Решение по Административно дело 610/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78 21.03.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 610 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, подадена от „Г.“ООД със седалище и адрес на управление с.Горно Черковище, общ.Казанлък, представлявано от управителите Цветан Иванов Димитров и Черньо Беев Чернев, чрез пълномощника адв.К. - САК, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, за присъждане на сумата от 1004,04лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на отменен административен акт – Уведомително писмо с изх.№ 02-240-2600/6334 от 24.09.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, в частта, в която е отказано плащането на полагащата се на „Г.“ООД субсидия в размер на 14 699,77лв. по мярка 214 Агроекология за парцел № 49076-876-1-1 с площ от 10.13ха, засят с лешници по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г за кампания 2013г., за периода от 24.11.2016г. – влизане в сила на решението, с което е отменен отказа, обективиран в Уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/6334 от 24.09.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, до 02.08.2017г. – датата, на която реално е заплатена дължимата част от субсидията в размер на 14 314,81лв. Твърди се, че претендираното обезщетение представлява лихва за забава, дължима съгласно чл.86 от ЗЗД, върху сумата от 14 314,81лв. – дължимо плащане на субсидия /финансово подпомагане/ по мярка 214 Агроекология, като според ищеца забавянето в плащането се дължало изцяло на постановения от ответника незаконосъобразен акт, както и на липсата на активно поведение след отмяната му. Ищецът поддържа, че с влязлото в сила на 24.11.2016г. решение № 216 от 23.11.2015г. по адм.дело № 579/ 2014г. на Старозагорския административен съд е било доказано наличието на материалноправните предпоставки за удовлетворяване на исканото финансиране, поради което и ответникът е следвало да извърши плащане на дължимите суми без да извършва допълнителни проверки. Забавянето на плащането на дължимата част от субсидията в размер на 14 314,81лв., което е станало едва на 02.08.2017г., е причинило имуществени вреди на дружеството, изразяващи се в определената по чл.86 от ЗЗД законна лихва върху изплатената сума, за периода от 24.11.2016г. до 02.08.2017г., която е в размер на 1004,04лв. Моли съда да постанови съдебен акт, като осъди ответника да му заплати претендираната сума, ведно със законната лихва върху нея, както и присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представения писмен отговор на исковата молба, счита предявения иск за недопустим, съответно неоснователен. Твърди, че след получаването на 06.12.2016г. на влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№579/2014г. на Старозагорския административен съд, оставено в сила с решение № 12778 от 24.11.2016г. на ВАС, са били предприети нужните действия по неговото изпълнение – изискано е становище от дирекция „Правна“ на ДФЗ /докладна записка №02-240-2600/6334 от 14.12.2016г/ и информация от „Л. – частен институт за осигуряване на качеството и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти“ООД относно коректността на въведената от него информация по отношение на контролираното лице „Г.“ООД и предприетите действия за нейното коригиране. След служебно извършена от фонда на 23.05.2017г. корекция във въведената по отношение „Г.“ООД информация в ел.система, служеща за проверка на заявленията и извършване на разплащанията, на 02.08.2017г. на дружеството-ищец е била изплатена сумата от 14 314,81лв. Въз основа на тези факти се поддържа, че забавянето в изплащането на дължимата финансова помощ се дължи на изключителна вида на „Г.“ООД, тъй като дружеството е било информирано и е знаело за несъответствието във въведената информация от „Л.“ООД, но не е предприело никакви действия за тяхното отстраняване, в т.ч. и да изиска от съконтрахента си – „Л.“ООД да изпълни коректно договорните си задължения по сертификацията и правилното отразяване на данните в ел.система. Счита че в случая е налице хипотезата на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, поради което моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, алтернативно – исканото обезщетение да бъде намалено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

От фактическа страна не е спорно по делото, че земеделският производител „Г.“ООД е подал на 23.04.2013г. Заявление за регистрация и Заявление за подпомагане вх.№2414061380174, в което е заявил участие и за Агроекологични плащания/АЕП/ и видно от Приложението за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“2013 е заявено за плащане направление „Биологично растениевъдство“.

С уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/6334 от 24.09.2013г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ ищецът е бил уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. и по-конкретно, че по подадено Общо заявление за подпомагане и Приложение за кандидатстване за агпроекологични плащания за 2013г. е оторизирана субсидия в размер на 47271.69лв. От Таблица № 1 към уведомителното писмо се установява, че исканата сума по АЕП е в размер на 61971.46лв., оторизираната сума е 47271.69лв, а намалението е 14699.77лв. В уведомителното писмо е посочено, че ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описани два броя площи.

Това уведомително писмо е било оспорено по съдебен ред като с Решение № 216 от 23.11.2015г., постановено по адм.д. № 579/ 2014г. на Административен съд – Стара Загора е отменено в частта, в която е отказано изплащането на полагащата се субсидия по мярка 214 Агроекология за парцел с номер 49076-876-1-1, с площ 10.13ха, засят с лешници по мярка 214 Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 за кампания 2013г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но е постановен при липса на мотиви и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и по конкретно административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства преди постановяване на акта. Решението на Старозагорския административен съд е оставено в сила с Решение № 12778 от 24.11.2016г., постановено по адм.д. №1778/ 2016г. по описа на Върховния административен съд.

Ответникът е получил препис от влязлото в сила съдебно решение на 06.12.2018г./л.80 от делото/, след което е било изискано становище от Дирекция „Правна“ на ДФЗ относно изпълнението на влязлото в сила решение. С докладна записка № 02-240-2600/6334 от 15.12.2016г. на директора на дирекция „Правна“ – ДФЗ, са дадени указания относно изпълнението на съдебното решение като се сочи необходимостта да се изясни по преписката, чрез справки от контролиращото лице, каква е културата в БЗС с № 49076-876-1-1, на какво се дължи въведената в системата информация и в случай че същата е резултат на техническа грешка дали са предприети действия за нейното отстраняване в предвидения от Наредба №11 от 06.04.2009г. срок. В заключение е посочено, че съгласно утвърдената от изпълнителния директор на фонда Инструкция относно реда и начина на действие в случаите на влязло в сила съдебно решение по дела срещу ДФЗ от кандидати за подпомагане по директни плащания, с което се отменя отказът на фонда за изплащане на финансова помощ, следва да се издаде ново уведомително писмо. Била е изискана и информация от „Л. – частен институт за осигуряване на качеството и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти“ООД, като с писмо вх.№ 02-240-2600/6334-15 от 02.05.2017г. е постъпила информация от управителя на „Л.“ООД за допусната техническа грешка от контролиращото лице – „Л.“ООД при въвеждане на културите през октомври 2013г. за парцел № 49076-876-1-1, с площ 10.13ха, в землището на с.Горно Черковище, обл.Стара Загора, като е въведена култура „маслодайна роза“, а е следвало да бъде „лешници“. В писмото е посочено, че земеделският производител е бил уведомен за допуснатата техническа грешка през мес. януари 2014г.

С докладна записка вх.№ 05-2-261/311 от 23.05.2017г., изготвена от зам. изпълнителния директор на ДФЗ е бил уведомен Изп.директор на фонда относно необходимостта да бъдат извършени действия: 1.по промяна на данни в регистър „Биологично растениевъдство“ на ИСАК като на УРН 571312 за кампания 2013 за парцел №49076-876-1-1 в колона „Установена култура от контролиращото лице“, култура „маслодайна роза“ да се промени на „лешници“ и в колона „Установената култура съвпада с декларираната“ да се промени от „НЕ“ на „ДА“; 2. След извършване на описаните редакции да бъде преизчисление на финансовата помощ за направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 214 АЕП на заявление с УИН 24/140613/80174 и 3. След извършване на прекалкулация и оторизация в съответствие с Решение №12778 от 24.11.2016г. на ВАС да се издаде повторно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013г.

На 02.08.2017г. е извършено плащане в полза на „Г.“ООД на сумата от 14314.81лв., видно от представените по делото два броя платежни нареждания /л.59 и л.60/ и справка –извлечение от СЕБРА /лист 95 от делото/.

По делото е представена и молба вх.№02-240-2600/6334 от 20.03.2017г., подадена от ищеца до Изпълнителния директор на ДФЗ, с искане сумата от 14699.77лв – неправомерно отказана субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.12.2013г. да бъде заплатена в кратък и разумен срок, по посочена в молбата банкова сметка.

***на, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. Същият е предявен от юридическо лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на Изпълнителния директор на ДФЗ, срещу Държавен фонд „Земеделие“ – юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на отменените като незаконосъобразни, с влезли в сила съдебни решения, административни актове, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. При наличието на доказателства по делото за отмяна с влязло в сила съдебно решение на административния акт – уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/6334 от 24.09.2013г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, от който се претендират вредите, съдът приема, че е изпълнено предвиденото в чл. чл.204, ал.1 от АПК условие за допустимост на исковата молба.

Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че с Решение № 216 от 23.11.2015г., постановено по адм.д. № 579/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора е отменено уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/6334 от 24.09.2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, в която на ищеца е отказано изплащането на полагащата се субсидия по мярка 214 Агроекология за парцел с номер 49076-876-1-1 с площ от 10.13ха, засят с лешници, по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 за кампания 2013г. Решението на Старозагорския административен съд е оставено в сила с Решение № 12778 от 24.11.2016г. по адм.д. №1778/ 2016г. на ВАС и е влязло в сила на 24.112016г. С постановената отмяна на уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/6334 от 24.09.2014г. в посочената част, като незаконосъобразно, настоящият съдебен състав съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ДФЗ по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност. Но наличието на другите два от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата - настъпването на имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, съдът приема за недоказано, поради което и искът се явява неоснователен.

Претенцията за обезвреда по настоящия иск обхваща твърдените като претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в определената по чл.86 ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане на финансово подпомагане в размер на 14 699,77лв. по мярка 214 Агроекология за парцел с № 49076-876-1-1 с площ от 10,3ха, изчислена от деня на забавата, в случая - 24.11.2016г, когато влиза в сила решение №216 от 23.11.2015г по адм.д. № 579/2014г на АС Стара Загора и до датата на окончателното плащане на субсидията - 02.08.2017г.

Съдът намира за недоказано, че на 24.11.2016г ответникът – ДФЗ, е бил в забава да изпълни твърдяното парично задължение към ищцовото дружество. Разплащателната агенция извършва плащания по подадените заявления след извършване на проверки за допустимост на заявеното пред него. Плащанията по схемите и мерките за подпомагане, вкл. по мярка 214 АЕП не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост. Според чл. 65, ал.1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности.

Такива проверки са били необходими и за установяване правото на субсидия по мярка 214 спрямо заявлението за подпомагане, подадено от „Г.“ООД за кампания 2013, вкл. към 24.11.2016г. Твърдяното вземане субсидия за 2013г. по посочена мярка, за каквато ищецът е подал заявление, не произтича директно от съдебното решение № 216 от 23.11.2015г. по адм.д. № 579/2014г. на Административен съд-Стара Загора, влязло в сила на 24.11.2016г. Основанията за отмяна на административния акт, приети от съда се свързват с нарушение на изискванията за форма и съдържание („липса на мотиви“) и издаването му при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила – неизясняване на всички обстоятелства от значение за случая. В хода на съдебното производство не са били категорично установени и доказани правата на плащане (вкл.правото на „Г.“ООД на субсидия по посочената мярка и за въпросния период). Необходимостта от допълнителни проверки за установяване правата на плащане администрацията на ответника е извършвала в период след влизане в сила на отменителното съдебно решение /становище изх.№ 05-2-61/311 от 15.12.2016г на л.82, писмо изх.№ 02-240-2600 / 6334 от 10.04.2017г на л.91, докладна записка вх.№05-2-261/311 от 23.05.2017г-л.94/. Следователно към 24.11.2016г. ищецът не доказва да е възникнало в негова полза парично вземане, произтичащо от дължима от ответника субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 по заявление за подпомагане от 23.04.2013г. Датата на признаване правото на субсидия не може да се обвърже с датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на отказа на такава. След отмяната на уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/6334 от 24.09.2014г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, е възстановена висящността на административното производство по заявлението за подпомагане на „Г.“ООД за 2013г. по мярка 214 „Агроекологични плащания“, като дължимостта на субсидията е била предмет на повторна преценка от административния орган. От това следва, че след отмяната на акта, изпълнителният директор на ДФЗ отново е разполагал с правомощието да преценява дали да признае или да откаже правата на плащане на помощта. Датата, на която е възникнало в полза на ищцовото дружество право на плащане на субсидия (агроекологични плащания) по заявление за подпомагане от 23.04.2013г. не е изрично заявена в исковата молба, но и не се установи да предхожда 02.08.2017г., когато субсидията е била изплатена (л.59-60).

След като паричното вземане, каквото ищецът твърди, не е било възникнало на 24.11.2016г., то и ответникът – ДФ „Земеделие, не е изпаднал на тази дата в забава за плащане, съответно и не дължи обезщетение за забава по чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Не се доказва в случая както претърпяната вреда, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмяната на административния акт и претендираните от ищеца вреди от забавено плащане на субсидия. От отмяната на акта не произтича автоматично твърдения положителен за дружеството резултат. Само по себе си очакването на дружеството, че ще му бъде изплатена субсидия след частична отмяна на отказа в уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/6334 от 24.09.2014г., не може да ангажира отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

По тези съображения съдът намира, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск от „Г.“ООД против Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.“ООД със седалище и адрес на управление с.Горно Черковище, общ.Казанлък, представлявано от управителите Цветан Иванов Димитров и Черньо Беев Чернев, срещу Държавен фонд „Земеделие“ иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на сумата от 1004,04лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на отменен административен акт – Уведомително писмо с изх.№ 02-240-2600/6334 от 24.09.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, в частта, в която е отказано плащането на полагащата се на „Г.“ООД субсидия в размер на 14 699,77лв. по мярка 214 Агроекология за парцел № 49076-876-1-1 с площ от 10.13ха, засят с лешници по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013г за кампания 2013г., като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: