Р Е Ш Е Н И Е

№ 77 18.03.2019г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

при секретар Албена Ангелова

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 633 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.Я.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0447-000134 от 01.09.2018г., издадена от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на В.Я.М. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателката оспорва като невярна описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. като неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод, че като собственик на МПС е допуснала собствения й автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач. Поддържа, че нито е предоставяла автомобила за ползване и управление на неправоспособен водач, нито е знаела или е могла да предположи, че докато е в чужбина, автомобилът й ще бъде взет неправомерно и съотв. управляван от лице, което не притежава СУМПС. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На А. Т. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 397645 от 01.09.2018г.. 855630/ 03.11.2018г. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.09.2018г. около 10.50ч. в гр.Гълъбово, на кръстовището на бул.“България“ и ул.“Христо Ботев“, А. Д. управлява лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№……., собственост на В.Я.М., като след справка в ОДЧ-РУ Гълъбово е установено, че водачът е неправоспособен /не притежава СУМПС/.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 18-0447-000134 от 01.09.2018г., издадена от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на жалбоподателката В.Я.М. е наложена принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 01.09.2018г. около 10.50ч. в гр.Гълъбово, на кръстовището, образувано от бул.“Република“ и ул.“Христо Ботев“ е спрян за проверка движещият се в посока север-юг лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег……., собственост на В.Я.М.. При проверката е установено, че автомобилът се управлява от лицето А.Т.Д., който не притежава СУМПС /не е имал издавано СУМПС/.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната заповед. Приобщени към доказателствения материал по делото са и жалба вх.№ 1028/ 10.09.2018г., подадена от В.М. ***, относно извършена на 01.09.2018г. кражба на собствения й автомобил „Фолксваген Поло“ от имот, стопанисван от фирма „Георгиев Ауто“ЕООД, ведно с писмо № 1028/ 05.02.2019г. на прокурор при РП – Гълъбово за образувано ДП № 447зм 228/2018г. по описа на РУ- Гълъбово.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицето Г.К.М. – съпруг на жалбоподателката. Свидетелят заявява, че в периода от 26.08. до 04.09.2018г. заедно със съпругата си са били извън пределите на страната. На 26.08.2018г. са заминали за Атина, а на 27.08. са се качили на круизен кораб за обиколка на няколко гръцки острова. За времето на отсъствието си са оставили автомобила, който съпругата му е ползвала – „Фолксваген Поло“, в техен обект – автомивка и гумен център, находящ се в гр.Гълъбово на бул.“Република“№1. На 01.09.2018г. около 10ч. сутринта са били на о.Крит, когато им се е обадил по телефона синът им – Х.М., за да им каже, че полицаите свалят номерата на автомобила на майка му, защото някакво лице – А., е взело, без негово съгласие, ключовете на автомобила от чекмеджето в офиса и е тръгнало в неизвестна посока, като впоследствие е било спряно от полицаите. Свидетелят е поискал да разговаря с полицая и му е обяснил, че автомобилът е бил взет без тяхно знание и съгласие. Получил е отговор, че тъй като лицето, което е управлявало автомобила е криминално проявено, няколко пъти е било хващано да шофира без документи, а и не можели да го открият за да му връчат актовете, щели да свалят номерата на автомобила, а като се приберат свидетелят и съпругата му в Гълъбово трябвало да пуснат заявление до началника на РУ за да им ги възстановят, тъй като автомобилът бел взет без тяхно съгласие.

Въпреки родствените отношения на свидетеля със жалбоподателката, съдът кредитира неговите показания, тъй като същите са логични, непротиворечиви и съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП, сред които са и началниците на Районни управления при ОД на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 18-0447-000134 от 01.09.2018г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на Районно управление – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление – неправоспособен водач. Действително в заповедта е пропуснато да бъде отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а“, възприета като материалноправно основание за налагането на принудителната административна мярка. Доколкото обаче нормативният акт, регламентиращ основанието, съдържанието и правните последици на приложената ПАМ, а именно Законът за движението по пътищата, несъмнено и еднозначно се извлича от изложените фактически основания за издаването заповедта, както и от посочването, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0447-000134 от 01.09.2018г., е по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, непълната правна обосновка на упражненото административно правомощие не представлява съществено формално /процесуално/ нарушение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0447-000134 от 01.09.2018г., е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на В.М. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 01.09.2018г. около 10.50ч. в гр.Гълъбово, на кръстовището, образувано от бул.“Република“ и ул.“Христо Ботев“, движещият се в посока север-юг лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№……, собственост на В.Я.М., е бил управляван от лицето А.Т.Д., който не притежава СУМПС /не е имал издавано СУМПС/. Следователно наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП - на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач.

Не е спорно по делото, че л. а. „Фолксваген Поло“ с рег.№…. - превозното средство, което е било управлявано от неправоспособен водач и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е собственост на В.Я.М.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява и че В.М. нито е предоставяла МПС за ползване, нито е разрешавала управлението на автомобила от неправоспособния водач А. Д..

 Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП при управление на пътно превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство за управление /неправоспособен водач/, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо СУМПС съотв. от неправоспособен водач /в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП/, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. В случая обаче от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че собственикът на „Фолксваген Поло“ с рег.№…… -  В.Я.М., по никакъв начин, с никакви действия или бездействия, не е предизвикала противоправния резултат – управлението на притежавания от нея автомобил от неправоспособен водач. Жалбоподателката нито е знаела, нито е могла да знае или да предположи, нито е допускала или би могла да допусне, че по време на отсъствието й от страната, А.Т.Д. ще вземе и ще ползва автомобила й , като го управлява, въпреки че не е правоспособен водач. Следователно управлението на л. а с рег. № …… от лице, непритежаващо СУМПС, не се свързва с каквото и да е било неправомерно поведение на собственика на МПС, а е изцяло резултат от действията на неправоспособния водач А. Д., който без знанието и съотв. без съгласието на собственика е управлявал автомобила. 
 
 
 

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, мярката не се основава на действия /бездействия/ на В.М., сочещи на съпричастност на собственика на автомобила към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Поради което с наложената на жалбоподателката с обжалваната заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, се нарушава принципа на съразмерността по чл.6 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателката нито е бил уведомена за образуваното производство за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, нито преди издаването на заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, нито са обсъдени събраните по преписката доказателства, еднозначно сочещи, че собственикът на МПС нито е допускал, нито е знаел, още по-малко е разрешавал притежавания от него автомобил да бъде ползван и управляван от неправоспособен водач. Допуснатите процесуални нарушения са довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен орган извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0447-000134 от 01.09.2018г. на Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на В.М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото направеното от пълномощника на жалбоподателката искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора бъде съдена да заплати на жалбоподателката В.Я.М. сумата от 210 /двеста и десет/ лева, от които 10лв. заплатена държавна такса и 200/двеста/ лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие 0 0213726 от 23.01.2019г.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В.Я.М. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0447-000134 от 01.09.2018г., издадена от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на В.Я.М., на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора да заплати на В.Я.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 210 /двеста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

СЪДИЯ: