Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

    15                      15.02.2019г.                   град Стара Загора

 

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

          Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                                               СЪДИЯ: СТИ.Н МАНОЛОВ      

 

при секретар Ива Атанасова                           

и с участието  на прокурора                                                                                          като разгледа докладваното от съдия СТИ.Н МАНОЛОВ административно дело №635 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба Г.И.Г. срещу Заповед за ПАМ №18-1228-001289/22.10.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция. В жалбата се сочи, че простото посочване на фактите от състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1, предл.2 ЗДвП, възпроизведени от съдържанието на съставения акт за установяване на нарушението, не съответства на законовите стандарти за законосъобразност на мярката с оглед материалния закон. Твърди се, че от съдържанието на оспорената заповед се установява, че на жалбоподателя е съставен АУАН вместо протокол, което е в нарушение на изискването на чл.5, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г., като на жалбоподателя не е връчен нито екземпляр от АУАН, нито от протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Счита се, че издадения на жалбоподателя талон за медицинско изследване от служителите на Пътна полиция не отговаря на изискванията на посочената Наредба, тъй като в изпълнение на задълженията си по чл.6, ал.5 от нея контролният орган е нужно да отрази в талона за изследване обстоятелствата по чл.3а, а в случая в талона не е посочен избора на жалбоподателя посредством какъв метод да бъде изследван. Излагат се доводи, че в посочения талон не е отразен и часът, в който същият е връчен на жалбоподателя, с което за последния се е създала неяснота до колко време след проверката трябва да се яви в медицински център за изследване. Твърди се, че доколкото не е съставен протокол за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози, както и доколкото талона за изследване е издаден в нарушение на изискванията на наредбата, то тези два документа не са в състояние да изпълнят констативната си функция на доказателствени средства в производството по на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Обосновава се, че с оглед нарушението на посочените изисквания на наредбата не може да се приеме, че фактите от хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП са обективно проявени за издаване на заповед по смисъла на тази разпоредба, което представлява нарушение на административно производствените правила по чл.35, вр. чл.146, ал.3 от АПК. Сочи се също, че поради допуснато нарушение по чл.35 АПК, оспорената заповед за прилагане на мярката по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за посоченото нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП като нейно фактическо основание, се явява незаконосъобразна и издадена при отсъствието на юридическите факти в правната норма за упражняване на правомощията на орган, който я е издал, т.е. в противоречие на материално правната норма на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, което представлява основание за отмяната й по чл.146, ал.4 от АПК.

 

В допълнение към жалбата е посочено, че оспорената заповед има субсидиарен характер към въпроса за отговорността, която следва да понесе жалбоподателя, в случай, че се докаже извършено престъпление или административно нарушение. Обосновано е, че целта на заповедта за ПАМ е предварително да се гарантира изпълнението на съответното наказание, което евентуално може да бъде наложено. В тази връзка са изложени съображения, че след като наказателното производство, по което Г. е обвинен за престъпление, е прекратено, то нуждата от заповедта за ПАМ е отпаднала. С оглед всички изложени съображения се моли съда да отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата – Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна Полиция, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Със Заповед за прилагане на ПАМ №18-1228-001289/22.10.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна Полиция (л.28), на жалбоподателя е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”. Заповедта е издадена на основание и чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че Г.И.Г. на 22.10.2018г., около 15:40 часа, в гр.Стара Загора, на ул.Хан Аспарух до №35, в посока юг, управлява лек автомобил БМВ с рег…….,  собственост на И. Г. ***, като: водачът управлява МПС след употреба на упойващи вещества -  метамфетамин. Установено  с техническо  средство „Дръг тест 5000 – 0050“ с проба № 00221, във 16:40 часа на 22.10.2018 г. Издаден талон за медицинско изследване № 0013645.

 

В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия „Д“ №703657/22.10.2018г. (л.29). Последният е съставен против Г.И.Г. за това, че на 22.10.2018г., около 15:40 часа, в гр.Стара Загора, на ул…… до №35, в посока юг, управлява лек автомобил БМВ с рег……, собственост на И. Г. ***, като: водачът управлява МПС след употреба на упойващи вещества -  метамфетамин. Установено  с техническо  средство „Дръг тест 5000 – 0050“ с проба № 00221, във 16:40 часа на 22.10.2018г. Издаден талон за медицинско изследване № 0013645. АУАН е съставен от Ж. И. – младши автоконтрольор  и подписан от свидетелите А. М. и И. Ж. И., и двамата полицейски служители.

 

На 22.10.2018г. е издаден и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, в който е отразено началото и края на извършване на проверката – 16:40-16:45 часа, както и признаците на употреба  на наркотични или упойващи вещества на водача (л.50). На същата дата е издаден и талон за изследване, в който е отразено, че извършената предварителна качествена проба с техническо средство „Дръг тест 5000 – 0050“ показва положителен резултат „Метамфетамин“ (л.49).

 

На 22.10.2018г. е издаден и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, в който е отразено, че медицинско изследване не е извършено, тъй като Г. отказва вземане на кръв за наркотични вещества. Протоколът е подписан от д-р М. В., от свидетел А. М. и от Г.И.Г. на 22.10.2018г. в 18.:00 часа (л.34-36).

 

С постановление за прекратяване на досъдебно производство от 14.12.2018г. на прокурор в РП – Стара Загора, е прекратено досъдебно производство №1959-зм-922/2018г. по описа на 01 РУ – Стара Загора, образувано срещу Г.И.Г. за престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 от НК (л.54-55). В обстоятелствената част на прокурорското постановление е посочено, че по делото не е доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 22.10.2018г. в Стара Загора, Г.И.Г. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ 520“ с рег.№ …. след употреба на наркотични вещества – метамфетамин.

 

Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на жалбоподателя на 06.11.2018г. и е оспорена с жалба, подадена пред Административен съд Стара Загора на 07.11.2018г., предвид на което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

 

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, , 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. (л.46), на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 349з-723/06.03.2018г. (л.45) Директорът на ОД на МВР град Стара Загора е оправомощил Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Стара Загора да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП. Оспорената заповед е издадена от Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна Полиция, от което следва, че е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма. Административният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал.1, буква „б“ от ЗДвП.

 

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният акт е постановен след изясняване на фактическата обстановка и противно на твърденията в жалбата се спазени всички процесуални изисквания по чл.35 от АПК, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

 

         Заповедта е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

 

Съгласно чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения се прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и химико-токсилогично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18 месеца. При тази законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане на мярката е кумулативното доказване на двата елемента от фактическия състав на мярката – употреба на наркотични вещества и техни аналози и управление на моторно превозно средство. За последното не се спори по делото.

 

В Наредба №1 от 19.07.2017г. е предвиден редът за установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от тази наредба „концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсилогични изследвания“. В текста на чл.3, ал.1 от наредбата е предвидено, че „при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест“, като при отказ на лицето от извършване на проверка с тест, не приемане на показанията на теста от лицето или когато физическото състояние на това лице не позволява извършването на такава проверка, установяването на употребата на наркотични вещества и техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване (чл.3а, т.1, т.2 и т.3 от наредбата). При наличие на външни признаци, поведение или реакция на водачите на МПС за употреба на наркотични вещества и техни аналози, установяването им се извършва чрез проверка с тест или чрез изпращане на лицето за медицинско изследване (чл.5, ал.1). Когато проверката за употреба на наркотични вещества и техни аналози се извърши с тест, резултатът се попълва в протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, изготвен в три екземпляра, съгласно приложение №2 (чл.5, ал.2). При попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение №1 (чл.3, ал.2), като контролният орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл.3а (чл.6, ал.5). Когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване (чл.7, ал.2). При медицинското изследване се вземат проби за химико-токсикологично лабораторно изследване (чл.15, ал.1), като отказът на лицето да бъде изследвано се отразява от медицинския специалист в протокола по чл.14, ал.2 и се подписва с подписа на изследваното лице (чл.15, ал.7).  

 

В разглеждания случай са установени външни признаци, поведение или реакции на водача на МПС за употреба на наркотични вещества и техни аналози, и това е отбелязано в попълнения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, където е отразено, че очите на водача са „воднисти/блестящи“ (л.50). Този документ е подписан от Г.Г.. При извършена проверка с тест е установено наличието на наркотични вещества и техни аналози – „метамфетамин“ (л.32). Издаден е талон за изследване, в който провереното лице е отразило, че „не приема“ показанията на теста. Талонът е връчен на Г.Г. срещу подпис, но в документа не е отразен часа на връчването му (л.49) В изпълнение на задължението си по чл.7, ал.2 от Наредбата полицейският орган, след като е установил наличие на наркотични вещества и техни аналози, е съпроводил лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. В лечебното заведение Г. е оказал да му бъде извършено медицинско изследване, като този отказ е обективиран в съответния протокол, който е подписан от медицинския специалист, от свидетел – полицейски служител и от Г.Г. (л.36).

 

         Видно от приложената по делото справка от извършен тест с Дръг тест 5000 – 0050 на 22.10.2018г. в 16:40 часа се установява, че след извършена проверка на Г. е установено наличие на „метамфетамин“ (л.32). Действително тези показания не са приети от Г., но впоследствие същият е отказал „вземане на кръв за наркотични вещества“. Този отказ, съобразно разпоредбата на чл.15, ал.7 от наредбата, е отразен от медицинския специалист в протокола по чл.14, ал.2 и това обстоятелство е удостоверено с подписа на изследваното лице. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.9 от наредбата „употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози при отказ за даване на проби за изследване“. При тази нормативна регламентация следва да се приемат показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, които са положителни за наличието на „метамфетамин“. Следователно, налице е и вторият елемент от фактическия състав на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, ал.1, буква „б“ от ЗДвП.

 

Ето защо съдът приема, че са налице основания за издаване на обжалваната заповед. Налагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“, с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително, тъй като при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. При безспорно установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и при липса на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизовдствените правила съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед се явява законосъобразна.

 

Не е налице и несъответствие на процесната заповед с целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл.1, ал.2 от този закон.

 

Изложените доводи на процесуалния представител на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения административен акт се явяват неоснователни поради следните съображения:

 

По делото е представен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, видно от който на реквизита „проверен“ е положен подписа на жалбоподателя, като обстоятелството, че по делото не е доказано неговото връчване на жалбоподателя, макар и да съставлява нарушение на наредбата, не се отразява върху законосъобразността на издадения индивидуален административен акт. Подпис на жалбоподателя липсва върху съставения АУАН, но в него изрично е отразено, че Г. е отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на сидетел. Следователно твърденията, че е съставен АУАН, но не и протокол са неоснователни. Такива се явяват и твърденията за несъответствие на талона за изследване с изискванията на наредбата, тъй като противно на посоченото в жалбата, в същия е отразено, че Г. не приема показанията на теста, с което е спазен регламента на чл.3а от наредбата. Обстоятелството, че в този талон не е отразен часът на връчване и това е създало неяснота за Г. до колко време след проверката трябва да се яви в медицинския център за изследване на връчването, също не се отразява по никакъв начин на законосъобразността на оспорената ПАМ. Това е така, защото посещението на жалбоподателя в медицинския център е станало в хипотезата на чл.7, ал.2 от наредбата –полицейският орган е съпроводил лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Последното опровергава посоченото в жалбата, че на жалбоподателя не била разяснена възможността  за извършване на медицинско и химико-токсикологично изследване, което се явява и единствен начин за опровергаване на показанията на теста за употреба на наркотични вещества и техни аналози.

 

Без значение за настоящото производство е обстоятелството, че наказателното производство срещу Г. за извършено на 22.10.2018г. престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 от НК, изразяващо се в управление на лек автомобил след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, е прекратено. Това е така, защото двете производства имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на наказателната отговорност, наложената ПАМ има превантивен характер, а именно да осуети възможността дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Затова и тя се прилага под прекратително условие „до решаване на въпроса за отговорността“ на водача на МПС, но не повече от 18 месеца.

 

Предвид изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Г., ЕГН **********, против Заповед за ПАМ №18-1228-001289/22.10.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.

 

 

                                                

СЪДИЯ: