Р Е Ш
Е Н И Е №
174
гр.Стара Загора, 23.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Н.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело
№637 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 – 178 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по жалба на П.Д.К. срещу
Заповед № 1669/19.10.2018г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която е
отказано да се възложи изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – план за улична
регулация в обхват между осови точки 9490-9491-9492 и план за регулация относно
УПИ ІV-7854 и УПИ ХХ-7854, кв. 654 по плана на гр. Казанлък. В жалбата се сочи,
че ПУП – план за улична регулация между
осови точки 9490-9491-9492 и план за
регулация относно УПИ ІV-7854 и УПИ
ХХ-7854, кв. 654 по плана на гр.Казанлък е действащ – влязъл в сила, не е
приложен, за него няма влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че посочения
ПУП е одобрен при съществени закононарушения, а именно: одобрен е в нарушение и
при неизпълнение на задължителните съгласувателни процедури с АПИ, КАТ,
Министерство на регионалното развитие и благоустройството – организация на
движението, и другите компетентни институции; същият противоречи на императивни
норми на ЗУТ относно задължителните елементи на уличната инфраструктура –
чл.80, ал.3 ЗУТ; предвидения с този ПУП пътен възел (връзка) между общинска
улична инфраструктура и републикански път София – Бургас, противоречи на
установените с Наредба №1/2000г. на Министерство регионалното развитие и благоустройството
норми за проектиране на пътища и по-конкретно чл.121 за задължителните
минимални разстояния между съседни пътни възли; ПУП противоречи на императивните
норми на чл.14, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗУТ – УПИ XX-7854 в квартал 654 има лице
към уличната регулация само от южната регулационна граница. Предвижданията на
ПУП променят нивото и трасето на прилежащата улица към УПИ XX-7854, в резултат
на което този УПИ остава без лице, без достъп и комуникация с уличната
инфраструктура. Сочи се, че обективираният в оспорваната заповед Отказ за
образуване на производство по чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ е необоснован и
незаконосъобразен. Обосновава се, че са налице предвидените в тази норма
кумулативни законови основания и предпоставки за изменението на влезлия в сила
и неприложен ПУП, като отказа на Кмета на Община Казанлък противоречи на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.Е.Д., който заявява, че в
жалбата срещу оспорения административен акт са посочени четири довода за
незаконосъобразността му, като с оглед заключенията на вещото лице три от тях
следва да бъдат оттеглени. Сочи, че поддържа изцяло посочения в жалбата довод
за незаконосъобразност на заповедта, а именно, че е налице несъответствие на
плана с нормите на проектиране на пътища, уредени в Наредба №1/2000г. на МРРБ и
по точно с разпоредбата на чл.121, с която е въведено изискване за минимално
разстояние между пътните възли. Обосновава, че от заключението на вещото лице е
видно, че разстоянието на пътния възел, който е предвиден в ПУП и съседните
пътни възли не отговоря на нормативните правила, заложени в Наредбата, което е
основание за констатиране на незаконосъобразност на влезлия в сила ПУП и
същевременно представлява основание за изменение на същия на основание чл.134,
ал.1, т.5 от ЗУТ. Моли се съда да отмени оспорената заповед и да върне
преписката на административния орган със задължителни указания за образуване на
производство за изменение на влезлия в сила ПУП. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът – Кмет на Община Казанлък, чрез
процесуалния си представител – юриск.Б., оспорва жалбата като недопустима –
поради липса на правен интерес за оспорващия и алтернативно – като
неоснователна, и иска отхвърлянето й. Сочи, че направленията по ул.Изгрев,
пресичащи се на пътния възел представляват съществуващо кръстовище. Пътния
възел не е нов по смисъла на закона и наредбата за проектиране на пътищата, и е
изграден далеч преди приемането на наредбата, поради което тя е неприложима.
Обосновава, че към настоящия момент няма данни, че пътния възел е изменен при
действието на предходен ПУП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателката П.К. е собственик на УПИ IV – 7854 и УПИ XX – 7854 по плана на гр.Казанлък, видно от нотариален акт за покупно-продажба на
недвижими имоти №118, том II, рег.№2831, дело №318
от 2013г. (л.17-19).
През месец януари 2013г. Кмета на Община Казанлък съгласува и от член на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ утвърждава Задание за
проектиране на обект: пътно кръстовище /пътен възел/ на път I-6 “София-Бургас“ при км 312+000 (л.34-43).
На 17.05.2013г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Община Казанлък е
подписан споразумителен протокол за съвместно финансиране на обект: пътно
кръстовище /пътен възел/ на път I-6 “София-Бургас“ при
км 312+000.
На 22.01.2014г. е проведено заседание на Експертен технико-икономически
съвет със задача да разгледа, обсъди и вземе решение относно пътно кръстовище
/пътен възел/ на път I-6 “София-Бургас“ при
км 312+000 – фаза „Идеен проект“ (л.44-51).
С писмо вх.№112-26-2/29.04.2014г. от Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ Кмета на Община Казанлък е уведомен за необходимостта да бъде
изразено становище по предложените на проведеното заседание на Експертен
технико-икономически съвет варианти (л.35).
С писмо изх.№112-26-2/10.05.2014г. на Кмета на Община Казанлък Председателя
на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ е уведомен, че Общинска администрация
подкрепя вариант II на решение за пътно кръстовище
/пътен възел/ на път I-6 “София-Бургас“ при
км 312+000 на посочената пътна връзка (л.32).
С писмо изх.№08-00-947/28.08.2014г. на Агенция Пътна инфраструктура Кмета
Община Казанлък е уведомен за инвестиционно предложение на Агенция „Пътна
инфраструктура“, касаещо изграждане на пътни кръстовища при км 312+000 на път I-6 „София – Бургас“. С писмото е поискано становище относно реализацията на
инвестиционното предложение.
На 28.05.2015г. от Рутекс ООД до Община Казанлък е изпратено за съгласуване
трасето и Идейния проект на приетия втори вариант на Обходния път (л.29).
С писмо вх.№112-26-4/12.03.2016г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ до
Кмета на Община Казанлък е поискано да бъдат предприети необходимите действия
за допускане изработването на частично изменение на действащия план за
регулация и застрояване за гр.Казанлък, в частта, засегната от теренното
осигуряване на обект: Пътно кръстовище /пътен възел/ на път I-6 “София-Бургас“ при км 312+000.
С Решение №117 от 31.03.2016г. на Общински съвет Казанлък, Протокол №8, е
дадено съгласие за изработване на изменение на План за регулация и План за
улична регулация на гр.Казанлък между осови точки 9491 и 9492 във връзка с
пътно кръстовище на път I-6 “София-Бургас“ при
км 312+000 в съответствие с представената Скица, предложение за изменението,
както следва: 1.1.Изменение на план за регулация с предвиждане промяна на
регулационната граница за УПИ ІV-7854 в кв.654 по Плана на гр.Казанлък;
1.2.Изменение на План за улична регулация на улица между осови точки 9491 и
9492 (л.53).
С обявление №17/10.05.2016г. от Община Казанлък е съобщено до
заинтересованите лица, че е изготвено изменение на план за улична регулация
между осови точки 9491-9492 за пътно кръстовище /пътен възел и на I-6 София-Бургас при км 312+000/ и на план за регулация на част за УПИ
ІV-7854 в кв. 654 по плана на гр. Казанлък (л.25).
На 25.05.2016г. от П.К. е подадено възражение вх.№194-П3364-1 до Община
Казанлък, с което е поискано изработеният проект да бъде отхвърлен, като не се
образува производство по ЗУТ за изменение на План за регулация за УПИ ІV-7854 в
квартал 654 по ПУП на гр.Казанлък (л.15-16).
С решение по протокол 10 от 29.06.2016г. Общински експертен съвет по
устройство на територията (ОЕСУТ) не е уважено възражението
№194-П3364-1/25.05.2016г. на П.К. (л.14).
С решение по протокол 12 от 29.06.2017г. Общински експертен съвет по
устройство на територията (ОЕСУТ) приема изменение на план за улична регулация
между осови точки 9490-9491 за пътно кръстовище /пътен възел и на I-6 София-Бургас при км 312+000/ и на план за регулация на част от квартал
654 по плана на Казанлък относно УПИ ІV-7854 (л.13-гръб).
Със Заповед №1175/14.07.2017г. на Кмета на Община Казанлък е одобрено
изменение на план за регулация за част от квартал 654 по плана на Казанлък,
като се променят границите на урегулиран поземлен имот IV-7854 и на уличната регулация между осови точки 9490-9491-9492 (л.13).
На 25.08.2017г. е изготвено съобщение до П. K.за изготвената Заповед за одобряване
на изменение на план за регулация (л.20-21).
Заповедта е оспорена от П.К. *** (л.67-68), като с Определение
№86/03.04.2018г. по адм.дело №117/2018г. на съда, жалбата е оставена без
разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено (л.64-65).
Определението на АС Стара Загора е оставено в сила с Определение
№6295/15.05.2018г. по адм.дело №5829/2018г. на ВАС (л.66).
Със заявление вх.№194-П-241-1/05.10.2018г. на П.К. *** е поискано
издаването на заповед за изработване на проект за изменение на влязъл в сила
ПУП – План за регулация за част от квартал 654 на гр.Казанлък с промяна на
границите на УПИ ІV-7854 и на уличната регулация между осови точки 9490-9491-9492
по приложени чертежи. В заявлението е посочено, че са налице предпоставките на чл.134,
ал.2, т.5 от ЗУТ, а именно допуснати съществени закононарушения при одобрението
на плана.
Издадено е мотивирано становище (без посочена дата) от Главния архитект на
Община Казанлък, в което е посочено, че така предложеното изменение на ПУП е
недопустимо и законосъобразно, като не са налице законови основания за
разрешаването му (л.10).
С решение №299/09.10.2018г. по адм.дело №218/2018г. на Административен съд
Стара Загора е отхвърлено искането на П.К. за обявяване на нищожност и отмяна
на Заповед №433/30.03.2018г. на Кмета на Община Казанлък, с която е наредено
отчуждаване на имот – частна собственост, представляваща реална незастроена
площ 722 кв.м. от УПИ с идентификатор 35167.504.7854, собственост на П.К.,
съгласно нотариален акт за покупно-продажба на недвижими имоти №118, том II, рег.№2831, дело№318 от 2013г. и е определено парично обезщетение в размер
на 18 050 лева по пазарна оценка, изготвена на 07.11.2017г. Със същото
решение оспорената заповед е изменена като е увеличен размера на паричното
обезщетение от 18 050 лева на 42 200 лева. След служебно извършена
справка се установи, че това решение не е оспорено и е влязло в законна сила.
С писмо изх.№1324-24/23.10.2018г. на Община Казанлък, П.К. е уведомена, че
във връзка с Решение №299/09.10.2018г. по адм.дело №218/2018г. на
Административен съд Стара Загора следва в 14-дневен срок от получаване на
писмото да посочи банкова сметка ***зщетение, като в противен случай
обезщетението ще бъде внесено с Общинска банка Казанлък по набирателна сметка
на Община Казанлък (л.76). Писмото е получена на 25.10.2018г. (л.77). На
21.11.2018г. определената за обезщетение сума от 42 200 лева е преведена
набирателна сметка на Община Казанлък в Общинска банка Казанлък (л.78).
С пълномощно от 24.10.2018г. П.К. е упълномощила М.Г.да подава документи и
да извършва всички необходими действия по отношение на Община Казанлък (л.9).
Със оспорената в настоящото производство заповед №1669/19.10.2018г. на
Кмета на Община Казанлък е отказано да се възложи изработването на проект за
изменение на подробен устройствен план – план за улична регулация в обхват
между осови точки 9490-9491-9492 и план за регулация относно УПИ ІV-7854 и УПИ
ХХ-7854, кв. 654 по плана на гр. Казанлък (л.6-7). В като мотиви за издаване на
заповедта административният орган е посочил, че със заявлението си П.К. е
направила искане за служебно възлагане на изработването на проект за изменение
на ПУП в хипотезата на ал.5 от чл.135 ЗУТ, като искането се опира на твърдения
за наличие на обстоятелства по чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ. Прието е, че по своята
същност искането е насочено към пререшаване на вече решен от органът въпрос,
без да се сочат нови факти и обстоятелства, които не са изяснени от наличните
данни в кориците на административната преписка по издаване на Заповед
№1175/14.07.2017г. за одобряване на действащия за имота на заявителя ПИПУП.
Посочено е, че противно на посоченото в заявлението, от материалите по
преписката е видно, че заданието за проектиране на цялата пътнa връзка при
км.+312.000 от път I-6 София-Бургас е утвърдено
както от настоящия орган, така и от УС на АПИ, като в т.ч. е възложено
проектиране на варианти, като в последна сметка е избран този, с който съгласно
действащия ПУП-ПР в кв.654, частично е засегнат имота на заявителя. Обосновано
е, че след като е издадена Заповед №1175/14.07.2017г. за одобряване на действащия
за имота на заявителя ПИПУП е недопустимо възбуждането на ново производство по
изменение на ПУП без да е налице промяна в позицията на общината, промяна в
инвестиционните намерения на АПИ, промяна в обществените нагласи и т.н., като е
посочено, че ново произнасяне е недопустимо, доколкото ще разклати принципа за
стабилност на административните актове. Изложени са съображения, е новелата на
ал.5 от чл.135, ЗУТ е диспозитивна по своя характер, доколкото очертава
възможност, а не задължение на органа, по свой почин и ако прецени да възложи
служебното проектиране. В заключение е посочено, че от данните по заявлението
не може да се направи извод, че се иска разрешаване на изработка на ПИПУП по
общия ред по ал.3 на чл.135 ЗУТ и това е видно както от текста на заявлението,
така и поради липсата на скица с предложение за изменението му по смисъла на
ал.2 от чл.135 ЗУТ, която нередовност е отделно основание искането да не бъде
удовлетворено.
Заповедта е връчена на пълномощника на П.К. на 24.10.2018г.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати, назначени и
изготвени съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа
експертиза. Според заключението на съдебно-техническата експертиза влезлият в
сила ПУП е съгласуван с агенция „Пътна инфраструктира“ на основание одобрени
проекти от ЕТИС на агенция „Пътна инфраструктура“ с протоколи от 22.07.2014г. и
10.03.2016г. на избрания втори вариант на пътните кръстовища при км 311+891 –
ляво и км 311+893 – дясно на път I-6. „Проект за постоянна
и временна организация и безопасност на движението“ е съгласуван с Областна
дирекция на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция със становище
рег.№122800-8342/31.03.2016г. Според вещото лице в одобрения втори вариант на
пътния възел са спазени изискванията на чл.80, ал.3 от ЗУТ, като приложените
напречни профили за различните участъци от пътния възел са тротоари, а
конкретния участък пред ПИ 35167.504.7017 на километър 0+080, габаритът на
улицата е 10м и включва пътно платно с ширина 7м, тротоар с ширина 1,5м и
банкет с ширина 1,5м. Кръстовището на км.312+000 на път I-6 е съществуващо, като проектираните пътни кръстовища при км 311+891 –
ляво и км.311+893 – дясно на път I-6 по възлагане на АПИ
са в рамките на урбанизираната територия на гр.Казанлък и са разработени за
улесняване на транспортното обслужване на територията в съответствие с
изискванията на чл.19, ал.2 от Наредба 1/2000г. на МРРБ. Вещото лице сочи, че
разстоянието между съществуващите пътни кръстовища /възли/ на км. 310+400
/310+500/ до км 312+000 /311+891 – ляво и км 311+893 – дясно/ до км 313+900 по
трасето на път I-6 на територията на
гр.Казанлък са: разстояния между пътен възел при завод Арсенал на км 310+400 до
кръстовището на км 312+000 са: от км.310+400 до км 312+000 – 1600м; от
км.310+400 до км 311+891-ляво – 1491м; от км.310+500 до км 311+891 – 1391м;
разстоянията между кръстовището на км 312+000 до пътен възел на км 313+900 е
1900м. От направената проверка на одобрения план за регулация, от вещото лице е
констатирано, че поземленият имот с идентификатор 35167.504.7017 граничи с
прилежаща улица, съгласно изискванията на чл.14, ал.3 и има излаз към улица,
съгласно изискванията на 1л.14, ал.4 от
ЗУТ.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че разработените по ПУП пътни
кръстовища на км 311+891-ляво и км 311+893-дясно на път I-6 от републиканската пътна мрежа, са разработени на база на съществуващо
кръстовище, съгласно одобрения ПУП с Решение №684/30.07.2013г. Проектираните
пътни кръстовища са разработени за улесняване на транспортното обслужване на
територията на населеното място. Те са единствено направени с цел да облекчат кръстовището, да
има комуникация във всички посоки. Разработени
са напречни профили за различните участъци на трасето на двете кръстовища.
Типовият напречен профил, приложен в заключението, е част от тази документация
и тя обхваща участъка от км 0 до км +262,13, като в конкретния участък се
намира и процесният имот, обект на експертизата. Той е на км 0+80 и в
приложения тип напречен профил е посочен габаритът на улицата 10 метра,
включващ пътно платно с ширина 7 метра, тротоар с ширина 1,5 метра и банкет с
ширина 1,5 метра. Профилите са част от документацията на този вариант на ПУП. Поземленият
имот с идентификатор 35167.504.7017 граничи с прилежащата улица съгласно
изискванията на чл. 14, ал. 3 от Наредба №1 и има излаз към улицата съгласно
изискванията на чл.14, ал.4 от ЗУТ. Имотът има излаз от юг. При двата плана има
тротоар, така че котите трябва да не се променят.
Според заключението на допълнително назначената съдебно-техническа
експертиза Община Казанлък има одобрен план за регулация в кв.654 в гр.Казанлък
с Решение № 684 от 30.07.2013г. Планът за регулация предвижда изграждане на
пътни възли на път I-6 в обхвата на км 311+ 891-ляво
и км.311+ 893-дясно за улесняване транспортното обслужване на територията на
града. От направения от вещото лице оглед е констатирано, че одобреният ПУП –
План за регулация на кв. 654 гр.Казанлък с Решение № 684 от 30.07.2013 г. не е
приложен на място, съгласно одобрения проект на километър 311+ 891-ляво и
км.311+ 893-дясно.
Съдът възприема представените заключения като компетентни
и обективни, тъй като вещото лице е отговорило подробно и пълно на поставените
задачи.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните изводи:
Оспорването
е направено от надлежно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването на административния акт, в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК и е процесуално допустимо. В тази връзка доводите на
процесуалния представител на ответника за липса на правен интерес от
оспорването се явяват неоснователни. Отказът за изработване на проект за
изменение на подробен устройствен план засяга заявителя, чието искане не е
удовлетворено и се явява неблагоприятен за него акт. Жалбоподателката като
заявител за изработване на проект за изменение на ПУП попада в кръга на
заинтересованите лица при оспорване на акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ, тъй като
тези лица се определят по критериите на чл.147, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.136, ал.1
от ЗУТ, проектите за изменение на устройствени планове на
основанията по чл.134, ал.1
от ЗУТ, се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в
сила при условията и по реда на раздел ІІІ от глава седма. Съгласно нормата на чл.129, ал.2
от ЗУТ, към която препраща горецитираният текст от закона, ПУП в
обхват до един квартал, се одобрява със заповед на кмета на общината в
14-дневен срок от приемането на проекта за ПУП от ОбЕСУТ. Соченият законов
текст определя компетентния орган да се произнесе и по заявлението за изменение
на ПУП, какъвто е настоящия случай, а именно - Кметът на общината. Видно от
представеното от ответната страна заверено копие на обжалваната заповед,
административният акт е издаден и подписан от Кмета на Община - Казанлък,
явяващ се и компетентния по материя и степен административен орган.
Заповедта
е подробно мотивирана и отговаря на предвидените в закона изисквания за форма и
съдържание.
В подадената до съда жалба не се заявява оплакване за съществено нарушаване
на административнопроизводствените правила, а и служебната проверка не
констатира подобен порок на протеклото административно производство.
По отношение съответствието
на заповедта с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да
се изменят, когато планът е одобрен при съществени закононарушения. Съгласно
този текст на това основание не могат да се изменят планове, за които има
влязло в сила решение на съд или когато планът е приложен. В разглеждания
случай по отношение на Заповед №1175/14.07.2017г. на Кмета на Община Казанлък,
с която е одобрено изменение на план за регулация за част от квартал 654 по
плана на Казанлък, като се променят границите на урегулиран поземлен имот
IV-7854 и на уличната регулация между осови точки 9490-9491-9492, няма влязло в
сила решение, т.е. тази заповед е влязла в сила. Противно на становището на
процесуалния представител на ответника, планът за регулация, предмет на тази
заповед не е приложен по смисъла на §
22, ал.1, б. „в“ от ЗУТ, тъй като изплащането на обезщетението по
отчуждителното производство е извършено на 21.11.2018г., т.е. след подаване на
заявлението за изменение на влезлия в сила ПУП на 05.10.2018г. и след издаване
на оспорената в настоящото производство заповед – 19.10.2018г. Следователно в
случая не са налице процесуалните пречки за изменение на ПУП, а именно –
наличие на влязло в сила решение на съд или когато планът е приложен.
Изменение на ПУП по реда на
чл.135, ал.2, т.5 ЗУТ касае случаите на одобряване
на ПУП при всякакви закононарушения, както при строителните правила и норми,
имащи значение за предвидената по плана регулация и застрояване, така и на
правила, пряко касаещи собствеността, а също и нарушения на формата на акта.
Нарушението винаги трябва да е съществено и да предпоставя незаконосъобразност
на одобрения ПУП – такова, което би довело до неговата отмяна, ако беше
обжалван пред съда. Идеята на законодателя е, да се даде възможност на
заинтересованите лица, които са бездействали и не са оспорили плана
своевременно – да могат те или техните правоприемници след това да поискат
неговото изменение в случаите на одобряване на ПУП при съществени
закононарушения.
В разглеждания случай не се
установиха закононарушения при одобряване на процесния ПУП. В искането си до Кмета
на Община Казанлък К. е посочила следните четири закононарушения: ПУП-ПР е
одобрен в нарушение и при неизпълнение на задължителните съгласувателни
процедури с АПИ, КАТ, МРРБ – организация на движението и други компетентни
институции; ПУП-ПР противоречи на императивните норми на ЗУТ относно
задължителните елементи на уличната инфраструктура (чл.80, ал.3 ЗУТ);
предвиденият ПУП-ПР пътен възел /връзка/ между общинската улична инфраструктура
и републикански път София-Бургас противоречи на установените с Наредба
№1/2000г. на МРРБ норми за проектиране на пътища (чл.121 за задължителните
минимални разстояния между съседни пътни възли); ПУП-ПР противоречи на
императивните норми на чл.14, ал.3, т.1 и ал.4 ЗУТ – УПИ XX-7854 (ПИ с идентификатор 35167.504.7017) в квартал 654 има
лице към уличната регулация само от южната регулационна граница. Предвижданията
на ПУП-ПР променят нивото и трасето на прилежащата улица към УПИ XX-7854 , в резултат на което този УПИ остава без лице, без
достъп и комуникации с уличната инфраструктура. Със същите доводи е подадена
жалбата и срещу оспорения в настоящото производство административен акт. Но от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза първите две и последното
посочени в искането до Кмета на Община Казанлък и в жалбата срещу заповедта на
последния закононарушения са опровергани. От заключението на вещото лице се
установява, че влезлият в сила ПУП е съгласуван с агенция „Пътна
инфраструктира“ на основание одобрени проекти от ЕТИС на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с протоколи от 22.07.2014г. и 10.03.2016г. и избрания втори
вариант на пътните кръстовища при км 311+891 – ляво и км 311+893 – дясно на път
I-6. „Проект за постоянна и временна организация и безопасност на движението“ е
съгласуван с Областна дирекция на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция със
становище рег.№122800-8342/31.03.2016г.; в одобрения втори вариант на пътния
възел са спазени изискванията на чл.80, ал.3 от ЗУТ, като приложените напречни
профили за различните участъци от пътния възел са тротоари, а конкретния
участък пред ПИ 35167.504.7017 на километър 0+080, габаритът на улицата е 10м и
включва пътно платно с ширина 7м, тротоар с ширина 1,5м и банкет с ширина
1,5м.; от направената проверка на одобрения план за регулация, от вещото лице е
констатирано, че поземленият имот с идентификатор 35167.504.7017 граничи с
прилежаща улица, съгласно изискванията на чл.14, ал.3 и има излаз към улица,
съгласно изискванията на чл.14, ал.4 от
ЗУТ. С оглед на тези обстоятелства и процесуалния представител на
жалбоподателя посочи в съдебно заседание, че не поддържа същите.
По отношение на сочената на нарушена разпоредба на чл.121 от Наредба №1 от 26.05.2000г. за проектиране на пътища (Наредбата), издадена от Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на първо място следва да се отбележи, че същата е отменена на 26.10.2018г. с § 3 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътища, издадена
от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, oбн., ДВ, бр.79
от 25.09.2018г., в сила от 26.10.2018г., но към момента на подаване на
заявлението за изменение на ПУП – 05.10.2018г. и съответно към датата на
издаване на оспорената в настоящото производство заповед – 19.10.2018г. е
действащ акт. Съгласно разпоредбата на чл.121 от Наредбата „при наличие на съседни пътни възли се спазват следните минимални
разстояния между островите на изходите и входовете им: 1. между пътни възли II клас - 1500 m; 2. между
пътни възли I и II клас - 1500 m; 3. между пътни възли I клас - 2500 m.“
Посочената разпоредба е поместена в Глава петнадесета, озаглавена „Пътни възли
на две и повече нива“. Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от Наредбата пътен възел е мястото, на което два или
повече пътя се пресичат, разклоняват или вливат на едно или повече нива с
възможност за преминаване от единия към другия път, като съобразно ал.2 „пътни
възли са: 1.кръстовищата (пътните възли
на едно ниво); 2.пътните възли на две и повече нива“. От посочените норми се
установява, че посочените в чл.121 от Наредбата параметри, касаят случаите на минимално
изискуеми разстояния между пътни възли на две и повече нива, а не между пътни
възли на едно ниво, какъвто е разглеждания случай. От заключението на вещото
лице се установява, че са измерени разстояния между процесния пътен възел
(кръстовище) и съседни на него кръстовища, а не между съседни пътни възли на
две и повече нива. Обстоятелството, че кръстовище на път I-6 при км.311+891-ляво не е на две и
повече нива се установява и от приложения към материалите на допълнителната
съдебно-техническа експертиза снимков материал (л.100-101). Следователно
посочения в жалбата довод за неспазване на минималното определено в чл.121 от
Наредбата разстояние между пътните възли, поддържан в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя, се явява неоснователен, тъй като
това изискване е относимо към пътни възли на две и повече нива, какъвто настоящия
случай не е.
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е законосъобразна
– издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила и е съобразена с целта
на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане за разноски, на
основание чл.143, ал.4 от АПК и тълкувателно решение №3/13.05.10г. по т.д. №9/2010г.
на ВАС, се следва осъждане на П.Д.К. *** разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на основание чл.78, ал.8 от
ГПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. В случая спорът не е фактически и правно сложен. По тази причина съдът
счита, че са налице основания да бъде присъдено минимално предвиденото
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.К. ЕГН:**********, срещу Заповед №
1669/19.10.2018г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която е отказано да
се възложи изработването на проект за изменение
на подробен устройствен план – план за улична регулация в обхват между
осови точки 9490-9491-9492 и план за регулация относно УПИ ІV-7854 и УПИ
ХХ-7854, кв. 654 по плана на гр.Казанлък, като
неоснователна.
ОСЪЖДА П.Д.К. ЕГН:**********,***, сумата 100лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва по касационен ред чрез
Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: