административен
адрес гр. Стара Загора, ул. „Х.Д.А.” №
70, който адрес е и вписания в Търговския регистър адрес на управление на „К.Т.”
ЕООД. В съставения от нотариус Констативен протокол – Акт № 169, том 4, рег. №
17913, е удостоверено, че при посещението на 04.10.2018г. на адреса на фирмата е
установено, че се касае за офис, на входната врата на който има табела с
обозначение на наименованието на фирмата. В констативния протокол са описани
помещенията и находящото се в тях оборудване, като е констатирано и
удостоверено наличието на стелажи и шкафове с папки със счетоводна и фирмена
документация и друга документация.
Допуснато е събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата В.Н.Н.
и К.Д.И.. Свидетелят В.Н. – инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Стара Загора, е едно от длъжностните лица, на които е било
възложено извършването на проверка на превозвача „К.Т.” ЕООД. Свидетелят
заявява, че първия път са отишли по сигнал, за връчване на чек лист на фирмата.
След като изтекъл срока за явяване на управителя на „К.Т.” ЕООД в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с колегата му /св. К.И./
отишли втори път до офиса на фирмата, находящ се на ул. „Х.Д.А.”. Там заварили
две момичета – служители на фирмата /спедитори/, които им казали, че в офиса не
се съхраняват транспортни документи на фирмата и че не знаят къде се съхраняват
тези документи. Адресът, който служителите са посетили, бил адресът на офиса на
транспортното дружество съгласно информацията, съдържаща се в протокола за
отседналост и който адрес „К.Т.” ЕООД е посочило при подаването на документите
за издаване на лиценза за извършване на международен превоз на товари като
адрес на офис, в който ще се съхраняват транспортните документи. Свидетелят
посочва че на адреса на офиса имало табела, на която пишело „К.Т.” ЕООД, като
офисът представлявал работно помещение, в което работели три служителки.
Обстоятелството, че в офиса не са се съхранявали транспортни документи,
свидетелят сочи като установено единствено въз основа на дадения им от
служителките отговор на този въпрос. Свидетелят К.И. – инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, заедно с колегата му –
св. В.Н., са извършили възложена им проверка на превозвача „К.Т.” ЕООД.
Свидетелят заявява, че на адреса на офиса на дружеството са връчили покана за
представяне на документи от „К.Т.” ЕООД на лице, което е имало нотариално
заверено пълномощно да представлява фирмата пред органите на ИА „Автомобилна
администрация”. В указания срок изисканите документи не били представени. При
второ и трето посещение на адреса на офиса, посочен като адрес за съхранение на
транспортните документи съгласно протокола за отседналост, управителят „К.Т.”
ЕООД или лице, упълномощено да представлява дружеството, не са били открити. По
информация на намиращите се в офиса служителки на фирмата /спедитори/, в офиса
на посочения като адрес за съхранение на транспортните документи не се
съхранявали транспортни документи на дружеството. Свидетелят посочва, че на адреса на офиса
имало табела, на която пишело „К.Т.” ЕООД, като офисът представлявал работно
помещение с бюра, в което работели служителките - спедитори.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената
принудителна административна мярка, в законово установения срок по чл.149, ал.1
от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени
от него лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-212
от 15.05.2015г. е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от
Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни
лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и
чл.106а от ЗАвтП, вкл. началниците на областни отдели „Автомобилна
администрация” към Главна дирекция „Автомобилна инспекция”. От фактическа
страна не е спорно /а и се установява от представената Заповед № 459/
07.08.2018г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация”/, че
подписалото като издател на обжалвания административен акт лице – Д.Б., е изпълнявало
длъжността Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара
Загора. Противно на твърдяното от жалбоподателя, липсата на изрично посочване
на оправомощителната заповед, нито представлява съществена нередовност на
оспорения акт, нито може да обоснове извод за липса на материална компетентност
за издаването на акта и съотв. за прилагането на принудителна административна
мярка, след като по делото безспорно е установено, че към датата на
постановяване на заповедта, подписалото я длъжностно лице – Д.Б., е изпълнявало
длъжността Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара
Загора и съответно че при изпълнението на тази длъжност е надлежно упълномощено
съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвтП да прилага ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП. С
оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-2352 от 26.09.2018г.
е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, при
упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № РД-01-212 от
15.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация”
правомощия по чл.107, ал.1 във вр. с чл.106 и чл.106а от ЗАвтП .
Обжалваният административен акт е постановен
и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на
акта. Изрично е посочено както правното основание за прилагане на
принудителната административна мярка, така и фактите и обстоятелствата,
възприети от административния орган като релевантни за наличието на нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка, с които законът свързва
прилагането на ПАМ по 106а, ал.2, т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”,
предл. второ от ЗАвтП. Посочването на правно релевантните за наличието на
законовата хипотеза на чл. 106а, ал.2, т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б.
„в”, предл. второ от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви,
доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от
закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити
правата си. Следователно изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4
от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване на
мотивиран административен акт. Дали са налице възприетите от административния
орган фактически обстоятелства, като основание за налагане на предвидената в
закона ограничителна мярка, е въпрос на материална, а не на формална
/процесуална/ законосъобразност на обжалваната заповед.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл. 106а, ал.2, т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл.
второ от Закона за автомобилните превози, съгласно които разпоредби се налага
ПАМ отнемане на заверените копия на Лиценза на Общността или на удостоверенията
към лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република, когато превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за
установяване на територията на Република България. Следователно
материалноправната предпоставка, с която законът свързва прилагането на ПАМ по
чл. 106а, ал.2, т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, изисква наличието на
направена по надлежния ред констатация, че превозвачът е престанал да отговаря
на изискванията за установяване на територията на РБългария.
Въз
основа на посочената регламентация следва извода, че за да е спазено изискването
по чл.7, ал.2, т.4 във вр. с ал.7 от ЗАвтП за „действително и трайно
установяване", не е достатъчно превозвачът да има регистрирано седалище и
адрес на управление на територията на РБългария. Необходимо е превозвачът да
разполага с помещение, в което държи всички изискуеми от Регламент (ЕО) № 1071/
2009 и по националното законодателство документи, доказващи извършването на
дейността.
В случая от фактическа
страна не е спорно по делото, че жалбоподателят „К.Т.” ЕООД притежава Лиценз на
Общността за извършване на международен превоз за товари № 8252/ 01.01.2017г. Дружеството
е регистрирано в РБългария съгласно ТЗ, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Х.Д.А.” № 70, ап. 60. Не се оспорва и обстоятелството, че в
периода 31.08.2018г. – 20.09.2018г. на превозвача „К.Т.” ЕООД, от Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора е била извършена проверка за
спазване разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове, в хода на която проверка длъжностни лица от ОО „АА” – Стара
Загора са извършили няколко /две - според свидетеля А. и три - според свидетеля
И./ посещения в офиса на транспортното дружество с административен адрес гр.
Стара Загора, ул. „Х.Д.А.” № 70, ап. 60. Не е спорно и че това е адресът на
офиса, който „К.Т.” ЕООД е посочило при подаването на заявлението за издаване
на лиценза и съотв. е посочен в Протокола за съответствие с изискванията за
установяване на територията на РБългария – Приложение № 6б по чл. 8, ал.3 от
Наредба № 11/ 31.10.2002г., в който офис е заявено че ще се съхраняват документите,
свързани с транспортната дейност, подлежаща на контрол. Според показанията на
разпитаните в качеството на свидетели инспектори от Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Стара Загора – К.И. и В.Н., първото посещение в офиса на „К.Т.”
ЕООД е било за връчване на покана /чек лист/ за представяне на документи от
превозвача във връзка с извършвана му проверка. По делото липсват каквито и да
било данни дори и като индиция, какви точно документи са били изискани от
превозвача „К.Т.” ЕООД; на кого е била връчена поканата /чек листа/ и в какъв
срок дружеството е следвало да представи изисканите документи. Следователно не
е доказано нито че изисканите от контролния орган документи са представлявали
основни търговски документи по см. на чл.5 б. „а” на Регламент (ЕО) № 1071/
2009, нито че поканата за извършване на комплексна проверка е била връчена на лице,
надлежно упълномощено да представлява превозвача пред органите на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”. С оглед на което не може да се приеме и че
поради непредставянето на документите превозвачът е престанал да отговаря на
изискването за установяване на територията на РБългария по отношение на офис,
където да държи основните си търговски документи. Всъщност само по себе си обстоятелството
че не са представени изисквани от превозвача документи, не може да обоснове
извод, че превозвачът не отговаря на изискването по чл.3, параграф 1, б. а) във
вр. с чл.5, б. „а” от Регламент (ЕО) №
1071/ 2009 от 21.10.2009г., за установяване на територията държава-членка и
съотв. че „К.Т.” ЕООД не е изпълнило изискването по чл. 7, ал.2, т.4 във вр. с
ал.7 от ЗАвтП и чл.6а от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, действително и трайно да е установено
на територията на РБългария. Съответна непредставянето на изисквани в хода на
извършвана от контролните органи на ИА „Автомобилна администрация” проверка, не
осъществява от фактическа страна състава на приложената принудителна
административна мярка.
На следващо място съдът
приема и че липсват надлежни доказателства, че към момента на извършената от
контролните органи проверка на „К.Т.” ЕООД и при посещенията на длъжностните
лица от Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора, в офиса на
транспортното дружество с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Х.Д.А.”
№ 70, ап. 60, не са били налични основните търговски документи, които съгласно
чл.5, б. „а” от Регламент (ЕО) № 1071/
2009 от 21.10.2009г. превозвачът трябва по всяко време да съхранява в
помещението, намиращо се в страната по установяване, за да се приеме, че той е
действително и трайно установен в страната. По аргумент от чл.170, ал.1 от АПК
в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в оспорения акт и съотв. наличието на законовите
предпоставки за неговото издаване. В случая
административният орган не е доказал при условията на пълно главно
доказване наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ по
чл. 106а, ал.2, т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от
ЗАвтП. Действително по делото е представен Доклад рег. № 50-00-695/4/ от
20.09.2018г., изготвен от В.Н. и К.И. - инспектори в Областен отдел
„Автомобилна администрация” – Стара Загора, съгласно който длъжностните лица от
Областен отдел „АА” – Стара Загора са извършили няколко посещения на адреса на
„К.Т.” ЕООД - гр. Стара Загора, ул. „Х.Д.А.” № 70, ет.3, ап. 60, „при които не
са установили фирмата да разполага с помещение /офис/, в което се съхраняват
документи за периоди на управление на превозните средства и почивка, както и
всякакви други документи, които трябва да се предоставят на компетентния орган
при проверки за спазване на условията, предвидени в чл.5, б. „А” от Регламент
1071 (ЕО) и ЗАвтП“. Но този доклад не съдържа абсолютно никакви данни нито на
кои дати инспекторите от ОО „АА” гр. Стара Загора са посетили офиса на „К.Т.”
ЕООД; нито какво точно е констатирано при тези посещения; нито по какъв начин и
въз основа на какви факти и обстоятелства е прието за установено, че в офиса на
превозвача не се съхраняват и не са налични документите по чл.5, б. „а” от Регламент (ЕО) № 1071/ 2009. Липсва
надлежно съставен констативен протокол или друг удостоверителен документ за
направената в Доклад рег. № 50-00-695/4/ 20.09.2018г. констатация, поради което
тази констатация се явява фактическа необоснована, а направения въз основа на
нея извод, че превозвачът „К.Т.” ЕООД е престанал да отговаря на изискването за
действително и трайно установяване на територията на РБългария – за неправилен.
При разпита им в съдебно заседание и двамата
служители на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Стара Загора - В.Н.
и К.И., заявиха, че информацията, че в офиса на „К.Т.” ЕООД, находящ се на
адрес гр. Стара Загора, ул. „Х.Д.А.” № 70, ет.3, ап. 60, не се съхраняват
„транспортни документи”, са получили от работещите в офиса служителки –
спедитори. Освен, че няма каквито и да е било данни за индивидуализиране на
лицата, предоставили на контролните органи на твърдяната информация за
неналичие в офиса на дружеството на транспортни документи, очевидно тези лица
нито имат качество на упълномощени да представляват превозвача пред органите на
ИА „Автомобилна администрация“ лица, нито има доказателства, че лицата са
разполагали с правомощия във връзка с воденето и съхраняването на релевантната
документация по чл.5, б. „а” на Регламент (ЕО) № 1071/ 2009 - счетоводни
документи, документи, свързани с управлението на персонала, документи за
периодите на управление на превозното средство и почивка и други документи,
които трябва да се предоставят на компетентния орган при проверки. В този
смисъл дори и служителите в офиса да са заявили пред контролните органи, че в
офиса не се съхраняват „транспортни документи”, това изявление не може да се
приеме за обвързващо по отношение на превозвача „К.Т.”. А и твърдяното като
заявено пред служителите на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара
Загора, се опровергава от съставения и подписан от нотариус Д. Н. Констативен
протокол – Акт № 169, том 4, рег. № 17913. Удостовереното в Констативния
протокол, макар и съставен след датата на издаване на обжалваната заповед, че в
офиса на „К.Т.” ЕООД са налични стелажи и шкафове с папки със счетоводна и
фирмена документация и друга документация, е индиция за съхраняване в офиса на
транспортното дружество на адрес гр. Стара Загора, ул. „Х.Д.А.” № 70, ет.3, ап.
60, на документите по чл.5, б. „а” от
Регламент (ЕО) № 1071/ 2009, доказващи спазването на изискването по чл.3, параграф 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 1071/ 2009 от 21.10.2009г. и по чл.7, ал.2, т.4 във вр. с ал.7
от ЗАвтП за действително и трайно установяване на търговеца на територията на
РБългария.
Предвид така установените
по делото факти съдът намира, че не е налице материалноправната предпоставка, с
която нормата на чл. 106а, ал.2, т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”,
предл. второ от Закона за автомобилните превози, свързва издаването на заповед
за прилагане на принудителната административна мярка „отнемане на заверените
копия на Лиценза на Общността за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България” по отношение на „К.Т.” ЕООД.
Административният орган необосновано, от гл.т на доказателствата и неправилно
от гл.т на закона, е приел, че превозвачът „К.Т.” ЕООД, притежаващ Лиценз на
Общността за извършване на международен превоз за товари № 8252/ 01.01.2017г.,
е престанал да отговаря на изискването за установяване на територията на
Република България по отношение на офис, където да държи основните си търговски
документи по см. на чл.5, б. „а” от Регламент
(ЕО) № 1071/ 2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г. С оглед
на което обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ РД 14-2352 от 26.09.2018г. се явява постановена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон.
Оспорената заповед е издадена и при допуснати
съществени нарушения на регламентираните в АПК общи
административно-производствени правила. Видно от представената преписка,
липсват каквито и да е било доказателства за уведомяване на основание чл.26,
ал.1 от АПК на жалбоподателя като заинтересовано лице по см. на чл.15, ал.1 от
АПК за започването на производството и за осигуряване на възможност да участва
в същото. Неизпълнението на изискванията на чл. 26, чл. 34 и чл. 36 от АПК са
нарушения от категорията на съществените такива, доколкото жалбоподателят е бил
лишен от признатата и гарантирана му от закона възможност да участва в тази
фаза на административния процес – да се запознае с документите, съдържащи се в
преписката; да представи доказателства или да поиска събирането на такива; да
направи възражения и т.н. Административният орган не е изпълнил и задължението
си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и
обстоятелства от значение за случая. Събраните по делото доказателства са
индиция за непълнота на установената в хода на проведеното административно
производство фактическа обстановка, което създава вероятност за неправилност на
направения правен извод и на възприетото административно решение за наличието
на законово регламентираната материалноправна предпоставка чл. 106а, ал.2, т.5
във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”, предл. второ от ЗАвтП за прилагане на
ПАМ по отношение на „К.Т.“ ЕООД. Доколкото допуснатите нарушения на
административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на
волеизявлението на органа, обективирано в обжалваната заповед, същите следва да
бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи основание по см. на
чл.146, т.3 от АПК, за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.106а, ал.2, т.5 от ЗАвтП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него /чл.22 от ЗАНН/. В случая освен че прилагането на обжалваната
ПАМ е фактически необосновано и недоказано от гл.т наличието на материалноправната
предпоставка по чл. 106а, ал.2, т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”,
предл. второ от ЗАвтП, същата не се основава и на необходимост от налагане на
ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е
основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД 14-2352 от 26.09.2018г., издадена от ИД Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация” - Стара
Загора, като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена,
като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.1 от АПК, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” следва да
бъде осъдена да заплати на „К.Т.” ЕООД сумата от 350лв., представляваща 50 лева
внесена държавна такса и 300лв. договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „К.Т.” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Х.Д.А.” № 70, ап. 60, представлявано от
управителя К.Т.К., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД 14-2352 от 26.09.2018г., издадена от ИД Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация” - Стара Загора,
с която на основание чл. 106а, ал.2, т.5 във вр. с чл. 106а, ал.1, т.6, б. „в”,
предл. второ от Закона за автомобилните превози, на „К.Т.” ЕООД е приложена
принудителна административна мярка – отнемане на шест броя заварени копия на
Лиценз на Общността с перфориран номер на бланката № 251601, № 251602, №
251603, № 251604, № 251605 и № 251606, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” гр. София да заплати на „К.Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Х.Д.А.” № 70, ап. 60, ЕИК 123723374, сумата от 350 /триста
и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: