Р Е Ш Е Н И Е

№ 22 15.02.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 631 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „23-ти П.Ш.П.“ №114, представлявано от управителя Ш.В., подадена чрез пълномощника му адв. А. С. ***, против Ревизионен акт № Р-16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., издаден от З.Д.В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 593/ 09.10.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД са установени задължения общо в размер на 17 837.67лв., от които отговорност за данък върху добавената стойност по чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС в размер на 16 792.81лв. и лихви за просрочие, изчислени към 31.07.2018г. в размер на 1 044.86лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт /РА/ и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив извод, че са налице предпоставките на чл.177 от ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД за задължения за данък върху добавената стойност на „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД на посоченото в РА основание и за посочените периоди. Твърди, че в хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието на субективния елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на ревизираното дружество за дължим от негов доставчик данък върху добавената стойност. Сочи, че не е налице една от предпоставките по чл.177, ал.3 от ЗДДС за презумиране на това знание - облагаемите доставки да са привидни, да заобикалят закона или да са на цена, значително отличаваща се от пазарната, тъй като от една страна задължението за внасяне на ДДС не е скрито предвид декларирането му в подадените СД по ЗДДС, а от друга няма данни и доказателства сделките по процесните фактури да са насочени единствено към постигане на правно забранен резултат - невнасяне на ДДС. Поддържа, че липсват каквито и да е било доказателства, че през ревизираните периоди „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД е знаело или е следвало да знае, че данъкът върху добавената стойност, дължим от неговия доставчик „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, няма да бъде внесен, като констатацията на органите по приходите, че двете дружества да ползвали един и същи счетоводител, не била достатъчна за прилагане на презумпцията по чл.177, ал.3 от ЗДДС. По съображения за липса на една от кумулативно изискуемите се предпоставки за реализиране на отговорността по чл.177 от ЗДДС, е направено искане Ревизионен акт № Р-16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., потвърден с Решение № 593 /09.10.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.

Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният РА № Р-16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., е правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в Решение № 593/ 09.10.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418002473-020-001 от 25.04.2018г., издадена от З.Д.В. на длъжност Началник сектор /л. 22 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД – гр. К., установяване на отговорността му за задължения на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД с ЕИК 123137272 за данък върху добавената стойност за доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД, за следните периоди: 01.02.2018г. - 28.02.2018г. и 01.07.2017г.-30.11.2017г. Извършването на ревизията е възложено на Ф.Г.К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А.Д.Т. – старши инспектор по приходите. В заповедта за възлагане на ревизия изрично е указано, че ревизията е за установяване на отговорност по чл.177 от ДДС за задължения за ДДС на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД за извършени доставки и начислен ДДС за м.01.07.2017г. – м. 30.11.2017г. и м. 01.01.2018г. – м. 28.02.2018г. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от два месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002473-020-001 от 25.04.2018г. е връчена на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД по електронен път на 25.04.2018г. На 19.06.2018г. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002473-020-002/ 19.06.2018г., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114 ал.1 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 25.07.2018г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на З.Д.В. в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив, валиден в периода 12.01.2018-12.01.2019г. /л. 38 по делото/.

В хода на ревизията са наложени предварителни обезпечителни мерки, предприети са действия по събиране и обезпечаване на доказателства, като са извършени справки и са съставени протоколи за присъединяване на документи.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117, ал.1 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - Ф.Г.К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А.Д.Т. – старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002418002473-092-001 от 12.07.2018г., с който по отношение на ревизираното лице „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ЕООД се предлага на основание чл.177 от ЗДДС да бъдат установени задължения - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, по фактури, издадени за периода м.10/2017г.; за периода м.11/2017г и периода м.02/2018г., ведно с лихви за просрочие към тях, изчислени към 12.07.2018г., при общ размер на задълженията 17749.04лв. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Ф. Карапиперов и от Ал. Ташев, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка /л.37/ и на оптичен носител.

Във връзка с обхвата на възложената ревизия на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД – гр. К., за установяване отговорността му за задължения на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД с ЕИК 123137272 за данък върху добавената стойност за доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД, е констатирано, че за ревизираните периоди /01.02.2018г. - 28.02.2018г. и 01.07.2017г.-30.11.2017г./, са налице 22бр. фактури за покупки от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД /с посочени в РД номер и датата на издаване/, които фактури са били включени в дневниците за покупки от ревизираното лице. Констатирано е, че разплащания по посочените в РД 22 броя фактури са извършени по банков път и в брой, като според отразеното в информационния масив VAT 14, фактурите са отразени в дневниците за продажби на доставчика "МЕБЕЛ СТИЛ" ООД. При извършена проверка в информационния масив СУП се сочи установено, че доставчикът "МЕБЕЛ СТИЛ" ООД е декларирал по СД по ЗДДС: за м. юли 2017г. - ДДС за внасяне в размер на 121,93лв, внесени на дата 25.04.2018г.; за м. август 2017г. - ДДС за внасяне в размер на 15 698,87 лв. ,внесени на дати както следва: 7296,21лв. на 13.09.2017г.; 108,62лв. на 13.09.2017г.; 6 435.21лв. на 25.04.2018г. и 1 858,83лв. на 08.06.2018г.; за м. септември 2017г. - ДДС за внасяне в размер на 6 901,71лв., внесени на дата 08.06.2018г.; за м. октомври 2017г. - ДДС за внасяне в размер на 7 991,24лв., за м. ноември 2017г. – ДДС за внасяне в размер на 5 200,74лв. и за м. февруари 2018г. - ДДС за внасяне в размер на 3600,83лв., като ДДС за м. октомври и м. ноември 2017г. и за м. февруари 2018г. не е бил внесен от дружеството.

За данъчен период м.07.2017г. ревизираното дружество „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД е подало СД №24001924231/ 07.08.2017г. с ДДС за възстановяване 6 887,55лв.; за данъчен период м.08.2017г. - СД № 24001939923/ 13.09.2017г. с ДДС за възстановяване 27 379,96лв.; за данъчен период м.09.2017г. - СД № 24001949419/ 13.10.2017г. с ДДС за възстановяване 12 427,87лв.; за данъчен период м.10.2017г. - СД № 24001958351/ 13.11.2017г. с ДДС за възстановяване 15 708,66лв.; за данъчен период м.11.2017г. - СД № 24001967287/ 12.12.2017г. с ДДС за възстановяване 14 958,07лв. и за данъчен период м.02.2018г. - СД № 24001998800/ 12.03.2018г. с ДДС за възстановяване 17162,42лв. Декларираните за възстановяване суми в подадените СД по ДДС за периода м.07.2017г. - м.11.2017г. и м.02.2018г., се сочат възстановени на ревизираното дружество.

Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, ревизиращите органи са констатирали, че: 1. Лицето М.Д.Б. - зам. управител в „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД, подава справки - декларациите по ЗДДС и за двете дружества – „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД; 2. И двете дружества са регистрирани на един и същ адрес – гр. К., ул. „23-ти П.Ш.П.” №114; 3. Настоящият съдружник в „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД - А.С.Д., е бил едноличен собственик на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД до 17.07.2017г.; 4. В.Н.Б. е назначена по трудов договор като главен счетоводител и в двете дружества – „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД; 5. Декларираният в НАП телефонен номер и за двете дружества –е един и същ и 6. ГДД по ЗКПО, подадените счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци и отчет за собствения капитал и за двете дружества – „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД за 2017г., са подписани от В.Н.Б. като главен счетоводител.

Ревизиращият екип е приел, че за „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ" ООД, е налице предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице - получател по облагаеми доставки, за периодите м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г. по издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД фактури № 5048/ 09.10.2017г., № 5049/ 09.10.2017г., № 5051/ 16.10.2017г., № 5054/ 23.10.2017г., № 5058/ 15.11.2017г., № 5056/ 07.11.2017г., № 5060/ 24.11.2017г. и № 5077/09.02.2018г., включени от ревизираното лице в Дневника за покупки и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период, за които е начислен ДДС в общ размер на 47 928,76лв. Доколкото дължимият от доставчика /„МЕБЕЛ СТИЛ” ООД/ данък върху добавената стойност по посочените доставки за данъчни периоди м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г., не е бил внесен, е прието, че са налице обстоятелствата по смисъла на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС – получателят по доставките - „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ” ООД, е отговорен за дължимия и невнесен ДДС от „МЕБЕЛ СТИЛ" ООД, тъй като е ползвал право по приспадане на данъчен кредит по доставки по посочените фактури. Данъчният кредит се твърди пряко свързан с дължимия и невнесен данък, тъй като „ЕБЕЛ СТИЛ” ООД е включило горепосочените фактури в дневниците за продажби за данъчен период м.10.2017г., данъчен период м.11.2017г. и данъчен период м. 02.2018г. и те участват при формирането на резултата за съответния данъчен период, деклариран от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД в подадените СД по ДДС /Приложение №8/ - ДДС за внасяне в общ размер на 16 792,81лв., който не е бил внесен от задълженото лице.

Наличието на хипотезата на чл.177, ал.2 от ЗДДС е обосновано с доводи, че В.Н.Б. – главен счетоводител и в „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД и в „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД, е лице, което участва както в управлението, така и на контрола в двете дружества и което лице е било длъжно да знае, че дължимият от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД данък върху добавената стойност не е ефективно внесен като резултат за периодите м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г, съответно че другото дружество - „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД ползва данъчен кредит за доставките от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД. Това, наред с обстоятелството, че двете дружества имат един и същ адрес на управление, е обусловило извод, че към датата на възникване на данъчното събитие по фактурите, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД на ревизираното дружество, „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД е знаело или е било длъжно да знае за липса на погасяване на задълженията по СД по ЗДДС в периодите, в които са издадени фактурите. Отделно от това ревизиращите органи са приели, че хипотезата по чл. 177, ал.2 от ЗДДС предл. първо се явява доказана и предвид това, че на 21.06.2017г. е сключен Договор за паричен заем между „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД, за предоставяне на заем от 100 000 евро от „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД на „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД със срок на връщане 21.06.2022г., което се твърди, че е в противоречие с икономическата логика – „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД да дължи суми на „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД по издадените от него фактури за м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г., а в същото време да има предоставена сума в заем на „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД.

Въз основа на събраните в хода на ревизията документи ревизиращият екип е приел за установено по безспорен и несъмнен начин, че са изпълнени условията на чл.177, ал.1 и чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС. „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД /дружеството – доставчик на ревизираното лице „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД/, не е заплатило дължимия ДДС по подадени СД по ЗДДС за периодите на м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г. в общ размер на 16 792,81лв., като не е погасена и дължимата лихва за същия период в размер на лихва 956,23лв. Ревизираното дружество – „МЕБЕЛ СТИЛ – МД” ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице и получател по облагаеми доставки по фактури № 5048/ 09.10.2017г., № 5049/ 09.10.2017г., № 5051/ 16.10.2017г., № 5054/ 23.10.2017г., № 5058/ 15.11.2017г., № 5056/ 07.11.2017г., № 5060/ 24.11.2017г. и № 5077/ 09.02.2018г., е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД е ползвало данъчен кредит по процесните доставки в размер на 47 928.76лв. през данъчните периоди м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г., който данъчен кредит е пряко свързан с дължимия данък и невнесените задължения към бюджета, тъй като посочените фактури са участвали при формирането на резултата по подадените СД по ЗДДС за същите периоди. С оглед на което е направен извод, че на основание чл. 177, ал. 1 и във връзка с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС, на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ЕООД следва да се вмени солидарна отговорност за дължимия от доставчика му „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД и невнесен ДДС общо в размер 16 792,81лв. и лихва за закъснение от 956,23лв. на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ. /Приложение №10/.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 13.07.2018г. съгласно уведомление № Р-16002418002473-115-001/ 12.07.2018г. и удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.76/.

Срещу съставения Ревизионен доклад № Р-16002418002473-092-001 от 12.07.2018г. „МЕБЕЛ СТИЛ-МД“ ООД е подало възражение вх.№ 8451/ 30.07.2018г., което възражение е основано на съображения, че не са налице предпоставките на чл.177 от ЗДДС за ангажиране солидарната отговорност на дружеството за задължения за ДДС на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД. Оспорва се констатацията за знание на ревизираното дружество за невнесените задължения за ДДС от доставчика му „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД, която констатация на ревизиращия екип се основавала на твърдения, че лицето В.Н.Б., в качеството й на счетоводител на двете дружества, е участвала в управлението им, и че е знаела или била длъжна да знае, че ДДС, дължим от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, няма да бъде внесен. Твърди се, че доколкото разпореждането с наличните парични средства от банковите сметки на дружеството е от изключителната компетентност на управителя му, счетоводителят няма как да знае кои задължения кога ще бъдат платени, нито носи отговорност за това. Ревизираното лице поддържа и че в хода на проверката от приходната администрация не е доказан субективния елемент за знание, като не са налице и предпоставките за прилагане на презумпцията за такова знание по чл.177 ал.3 от ЗДДС.

Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПОК, от З.Д.В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № 16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., с който на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД са установени задължения в общ размер на 17 837.67лв, от които отговорност по чл.177 от ЗДДС за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД по фактури, издадени за периода м.10/2017г., за периода м.11/2017г и за периода м.02/2018г., в размер на 16792.81лв и лихви за просрочие към тях, изчислени към 31.07.2018г. в размер на 1044.86лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Златина Велиева и от Филип Карапиперов, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка /л.37 и л.38/ и на оптичен носител. В ревизионния акт е обсъдено подаденото от „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД възражение срещу съставения Ревизионен доклад № 16002418002473-092-001 от 12.07.2018г., като същото е прието за неоснователно по съображения /мотиви/, че В.Н.Б. е лице, назначено с трудов договор като главен счетоводител в ревизираното дружество и в „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД и в това си качество е и съставител на ГФО, върху който е положила подпис. В този смисъл се твърди, че лицето е знаело за съществуващите задължения на „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД по СД по ЗДДС, подадени от нея, съответно за липсата на погасяване на тези задължения, като лицето е имало оперативна възможност да информира управителя, а управителят от своя страна да предприеме мерки за погасяване на същите. С подаването на СД по ЗДДС на ревизираното дружество Виолета Бояджиева е знаела, че същото претендира за право на ползване на данъчен кредит по фактури, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД, по които ДДС не е разчетен с бюджета. В този смисъл се сочи, че се заобикалял закона, при наличие на знание от лице, което извършва и съставя всички документи от финансово – имуществен характер и в двете дружества, като знанието на лицето Виолета Бояджиева се изразявало и в осчетоводяването на заемен договор от 21.06.2017г. за 100 000 евро, предоставен от „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД при наличие на неразплатени фактури, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД. След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на направените изводи и основанията за тях и обсъждане на подаденото от ревизираното лице възражение, са приети изложените в РД факти и обстоятелства и направените правни изводи и предложенията за установяване на задължения по периоди и лихвите за просрочие към тях към 31.07.2018г., представени в табличен вид, както следва: задължение с правно основание чл.177 от ДОПК - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД по фактури, издадени за период 10/2017г. – в размер на 7 991.24лв, лихви по ДОПК - 574.97лв; задължение с правно основание чл.177 от ДОПК - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД по фактури, издадени за период 11/2017г –в размер на 5 200.74лв., лихви по ДОПК – 330.85лв и задължение с правно основание чл.177 от ДОПК - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД по фактури, издадени за период 02/2018г. – в размер на 3 600.83лв., лихви по ДОПК – 139.04лв., при установени с ревизионния акт задължения за довнасяне в размер общо на 16 792.81лв и лихви за просрочие към тях в размер общо на 1044.86лв.

Ревизионен акт № 16002418002473-091-001 от 31.07.2018г. е връчен на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД на 01.08.2018г. по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.74/.

В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 14.08.2018г. до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-9387/ 15.08.2018г.

С Решение № 593/ 09.10.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт № 16002418002473-091-001 от 31.07.2018г. издаден на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД за задължение по чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС в размер на 16 792.81лв и лихви в размер на 1044.86лв. С решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив са потвърдени констатациите относно наличието на предпоставките по чл.177, ал.1 от ЗДДС за реализиране отговорността на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД през данъчните периоди м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г., при изложени коригиращи мотиви относно приложението на чл.177, ал.2 от ЗДДС. Решаващият орган е приел че не е доказано, че ревизираното дружество е било длъжно да знае, че данъкът по издадените фактури от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД няма да бъде внесен, тъй като не са доказани хипотезите по т.2 на чл.177, ал.3 във вр. с чл.177, ал.2, предл. второ от ЗДДС. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства и установените факти и обстоятелства сочели съществуването на другата хипотеза на чл.177, ал.2 от ЗДДС – чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС - наличие на предварително знание у получателя „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД, че данъкът по процесните фактури, по които ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде внесен от неговия доставчик - „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД. Така приетото се основава на съображения за тесни взаимовръзки между двете дружества, от които можело да се направи извод, че „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД е знаело или е имало основание да подозира, че данъкът по издадените му фактури от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД няма да бъде внесен. Сочи се, че „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД е регулярен доставчик на ревизираното лице и издател на множество фактури, като от приложената хронологична справка на счетоводна сметка 401 отчитаща взаимоотношенията между двете дружества - „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД и неговия доставчик „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, е видно, че плащанията от РЛ по издадените фактури се извършват регулярни частични плащания, като не е видно кое плащане към коя фактура се отнася. Прието е, че след като към датите на издаване на фактурите ревизираното лице не извършва навременно и цялостно плащане за конкретната фактура, то не можело да очаква, че „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД ще извърши също навременно плащане на данъка по тези фактури в съответния период, когато ДДС по тях е дължим, доколкото продавачът само събирал косвения данък и задължението му е да го разчете с бюджета. Сочи се и че доколкото в период преди процесните, ревизираното дружество е предоставило значителна сума заемни средства на своя доставчик, това можело да счете за индиция за затруднено финансово състояние и липса на оборотни средства за обслужване на текущи плащания и също следвало да се приеме за знание. От допълнително извършени проверки е прието за установено, че лицето М.Д.Б. не е подавала СД по ЗДДС за двете дружества, както се твърди в РА, като същата в периода 31.08.2016г. - 25.05.2017г. е била едноличен собственик на дяловете в „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ЕООД и негов управител до 21.02.17г. М. Б. е била и съдружник в „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД от 21.02.2012г. до 18.08.2016г., когато продава дяловете си на А.С.Д., като от 01.04.2017г. е назначена за заместник управител на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД. А.С.Д. е едноличен собственик и управител на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ЕООД от 25.05.2017г. до 07.07.2017г. и представляващ и управител на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ЕООД към настоящия момент, респ. към процесните периоди на установяване на отговорността. Сочи се още, че е налице съвпадение на имената на другия собственик и управител на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ЕООД - С. Ю. – турски гражданин и това на единия собственик и управител на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ЕООД от 07.07.2017г. и до настоящия момент – Е. Ю., също гражданин на РТурция. Според решаващия орган макар посочените лица да са изпълнявали управленски функции в различни периоди от време, показателен бил факта, че едни и същи лица управляват и представляват двете дружества, което ведно с констатациите, че се намират на един и същ адрес, навежда на извод за наличието на хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС. С решението на Директора на Дирекция „ОДОП” не са възприети изложените в ревизионния акт мотиви за знание, основани на доводи, свързани с лицето В.Н.Б.. Сочи се че единствено и само качеството й на главен счетоводител, назначена по трудови правоотношения и в двете дружества, не можело да се приеме за основание за вменяване на знание. Обстоятелството, че в качеството си на главен счетоводител в „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД и в „МЕБЕЛ СТИЛ“ ЕООД, Виолета Бояджиева като лице, което обработва и има достъп до финансовата и търговската документация на двете дружества, съставя, подписва и подава годишните финансови отчети и справките – декларации по ЗДДС, действително е запозната с финансовото и с имущественото състояние и на двете дружества, не е достатъчно да се обоснове извод за знание у получателят, че данъкът по процесните фактури няма да бъде внесен от неговия доставчик. Според решаващия орган при липса на събрани и посочени от органите по приходите на други доказателства, освен качеството на лицето В. Бояджиева, които да водят до извод за ефективното участие на това лице в управлението и в контрола и на двете дружества, както и за разпореждане с парични средства и с активи на същите, недоказано се явява наличието на свързаност между назначеното като главен счетоводител лице и „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ЕООД и „МЕБЕЛ СТИЛ“ ЕООД по см. на § 1, т.3, б. „м“ от ДР на ДОПК. С оглед така изложените в решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив коригиращи мотиви, е прието, че са изпълнени условията по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2, предл. първо от ЗДДС - купувачът е знаел, че данъкът по издадените фактури няма да бъде внесен от неговия доставчик. По тези съображения и такива за приложимостта на института на солидарната отговорност от гл. т на съответствието му с Директива на Съвета 2006/112 ЕО и че в случаите, когато данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги и което знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целият ДДС, дължим във връзка с тази доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък, е направен извод че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и са спазени принципите за правна сигурност и пропорционалност.

Решение № 593/ 09.10.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт № 16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., е връчено на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД по електронен път на 11.10.2018г.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № 16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването на РА № 16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., изцяло потвърден с Решение № 593 / 09.10.2018г. на Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед №РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.33-л.36/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия - З.Д.В., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с изнесено работно място в офис в гр. Смолян/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002473-020-001 от 25.04.2018г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002418002473-020-002 от 19.06.2018г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Златина Велиева.

Възложената за извършване ревизия на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД е извършена от определените със ЗВР №Р-16002418002473-020-001 от 25.04.2018г. органи по приходите - Ф.Г.К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А.Д.Т. - старши инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002418002473-092-001 от 12.07.2018г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № 16002418002473-091-001 от 31.07.2018г. е издаден от З.Д.В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002473-020-001 от 25.04.2018г. и от Ф.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.

Както Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002473-020-001 от 25.04.2018г., така и РД № 16002418002473-092-001/12.07.2018г. и издаденият въз основа на него РА № 16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. Съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, респ. чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014, квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

Не се твърдят от жалбоподателя, нито са установени при извършената служебна проверка допуснати нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

С обжалвания РА № 16002418002473-091-001 от 31.07.2018г. са установени задължения на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД с правно основание чл.177 от ЗДДС - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД. Разпоредбата на чл.177 от ЗДДС е озаглавена отговорност на лицата в случаи на злоупотреби. Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. В нормата на чл.177, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. Включването на разпоредбата на чл.177 в глава ХХV от ЗДДС, определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на този особен вид солидарна отговорност е за плащане от регистрирано лице - получател по облагаема доставка на дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък.

Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че отговорността по чл.177 от ЗДДС възниква при наличието на няколко материално правно предпоставки, а именно: 1. Ревизираното лице да е р

егистрирано по ЗДДС лице - получател по облагаема доставка; 2. Да е

осъществена облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът е длъжен да внесе в бюджета;

3. Дължимият данък не е внесен от доставчика; 4. П

олучателят по облагаемата доставка да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък и 5. П

олучателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДДС.

В случая установените с оспорения РА № 16002418002473-091-001/31.07.2018г. на основание чл.177, ал.1 от ЗДДС задължения на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД – отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД през данъчните периоди на м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г., с оглед съдържащите се в потвърждаващото ревизионния акт Решение № 593/ 09.10.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив коригиращи мотиви, се основават на наличието на хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС – реализиране на отговорността когато ревизираното лице – получател по облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. За да възникне отговорността по  чл. 177, ал.1 в хипотезата на ал.2, предл. първо от ЗДДС /съществуването на която хипотеза в конкретния случай се твърди от приходната администрация/, следва по несъмнен начин да бъде установено и доказано знанието на получателя по облагаемите доставки /“МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД/, че дължимият от неговия доставчик /“МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД/ данък върху добавената стойност, няма да бъде внесен.

Осъществяването на първите две от посочените по-горе материалноправни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл.177, ал.1 ЗДДС, не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства. Ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС лице към периода на осъществяване на процесните доставки /м.10.2017г. - м. 02.2018г./, като „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД е „получател“ по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗДДС на облагаеми доставки /по см. на чл.12, ал.1 от ЗДДС/ по фактури, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД през данъчните периоди м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г. Съответно „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД е доставчик по облагаеми доставки по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗДДС по фактури, както следва: по 4 броя фактури, издадени през данъчен период м.10.2017г. – фактура № 5048/ 09.10.2017г. с ДО – /-11666,80лв./ и ДДС - /-2333,36лв./, с предмет отстъпка; фактура № 5049/ 09.10.2017г. с ДО – 43409,86лв. и ДДС - 8681,97лв., с предмет стол маса, шезлонг; фактура № 5051/ 16.10.2017г. с ДО – 24404,70лв. и ДДС - 4880,94лв, с предмет стол шезлонг; фактура № 5054/ 23.10.2017г. с ДО – 22531,80лв. и ДДС- 4506,36лв., с предмет стол маса; по 3бр фактури, издадени през данъчен период м.11.2018г. – фактура № 5058/ 15.11.2017г. с ДО – 1396,00лв. и ДДС- 279,20лв., с предмет наем; фактура № 5056/ 07.11.2017г. с ДО – 48189,00лв. и ДДС- 9637,80лв., с предмет шезлонг, маса, пейка; фактура № 5060/ 24.11.2017г. с ДО – 25568,74лв. и ДДС- 5113,75лв., с предмет стол шезлонг, маса и една фактура, издадена през данъчен период м.02.2018г . – фактура № 5077/ 09.02.2018г. с ДО – 85812,10лв. и ДДС - 17162,10лв. – с предмет маса, стол, шезлонг. Посочените фактури са приобщени към ревизионната преписка и са приети като доказателства по делото, като всички фактури за покупки на стоки (мебели), т.е всички фактури без фактура № 5058/15.11.2017г. /с предмет наем/ и фактура № 5048/09.10.2017г. /с предмет „отстъпка 6%“/, са придружени от приемо – предавателни протоколи, като няма спор, че те обективират реално осъществени облагаеми доставки, по които „МЕБЕЛ СТИЛ- МБ“ ООД е получател, съответно „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, също регистрирано по ЗДДС лице, е доставчик. Фактурите съдържат необходимите реквизити, вкл. посочен на отделен ред ДДС.

Наличието на третата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС /дължимият ДДС да не е внесен от доставчика/, също е доказано. Посочените по-горе фактури са включени в дневниците за продажби на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД /л.120 – 121 по делото/, като декларираните с подадените СД по ЗДДС от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД задължения за ДДС за внасяне, са както следва: за м. октомври 2017г. - ДДС в размер на 7991,24лв., за м. ноември 2017г. – ДДС в размер на 5200,74лв. и за м. февруари 2018г. - 3600,83лв (СД по ЗДДС на л.113-115). Не се спори, а и се доказва от изготвената справка за задълженията на „МЕБЕЛ СТИЛ" ООД към датата на издаване на ревизионния доклад /Приложение №11 към РД-л.82/, че този ДДС /общо в размер на 16792,81лв/, не е внесен от ДЗЛ „МЕБЕЛ СТИЛ" ООД. При извършена в хода на административното обжалване служебна проверка по данъчно осигурителната сметка на „МЕБЕЛ СТИЛ" ООД се сочи установено, че с АПВ №Р-16002418003538-171-112/09.08.2018г, издаден на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ" ООД, сумите са прихванати от деклариран ДДС за възстановяване от последното дружество, което се потвърждава от Справката към дата 28.09.2018г, на която се позовава и Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив /л.39 по делото/. Следователно дължимия от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г., не е бил внесен от доставчика, което не се опровергава от това, че за погасяване на задълженията на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД чрез прихващането им с дължими на „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД суми за възстановяване е бил издаден АПВ №Р-16002418003538-171-112/09.08.2018г.

Относно четвъртата предпоставка за реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС – регистрираното лице, получател по облагаема доставка, да е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък: Връзката между невнесения данък и данъчния кредит, какъвто е смисъла на законовото изискване, ще е налице, когато е налице поредица от облагаеми доставки с предмет същата стока или услуга, независимо дали е в същия, изменен или в преработен вид. За да се счита за осъществена тази материалноправна предпоставка по чл.177, ал.1 от ЗДДС, достатъчно е да е налице пряка или косвена причинно-следствена връзка между дължимия и невнесен данък и приспаднатия данъчен кредит. В случая „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД, като получател по облагаеми доставки, фактурирани с посочените по-горе фактури, издадени от доставчика „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД в периодите на м.10.2017, м.11.2017г и м.02.2018г, е отразило същите в дневниците за покупки, съответно тези покупки са участвали при формиране на резултата в подадените справки-декларации по ЗДДС за съответните периоди /СД № 24001958351/ 13.11.2017г. с резултат ДДС за възстановяване 15 708,66лв, СД №24001967287/ 12.12.2017г. с резултат ДДС за възстановяване 14 958,07лв. и СД № 24001998800/ 12.03.2018г. с резултат ДДС за възстановяване 17 162,42лв. (л.107-110 по делото). Ревизираното дружество, като регистрирано по ЗДДС лице и получател по облагаемите доставки, е упражнило правото си на данъчен кредит по посочените по-горе фактури. Правото на данъчен кредит е упражнено от „МЕБЕЛ СТИЛ –МБ“ ООД спрямо същите стоки, закупени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД съгласно посочените фактури и за които доставчикът и издател на фактурите – „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, не е внесъл декларирания като дължим се ДДС. С оглед на изложеното съдът приема за доказано, че правото на приспадане на данъчен кредит, ползвано от „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД за визираните периоди и доставки, е свързан пряко с дължимия и невнесен от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД ДДС за данъчни периоди м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г. съответно в размер на 7991,24лв., на 5200,74лв. и на 3600,83лв, с което се явява изпълнена и четвъртата материалноправна предпоставка за отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС.

Както вече беше посочено, отговорността по чл.177 от ЗДДС - отговорност на лицата в случаи на злоупотреби, изисква наличието и на още една предпоставка, представляваща субективния елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността на получател по облагаеми доставки за ДДС, който не е бил внесен от друго лице. Този субективен елемент, съгласно чл.177, ал.2 от ЗДДС, се свързва с изискването за знание на регистрираното лице /знаело е или е било длъжно да знае/, че дължимият данък по доставката, във връзка с която пряко или косвено е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде ефективно внесен и това да е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117-чл.120 от ДОПК.

В случая реализираната с оспорения РА на основание чл.177, ал.1 от ЗДДС отговорност на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД за данък върху добавената стойност по доставки, извършени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, от фактическа и правна страна и обоснована с наличието на хипотезата на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС –ревизираното лице – получател по облагаеми доставки /“МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД/, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик /“МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД/. За разлика от втората хипотеза по чл.177, ал.2, предл. второ от ЗДДС / ревизираното лице – получател по облагаеми доставки е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик/, за наличието на която хипотеза законът въвежда презумпция, че лицето е било длъжно да знае, ако едновременно са изпълнени регламентираните в чл.177, ал.3, т.1 и т.2 условия, то за случаите на знание по чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС липсват нормативно разписани и посочени условия, при които това знание ще се счита за установено. Ето защо при реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2, предл. първо от ЗДДС, фактът, че ревизираното лице – получател по облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, подлежи на доказване, като в тежест на органите по приходите е да установят и докажат фактът на знание на получателя, че доставчикът му няма да внесе дължимия ДДС.

Субективният елемент на знанието на получателя по облагаеми доставки, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, следва да бъде доказан чрез установяване на обективни факти и обстоятелства, сочещи на съществуващи представи за сигурно или вероятно невнасяне на данъка от доставчика или на такива факти, от които да се съди, че не е възможно на лицето да не е било известно, че данъкът няма да бъде внесен. Знанието на едно юридическо лице, доколкото е субективна категория, е налице, когато се установи по отношение на физическите лица, осъществяващи неговото управление. Обстоятелства, сочещи че получателят по облагаеми доставки, е знаел, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, са например хипотези на свързаност между доставчика и получателя по см. на § 1, т.3 от ДОПК във вр. с §1, т.34 от ЗДДС; когато доставчик и получател е едно и също лице; когато обективното финансовото състояние на доставчика е достатъчно лошо, че същият да не може да покрива задълженията си, вкл. и за данъци и това състояние е известно на представляващите и управляващи получателя по доставката; когато на лицата, управляващи дружеството - получател, поради съществуващите обективни обстоятелства, свързани с финансовото и имущественото състояние или с осъществяваната от доставчика дейност, не е било възможно да не им бъде известно, че данъците по издаваните фактури няма да бъдат заплатени и др. Условията, които предполагат знанието, следва да са били налице към момента на сключване на сделките т.е релевантният момент за установяване на знанието или задължението за него е към момента на издаването на фактурите /Решение № 13645 от 8.11.2018г. на ВАС по адм. дело № 9819/2018г./.

В случая жалбоподателят оспорва приетото от приходната администрация, съгласно изложеното в РА № Р-16002418002473-091-001 от 31.07.2018г. и в потвърждаващото го Решение № 593/ 09.10.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, че „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД е знаело, че неговият доставчик „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД няма да внесе дължимия и начислен ДДС. Твърдяното наличие на знание на ревизираното лице - получател по облагаеми доставки, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика му, се основава на доводи за съществуването на тесни взаимовръзки между двете дружества, от които е направен извод, че „МЕБЕЛ СТИЛ –МБ“ ООД е знаело или е имало основание да подозира, че данъкът по издадените му фактури от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД няма да бъде внесен. „Тесните взаимовръзки” са обосновани с обстоятелствата, че „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД е регулярен доставчик на ревизираното лице „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД; по издаваните фактури се извършвани „регулярни частични плащания“; в период преди процесните ревизираното дружество е предоставило значителна сума заемни средства на своя доставчик, което можело да се счете за индиция за затруднено финансово състояние и липса на оборотни средства за обслужване на текущи плащания. Направени са и констатации, че физически лица в различни периоди от време са съдружници съотв. управители в едното или в другото дружество, наред с което дружествата са регистрирани с един и същ адрес на управление. Установено е и съвпадение на имената на С. Ю. /собственик и управител дружеството –доставчик/ и тези на Е. Ю. - един от собствениците и управител на ревизираното дружество от 07.07.2017г.

Посочените взаимоотношения между двете дружества /квалифицирани от приходната администрация като „тесни взаимовръзки“/, при липсата на каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че дружествата са свързани лица, не могат да се определят категорично като отклоняващи се от обичайните търговски отношения. Фактът, че две дружества са в отношения, при което едното е регулярен доставчик на другото и издател на множество фактури, само по себе си не сочи на особеност в търговските отношения, съответно не води до извод за тесни взаимовръзки. Приетото в ревизионния доклад, че е налице хипотезата на §1, т.3, б. „м“ от ДР на ДОПК, поради обстоятелството, че В.Н.Б. – главен счетоводител в „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД и в „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД е лице, което участва в управлението и на двете дружества, е отречено с Решение № 593/ 09.10.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Както правилно е посочено в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, обстоятелството, че в качеството си на главен счетоводител в „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД и в „МЕБЕЛ СТИЛ“ ЕООД, Виолета Бояджиева като лице, което обработва и има достъп до финансовата и търговската документация на двете дружества, съставя, подписва и подава годишните финансови отчети и справките – декларации по ЗДДС и съотв. е запозната с финансовото и с имущественото състояние и на двете дружества, не е достатъчно да се обоснове извод за знание у получателят, че данъкът по процесните фактури няма да бъде внесен от неговия доставчик. При липса на събрани доказателства от органите по приходите, че заемащата длъжността „главен счетоводител“ и в двете дружества, ефективно участва под някаква форма в управлението и/или в контрола или в разпореждането с паричните средства и с активите и на двете юридически лица, недоказано се явява наличието на свързаност между назначеното като главен счетоводител лице и „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ЕООД и „МЕБЕЛ СТИЛ“ ЕООД по см. на § 1, т.3, б. „м“ от ДР на ДОПК.

С потвърждаващото ревизионния акт Решение № 593/ 09.10.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е отречена и констатацията на ревизиращите органи, че едно и също лице /М.Д.Б./, е подавала справките – декларации по ЗДДС и за двете дружества.

От приходната администрация нито се твърди, нито се обосновава, още по-малко е доказано, че ревизираното дружество „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД и неговия доставчик „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, са свързани лица по смисъла на някоя от хипотезите по §1, т.3 от ДР на ДОПК във вр. с §1, т.34 от ДР на ЗДДС. Нито се твърди, нито се поддържа в потвърждаващото ревизионния акт решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, че дружествата са свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК във вр. с § т.34 от ДР на ЗДДС. Независимо от изложеното, че едни и същи лица в различни периоди от време са били съдружници или са изпълнявали управленски функции в „МЕБЕЛ СТИЛ – МД“ ООД и в „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, това нито обосновава, нито доказва, че едно и също лице е участвало пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на двете дружества към датите на реализиране на доставките и издаването на фактурите през периодите на м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г. В периода непосредствено преди данъчните периоди на м. октомври 2017г., м. ноември 2017г. и м. февруари 2018г /в които е упражнено правото на данъчен кредит от ревизираното дружество/, съгласно чл.19 от Дружествения договор от 07.07.2017г., органи на управление на „МЕБЕЛ СТИЛ – МД“ ООД, са Общо събрание на дружеството /състоящо се от съдружниците/ и управител/и. Въз основа на извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че лицата, които управляват и представляват „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД от 17.07.2017г., са: Е. Ю. и Ш.В., действащи заедно и поотделно, които са и съдружници в дружеството. Спрямо тези лица - Е. Ю. и Ш.В. обаче, нито в РА, нито в РД, нито в решението по чл.155, ал.2 от ДОПК на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, се съдържат твърдения да са имали знание /представи/ за намеренията на доставчика на дружеството да не плати дължимия ДДС. Действително лицето А.С.Д. в периода 25.08.2016г. - 05.10.2018г. е управител „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, като е бил и едноличен собственик на капитала на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ЕООД от 25.05.2017г до 07.07.2017г., /когато продава дружествените си дялове на Е.Ю. и Ш.В./, като в същия период е бил вписан като управител на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ЕООД. След като доставките /спрямо които се изследва знанието/, са извършени в последващи управлението на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ЕООД от А.С.Д. периоди, знанието на посоченото лице за финансовото състояние на двете дружества и в частност знанието му за финансовото състояние на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД е ирелевантно за преценката за наличие на знание за „МЕБЕЛ СТИЛ – МД“ ООД по см. на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС, а именно че доставчикът му „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД няма да внесе дължимия ДДС - в периода след 17.07.2017г., вкл. в периода на м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г., няма данни а и не се твърди А.С.Д. да участва пряко или косвено в управлението, контрола или в капитала на „МЕБЕЛ СТИЛ -МБ“ ООД.

Не следва извод, че е налице свързаност между двете юридически лица поради обстоятелството, че в предходни периоди от време и в предходни години /предшестващи ревизираните периоди/, лицето М. Богошева е била съдружник, респ. управител и в двете дружества, след като към датата на издаването на процесните фактури посоченото лице нито е съдружник, нито е управител в някое от двете дружества. Очевидно доказването на знанието на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД по см. на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС, не може да се основава на възможно знание на предходни съдружници и управители на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД, че ДДС по доставките, извършени в последващи тяхното участие и управлението на ревизираното дружество периоди, няма да бъде внесен от доставчика. А и от страна на приходната администрация не се твърди, че конкретни лица от тези, които управляват и представляват „МЕБЕЛ СТИЛ -МБ“ ООД в периоди преди упражняването на правото на данъчен кредит, са имали знание /или е следвало да знаят/ намеренията на доставчика на дружеството да не плати дължимия по доставките ДДС. При липсата на данни че едни и същи лица за процесните периоди участват пряко или косвено в управлението, в контрола или в капитала на двете дружества, няма основание за обективно обосновано съмнение, че между дружествата се уговарят условия, различни от обичайните, сочещи на свързаност по см. на §1, т.3 б „м“ от ДР на ДОПК.

Обстоятелството, че фамилията на единия от управителите на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД - Е. Ю., е същата като фамилията на един от съдружниците и управители на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД – С. Ю., при липса на каквито и да е било данни за роднинска връзка между лицата, не сочи на никоя от хипотезите по §1, т.3 от ДР на ДОПК, за да се приеме, че „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД са свързани лица по см. на §1, т.3 от ДР на ДОПК във вр. с §1 т.34 от ДР на ЗДДС.

Действително, наличието на свързаност между доставчика и получателя на облагаема доставка, не е предпоставка за ангажиране отговорността на дружеството по чл. 177, ал.1 от ЗДДС. Наличие на такава е един от възможните обективни факти, който би обусловил предположение за знание по смисъла на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС, а именно знание у физическите лица, осъществяващи управлението на дружеството-получател, че дължимият данък във връзка с облагаемите доставки, осъществени от неговия доставчик, няма да бъде внесен.

Но в случая не са налице и други обективни данни, които да обусловят извод за знание по смисъла на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС. Такъв извод не може да се основава и на съображения, че по издаваните фактури за извършваните от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД доставки, се правени само частични плащания на цената от получателя „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД. В РД е констатирано, че по фактурите, издадени в ревизирания период, вкл. в периодите на м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г., са извършени разплащания по банков път и в брой От хронологична справка сметка 40100023 на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД с данни за получател „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД за периода м.10.2017г. - м.02.2018г., е видно, че „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД регулярно е извършвало периодични плащания, отразявани хронологично в дебита на сметката, вкл. такива, касаещи доставките по процесните фактури, задълженията по които са отразени в кредита на тази сметка /л.80-81 по делото/. Обстоятелството, че от тази справка не е ясно кое плащане към коя фактура се отнася, не води до извод, че ревизираното лице не е извършило навременно и цялостно плащане по процесните фактури, доколкото хронологията на сметката е за ограничен период от време, като ревизиращите органи нито са изискали, нито са събрали от ревизираното лице информация, обяснения, доказателства и др. за направените от „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД плащания за получените доставки по издадените от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД фактури в периодите на м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г. Щом като в случая от страна на приходната администрация се признава извършването на регулярни частични плащания по процесните доставки, без да се твърди, че тези плащания не покриват дължимия от доставчика ДДС, единствено и само от факта, че плащанията са частични, не произтича твърдяното знание на ревизираното лице, че данъкът по издадените му фактури от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД няма да бъде внесен.

Обстоятелството, че в период преди процесните, ревизираното дружество е предоставило значителна сума заемни средства на своя доставчик /съгласно Договор за паричен заем, сключен на 21.06.2017г. - приложение №12 към РД, л.79 по делото/, също не доказва знанието на „МЕБЕЛ СТИЛ – МД” ООД, че ДДС по процесните доставки няма да бъде внесен от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД. Целта и предназначението на заемните средства нито са изследвани, нито са установени в хода на ревизионното производство. Към датата на предоставяне на заемните средства – 21.06.2017г., няма абсолютно никакви данни „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД да има задължения към бюджета /публични задължения за данъци и осигурителни вноски/ или за просрочени задължения към частноправни субекти /към доставчици, банки, персонал/; няма данни за регулярно невнасяне или невнасяне в срок на дължим ДДС, нито такива за необслужване на търговски задължения. Липсват каквито и да е било констатации и доказателства, че „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД има „затруднено финансово състояние и липса на оборотни средства за обслужване на текущи плащания“, за да се обвърже с такова състояние нуждата и съответно предоставянето на заемни средства. При липса на установено затруднено финансово състояние на доставчика, приходната администрация абсолютно необосновано е приела, че сключения договор за заем и предоставените от ревизираното лице заемни средства на неговия доставчик, следва да се разглеждат като знание, че доставчикът няма да внесе дължимия ДДС по доставки, реализирани няколко месеца след сключването на договора за заем.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че констатираните от приходната администрация факти – за съществуващите трайни търговски отношения между „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД, за извършваните частични плащания от „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД по осъществените от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД доставки през м.10.2017г., м.11.2017г. и м.02.2018г., за предоставянето на заемни средства от ревизираното дружество „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД на неговия доставчик „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД в предхождащ на ревизираните периоди, за регистрацията на двете дружества на един и същ адрес на управление, не са достатъчни да се направи обоснован извод, че отношенията между „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД са от естество, доказващи че дружеството – получател е знаело или е имало причини да подозира, че данъкът по доставките няма да бъде внесен от дружеството доставчик. При липса на данни дружествата да са свързани лица по см. на §1, т.3 от ДР на ДОПК във вр. с §1, т.34 от ДР на ЗДДС; на такива доставчикът „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД да е изпаднал в трайно влошено финансово състояние и да е имал затруднения в обслужването на своите търговски и публичноправни задължения, за което състояние ревизираното дружество да е знаело или да няма как да не е знаело, на практика липсват обективни данни въз основа на които да се направи фактически и доказателствено обосновано предположение както за съществуването на знание по см. на чл.177, ал.2, предл. първо от ЗДДС на ревизираното лице – получател по облагаеми доставки, че дължимият ДДС за тези доставки няма да бъде внесен от неговия доставчик, така и за злоупотреба при упражняване правото на данъчен кредит.

Доколкото единствено и само при установено знание на получателя или задължение за знание на същия, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, е допустимо да се ангажира отговорността на получателя за заплащане на данъка, недоказването от страна на приходната администрация наличието на субективния елемент от правопораждащия фактически състав по чл.177, ал.1 във вр. с ал.2, предл. първо от ЗДДС, обуславя извод за неправилно и незаконосъобразно ангажиране на отговорността на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД на това основание.

Останалите изложени в жалбата доводи /относно липсата на предпоставките за прилагането на презумпцията по чл.177, ал.3 от ЗДДС/, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, доколкото в случая отговорността на ревизираното лице по чл.177, ал.1 от ЗДДС е ангажирана в хипотезата на чл. 177, ал.2, предл. първо от ЗДДС, а не в хипотезата на чл.177, ал.2, предл. второ във вр. с чл.177, ал.3 от ЗДДС.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна. Оспореният РА № Р-16002418002473-091-001 от 31.07.2018г, потвърден с Решение № 593/ 09.10.2018г на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД са установени задължения общо в размер на 17 837.67лв., от които отговорност за данък върху добавената стойност по чл.177 от ЗДДС в размер на 16 792.81лв. и лихви за просрочия към тях, изчислени към 31.07.2018г. в размер на 1 044.86лв, като издаден при неправилно приложение на материалния закон, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „23-ти П.Ш.П.“ № 114, представлявано от управителя Ш.В., Ревизионен акт № Р-16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., издаден от З.Д.В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 593/ 09.10.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД са установени задължения общо в размер на 17 837.67лв., от които отговорност за данък върху добавената стойност по чл.177 от ЗДДС в размер на 16792.81лв и лихви за просрочие, изчислени към 31.07.2018г., в размер на 1044.86лв., като незаконосъобразен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: