Решение по Административно дело 598/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 26 15.02.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар АА

и с участието на прокурора Константин Т като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №598 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора, против разпоредбата на т.10.10. от Приложение №7 към чл.30 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево, приета с Решение № 430 от 30.05.2013г на ОбС Раднево, с която е предвидено, че за „разглеждане решения от чуждестранен съд съгласно чл.118 от КМЧП“ се следва такса 50.00лв. В протеста са изложени съображения, че разпоредбата е в противоречие с чл.60, ал.1 от Конституцията на РБългария. Твърди се, че дейността по чл.117 Кодекса на международното частно право (КМЧП) не представлява услуга, за която по реда на чл.6, ал.2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ да се определя такса. Посочено е, че доколкото с нормативен акт не била определена такса за разглеждане (признаване или отказ) съгласно Кодекса на международното частно право /КМЧП/ на чуждестранни съдебни решения или друг административен акт, Общински съвет Раднево няма компетентност да определя такава. Производството по признаване на чуждестранно съдебно решение е част от процедура по вписване на обстоятелства във връзка с гражданската регистрация на лицата, която услуга не се таксува /чл.110 ал.2 от ЗМДТ/. Поради изложените в протеста съображения се иска отмяната на т.10.10. Приложение №7 към чл.30 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево, като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски – такса за обнародване на съобщение в ДВ по реда на чл.188, вр. с чл181 ал.1 от АПК в размер на 20лв.

Ответникът – Общински съвет Раднево, редовно и своевременно призован не се явява, нито се представлява по делото, не взема отношение по основателността на протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора пледира, че протестът е основателен и следва да бъде уважен.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в протеста и извърши проверка на законосъобразността на атакувания акт, намира за установено следното:

Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево (НОАМТЦУТОР) е приета с Решение № 430 от 30.05.2013г. по протокол №25 на Общински съвет – Раднево, и е в сила от 03.06.2013г. (л.6-33). Наредбата е изменяна и допълвана с последващи решения на ОбС – Раднево с номера №454 от 27.06.2013г., №471 от 25.07.2013г., №520 и №521 от 19.09.2013г., №581 от 19.12.2013г., № 698 от 24.04.2014г., №871 от 18.12.2014г., Решение №150 от 13.10.2014г. на Старозагорския административен съд, Решение № 367 от 24.11.2016г. на Общински съвет Раднево, както и изхождащи също от този орган Решения: № 46 от 30.03.2017г., №579 от 31.08.2017г., №613 от 26.10.2017г. и Решение № 849 от 27.09.2018г. на ОбС – Раднево /§3 от ПЗР на Наредбата, л.92/.

Съгласно чл.30 от Наредбата, „за извършените услуги по гражданско състояние се заплащат такси, съгласно Приложение №7“, (л.12, л.89). Оспорената разпоредба – т.10.10. от Приложение № 7 към чл.30 от Наредбата (л.24-26, съответно л.102-л.103) предвижда за „разглеждане решения от чуждестранен съд съгласно чл.118 от КМЧП“ – такса 50.00лв (л.25, л.103). Същата не е била изменяна, нито допълвана след приемането й с Решение №430/30.05.2013г. на ОбС Раднево.

С Решение №430, взето по протокол №25 от 30.05.2013г. (л.34), на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, чл.8 от ЗНА и чл.9 от ЗМДТ, във вр. с чл.79 от АПК, ОбС Раднево приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево и отменя Наредбата със същото наименование и предмет, приета с Решение №867 от 25.02.2003г. на ОбС Раднево, действала дотогава. Решение №430/30.05.2013г. влиза в сила от 03.06.2013г. (л.34-35). Същото е прието по предложение Вх.№0147/20.05.2013г. на Кмета на Община Раднево (л.36-37). Изложени са мотиви, сходни с тези на вносителя, обосноваващи приложението на чл.8 от ЗНА и чл.9 от ЗМДТ. Посочено е, че действалата към този момент Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево е приета с Решение №867 на ОбС Раднево от 25.02.2003г., изменяна и допълвана многократно съобразно динамиката на промените в българското законодателство. Вследствие ежегодните промени, съпроводени с отмяна, изменение и допълване на членове от наредбата, са възникнали празноти и несъответствия, които следва да се коригират. Посочено е, че съществуват текстове, които препращат към отдавна отменени нормативни актове (Закона за административното производство, старите Семеен кодекс и Закон за управление на отпадъците). Посочена е необходимост от подобряване структурата на подзаконовия нормативен акт и приложенията към него, с оглед постигане съответствие със строежа на нормативните актове, регламентирани със Закона за нормативните актове /ЗНА/ и Указ №883 от 24.04.1974г. за прилагането му, както и съответствие с отпадане предоставянето на някои услуги и въвеждането на нови такива. Поради изложеното е обоснована необходимост от приемането на нова наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево, в която да бъдат отстранени пропуските и несъответствията на дотогава действалата наредба (л.34). Мотиви в същия смисъл са изложени в предложението на вносителя (л.36). Посочено е както от вносителя, така и в мотивите към решение №430/2013г. на ОбС Раднево, че проекта на наредбата е бил публикуван на интернет страницата на общината за предложения и становища (л.34, л.37).

Решение №430 от 30.05.2013г. на ОбС Раднево е взето с 20 гласа „за“, против няма и въздържали се няма.

По делото са представени и приети като доказателства документите, приобщени по преписката по приемане на Решение № 430 от 30.05.2013г., с което е приета Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево, както и преписките по приемане на изменения и допълнения в нея с Решение № 46 от 30.03.2017г., с решение № 613 по протокол №38/26.10.2017г. на ОбС Раднево.

Приложена е Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево, в първоначалната редакция (л.6-33) и в актуалната й редакция (л.82 -114).

Съдът, след като обсъди доводите на страните и след като провери служебно за наличие на всички основания, измежду посочените в чл.146, във вр. с чл.196 от АПК, за прогласяване нищожност, както и всички законови основания за отмяната на оспорения подзаконов административен акт, вкл. и неупоменати от страните, приема от правна страна следното:

Протестът е допустим. Същият е подаден от прокурор, който орган съгласно чл.186, ал.2 от АПК разполага с правомощието да оспори разпоредби от подзаконов нормативен акт, каквато е оспорената разпоредба от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево, приета Решение №430, взето по протокол №25 от 30.05.2013г. на ОбС Раднево и с последващи изменения и допълнения. Оспорването не е ограничено със срок (чл.187, ал.1 от АПК).

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево определя обществените отношения, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на предоставяни на физически и юридически лица услуги, реда и срока за тяхното събиране на територията на община Раднево (чл.1). Същата има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 АПК, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Раднево, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на законовата делегация, предвидена в чл.8 от Закона за нормативните актове, чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.76, ал.3 от АПК на общинските съвети е предоставено да издават, изменят и допълват нормативни актове, включително наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Относими и приложими към приемането на наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги са разпоредбата на чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, която предоставя на ОбС да определя размера на местните такси и тази на чл.9 от ЗМДТ, според която общинския съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Следователно и по аргумент от чл.76, ал.3 АПК, чл.21, ал.1, т.7 и чл.9 от ЗМДТ, Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево, част от която се оспорва, е приета от материално и териториално компетентен орган. Решение №430, взето по протокол №25 от 30.05.2013г. на ОбС Раднево, с което тази наредба е приета, е валидно взето и от колективния орган, при наличие на изискуемите кворум и мнозинство – с гласували „за“ приемането му 20 общински съветника, от общо 21 мандата.

В раздел ІІІ, глава пета, дял втори от АПК е предвиден реда за издаване на нормативни административни актове, като съгласно чл.77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. В чл.80 от АПК е предвидено субсидиарното прилагане на ЗНА за неуредените въпроси. Следователно при приемането на нормативни административни актове общинските съвети следва да спазват реда и процедурата, съответно правилата и изискванията, регламентирани в ЗНА, а именно чл.26-28 от този закон. Според чл.26. ал.1 от ЗНА (редакция ДВ бр.46/2007г. действала към 2013г.) изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според ал.2 – преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Според чл.28 от ЗНА (ред.ДВ бр.46 от 2007г.). Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган (ал.1), като мотивите, съответно докладът, съдържат: 1.причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3.финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4.очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз (ал.2). Според ал.3 на чл.28 Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.

В случая, не се представят доказателства, че проектът на наредбата, оспорена в частта си по т.10.10 от Приложение №7 към чл.30, е бил обявен на интернет-страницата на община Раднево. Това сочи, че при приемането й не е била предоставена възможност на заинтересованите лица да представят предложения и /или становища (чл.77 от АПК), нарушени са били принципите на откритост и съгласуваност, предвидени в чл.26, ал.1 и изискванията на чл.26, ал.2 от ЗНА, вр.с чл.80 АПК.

На следващо място, не са били надлежно изпълнени изискванията на чл.28, ал.2 от ЗНА, вр. с чл.80 от АПК и тези на чл.7 и чл.8 от ЗМДТ за прилагане на мотиви, съответно доклад преди приемането на Решение № 430/30.05.2013г. на ОбС Раднево, вкл. такива, обосноваващи въвеждането на такса за услугата по разглеждане решение на чуждестранен съд с т.10.10 от Приложение №7 към чл.30 от Наредбата и обосноваващи нейния размер. Приемането на наредбата, част от която е предмет на оспорване, е съпроводено с твърде общи мотиви (обстоятелства, сочещи на необходимост от приемане на нормативен акт, който да урежда обществените отношения в тази сфера), но липсват конкретни такива. Липсва финансова обосновка и данни как е определен размера на посочената такса с оглед преценка спазени ли са принципите и изискванията, регламентирани в чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗМДТ. Посочените разпоредби определят начина и принципите, въз основа на които се определя размера на местните такси. Като основа на размера на таксата трябва да служат материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата. В случая не се представят доказателства за необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата по т.10.10 от Приложение №7 към чл.30 от наредбата. Изложеното сочи на допуснати съществени нарушения при приемане на наредбата, които са основание за отмяната й в оспорената част.

При преценка съответствието на оспорената разпоредба с материалния закон към момента на постановяване на съдебния акт (чл.192а от АПК), съдът съобрази следното: Общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира приложението на разпоредби на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка и за чието приложение наредбата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Т.е. уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата съобразно местните условия, без обаче да установява положения, които да са в противоречие с актове от по-висока степен, или да урежда обществени отношения по начин, различен от законовоуредения.

Основен конституционен принцип е принципът за законоустановеност на събираните от държавата и общините данъци и такси. Чл.60 от Конституцията на Република България прогласява, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество, а данъчните облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. В чл.6 ал.1 от ЗМДТ са изброени местните такси, които общините събират: а) за битови отпадъци; б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; в) за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги; г) за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование извън финансираното от държавата; д) за технически услуги; е) за административни услуги; ж) за откупуване на гробни места; з) за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие; и) за притежаване на куче; к) други местни такси, определени със закон. В случая оспорената разпоредба т.10.10. от Приложение № 7 към чл.30 от Наредбата, предвижда такса за „разглеждане решения от чуждестранен съд съгласно чл.118 от КМЧП“ – в размер 50.00лв. Тази такса е регламентирана от местния нормотворец като такса за административна услуга по гражданско състояние, което е видно от структурирането на т.10.10. в Приложение №7, а според чл.30 от Наредбата за извършените услуги по гражданско състояние се заплащат такси, съгласно Приложение №7 (л.12, л.89).

Законоустановените такси за административни услуги по гражданско състояние са регламентирани в чл.110, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, но сред тях не попада услуга „разглеждане на решения от чуждестранен съд съгласно чл.118 от КМЧП“. Административна услуга със съдържание „разглеждане решения на чуждестранен съд“ не е предвидена и в друг нормативен акт. Според чл.118, ал.1 от Кодекса на международното частно право, към която препраща оспорената т.10.10. от Приложение №7, признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява. Според чл.117 от същия кодекс решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато са налице изброените условия. Съдържанието на услугата по т.10.10. /„разглеждане решения от чуждестранен съд съгласно чл.118 от КМЧП“/, макар и обозначен с термина „разглеждане“ смислово съответства на понятието „признаване“ на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл.118, ал.1 от КМПП, вр.с чл.117 от същия кодекс. По своята правна същност обаче признаването на съдебен акт на чуждестранен съд не е административна услуга. То представлява декларативно по своя характер волеизявление на съответния орган за зачитане на правните последици на съответния съдебен акт (силата на присъдено нещо и/или установителното и/или конститутивното действие на чуждестранния съдебен акт, каквото съответният акт има). Самото признаване няма конститутивно действие, не представлява правопораждащ, правопогасяващ или правопрекратяващ юридически факт, вкл. в случаите, когато решението касае факти с характер на юридически събития, определящи гражданския статус на дадено лице. В своето декларативно съдържание признаването включва единствено изявление за „зачитане на правните последици“, съответно силата на пресъдено нещо при съдебно решение, както и на установителното, респ. конститутивно действие, което самият чужд съдебен акт има. Отказът за признаване чуждестранното съдебно решение, т.е. преценката че не са налице условия за признаване и допускане изпълнението на решение на чужд съд, не е нито индивидуален административен акт, нито отказ за предоставяне на административна услуга, а представлява индиция (наред с евентуален спор между заинтересованите или обвързаните от чуждото решение страни) за спор относно условията за признаване на този акт, който спор, предвид чл.118, ал.2 от КМЧП се решава по гражданскоправен ред.

Разпоредбата на чл.110 от ЗМДТ регламентира предоставяне на услуги по гражданско състояние. Когато някоя от услугите по чл.110 ал.1 или ал.2 от ЗМДТ се иска от съответното длъжностно лице на основание решение на чуждестранен съд, преценката за предоставянето на исканата услуга (по чл.110 от ЗМДТ) ще бъде обусловена и от преценката дали да се признае действието на чуждото съдебно решение. В подобни случаи преценката дали да се признае чуждото решение се явява инкорпорирана в производството по предоставяне на административна услуга по гражданско състояние и ще обуславя изхода му (наред с други възможни предпоставки). Разглеждането на решение на чуждестранен съд в подобни случаи се прави поради необходимост от преценка дали се следва административната услуга, право на каквато искателят е заявил на основание въпросното решение. Крайния акт от производството – предоставянето на услугата по гражданско състояние, съответно отказът за предоставянето й, ще обективира и изхода от дейността по признаването на чуждото съдебно решение, но сама по себе си тази преценка (да се зачетат ли или не последиците на чуждото решение), не представлява самостоятелна услуга.

Следователно не е законово предвидено предоставянето на административна услуга „разглеждане решения от чуждестранен съд съгласно чл.118 от КМЧП“. Това не е нито административна услуга по смисъла на чл.6, ал.1, б.“е“ от ЗМДТ, вр. с чл.110 от ЗМДТ, нито е друга услуга, предвидена в закон по смисъла на чл.6, ал.1, б.“к“ ЗМДТ. Разпоредбата на т.10.10. Приложение №7 към чл.30 от НОАМТЦУ на територията на община Раднево, с която е регламентирана непредвидена в закон административна услуга е в противоречие с чл.60 ал.1 от Конституцията на РБългария, поради което и на основание чл.15 ал.1 от ЗНА е незаконосъобразна.

Следва да се уточни и това, че разпоредбата на чл.110 от ЗМДТ диференцира административните услуги по гражданско състояние, като предвижда, че за услугите, посочени в точки от т.1 до т.13 на чл.110 ал.1 се следват такси, а посочените в ал.2 на чл.110 услуги по гражданско състояние, не подлежат на таксуване. Следователно когато се иска предоставяне на някоя от услугите по чл.110 от ЗМДТ, включително в случаите, когато основание за искането е решение на чуждестранен съд, независимо от изхода на обуславящата услугата дейност по преценка да се зачетат ли последиците на това решение (чл.118, вр.с чл.117 от КМЧП), на таксуване може да подлежат само административните услуги по чл.110, ал.1 от ЗМДТ, не и тези по ал.2 на същата норма.

Поради изложеното протестът е основателен, разпоредбата на т.10.10. Приложение №7 към чл.30 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево, приета с решение № 430/30.05.2013г. от ОбС Раднево, е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Прокурорът от ОП Стара Загора е направил искане за присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски, които в случаят се равняват на 20.00 /двадесет/ лв. заплатена такса за обнародване на съобщение в ДВ. Същите следва да бъдат присъдени на ОП Стара Загора на основание чл.143, ал.1, във вр. с чл.196 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.193 ал.1 пр.трето от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора разпоредбата на т.10.10. от Приложение №7 към чл.30 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Раднево, приета с Решение № 430 от 30.05.2013г. на ОбС Раднево, с която е предвидено, че за „разглеждане решения от чуждестранен съд съгласно чл.118 от КМЧП“ се следва такса 50.00лв, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Общински съвет – Раднево да заплати на Окръжна прокуратура – Стара Загора, направените разноски в размер на 20.00 /двадесет/ лв. – такса за обнародване на съобщение за настоящото дело в Държавен вестник.

След влизане в сила на съдебното решение, на основание чл.194 от АПК, същото да се обнародва по реда, по който е обнародвана Наредбата.

Решението подлежи на обжалване на основание чл.210 и по реда на чл.211 и сл. от АПК в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Стара Загора пред Върховен административен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.