Р Е Ш Е Н И Е

№ 186 03.06.2019 г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

при секретар Минка П.

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Ирена Янкова административно дело № 625 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от И.С.С. ЕГН **********, с адрес ***, 3-ти „Б“, ІІ З.П.С., килия №11 против мълчалив отказ на Началника на Затвора – гр. Стара Загора да се произнесе по подадена от него молба вх. 94 от 09.10.2018г, с искане Началника на Затвора-Стара Загора да издаде заповед по чл.135 ал.2, вр.с ал.1 т.1 и т.3 от ЗИНЗС за изпращането му в лечебно заведение извън мястото на лишаване от свобода за операция на лявото му око.

В жалбата и допълнение към нея в молба вх.№ 1534/25.03.2019г/л.93/ са изложени твърдения, че обжалваният акт е незаконосъобразен. Твърди се, че И. Ст.С. депозирал молба от 08.10.2018г, заведена в регистъра на затвора с вх.№ 94/09.10.2018г, в която изложил оплаквания от влошено зрение на лявото му око, че от скоро зрението му цялостно и прогресивно се влошава и ако възможно най-скоро не бъде предприето подходящо лечение ще загуби безвъзвратно зрението си. Поради това поискал с посочената молба, на основание чл.135 ал.2, вр.с чл.135 ал.1 т.1 и т.3 от ЗИНЗС, Началникът на Затвора да издаде заповед за провеждане на операция на лявото му око. Необходимостта от такова се твърди във връзка със заболяване на лявото око, за което е сезирал административния орган неколокократно през последните три години. След проведени през м.юни и юли 2018г прегледи в УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ – Стара Загора и МЦ „Трета поликлиника“-Стара Загора била препоръчана неотложна очна операция на лявото око. Съгласно амбулаторен лист №1077/31.07.2018г, издаден от д-р И.Н., графа „Терапия“ било посочено, че жалбоподателят се нуждае от оперативно лечение на двете очи за екстракция на двете лещи и отлепване на ретината на двете очи. Твърди се, че следва издаване на изричен административен акт по чл.135 ал.2, вр.с ал.1 т.1 и т.3 от ЗИНЗС. В 14-дневен срок /по смисъла на чл.149 ал.1 от АПК/ началникът на затвора не издал такъв по искането в молбата, като са изложени аргументи за формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1 от АПК. Твърди, че липсата на мотиви не позволява да се произнесе съда по неговата законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните мотиви на органа. Иска се отмяната на отказа като постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон, липса на установена форма и нарушаване изискванията за форма на акта по смисъла на чл.58 ал.1 вр.с чл.149 ал.2 от АПК, съответно да се върне преписката на административния орган за произнасяне по подадената молба (вх.№ 94/09.10.2018г) като се укаже подходящ срок за произнасяне, при съобразяване със задължителните указания на съда по прилагането на закона, постановени в решението му. В молба вх.№ 1534/25.03.2019г чрез процесуалния си представител жалбоподателя иска „респективно на основание чл.257 от АПК да осъди Началника на Затвора – Стара Загора да изпълни задължението си, регламентирано в чл.135 ал.2 от ЗИНЗС, във връзка с подадената от жалбоподателя молба от м.октомври 2018г, като определи и срок за изпълнението му“/л.96/. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началник на Затвора – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото юр.С. заема становище за недопустимост, отделно и за неоснователност на жалбата. Твърди се, че издаването на заповед за извеждане от Началника на затвора по реда и на основание чл.135 ал.2 от ЗИНЗС следва да е предхождано от становище на Медицинския център при Затвора-Стара Загора, вкл.с посочване кое е лечебното заведение, в което да бъде заведен и кой специалист ще извърши операцията, доколкото не може един лишен от свобода да бъде изведен просто така, следвало да се съобразяват задължителни изисквания – на чл.212 и чл.214 от ППЗИНЗС. Признава се, че МЦ при затвора-Стара Загора не разполага с техническа възможност да извърши предписаното в амбулаторния лист оперативно лечение на лявото око на жалбоподателя, но не бил налице хирург, който да се е съгласил да оперира жалбоподателя. Специалисти хирурзи в тази област не заявили готовност да извършат тази операция, в този смисъл е и становище на националния консултант по очни болести, извършил преглед на С. на 25.02.2019г. По тези съображения се иска оставяне без разглеждане, респ. отхвърляне на жалбата против мълчалив отказ на Началника на Затвора-Стара Загора да се произнесе по искането в молба вх.№ 94/09.10.2018г, подадено от И.С.С.. Оспорва искането в молбата в условия на алтернативност жалбата да бъде възприета като жалба срещу бездействие на административния орган по чл.257 ал.1 от АПК /излага предположение, че се има предвид чл.256 ал.1 от АПК/, твърдяното бездействие не може да бъде квалифицирано като фактическо бездействие. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

И.С.С., изтърпява наказание в Затвор – Стара Загора вкл. към 08.10.2018г – датата на подадената от него молба по чл.135 ал.2 от ЗИНЗС.

На 08.10.2018г И.С.С. изготвил молба, адресирана до Началника на Затвор-Стара Загора, с копие до Директора на Медицинския център, с искане за издаване на заповед по реда на чл.135 ал.2, вр.с чл.135 ал.1 т.1 и т.3 от ЗИНЗС за провеждане на операция на лявото му око (л.18). Молбата е с резолюция от 08.10.2018г на д-р П.. На 09.10.2018г е регистрирана с вх. 94 от 09.10.2018г в деловодството на затвора. В молбата С. е посочил, че страда от сериозно заболяване на лявото око, за което следва да бъде проведено необходимото лечение – операция възможно най-скоро. За проблемите с лявото му око, както и други здравословни проблеми твърди, че сигнализирал нееднократно през последните три години, като до настоящия момент спрямо него не било проведено адекватно лечение, поради което здравословното му състояние непрекъснато се влошавало, била налице опасност да загуби напълно зрението си с лявото око. През месеците януари и ноември 2016г били проведени консултации, при които му била поставена диагноза сериозно отлепване на ретината, хиперметропия, афакия и била препоръчана хоспитализация с оглед оперативно лечение на отлепената ретина на лявото му око. Оттогава изминали повече от две години, но такава не била извършена. За този период от време зрението цялостно се влошило, като изказва опасения да не загуби зрението си. През м.юни и м.юли 2018г били проведени прегледи в МБАЛ“Проф.д-р Ст.Киркович“, МЦ „Трета поликлиника“ и при д-р И.Н.. Било констатирано отлепване на ретината и на дясното му око, била препоръчана неотложна операция, в противен случай щял да ослепее напълно. Посочва, че Медицинския център при Затвора – Стара Загора не разполага с необходимите специалисти, нито може да проведе необходимото лечение. Затова и считайки, че са налице предпоставките на чл.135 ал.2, вр.с ал.1 т.1 и т.3 от ЗИНЗС иска да се изготви предложение от Директора на МЦ при Затвора, съответно да бъде издадена заповед на Началника на Затвора-Стара Загора за провеждане на операция на лявото му око.

В становище от 19.11.2018г на Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора, д-р Л.П., относно л.св.И.С.С. (л.19), се съдържат данни, че същият е със силно намалено зрение на двете очи от детска възраст. На 6 год. възраст травмирал дясно око. Установено било изместване на лещите, които помътнели. От тогава ползвал оптична корекция. Определена била група инвалидност с начало 17.02.1975г. По време на пребИ.ването му в затвора бил представян многократно на ТЕЛК за преосвидетелстване. Водеща диагноза „Ектопия лентис катарактоза ок.утр“. Във връзка с оплаквания от затруднено зрение на ляво око на 20.01.2016г бил консултиран с офтамолог в Очна клиника „Трошев“-Стара Загора, поставена била диагноза: Сериозно отлепване на ретината. Хиперметропия. Афакия. Изразено мнение за консултация с витреоретинален хирург и хоспитализация с оглед оперативно лечение на отлепването на ретината на ляво око. Поради това, че С. не разполагал с необходимите средства за консумативи и лечение била уведомена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ въз основа Докладна записка на Директора на МЦ от 04.02.2016г. ГД“ИН“ уведомява л.св.С., че не разполага с бюджет за персонално финансиране на лечението на лишени от свобода и в конкретния случай няма правно основание да заплаща медицински изделия или медицински дейности, извън основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. На 26.11.2016г С. бил прегледан от витреоретинален хирург, който установил отлепена ретина на лявото око с давност една година. Съмнителна проекция за светлина. Заключение: възможно е провеждане на оперативна интервенция със съмнителен резултат и функция. На 08.06.2018г по повод оплаквания от настъпило силно намаление на зрението на дясното око е консултиран с офтамолог, насочен е за допълнително изследване на зрението, при което се сочи установено отлепване на ретината на дясно око. Препоръчва се консултация с витреоретинален хирург. На 31.07.2018г л.св.С. бил прегледан от д-р Н.. Поставена му била диагноза: Отлепване на ретината с ретинално разкъсване. Изкълчване на лещата. Необходимо било оперативно лечение на двете очи за екстракция на двете лещи и отлепване на ретината на двете очи. Според докладната, посочената интервенция не се заплаща от бюджета на НЗОК. Необходимите средства за лечение следвало да бъдат осигурени от пациента. Във връзка с разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗИНЗС, се сочи, че в конкретния случай не е направено предложение за лечение в специализирано болнично заведение поради това, че л.св.С. не разполага с необходимите средства за лечение в размер на 1000лв. В отговор на негова молба до ГД „ИН“ за отпускане на нужната за операция сума е уведомен, че ГД“ИН“ не разполага с бюджет за персонално финансиране на лечението на лишени от свобода. В конкретния случай нямало правно основание да заплаща медицински изделия или медицински дейности, извън основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Предложение за лечение във външно болнично заведение не е направено и поради това, че в телефонен разговор с д-р Н., офтамолог, били уведомени за изразено несъгласие от страна на витреоретиналния хирург за извършване на оперативно лечение на двете очи на л.св. И.С.С..

По искането в молба вх. 94 от 09.10.2018г подадена от И. Ст.С. не е издаден изричен акт на Началника на Затвора-Стара Загора.

От медицинската документация, касаеща очното заболяване на жалбоподателя /л.82-90, л.196-л.205 и др/ се установява:

Съгласно Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК втори състав УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД №0343 от 08.02.2016г С. е с 89 % трайно намалена работоспособност, срок 01.02.2019г/три години/. Инвалидността е по причина общо заболяване, дата 17.02.1975г., водеща диагноза „изкълчване на лещата“, общо заболяване „Ектопия лентис. Катарактоза ок.утр“ /л.82-83/.

На 20.01.2016г, във връзка с оплаквания за намалено зрение на ляво око, И.С.С. е бил прегледан от д-р М.а Б., съгласно амбулаторен лист № 000139/20.01.2016г, л.84. Поставена му е основна диагноза „сериозно отлепване на ретината“, придружаващи заболявания „хиперметрия“ и „афакия“. Сочи се, че на 6г възраст травмирал ДО, от тогава ползва оптимна корекция +14 о д СФР-последна оптична корекция преди 18 години. От 1 месец със затруднено зрение на ЛО /18.12.2015г/ по данни от ТЕЛК ектопия лентис катарактоза. Отразени са данни за установеното обективно състояние и резултати от изследвания. Като терапия: „за консултация с витреорет.хирург и хиспитализация с оглед лечение на отлепването на ретината на ЛО“ /л.84/. За установеното при прегледа на С., направен на 20.01.2016г и препоръчаната терапия е докладвано на Началника на Затвора-Стара Загора с докладна записка рег.№392 от 04.02.2016г на Директора на МЦ с посочване необходимо да се проведе оперативно лечение, което може да бъде извършено в Очна клиника „Трошев“ – Стара Загора. За лечението и необходимите консумативи пациента трябва да заплати 1000 /хиляда/лв, с които л.св.С. не разполага /л.70/.

Според справка от 26.04.2016г от д-р П., във връзка с прегледа на л.св.И.С. от м.януари 2016г, се сочи, че консултацията с витреоретинален хирург не е осъществена до момента поради отсъствие на специалиста - л.71.

В отговор на жалба на С. до ГД „ИН“, с писмо вх.№2702/22.06.2016г от ГД“ИН“ се дават указания препоръчаната на л.св.И. Ст. С. консултация с витреоретинален хирург при прегледа на 20.01.2016г, да бъде организирана от медицинските специалисти в затвора в планов порядък. По въпроса за отпускане на нужната за операция сума се сочи, че ГД“ИН“ не разполага с бюджет за персонално финансиране на лечението на лишени от свобода и че в конкретния случай нямало правно основание да заплаща медицински изделия или медицински дейности извън основния пакет от здравни дейности, гарантиран от пакета на НЗОК /л.72/. Според справка от 26.07.2016г на Директора на МЦ, д-р П., преглед с витреоретинален хирург до момента не бил осъществен поради липса на такИ. специалисти в лечебните заведения в гр.Стара Загора. Проведени били разговори с такИ. специалисти в УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив и Медицински център „Пентаграм“ – София, бил получен отказ за осъществяване на преглед /л.73-74/.

На 26.11.2016г С. е бил прегледан от специалист (според разпечатка на изследване на очите от тази дата, с означение на Клиника „Трошев“)- като е установено: отлепена ретина на ляво око с давност една година. Съмнителна проекция за светлина. Оперативна интервенция със съмнителен резултат и функция л.205, съответно отразени в медицинска справка /л.195/.

Съгласно отговор от 20.03.2017г /вх.№1636/21.03.2016г-вероятно е сгрешена годината/ от д-р И. Ш. до Началник на Затвора Стара Загора /л.85/, същият въз основа медицинската документация на л.св.И.С.С. сочи за старата травма на дясното му око (от детска възраст), че по принцип не подлежи на оперативно лечение. Становището му за настоящия проблем на И.С. -с лявото око, според документацията „сериозно отлепване на ретината“, че „този тип заболяване се дължи на вътреочно възпаление или съдов процес. И в двата случая препоръчваното лечение по световни стандарти е за консервативно лечение, а не за операция“. Поради това, д-р Ш. е посочил, че не вижда смисъл да приема за лечение в хирургичната клиника пациент, който не подлежи на операция“-л.85. Върху отговора е положена резолюция от 21.03.2017г на Началника на Затвора „К.Д. след запознаване с текста от медицински център и разяснение на препоръчаното лечение“.

На 01.06.2017г в медицинска справка от д-р П., се сочи, че във връзка с оплакванията от началото на 2016г за затруднено зрение на ляво око С. бил консултиран с витреоретинален хирург, който дал мнение, че оперативната интервенция е с непредвидим резултат. /л.86/.

Според амбулаторен лист №445/08.06.2018г издаден от д-р Т.а л.89 по делото, на И.С. е поставена основна диагноза „афакия“, насочен към ехография /л.89/.

На 19.06.2018г на И.С.С. е издадено медицинско направление от д-р П. Т., с посочване: „B scan“, ДО –с данни за Ablati Retinae, задно отлепване на ст.тяло, наличие на леща в заден полюс. ЛО - Ablatiо Retinae, „table top”, наличие на леща /л.87-88/.

Съгласно амбулаторен лист 1077 от 31.07.2018г, 15:20ч издаден от д-р И.Н.И./л.90/, поставена е на И. Ст.С. основна диагноза „отлепване на ретината с ретинално разкъсване“, придружаващи заболявания изкълчване на лещата. Според снета анамнеза: оплаква се от наляване на зрешнието на двете очи от няколко години. Обективно състояние VOD=0.04 с нк\n VOS=ППЛЦ\n TOD = 18mmHg\n TOS= 17 mmHg. В графа изследвания е посочено биомикроскопия – ДЛО роговица-б.о., лещи-луксация на двете лещи в очното дъно\nофталмоскопия – папили-б.о., съдове – б.о., макула-б.о., ретина – сериозно отлепване на двете очи. В графа „терапия“ е посочено: „нуждае се от оперативно лечение на двете очи за екстракция на двете лещи и отлепване на ретината на двете очи“.

За препоръчаното оперативно лечение, според становище от 03.08.2018г на Директора на МЦ, д-р П. интервенцията не се заплаща от бюджета на НЗОК. Необходимите средства за лечение следва да бъдат осигурени от пациента/л.195/.

Според писмо рег.№7893 от 07.08.2018г на зам.главен директор на ГД „ИН“ /л.130/, в отговор на молба от л.св.И.С.С. рег.№ М-993 от 24.07.2018г за осигуряване средства за операция, препоръчана му въз основа прегледите извършени на 08.06.2018г и на 19.06.2018г /л.131/, се посочва, вкл.във връзка с прегледа от 31.07.2018г, че: „Необходимо е оперативно лечение на двете очи за екстракция на двете лещи и отлепване на ретината на двете очи, което е извън основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК“ –л.130. Според докладна записка от 22.08.2018г от началник сектор „ФЛКР“ в затвора-Стара Загора, искането за покрИ.не на оперативната интервенция от бюджета на ГДИН, респективно затвора гр.Стара Загора е неоснователно /л.230/.

Според амбулаторен лист №317 от 30.01.2019г, издаден от д-р М. Х. Е., въз основа направен преглед и изследвания на С., съответно отразени резултати, специалиста потвърждава диагнозата сериозно отлепване на ретината, придружаващи заболявания и усложнения хиперметропия, афакия, като в графа терапия сочи „предложено оперативно лечение“ /л.100/.

Според т.2 от писмо от Директора на РЗОК Стара Загора, постъпило по делото (вх.№1947 /15.04.2019), л.164 , предписаното в Амбулаторен лист 1077 от 31.07.2018г оперативно лечение на ляво око за екстракция на лявата леща и отлепване на ретината на лявото око през 2018г се финансира от НЗОК и се заплаща от бюджета на касата, като лечението се провежда по Клинична пътека /КП/ №135. Уточнява се, че през 2018 и 2019г НЗОК заплаща само лечението по тази КП, консумативите са за сметка на пациента.

В писмо вх.№2568/22.02.2019г от Заместник министъра на здравеопазването, относно осигуряване на финансиране за лечение на лишения от свобода И.С.С., е посочено, че в случая с лишения от свобода И.С. вероятно се касае за медицински изделия и консумативи, които не се заплащат от НЗОК /л.295/.

На 25.02.2019г И.С.С. е прегледан от национален консултант по очни болести д-р И.П. при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, според писмено становище от преглед л.296. В същия е отразено заключение: Голяма давност на отлепването на ретината на лявото око не позволява да се мисли за функционално възстановяване. Поради това не мога да предложа оперативна интервенция на същото. Дясното око, в което ими частично ограничено стабилизирано отлепване на ретината, което не засяга централните зони може да бъде наблюдавано и при динамика на отлепването да се направи нова оценка. В момента оперативните и следоперативните рискове са по-високи от политика на изчакване и наблюдение. При влошаване на зрението пациентът следва да бъде прегледан отново на място. Направена е нова корекция на дясно око. /л.296/.

По делото са приети като доказателства документите по образуваната административна преписка по молбата на И.С. с вх№94/09.10.2018г до Началника на Затвора – Стара Загора /л.17 и сл/, представените от страните, съответно събрани във връзка с искания на страните документи.

Приложено е към материалите по делото адм.дело № 293 /2016г. на АС – Стара Загора, производството по което с правно основание чл.257 от АПК, било образувано по искова молба /наименована жалба/ от И.С.С., уточнена с вх.№2659/14.07.2016г с която е оспорено незаконосъобразно бездействие на Началника на Затвора гр.Стара Загора да изпрати ищеца на преглед при специалист „витреоретинален хирург“ за поставяне на диагноза и извършване операция на лявото око. С Определение №228/28.09.2016г постановено от АС Стара Загора по посоченото дело, съдът е оставил без разглеждане исковата молба. В мотивите са изложени съображения, че изпращането на консултация при специалист и провеждане оперативно лечение на С. в периода на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, се явява опосредено от волеизявление на административен орган – Началника на Затвора гр.Стара Загора, при проведена административна процедура, започваща със сезиране на съответния орган от заинтересовано лице, каквато в случая не е била проведена. Липсвали са данни по делото за начина и времето на сезиране на Началника на Затвора с искане от С. да бъде изпратен на преглед и да му бъде извършена операция на лявото око. Затова, според мотивите, не е било възникнало задължение на административния орган за процедиране, респективно не е формиран отказ /мълчалив или изричен/, подлежащ на съдебно оспорване. Именно отказът да се издаде заповед по чл.135 ал.2 от ЗИНЗС представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 или чл.58 ал.1 от АПК, защита спрямо който следва да се осъществи по реда на чл.145 и сл.от АПК, а не по реда за оспорване на незаконосъобразните бездействия от фактическо естество.

Приложена е прокурорска преписка №2556/2016г, по описа на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство /писмо вх.№1846/10.04.2019г/.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетел на доктор И.Н.И., извършил преглед на жалбоподателя С. на 31.07.2018г. Същият заявява, че си спомня, че на 31.07.2018г прегледал лицето И.С.С.. При него установил, че има луксация на лещите, която е настъпила по естествен начин или по травматичен път. Тъй като това при него е и на двете очи, това е малко вероятно да се случи. Другото което установил, е отлепване на ретината със скенер. Свидетелят твърди, че установил две тежки състояния на двете очи, които единствения начин е оперативно лечение. Само че те са с висок процент усложнение след операцията. Трудни са операциите и не всеки се наема да ги прави. На въпрос, касаещ консултацията през м.02.2019г със специалист офтамолог, витреоретинален хирург, който е казал, че не е подходящ такъв род операция, свидетеля прави следния коментар: те са с високи усложнения, защото резултатът може да е по-лош от сегашния. На територията на нашия окръг липсва такъв специалист. Допълва, че това са най-сложните операции в тяхната специалност, окото е много нежна структура и такИ. интервенции в задната част на окото са високо рискови, резултата от една интервенция никога не може да бъде сигурен, а може да настъпят по-големи влошавания на здравословното състояние – зрението на лицето. Във връзка с предписано оперативно лечение, сочи, че редът е свързване със специалист, компетентен да направи такъв род интервенция и който да прецени с оглед състоянието на пациента дали може да бъде извършена тази операция. Сочи, че разговарял с един от основателите на тази хирургия и той отказал. При предписана терапия на лицето следва да се извърши преглед от съответния специалист витреоретинален хирург. Диагнозата била ясна, не е необходимо по-точно уточняване състоянието на диагнозата. Ако съответния специалист след прегледа прецени, че може да извърши оперативно лечение на констатираното заболяване на очите, ще насочи лицето към болнична помощ. Операторът, към който се насочи пациента сам преценява риска от такава интервенция. Според свидетеля, в България са само двама – трима такИ. специалисти, които извършват такава операция, посочва поименно, вкл.д-р И.Ш. и д-р И.П.. Свидетелят споделя, че е споделил с д-р Д., че има такъв случай /визира случая на жалбоподателя/, но не е коментирал този лекар да се ангажира с лечението. На въпроса какви консумативи се използват за тази операция отговаря, че първо на окото трябва да се сложи леща, която струва от 650лв нагоре. Ползва се декалин, субстанция, която също трябва да се заплати от пациента, за да се повдигне това ядро. След това обикновено се поставя и силикон, но това е по преценка на оператора и в крайна сметка лицето, което се е съгласило да се извърши операцията трябва да направи сметка за консумативите – между 1500 и 3000лв струва една такава интервенция на едното око. В случая това е комбинирана операция и трябва да се направят няколко операции. Всички тези операции могат да предизвикат и усложнение. На въпроса ако лявото око на И.С. остане в това състояние без оперативно лечение, какво може да се прогнозира развитието на заболяването му, отговаря, че ако нещо е трябвало да се случи, то се е случило вече. Има очи, които толерират лещата, без да дразни, при други хора предизвиква възпаление. Това е в момента едно статично състояние, явно лещата се е захванала някъде и стои вътре. Не може да отговори какво е в момента състоянието на жалбоподателя, нито какво би било след евентуална операция, което е според него непрогнозируемо. Съдът кредитира свидетелските показания с доверие.

По отношение на обжалвания административен акт:

Предмет на обжалване от И.Ст.С. е мълчалив отказ на Началника на Затвора – гр. Стара Загора да се произнесе по подадена от него молба вх. 94 от 09.10.2018г, с искане Началника на Затвора-Стара Загора да издаде заповед по чл.135 ал.2, вр.с ал.1 т.1 и т.3 от ЗИНЗС за изпращането му в лечебно заведение извън мястото на лишаване от свобода за операция на лявото му око:

Предмет на оспорване е административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган по искане, с което е бил сезиран в определения законов срок, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. Законовата фикция по чл. 58, ал.1 от АПК е приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по който органът има правомощие да издаде индивидуален административен акт. Съответно липсата на волеизявление за издаване на индивидуален административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. В случая искането на И.Ст.С., в подадената от него молба вх.№94/09.10.2018г до Началника на Затвора-Стара Загора е за издаване заповед „за провеждане на операция на лявото ми око“, което сочи на искане по чл.135 ал.2, вр.с ал.1 т.1 от ЗИНЗС - за издаване на административен акт за изпращането му в лечебно заведение, извън мястото на изтърпяване наказанието за лечение с посочената цел. Съгласно чл.135 ал.2 от ЗИНЗС Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. Според ал.1 на същата норма Лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение. Разпоредбата на чл.135 ал.2 вр.с ал.1 т.1 от ЗИНЗС предпоставя изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от издаването на изричен административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК – заповед на началника на съответното място на лишаване от свобода. Искането на С. в молбата с вх.№94/09.10.2018г е отправено в качеството му на лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в Затвора-Стара Загора до Началника на този затвор, който орган е материално, териториално и по степен компетентен да се произнесе по него. Обстоятелството, че разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗИНЗС предвижда заповедта да се издава въз основа предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център, каквото в случая не се установява да е направено, не означава, че за Началника на Затвора-Стара Загора не е възникнало задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Според чл.58 ал.2 от АПК, когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. С оглед на изложеното съдът приема, че за Началника на Затвора-Стара Загора е възникнало задължение да разгледа и се произнесе по подадената от С. молба.

Срокът за произнасяне по подадено искане по чл.135 ал.2 от ЗИНЗС не е изрично посочен в този закон, нито в Правилника за приложението му, следователно приложими са общите правила. Съгласно нормата на чл. 57, ал.1 от АПК актът се издава до 14 дни от датата на започване на производството. В срока за произнасяне на органа /14 дни считано от 09.10.2018/, т.е. до 23.10.2018г, съответно и към датата на приключване на съдебните прения, Началникът на затвора – Стара Загора не се е произнесъл с изричен акт. В ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е регламентирана възможност за приложение на института на мълчаливото съгласие, уреден в разпоредбата на чл. 58, ал. 4 АПК. Поради това, в конкретния случай не е налице и формирано мълчаливо съгласие. Следователно непроизнасянето на Началника на Затвора – Стара Загора по подадената от С. молба вх.№ 94/09.10.2018г. по аргумент от чл.58, ал.1, вр.с чл.21 ал.1 от АПК, вр.с чл.135 ал.2 от ЗИНЗС обективира мълчалив отказ по искането в молбата. Налице е подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, който е и предмет на обжалване с подадена на 01.11.2018г от И.Ст.С. ***.

Неоснователно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя да се счита жалбата подадена против фактическо бездействие, тъй като такова не се твърди, не е и предмет на оспорване. Обществените отношения по изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън мястото на лишаване от свобода са уредени в чл.135 от ЗИНЗС, чл.115 от Правилника за приложението му, като е регламентирано административно по естеството си производство, което приключва с волеизявление на Началника на Затвора /чл.135 ал.2 от ЗИНЗС/. Разпоредбата на чл. 257, ал. 1 АПК (отм.); сега чл. 256, ал. 1 АПК предвижда оспорване на бездействия на административния орган, произтичащи пряко от нормативен акт, т.е. нормата се отнася за фактически действия, каквито в случая не се твърдят да са допуснати, не са и предмет на оспорване.

Жалбата подадена от С. е в срока по чл.149 ал.2 от АПК, от лице с правен интерес. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира, че разгледана по същество жалбата на И.С. против мълчаливия отказ на Началника на Затвора Стара Загора да издаде заповед за изпращането му в лечебно заведение, извън мястото на изтърпяване наказанието за операция на лявото око, е неоснователна.

Оплакванията на жалбоподателя, с което се обосновава искането за отмяна на отказа, като постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липса на установена форма на акта са неоснователни. При мълчаливия отказ липсва волеизявление, той е приравнен на такова по силата на законовата фикция, с оглед гаранция за правото на защита на лицата. Като индивидуален административен акт мълчаливият отказ подлежи на контрол за законосъобразност по предвидения в съответния закон ред, като преценката за законосъобразност се извършва единствено от гл. т на съответствието му с материалния закон и съобразяването му с целта на закона. Непроизнасянето не е само обикновено бездействие или отказ от произнасяне, а е отказ да се издаде исканият акт, т. е. акт с посоченото от молителя съдържание. При обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането, с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират административния орган да не уважи искането / т. 5 ППВС № 4/1976 г./.

В случая за да се приеме, че Началникът на Затвора – Стара Загора е бил длъжен да издаде заповед за изпращането на И. Ст.С., изтърпяващ наказание в Затвор-Стара Загора, в лечебно заведение, извън мястото на изтърпяване наказанието за извършване на операция на лявото му око, освен че издаването на искания административен акт трябва да е в неговата компетентност, трябва да са били налице условията за издаването му. Според чл.135 ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3. са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Приложението на чл.135 ал.2 вр.с ал.1 т.1 от ЗИНЗС следователно изисква установяване при условията на кумулативност: необходимост от лечение на лицето и липса на условия за провеждането му в лечебно заведение към местата за лишаване от свобода. Необходимо лечение е това, което се следва на лицето с оглед здравословното му състояние и което може да му бъде осигурено в конкретно лечебно заведение. Доказва се по делото, че ищецът е с очно заболяване, но само по себе си то не извежда признаците на необходимост от изпращането му за лечение в лечебно заведение извън мястото на лишаване от свобода. В молба вх.№94/09.10.2018г И.С. излага оплаквания от силно влошаване на зрението му, като искането му да бъде изпратен в лечебно заведение за провеждане операция на лявото око се основава на препоръчана му неотложна операция при прегледите на очите, проведени през м.юни и м.юли 2018г. Действително, поради оплаквания във връзка със зрението си С. е бил прегледан от специалисти на 08.06.2018г, 19.06.2018г и на 31.07.2018г съгласно амбулаторен лист №445/08.06.2018г издаден от д-р Т.а л.89, медицинско направление от 19.06.2018г от д-р П. Т., амбулаторен лист 1077 от 31.07.2018г, издаден от д-р И.Н.И./л.90/. Според амбулаторен лист 1077 от 31.07.2018г, д-р И.Н.И. е поставил на С. основна диагноза: отлепване на ретината с ретинално разкъсване, придружаващи заболявания: изкълчване на лещата, в графа терапия е отразено, че се нуждае „от оперативно лечение на двете очи за екстракция на двете лещи и отлепване на ретината на двете очи“. За операция на очите на С. е налице препоръка от лекар към 09.10.2018г – датата на молбата. Такава препоръка се съдържа и в амбулаторен лист №317 от 30.01.2019г, издаден от д-р М. Х. Е.. Но спрямо жалбоподателя не се установява да е бил насочен към болнична помощ за осъществяване на така препоръчаната операция. Препоръката за оперативно лечение не е достатъчна за да бъде издадена спрямо С. заповед за изпращането му в лечебно заведение. Не се установява конкретно лечебно заведение, в което да може лечението да се осъществи. Не се доказва и лице, което като специалист в областта да е поело ангажимент да извърши операция на очите на С.. Според свидетелските показания на д-р И.Н.И., реда, който се следва във връзка с предписано оперативно лечение, изисква свързване със специалист, компетентен да направи такъв род интервенция и който да прецени с оглед състоянието на пациента дали може да бъде извършена тази операция. Според свидетеля, ако съответния специалист след прегледа прецени, че може да извърши оперативно лечение на констатираното заболяване на очите, ще насочи лицето към болнична помощ. В случая на И. Ст.С. не се установява специалист, който да се е съгласил към датата на искането (09.10.2018), съответно и към датата на формирания отказ (24.10.2018г) да извърши операция на лявото му око /в какъвто смисъл е искането/. И. С. не е бил насочен към болнично лечение в конкретно лечебно заведение, където да се осъществи лечението на очите. Според свидетеля д-р И.Н.И., броя на специалистите в България, които извършват подобен род операции е малък /двама-трима/, сред които д-р Ш. и д-р П.. Последната е прегледала И.Ст.С. на 25.02.2019г /писмено становище от преглед л.296 по делото/, като не препоръчва оперативна интервенция на лявото му око. Същата е посочила голяма давност на отлепването на ретината на лявото око, което не позволява да се мисли за функционално възстановяване. Относно дясното око, д-р П. е посочила частично ограничено стабилизирано отлепване на ретината, което не засяга централните зони може да бъде наблюдавано и при динамика на отлепването да се направи нова оценка. Крайното заключение на този специалист е, че в момента оперативните и следоперативните рискове са по-високи от политика на изчакване и наблюдение. Следователно не е налице една от фактическите предпоставки, с каквито е свързано осъществяването на правото, претендираното с молба на И. Ст.С. вх.№94/09.10.2018г – необходимост от оперативно лечение на лявото му око, съответно на искането му в молба вх.№94/09.10.2018г.

По делото не се доказва конкретна сума да е необходима за осъществяване на операцията на очите на С., съответно невъзможността за набавянето й да е пречка за лечението. Поради това не се следва обсъждане на посочените в становището от 19.11.2018г на директора на МЦ към Затвора – Стара Загора пречки от финансово естество за изпращане на л.св.И. Ст.С. в лечебно заведение за оперативно лечение.

Към датата на искането, така и към настоящия момент не се установява необходимост от оперативно лечение на лявото око, като една от законовите предпоставки за изпращането на жалбоподателя в лечебно заведение, извън мястото на изтърпяване на наказанието, за провеждането на такова лечение, съответно и за издаване на искания административен акт. Поради изложеното, отказът на Началника на Затвора – Стара Загора да издаде заповед по чл.135 ал.2 вр.с ал.1 от ЗИНЗС за изпращане на С. в лечебно заведение за операция на лявото му око по молба вх.№94/09.10.2018г, подадена от И. Ст.С., се явява законосъобразен. Не се установява актът да е в противоречие с целта на закона.

По тези съображения съдът намира, че жалбата на И.С.С. против мълчалив отказ на Началника на Затвора – гр. Стара Загора да се произнесе по подадена от него молба вх. 94 от 09.10.2018г, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски следва л.св. И.С.С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Затвора-Стара Загора юрисконсултско възнагражение в размер на 100 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.С. ЕГН **********, с адрес ***, 3-ти „Б“, ІІ З.П.С., килия №11 против мълчалив отказ на Началника на Затвора – гр. Стара Загора да се произнесе по подадена от него молба вх. 94 от 09.10.2018г, с искане Началника на Затвора-Стара Загора да издаде заповед по чл.135 ал.2, вр.с ал.1 т.1 и т.3 от ЗИНЗС за изпращането му в лечебно заведение извън мястото на лишаване от свобода за операция на лявото му око, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.С.С. ЕГН ********** да заплати на Затвора - Стара Загора сумата 100лв за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

СЪДИЯ: