Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                 

                            № 429     14.01.2019г.     град Стара Загора

 

       

       В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар  Минка Петкова                                                                             и с участието

                        на прокурора                                                                                                           като разгледа

                        докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 600 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.   

 

Образувано е по жалба на „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Ц.С.В.” № ****против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София, с който по отношение на„ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД – гр. Стара Загора е определено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания”, ПРСР 2007-2013 г., направление Биологично растениевъдство” за кампания 2011г. във връзка с подадено от „ДИ енд Ди ИНВЕСТ” ООД Общо заявление за единно плащане на площ 2014г. с УИН 24/230412/70571 в размер на 27 100.82лв., на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.”а” от Наредба № 11 от 06.04.2009г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за постановяването му от некомпетентен орган; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и  неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че АУПДВ изх. № 01–2600/ 4160- 17 от 20.09.2018 г. е издаден от некомпетентен орган, тъй като не е посочено, че подписалото като издател на акта лице упражнява правомощия по заместване или при условията на делегирана компетентност. Твърди, че липсва основание за издаване на АУПДВ по отношение на твърдяното публично държавно вземане, тъй като не са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки по чл.18 от Наредба № 11/ 06.04.2009г., с които посочената правна норма свързва задължението за възстановяване на получена финансова помощ. Поддържа, че оспореният акт е немотивиран от фактическа страна, тъй като не съдържа изявления за релевантни факти и обстоятелства, обуславящи упражненото административно правомощие. Излага доводи, че в нарушение на процесуалните правила, решаващият орган не е изпълнил задължението си да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Правото на административния орган да издаде атакувания АУПДЗ било погасено по давност. Според жалбоподателя административният орган бил прекратил агроекологичния му ангажимент през 2015 г. или в четвъртата година на първоначалното одобрение. В този случай с оглед на разпоредбата на чл. 18,ал.4, буква” б” от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. дружеството, ако изобщо дължало връщане на получени субсидии, то дължало връщане на 40 процента от изплатената субсидия , а не на цялата сума, посочена в АУПДВ. Направено е искане оспореният АУПДВ  да бъде отменен като незаконосъобразен, неправилен и необоснован.

 

            Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва  жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за издаването на обжалвания АУПДВ изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г. с определено публично държавно вземане по отношение на „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство” за кампания 2011 г. в размер на 27 100,82лв., подлежаща на възстановяване на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.”а” от Наредба № 11 от 06.04.2009г., поради прекратен с влязъл в сила административен акт агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., направление „Биологично растениевъдство. С подробно изложени съображения обосновава, че оспореният АУПДВ, като издаден от компетентен орган в рамките на надлежно делегираните му правомощия; в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на нормативно регламентираните формални и процесуални изисквания, е правилен и законосъобразен.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            Жалбоподателят в настоящото производство – „ДИ енд Ди ИНВЕСТ” ООД – гр. Стара Загора, е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, регистриран с УРН 180573 в  Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 11.03.2009г. „ДИ енд Ди ИНВЕСТ” ООД е подало Общо Заявление за финансово подпомагане с УИН 24/230412/70571, с което за кампания 2011г. е направило искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя/ СНДП/,  по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планински райони (НР2) и финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично растениевъдство” на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР). Дружеството кандидатства по мярка „ АЕП” с БЗС с площ 77,66 хектара. Към заявлението е приложен снимков материал на очертаните БЗС. По това заявление Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” се е произнесъл с Уведомително писмо изх. № 01-2600/ 12218 от 09.12.2011г. /л.38 от приложеното към адм. дело № 386/ 2015г. по описа на АС – Стара Загора/, с което уведомява за одобрените за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания” БЗС, за които кандидатът поема 5 - годишен ангажимент за извършване на  агроекологични дейности. В приложение към писмото в таблица  са посочени БЗС с обща площ 76,66 дка., за които ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция е оторизирала за изплащане и е изплатила на „Ди енд ДИ ИНВЕСТ” ООД – Стара Загора по мярка 214 "АЕП" субсидия за кампания 2011г. в размер на 27 100.82 лева.

            На 17.04.2012г. „Ди енд ДИ ИНВЕСТ” ООД е  подало Заявление за финансово подпомагане за кампания 2012г. с УИН 24/23041270571  С писмо изх. № 02-24-2600/ 4787 от 17.09.2012г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” жалбоподателят е уведомен, че при извършените проверки по подаденото заявление за подпомагане е установено наличие на двойно заявени площи, като е указан реда за изясняване на принадлежността на двойно заявените площи, при посочване номерата на БЗС, за които има подадено повече от едно заявление за подпомагане.

 С писмо изх. № 01-2600/1866 от 27.02.2013г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /л.165/, на основание чл.26, ал.1 от АПК,  „Ди енд ДИ ИНВЕСТ” ООД е уведомено, че ДФ „Земеделие" открива производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214  

 

 

 

"Агроекологични плащания" по направление "Биологично растениевъдство.От фактическа страна образуването на административното производство се основава на обстоятелството, че при извършените административни проверки на основание чл.65, ал.1 от Наредба № 11/ 06.04.2009г. за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент и след направеното автоматично географско сравнение на одобрените/референтните/ парцели по мярка 214 „АЕП” и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания /кампания 2012г./ в ИСАК, е констатирано припокриване на площта от пресичане в размер на 87,39 %, с което е нарушена нормата на чл.24, ал.1 във вр. с ал.2 от Наредба № 11/ 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214  

 

 

 

"Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013г .

 

 

 

 

С Уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 14.05.2013г. Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” се е произнесъл по подаденото от „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД  Заявление за подпомагане с УИН 24/2230412/70571 за кампания 2012г., като е отказал финансова помощ и е прекратил поетия от земеделския стопанин през 2011 година петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично растениевъдство”. Постановеният отказ за финансово подпомагане и прекратяването на агроекологичния ангажимент се основава на чл.21 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията и на разпоредбите на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11 от 06.04.2009г. и т.5 „от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013г. От фактическа страна посоченият акт е обоснован с установеното при извършените административни проверки, че процентът на припокриване на площта от заявените от дружеството през текущата кампания парцели , спрямо одобрените/ референтните/ парцели за участие по направление „ Биологично растениевъдство” е 87,39 процента  .

Административният акт за прекратяване на поетия от „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ”” ООД петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., направление „Биологично растениевъдство”,  е бил обжалван в законово установения срок, за което е образуваноа административно дело № 8288 по описа за 2013 година на Административен съд – София град. С решение № 2614 от 17.04.2014 година по административно  дело № 8288/2013 г. е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 14.05.2013г.  на Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”. Това решение е оспорено по касационен ред, като с решение № 6840 от 10.06.2015 година, по административно дело № 9371 по описа за 2016 година на ВАС първоинстанционното решение е отменено и Уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 14.05.2013г.  на Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е обявено за нищожно, като преписката е върната на Изпълнителния директор на Държавен фонд „ Земеделие” гр. София за ново произнасяне.

          С връзка със задължителните указания на ВАС с уведомително писмо изх. № 01-2600/ 4160 от 09.07.2015г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, на „Ди енд ДИ ИНВЕСТ” ООД  отново е отказана финансова помощ за кампания 2012г. и е прекратен поетия от земеделския стопанин през 2011 година петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично растениевъдство” от Програмата за развитие на селските райони 2007г. – 2013г. Постановеният отказ на финансова помощ и за прекратяването на агроекологичния ангажимент от правна страна се основава на чл.10, параграф 4 във вр. с чл.21 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и на разпоредбите на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214  

 

 

 

"Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013г. и т.5 „Отказване на финансова помощ и/или прекратяване на агроекологичен ангажимент” от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013 година. Това писмо е оспорено от дружеството по съдебен ред. С решение № 129 от  25.05.2016 година по административно дело № 386 по описа за 2015 година на Административен съд Стара Загора  е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/ 4160 от 09.07.2015г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.С решение № 4790 от 19.04.2017 година по административно дело № 8384 по описа за 2016 година на Върховен административен съд първоинстанционното решение е потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

 

 

 

 

След влизане в сила на Решение № 4790/ 19.04.2017г. по адм. дело № 8384/ 2016г. по описа на ВАС, до „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД е изпратено писмо изх. № 01-2600/ 4160 от 18.08.2017г., за уведомяване на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ „Земеделие” открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е,  че производството се открива на основание влязъл в сила административен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013г. с изх. № 01-2600/ 4160 от 09.07.2015г.

 

            С оспорения в настоящото съдебно производство Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018 г., по отношение на „Ди енд ДИ ИНВЕСТ” ООД – гр. Стара Загора, е определено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП”, направление „Биологично растениевъдство” за кампания 2011г. във връзка с подадено от „ ДИ енд ДИ ИНВЕСТ”  ООД Общо заявление за единно плащане на площ 2011г. с УИН 24/020511/62622 в размер на 27 100.82лв. От правна страна АУПДВ изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018 г. се основава на разпоредбите на чл.18, ал.3, т. 3 от Наредба №11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. От фактическа  страна административният орган е приел, че доколкото агроекологичният ангажимент на „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД е прекратен с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013г., а по заявленията на „ ДИ енд ДИ ИНВЕСТ”ООД по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично растениевъдство през първата година на ангажимента е била изплатена сумата 27100,82., в съответствие с чл.18, ал.4, б.”а” от Наредба №11 от 06.04.2009г., „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД следва да възстанови 100% от посочената сума, която е определена като публично държавно вземане.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г. ; в законово установения срок / и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е  частично основателна.  

 

 

 

 

   Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.  

             

 

Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно  чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията  

 

 

 

на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания. В чл. 20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП е регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява.

    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По силата на чл.27, ал.3 и ал. 5 и чл.20а от ЗПЗП във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК, в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е да определя органът от ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, за издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика по чл. 1 от Наредба № 5/ 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съответно съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП и чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" Изпълнителният директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/ 715 от 27.06.2017г., с която /по т.3 и т.4 от заповедта/, Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Петя Димитрова Славчева правомощията да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни вземания, както и да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, по всички схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от Наредба № 5/27.02.2009г., в т.ч. за агроекологичните плащания /чл.1, т.10 от Наредба № 5/ 27.02.2009г./. В случая оспореният АУПДВ е подписан от П.С., като от фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г. П.С. е заемала длъжността Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”. Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган /Заместник Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П.С./, при упражняване и в рамките на надлежно определените му със Заповед № 03-РД/ 715 от 27.06.2017г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” правомощия. Липсата на изрично посочване на оправомощителната заповед, нито представлява съществена нередовност на оспорения АУПДВ, нито може да обоснове извод за нищожност на акта, след като по делото безспорно е установено, че към датата на постановяване на акта, подписалото и издалото го лице – П.С. - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, е бил надлежно определена да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от Наредба № 5/27.02.2009г., със заповед на ръководителя на администрацията на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, в хипотезата на чл.166, ал.2, изр. второ от ДОПК. 

 

 

 

 

 

            Обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г. е постановен в изискуемата писмена форма. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. От фактическа страна оспореният АУПДВ е обоснован с обстоятелството, че „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД е регистрирано в ИСАК; одобрено е за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013г. с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2011г.; за тази кампания по заявлението на земеделския стопанин са изплатени суми в размер на 27100,82 лева, но доколкото с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. № 01-2600/4160 от 09.07.2015г. ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД, в съответствие с чл. 18, ал.4, буква "а" от Наредба № 11/2009г., „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД следва да възстанови  получената финансова помощ,. Административният орган се е позовал и на писмо изх. № 01-2600/ 4160 от 18.08.2017г., с което Държавен фонд „Земеделие” е уведомило кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, с посочване на фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че са спазени изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания. Фактическите констатации, обосноваващи наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл.18, ал.3, т. 3 от Наредба №11 от 06.04.2009г. за определената за възстановяване от земеделския стопанин финансова помощ, а именно -  процентът на припокриване на площта от заявените от дружеството през 2012 година парцели спрямо одобрените/ референтите / през 2011 г. е 87,39 процента са обективирани и могат да бъдат изведени както от Уведомително писмо изх. № 01-2600/ 4160 от 18.08.2017г. за откриване на административно производство, така и от влезлия в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013г. с изх.№ 01-2600/4160 от 09.07.2015г., на който акт, като обуславящ възстановяването на получената финансова помощ, се е позовал административният орган при издаване на АУПДВ. Ето защо съдът приема че е спазено изискването по чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за излагане на фактическите основания за обективираното в Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018 г. волеизявление.  

 

           Оспореният АУПДВ изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г. е издаден при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните: 

   От правна страна актът се основава на разпоредбите на чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.”а” от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013г. Съгласно чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11/2009г., Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не за спазени изискванията на чл. 24,ал.2 от Наредбата.

Съгласно чл. 24, ал.1 от Наредба № 11, Агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Тъй като задължението е било поето през 2011 г., то през следващите пет години е следвало същото да се изпълнява върху същите блокове и масиви, които са били оторизирани за подпомагане именно през 2011 г. т.е. следва да е налице пълна идентичност /като парцели и квадратура/ между оторизираните площи и тези върху които ще се осъществява агроекологичния ангажимент. В конкретния случай обаче от извършените административни проверки от страна на ответника, е установено, че това не е така. Налице е процент на припокриване между заявените и одобрени площи, който е по-малък от 90%, който факт е установен с влязъл в сила административен акт.

 

 

 

 

В случая „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД е поело агроекологичен ангажимент и съответно на земеделския стопанин е изплатена субсидия в размер на 27100,82лв. по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично растениевъдство” за кампания 2011г. по подадено Общо заявление за единно плащане на площ 2011г. с УИН 24/230412/70571. С влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. № 01-2600/4160 от 09.07.2015г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, на основание чл.21 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията и чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11 от 06.04.2009г. и т.І „Общи условия” от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007-2013г., е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от земеделския стопанин през 2011 година петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично растениевъдство”. Разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11 от 06.04.2009г. задължава ДФЗ да прекрати ангажимента в случаите, при които подпомаганият субект не е изпълнил изискванията на чл. 24,ал.2 от Наредбата.  

 Всички въпроси относно наличието или липсата на предпоставките, въведени в правната норма, водещи до прекратяване на ангажимента, са относими към издаването на този административен акт... Ето защо свързаните с този акт възражения са ирелевантни за настоящото производство и са извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразността на последващия АУПДВ изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г.  Прекратеният с нарочен, влязъл в сила административен акт агроекологичен ангажимент, поради несъответствие между декларирани за 2012 г. и референтните парцели  има за самостоятелна правна последица възстановяването на получената финансова помощ. Следователно с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за бенефициента възниква задължението за възстановяване на получената субсидия.

В чл.7 от Наредба №11 от 06.04.2009г. е регламентирано, че агроекологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години - т. е. касае се за дългосрочен ангажимент. Той се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане. Това заявление следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през която е подадено и едновременно с това да е съобразено и с условията, при които е поет ангажиментът. В случая бенефициентът изрично е декларирал, че това задължение ще бъде изпълнявано през целия петгодишен период, както в заявлението за кандидатстване, така и в последващото подадено заявление за плащане. Поетото задължение не е изпълнено, тъй като през 2012г. заявилият подпомагане земеделски стопанин е извършвал агроекологични мероприятия върху площи, които са намалена с повече от 90 процента. С оглед на което Разплащателната агенция е била длъжна да приложи разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11/ 2009г. и да прекрати ангажимента, като  прекратяването на ангажимента на това основание има за правна последица възстановяване на получената субсидия. По отношение на прекратения ангажимент, изплатената финансова помощ  съставлява вече недължимо плащане по смисъла на чл.5 от Регламент (EC) 65/ 2011г. В този смисъл Решение № 7519 от 22.06.2015г. по адм. дело № 5269/2015г. по описа на ВАС; Решение № 8062 от 1.07.2015г. по адм. дело № 10055/2014г. по описа на ВАС и др.           

       Ето защо съдът приема, че е налице законово регламентираната материално правна предпоставка за издаването на АУПДВ в хипотезата на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11/ 2009г. и за определеното по отношение на „ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД – гр. Стара Загора публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП”, направление „Биологично растениевъдство” за кампания 2011г. след прекратен с влязъл в сила административен акт агроекологичен ангажимент

В конкретният казус спорна е сумата за възстановяване. Страните застъпват различни становища по отношение годината на прекратяване на разглежданото подпомагане, с което обосновават съответно пълно и частично връщане на полученото.

 

Видно от съдържанието на разпоредба на чл. 18 от Наредбата , правно значение за определяне на подлежащата за възстановяване сума имат годината на първоначално одобрение по мярката и годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, за която е установено несъответствие и е отказано подпомагане.

Това е така, тъй като подпомагането е за стопански години, за кампании по години, а не за календарен период, например пет години начиная от датата на одобряването или първоначалното изплащане.

Датата на одобрението за плащане, както и датата на изявлението за прекратяване не маркират сроковете по чл. 18 от Наредбата, от значение са годината за която е одобрено първоначалното подпомагане и тази за която е отказано и прекратено изцяло подпомагането по тази мярка. В тази насока нормативната уредба е категорично "...до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва:

а) до края на третата година - 100 %;

б) до края на четвъртата година - 40 %...".

По силата на това правило, годината, в която е прекратен разглеждания ангажимент е 2015 г. След като годината на първоначално одобрение е 2011 г., а годината в която е прекратен агроекологичният ангажимент е 2015 г., което е до края на четвъртата, съгласно чл. 18,ал.4, б. „б” от Наредба№ 11 от 06.04.2009 година жалбоподателят дължи възстановяване на 40 % от полученото финансово подпомагане в размер на 27100, 82 лева, при което възражението за неправилно изчислен размер на сумата за връщане е основателно и „ ДИ енд ДИ ИНВЕСТ „ следва да възстанови 40% от 27100,82 лева или сума в размер на 10840,33 лева лева, а не определената в АУПДВ сума от 27100, 82 лева. В тази си част жалбата се явява основателна , като оспореният акт следва да бъде изменен, като бъде определено по отношение на дружеството публично държавно вземане – 10,840,33 лева.Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника, че годината на прекратяване на акроекологичния ангажимент е 2013 година  С решение № 6840 от 10.06.2015 година, по административно дело № 9371 по описа за 2014 година на ВАС Уведомително писмо изх. № 01-2600/4160 от 14.05.2013г.  на Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е обявено за нищожно, като преписката е върната на Изпълнителния директор на Държавен фонд „ Земеделие” гр. София за ново произнасяне.” Този административен акт от 2013 година  не поражда правни последици и с него не е прекратен агроекологичния ангажимент на дружеството.

 

Съдът не споделя релевирания довод , че вземането по оспорения АУПДВ е погасено по давност. По силата на член 73,т.1 „ Възстановяване на недължими плащания” от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на комисията, ако е извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с параграф 3. По силата на т. 5  на същия член задължението за възстановяване в параграф 1 , не се прилага, ако периодът, изтекъл до датата на плащане на помощта и тази на първото известяване на бенефициента от компетентния орган относно недължимото естество на въпросното плащане , е повече от 10 години. В настоящия случай този срок не е изтекъл, поради което съдът приема, че публичното държавно вземане, установено с  Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София не е погасено по давност.

    Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, е законосъобразен - издаден е от компетентен административен орган и в предвидената от закона форма; обаче е постановен при неприложение на материалния закон,и в тази си част оспореният АУПДЗ изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София следва да бъде изменен , като  по отношение на „ ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД  следва да бъде определено „публично държавно вземане в размер на 10840,33/ десет хиляди осемстотин и четиридесет лева и тридесет и три стотинки/лв , представляващо  40 % от изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично растениевъдство” за кампания 2011г.  

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение трето  от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ИЗМЕНЯ по жалба на „ ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Ц.С.В.” № ****Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София  , като определя  по отношение на „ ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД публично държавно вземане в размер на  „10840,33/ десет хиляди осемстотин и четиридесет лева и тридесет и три  стотинки/  лева представляващо  40 % от изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Биологично растениевъдство” за кампания 2011г. във връзка с подадено от „ ДИ енд ДИ ИНВЕСТ” ООД „Общо заявление за единно плащане на площ 2011г. с УИН 24/30412/70571, вместо установената в АУПДЗ   изх. № 01–2600/ 4160-17 от 20.09.2018г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София   сума от 27100,82 лева

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: