Р Е Ш Е Н И Е

№135 25.04.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд на втори април две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в състав

Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №619 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Г.А.Д. *** против решение №2153-23-23/01.10.2018 год. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора (ТП на НОИ-Стара Загора), с което е потвърдено изцяло разпореждане №********** от 14.08.2018 год.. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Стара Загора.

Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че същото се основава на неправилната констатация за липса на изискуемия 10 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. За периода от 01.04.1980 год. до 08.01.1990 год. трудовият стаж неправилно бил зачетен за положен при условията на трета категория труд, без да се установи, че през този период е бил водач на товарен автомобил Шкода МТТ-5, с прикачени две ремаркета и с обща товароподемност от 22 тона, което се квалифицира като втора категория труд на основание т.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, отм. (ПКТП), който изисква товароподемност от 12 тона. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Пред съда, чрез редовно упълномощения от него процесуален представител адв. Ч., поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът, директор на ТП на НОИ - Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди оспореното решение. Моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна, а в оспореното решение се съдържат подробни мотиви отново упражняваният от Д. труд, което е трета категория. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Стара Загора намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателят Г.Д. е подал заявление с вх.№213-23-1504/21.06.2018 год. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към преписката са налични документи за стаж, включително трудова книжка. След извършена проверка на този, както и останалия стаж на Д. с разпореждане изх.№********** от 14.08.2018 год. (л.14), издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Стара Загора, на основание 98, ал.1 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.Д., тъй като няма необходимата възраст от 66 години и 2 месеца по чл.68, ал.3 от КСО.

Срещу разпореждане №********** от 14.08.2018 год.. Д. е подал жалба по чл.117, ал.2 от КСО /лист 13/, в която посочил, че за периода от 01.04.1980 год. до 14.04.1999 год. е работил за „Динамика“ЕООД, като целият му стаж е посочено като втора категория труд, както в трудовата му книжка, така и в издаденото удостоверение УП-3 №371/25.02.2002 год. от „Динамика“ЕООД. Работил е единствено и само на като шофьор в транспорта – на автомобили с ремаркета, т.е. над 12 тона.

След като е бил сезиран с жалбата, административният орган е разгледал преписката и приел за установено следното:

За спорния период, се установява от административният орган, че за периода 01.04.1980 – 01.04.1990 год. жалбоподателят е бил назначен като шофьор „Шкода 5“ в „Динамика“ЕООД гр. Казанлък, видно от трудовата му книжка. В представеното удостоверение образец УП – 3 №371/25.02.2002 год. за същият период е отразено, че е заемал длъжност шофьор на товарен автомобил над 12 тона от втора категория труд по т.53а от отмененият ПКТП. Поради различията в длъжностите от двата документа - трудова книжка и удостоверение образец УП-3 №371/25.02.2002 год., които г-н Д. е заемал за един и същи период, служебно от Осигурителен архив при ТП на НОИ, гр. Стара Загора са изискани заповеди за назначаване, преназначаване, допълнителни споразумения към трудови договори за заеманата длъжност, за периода от 01.04.1980 год. до 01.04.1990 год., с цел правилното определяне на категорията труд по отм. ПКТП. Съгласно заповед №1535/31.03.1980 год. г-н Д. е назначен на длъжност шофьор, считано от 01.04.1980 год. Съгласно протокол №79/12.05.1980 год. за приемане и предаване на автомобил му е предаден автомобил „Шкода“ с товароподемност 5 тона. Съгласно протокол №80/12.05.1980 год. за приемане и предаване на автомобил му е предаден автомобил „самосвал ремарке“ с товароподемност 8 тона. Съгласно протокол №81/12.05.1980 год. за приемане и предаване на автомобил му е предаден автомобил „самосвал ремарке“ с товароподемност 5 тона. Съгласно заповед №А 1984/16.12.1981 год. е преназначен, считано от 23.11.1981 год. на длъжност шофьор на „Шкода самосвал МТС“ с товароподемност 8,5 тона. Съгласно допълнително споразумение към трудов договор №195/08.01.1990 год., считано от 08.01.1990 год. е преназначен на длъжност шофьор на „Шкода-Европа самосвал“ с товароподемност 9 тона. Посочените данни се съдържат и в издадено от Осигурителния архив към ТП на НОИ, гр. Стара Загора удостоверение образец УП-15 с изх. №5506-23-338#1 от 09.03.2017 год. По-горе описаната информация е извлечена дословно от личното трудово досие на жалбоподателя, съдържащо се в предадените от осигурителя и архивирани в ТП на НОИ, гр. Стара Загора документи. Според ответника по делото, същата следва да се третира като основен първоизточник на данни, относими към трудово-осигурителния статус на жалбоподателят. Предвид гореизложеното според ответника, се установява, че г-н Д. за периода от 01.04.1980 г. до 01.04.1990 год. е на длъжност шофьор на товарен автомобил с товароподемност до 12 тона, като този стаж не попада в точка 53а от отм. ПКТП.

С обжалваното решение №2153-23-23/01.10.2018 год., директорът на ТП на НОИ-Стара Загора отхвърлил жалбата на оспорващия против разпореждане № ********** от 14.08.2018 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Стара Загора.

Решението е връчено на Д. на 10.10.2018 год., а жалбата е подадена на 24.10.2018 год. чрез ТП на НОИ-Стара Загора, видно от щемпела върху представеният плик /лист 61/, т.е. в срока за обжалване по чл.118, ал.1 от КСО.

В хода на съдебното производство бе изискано от ОД на МВР-Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, информация относно техническите параметри на управляваните от жалбоподателят товарни автомобили. Такава информация за тонаж/товароподемност на превозното средство не може да бъде предоставена поради изтичане срока за съхранение на документите. Изискано е от „Технологичен институт по автомобилна техника“АД, информация относно техническите показатели на товарен автомобил Мадара МТ 5. С писмо изх. №009/11.02.2019 год., съгласно което товароносимостта – масата от състава от пътни превозни средства /влекач-полуремарке/, на седлови влекач „Шкода-МТТN5“ е 32000 кг. /лист 94/. Аналогична информация бе изискана и от производителя на товарния автомобил „Мадара“АД, гр. Шумен, като е изпратена инструкцията за експлоатация на товарен автомобил „Шкода“ модел МТ5 /лист 102-108/.

Съществува разминаване в моделите на съответните камиони между предаденият и зачислен на жалбоподателят с протокол №79/19.05.1980 год. марка „Шкода“, модел „МТ 5“ и камиона посочен от технологичния институт – седлови влекач „Шкода-МТТN5“ с товароносимост 32 000 кг. Явно се касае за различни модели на превозното средство, макар със сходни характеристики и товароносимост. Това се установява по безспорен начин от представената инструкция за експлоатация от „Мадар“АД гр. Шумен.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ-Стара Загора, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.

По отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:

Съгласно чл.69б, ал.2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: да са навършили възраст до 31 декември 2015 год. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, а т.2 на същата алинея, предвижда, че от 31 декември 2015 год. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Следователно предпоставките за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателят, по подаденото от негова страна заявление са следните: да има 15 години стаж втора категория; да е навършил 58 години и два месеца и сборът от осигурителния стаж и годините да е 100. Безспорно е че към датата на подаването на заявлението Г.Д. има възраст 59 години, два месеца и 23 дни, което обстоятелство не е спорно между страните.

Претенцията на жалбоподателя Д. съгласно подадената от него жалбата до съда, касае зачитането като стаж от втора категория, вместо от трета, на положения труд в „Динамика“ЕООД за периода от 01.04.1980 год. до 01.04.1990 год. Ако този период му бъде признат за втора категория, то осигурителния му стаж втора категория би станал 19 години и девет дни и ще са налице законовите предпоставки на чл.69б, ал.2 от КСО.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, а именно 3 броя приемо-предавателни протоколи от с №№79;80 и 81 от 19.05.1980 год. /лист 68-70/; трудова книжка №953 /лист 8/ и УП 3 №371/25.02.2002 год., периода от 01.01.1980 год. – 01.01.1990 год. следва да бъде зачетен като труд втора категория. На първо място, съдът намира, че не е налице разминаване между отразената информация в трудовата книжка на Д. и приложеното УП 3. И в двата документа се съдържа информация, че жалбоподателят е бил назначен на длъжност шофьор. Допълнително в УП 3 №371/25.02.2002 год. е посочено, че този труд е втора категория. В трудовата книжка действително не е записано на какъв товарен автомобил е назначен като шофьор, но това не означава автоматично, че е налице погрешно отразена информация. Дали ще се управлява товарен автомобил под или над 12 тона, във всеки един от случаите заеманата длъжност ще бъде шофьор на товарен автомобил.

Обстоятелството, че на един и същи ден – 19.05.1980 год. са му зачислени един товарен автомобил и две ремаркета, предполага и едновременното им управление от страна на водача. Не звучи логично, да се приеме от страна на административният орган, че зачисленият на Д. автомобил се управлява от него, а зачислените му ремаркета се управляват от друго лице. Не може да се приеме, че ремаркетата са технически неизправни, поради което и да не са били използване, тъй като във всеки един от протоколите е отбелязано, че товарният автомобил, респективно ремаркетата са технически изправни. В този смисъл следва да се приеме, че на Д. са зачислени технически изправни пътни превозни средства, годни за движение по пътищата. Безспорно е също така, че шофьорът е материално отговорно лице и отговаря за зачисленото му имущество – автомобили, резервни части, инструменти и т.н. Не звучи логично също така и от счетоводна гледна точка, да му се зачислят такива материални активи с висока стойност, ведно с числящото се към тях оборудване, а да се управляват от трето лице, което не носи отговорност за тях като материален актив. В този ход на мисли, съдът намира, че за процесния период 01.01.1980 год. – 01.01.1990 год., жалбоподателят е изпълнявал длъжността шофьор на товарен автомобил над 12 тона /като се сумират товароподемността на товарния автомобил 9 тона и тази на ремаркетата – съответно 8 тона и 5 тона/.

Доказано бе по делото също така, че зачисленият на жалбоподателят товарен автомобил „Шкода“ модел МТ5 е технически конструиран фабрично да има допустима максимална маса на състав от превозни средства 32 тона /товарен автомобил и ремаркета/, видно от дадената информация от „Технологичния институт по автомобилна техника“АД /лист 94/ и от приложената инструкция за експлоатация от производителя /лист 106/, съгласно която общото тегло на автомобила е 16 тона /собственото тегло на автомобила 6750 кг. и полезния товар 8900 кг./, а максималното общо тегло на тегленото ремарке или полуремарке е 16 000 кг. В този смисъл, упражняваната трудова дейност от страна на жалбоподателят за периода 01.01.1980 год. – 01.01.1990 год. предполага зачитането й като втора категория, съгласно чл.53а от ПКТП/отм./, която предвижда шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, да се счита като втора категория труд.

Изложеното налага отмяна на оспореното решение и връщане на административната преписка по реда на чл.173, ал. 2 от АПК във вр. с чл.118, ал.3 от КСО за ново преизчисляване на осигурителния стаж на жалбоподателя през периода 01.01.1980 год. - 01.01.1990 год., който следва да се зачете от 2-ра категория труд и извършване на нова преценка за наличие на основанията за пенсиониране по чл.69б, ал. 2 от КСО.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2153-23-23/01.10.2018 год. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Стара Загора (ТП на НОИ-Стара Загора), с което е оставено в сила разпореждане №********** от 14.08.2018 год.. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, с което на основание чл.69б, ал. 2 от КСО е отказана отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Стара Загора за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: