Р
Е Ш Е
Н И Е № 30
гр.Стара
Загора, 21.02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ
адм.дело № 612 по описа
за 2018г, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е жалба
на М.Л.Д. против Решение № 1044-23-44/03.10.2018г. на Директора на ТП на
НОИ – гр.Стара Загора. В жалбата се твърди, че
посочените факти в оспореното решение не отговарят на обективната истина, тъй
като жалбоподателката не е работила за втория й
осигурител „Кони К 95“ ЕООД през месец юли 2016г. и в
тази връзка посочените обстоятелства в Декларация обр.1 за месец юли 2016г. са
неверни. Сочи се, че през процесния период от време тя е гледала болен член на
семейството си и няма как да е престирала своите
трудови задължения спрямо горепосочения осигурител, като за цитирания период не
е получила своето трудово възнаграждение за този месец. Обосновава се, че
обстоятелството, че в декларацията по чл.5, ал.4 от КСО осигурителят е посочил,
че жалбоподателката е отработила с трудовите си
задължения през месец юли 2016г. не е достатъчно за осигурителния орган да
установи изискуемия от закона факт, че Д. е упражнявала трудова дейност от
18.07.2016г. до 29.07.2016г. Сочи се, че от обстоятелството, че издадените два
броя болнични листа не са представени пред втория осигурител не следва, че
осигуреното лице се лишава въобще от парично обезщетение за временна
нетрудоспособност. В заключение са изложени доводи, че жалбоподателката
е спазила своите задължения по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза, като е представила болничните листове на своите работодатели, а
това, че вторият от тях не ги е представил пред органите на НОИ не може да се
отрази така драстично върху правото й на обезщетение по КСО. Моли се съда да
отмени оспорения акт. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ Стара Загора, чрез
процесуалния си представител, сочи, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно по съображенията, изложени в него. Обосновава, че за периода, в
който жалбоподателката твърди, че не упражнявала
трудова дейност, тя е направила искане към Инспекцията по труда, че не й е
изплатено трудово възнаграждение за същия период.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 18.07.2016г. на жалбоподателката
е издаден болничен лист №Е 20165166815 от ЕТ „АИППМП“ д-р Е. М. за придружаване
и гледане на болен член на семейството – дете, за пет дни считано от
18.07.2016г. до 22.07.2017г. (л.15).
На 25.07.2016г. на жалбоподателката
е издаден болничен лист №Е 20166454804 от ЕТ „АИППМП“ д-р Е.М. за придружаване
и гледане на болен член на семейството – дете, за пет дни считано от 18.07.2016г.
до 22.07.2017г. (л.16).
Във връзка с изплатеното парично обезщетение за
временна неработоспособност на Д. по посочените два болнични листа е осъществен
последващ контрол длъжностни лица от ТП на НОИ Стара Загора и е извършена
служебна проверка в Регистъра на осигурените лице (РОЛ). В тази връзка е
изпратено писмо изх.№1029-23-345/06.02.2017г. от ТП на НОИ Стара Загора до ТП
на НОИ Ямбол за извършване на проверка на „Кони К 95“
ЕООД – гр.Ямбол (работодателя на Д.) за установяване
дали лицето действително е работило през периода на болничните листове и
получило ли е възнаграждение (л.63). С писмо от ТП на НОИ Ямбол
изх.№1130-28-200/25.06.2018г. ТП на НОИ Стара Загора са уведомени, че по повод
проверка на осигурителя „Кони К 95“ ЕООД са изпратени
писма до адреса на дружеството, но същите са върнати със запис на обратната
разписка „пратката не е потърсена от получателя“ (л.39). В писмото е отразено
също, че е осъществен телефонен разговор със собственичката на фирмата, но
същата не се е явила, поради което е невъзможно да се установи контакт с
представляващ осигурителя за извършване на проверка по разходите на ДОО. С
оглед на тези данни Началник на сектор КП при ТП на НОИ Стара Загора с писмо
изх.№1029-23-345/24.07.2017г. до Началник отдел КПК ТП на НОИ Стара Загора, е
отразил, че „преценката на правото следва да се извърши на основание чл.1, ал.2
от Наредбата за паричните обезщетения и помощи по ДОО, въз основа на подадените
данни в РОЛ“ (л.28).
С разпореждане №РВ-3-23-00449589 от 21.08.2018г. на
ръководителя на контрола по доходите на ДОО при ТП на НАП Стара Загора е разпоредено на М.Л.Д. да възстанови недобросъствено
получено парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и
карантина за периода от 21.07.2016г. до 21.07.2016г. в размер на 165 лева, от
който 136,49 лева – главница и 28,51 лева – дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането
(л.23). Разпореждането е връчено на Д. на 25.08.2018г. (л.24). Разпореждането е
оспорено от Д. с жалба вх.№1012-23-64/07.09.2018г. до Ръководителя на ТП на НОИ
Стара Загора (л.25-26).
С решение №1040-23-44/03.10.2018г. на Директора на ТП
на НОИ Стара Загора е оставена без уважение жалбата на Д. против разпореждане
№РВ-3-23-00449589 от 21.08.2018г. на ръководителя на контрола по доходите на
ДОО при ТП на НАП Стара Загора и посоченото разпореждане е потвърдено изцяло
(л.17-19). В мотивите за издаване на
решението административният орган е приел, че Д. е представила болничен лист №Е
20165166815 и болничен лист №Е 20166454804 пред работодателя си „Сем Спед Транс“ ООД, като
дружеството е представило същите пред ТП на НОИ Стара Загора и на Д. е
изчислено и изплатено съответно парично обезщетение. Болничните листове не са
представени от Д. на втория й работодател – „Кони К
95“ ЕООД, а съгласно подадената от този осигурител информация чрез декларация
обр.1 – „Данни за осигурено лице“ за месец юли 2016г., Д. има отработени 21 дни
и няма посочени такива във временна неработоспособност. Административният орган
е приел, че обстоятелството, че за г-жа Д. са подадени и видни данни за
отработени дни през месец юли 2016г. от осигурителя на лицето „Кони К 95“ ЕООД контрастира с това, че за периода от
18.07.2016г. до 22.07.2016г., включително и от 23.07.2016г. до 29.07.2016г.
включително са подадени данни от „Сем Спед Транс“ ООД на наличието на временна нератоспособност за жалбоподателката,
което от своя страна е довело до нарушение на чл.40, ал.1, вр.
чл.46, ал.3 от КСО.
Решението е връчено на 08.10.2018г. на Нели Д. – майка
на жалбоподателката (л.21).
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл.146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорването, като направено от лице, за
което административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок по
чл.118, ал.1 от КСО /оспореният административен акт е получен на 08.10.2018г.,
а жалбата срещу него е заведена при административния орган на 18.10.2018г./ и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспореното решение №1040-23-44/03.10.2018г. на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „ж” от КСО административен
орган, в предвидената по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с
чл.117, ал.5 от КСО писмена форма, актът съдържа всички съществени реквизити,
включително фактически и правни основания за неговото издаване. При постановяване
на оспореното решение съдът не констатира допуснати от административния орган
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Не се спори по делото, че на жалбоподателката
е изплатено съответно парично обезщетение по болничен лист №Е 20165166815 и
болничен лист №Е 20166454804. Това паричното обезщетение замества трудовото
възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност, тъй
като е недопустимо едно лице едновременно да получава обезщетение за временна нетрудоспособност
и трудово възнаграждение при друг работодател, именно поради заместващия
характер на възнаграждението. Но за да се приложи хипотезата на чл.46, ал.3
КСО трябва да
се докаже, че лицето реално е упражнявало трудова дейност. В случая не се
установи по несъмнен начин Д. да е упражнявала под каквато и да е форма трудова
дейност в полза на осигурителя „Кони К 95“ ЕООД,
поради което изводите на ответника нарушение на чл.46, ал.3
КСО са незаконосъобразни.
Освен това, в разпоредбата на чл.114, ал.1 КСО,
посочена като правно основание за издаване на потвърденото с решение
№1040-23-44/03.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора разпореждане от
21.08.2018г. за възстановяване на суми, е предвидено, че недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Следователно, недобросъвестността на
лицето, което е получило осигурителните плащания е предпоставка за
възстановяване на получените суми. Недобросъвестността не се предполага, а
следва да бъде доказана от органа, издал административния акт, съдържащ позоваване
на недобросъвестност. В случая не са налице доказателства Д. да полагала труд
за процесния период и едновременно с това да е получила суми за осигурителни
плащания, поради което не може да се обоснове какъвто и да е извод за „недобросъвестност“
от страна на жалбоподателя в настоящото производство.
Изложените до тук съображения, обосновават крайния
извод за незаконосъобразност на оспореното решение №1040-23-44/03.10.2018г. на
Директора на ТП на НОИ Стара Загора и разпореждане №РВ-3-23-00449589 от 21.08.2018г.
на ръководителя на контрола по доходите на ДОО при ТП на НАП Стара Загора.
Относно доводите на процесуалния представител на
ответника следва да се отбележи, че обстоятелството за направено искане от жалбоподелката към Инспекцията по труда в гр.Сливен за неизплатено й трудово възнаграждение от „Кони К 95“ ЕООД е ирелевантно към настоящия спор, тъй като
с жалбата си Д. е посочила, че не са й „изплатени заплатите за месеците юни и
юли“ (л.44), а не конкретно за периода на издаване на болничните листове.
При
посочения изход на спора, на основание чл.120, ал.2
от КСО, на жалбоподателката М.Л.Д. се дължи
платеното възнаграждение за защита, което се явява доказано в размер на 500 лв.,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л.9). По делото е
приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 10 лв., но същата не
може да бъде призната като разноски по производството, доколкото се явява
недължимо внесена, с оглед разпоредбата на чл.120, ал.1
КСО, съгласно която за делата по тази глава осигурените лица и
пенсионерите не внасят държавна такса.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.120, ал.2 от КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Л.Д. ЕГН: **********,
Решение №1044-23-44/03.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и
Разпореждане №РВ-3-23-00449589 от 21.08.2018г. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО в ТП на НОИ Стара Загора, с което е разпоредено
на М.Л.Д. да възстанови недобросъствено получено
парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и карантина за
периода от 21.07.2016г. до 21.07.2016г. в размер на 165 лева, от който 136,49
лева – главница и 28,51 лева – дължима лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ Стара Загора, да заплати на М.Л.Д. ЕГН: ********** сумата от
500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Стара Загора пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: