Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  43

 

гр. Стара Загора  20.02.2019г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       Членове :

       

при секретар   Зорница Делчева                                                                                            и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 608 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от С.С.И. *** чрез пълномощника му  адвокат Д.С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001107/ 18.08.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че съдържанието на административния акт не отговаря на законовите изисквания. Според него изложените мотиви са неясни, противоречиви и непълни, поради което е поставен в невъзможност да разбере за какво точно нарушение му е наложена ПАМ. Счита, че в производството не са спазени изискванията на чл.26 и чл.34 от АПК. Поддържа, че извършената от полицейските служители проверка за употреба на алкохол не е направена при и по време на управление на МПС като твърди, че към момента на проверката, не е имал качеството на водач на МПС, т.е. не е управлявал автомобила под въздействие на алкохол, наличие на какъвто пробата отчела. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото. 

 

Ответникът Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.А. оспорва  жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената Заповед № 18-1228-001107/ 18.08.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя С.С.И. е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна е обоснована по следния начин с това, че на 18.08.2018г. около 15:15ч. в с.Ястребово, до дом № 15, срещу черквата, посока изток-запад е управлявал собствения си лек автомобил „Мазда“ с рег.№ *****, като при разминаване не осигурява достатъчно странично разстояние, с което става причина за ПТП с изчакващото го МПС – лек автомобил марка „Сузуки“  с рег.№ СВ****MM. Извършена проверка за алкохол с техническо средство „Акотест Дрегер“ 7510 с Ф № 0063, което с проба № 02759 в 16:19ч. отчита 2,41 на хиляда алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 0013733 и протокол за ПТП с материални щети № 1693341.

 

   Заповедта е издадена въз основа на съставения на жалбоподателя С.С.И. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 820759/ 18.08.2018г за това, че на 18.08.2018г. около 15:15 часа в село Яворово, до дом № 15, срещу черквата, посока изток-запад, е управлявал собствения си лек автомобил „Мазда“ 323 с рег.№ *****, като при разминаване не осигурява достатъчно странично разстояние, с което става причина за ПТП с изчакващото го МПС лек автомобил „Сузуки Витара“  с рег.№ СВ****MM. При извършена проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 1510 с № 0063, същият е отчел 2,41 промила. Пробата е извършена в 16:19. Издаден е талон за изследване и протокол за ПТП с материални щети. Прието е, че с описаните деяния водачът виновно е нарушил чл.44, ал.2 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят И. не е направил възражения по съставения АУАН.

 

За изясняване на обстоятелства от значение по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетелите И.К.И. и Т.Р.Т. се установява, че на 18.08.2018г. са присъствали на помен в стола на училището в с.Яворово, където е бил и жалбоподателят. Той отишъл на мястото около 13.00 часа, за да помогне в подготовката. Свидетелят Т. заявява, че са пиели ракия, докато са работили, предложили и на С.И., но той е отказал, защото имал намерение да пътува. С.И. излязъл около 14.00 часа и когато се е върнал след около 10-15 минути, бил ядосан, казал, че е станал някакъв проблем и поискал да му налеят ракия. За около 30-40 минути изпил 2-3 чаши ракия, след което отново излязъл. Свидетелят И.К.И. заявява, че С.И. напуснал помена, а при връщането си казал за произшествието и двамата отишли на мястото - на около 50 метра от училището, на тесен участък, където С. и другият шофьор /на автомобил със софийска регистрация/, започнали да спорят на висок тон. Това се случило около 14.00 – 14.30ч. Според свидетеля минало доста време докато дойде полицията. От показанията на свидетеля С.И.И. – инспектор в сектор ПП при ОДМВР Стара Загора, се установява, че той е посетил произшествието в с.Яворово, след подаден сигнал. На мястото са извършили проверка за алкохол и на двамата участници, като на жалбоподателя техническото средство отчело над 1,2 на хиляда. С.С.И. казал, че е употребил алкохол след пътно-транспортното произшествие. Свидетелят К.М. –младши автоконтрольор към ОД на МВР Стара Загора е другият служител, участвал в проверката. Според неговите показания са пристигнали на местопроизшествието около 20 минути след подаване на сигнала. На мястото били двамата водачи. Не си спомня точните възражения на жалбоподателя по отношение наличието на алкохол.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Оспорената Заповед № 18-1228-001107/ 18.08.2018г на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представените по делото Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи  и Заповед № 349з-268/ 30.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от  ЗДвП. Действително в диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б."б", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта е посочено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон като основание за налагане на принудителната административна мярка. 

 

Неоснователни са оплакванията, че в процедурата по издаване на оспорената заповед не са спазени изискванията на чл.26 и чл.34 от АПК. Характерът на производството – прилагането на преустановителна принудителна административна мярка, изисква предприемане на незабавни фактически действия по отнемане на свидетелството за управление, изключващо възможността за уведомяване и депозиране на писмени възражения в определен срок.

 

Оспорената заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт - чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК.

 

Видно от доказателствата по делото, на С.С.И. като водач на МПС е издаден такъв акт за управление с концентрация на алкохол в кръвта 2.41 на хиляда, но доказателствената му сила е оборена в проведеното съдебно производство. От събраните по делото гласни доказателства  се установява по категоричен и несъмнен начин, че към момента на тестването за употреба на алкохол жалбоподателят не е имал качество на „водач на МПС” по смисъла на легалната дефиниция по §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Видно от показанията на свидетелите И.И. и Т.Т. пътно-транспортното произшествие е настъпило около 14.15 – 14.30часа /а не в 15:15 часа, както се сочи в оспорената заповед/, откогато до идването на  полицейските служители жалбоподателят не е управлявал автомобила. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са ясни, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Проверката с техническо средство ”Алкотест Дрегер” 7510, № 0063, при която е отчетено 2,41 промила съдържание на алкохол, е извършена в 16:19ч, както се сочи в съставения АУАН бл. №820759/ 18.08.2018г. и в обстоятелствената част на обжалваната заповед. Следователно предприетите от контролните органи действия за тестване на С.И. за употреба на алкохол са били извършени в един последващ и много по-късен  момент, когато И. вече е преустановил управлението на автомобила и се е намирал извън него. Употребата на алкохол е последваща управлението и предвид последиците от настъпилото ПТП /без пострадали хора/ той няма задължението по чл.123, ал.1, т.2, б.“е“ от ЗДвП да не консумира алкохолни напитки. Не са изпълнени и указанията на съда ответникът да удостовери проведено ли е медицинско изследване по издадения на жалбоподателя талон № 0013733 и какъв е резултатът от него.

 

При липса на безспорни доказателства, че на 18.08.2018г., около 15:15ч С.И. е  управлявал лек автомобил марка „Мазда” с рег. № *****АТ след употреба на алкохол, съдът приема, че административният орган, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.170, ал.1 от АПК, не е установил при условията на пълно главно доказване наличието на релевантните юридически факти, с които правната норма на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП свързва налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността”, а именно, че на посочените в оспорената заповед дата, час и място С.И. е управлявал собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

 

 Налице е и още един порок на заповедта за прилагане на ПАМ. В обстоятелствената й част като място на нарушението е посочено село Ястребово, което е различно от мястото, отразено в съставения АУАН с.Д, бл.№ 820759/ 18.08.2018г. Дори да се приеме, че в оспорената заповед е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо място на извършване на нарушението с.Яворово е изписано погрешно с.Ястребово, тази грешка е следвало да бъде отстранена в производство по реда на чл.62, ал.2 от АПК, което в случая не е направено.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 18-1228-001107/ 18.08.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, е  незаконосъобразна и издаването й не съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Подадената срещу нея жалба се явява основателна и заповедта следва да бъде отменена.

 

При този изход  на спора на искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал.1 от АПК  Областна дирекция на МВР  Стара Загора следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 510лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.11.2018г. /л.25 от делото/. Размерът съответства на минимално предвидения размер от 500лв по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответника за прекомерност е неоснователно.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.С.И. ЕГН ********** ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1228-001107/ 18.08.2018г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция  на МВР Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 да заплати на С.С.И. ЕГН ********** ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

            Решението не подлежи на касационно оспорване.

 

 

   

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: