Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 87                                             27.03.2019г.                          град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

            СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

 

при секретар Албена Ангелова                                                                      

и с участието на прокурор  Маргарита Димитрова                                                                     

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 643 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

   Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, уточнена с допълнителна молба вх.№ 4915/23.11.2018г., подадена от Р.М.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-гр.Стара Загора, с която на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Главна дирекция „Охрана“ гр.София за присъждане на обезщетение в размер на 50000 /петдесет хиляди/ лв. за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на ГД“Охрана“ – неосигуряване на обезопасителен колан по време на извършвано конвоиране на лишения от свобода на отделни дати в периода 11.03.2016г.-17.11.2016г.

В исковата молба и уточнението се твърди, че ищецът претърпял вреди от неосигуряването на обезопасителен колан по време на конвоирането му от  длъжностни лица на ГД „Охрана“ в посочения период от следствен арест гр.Стара Загора до Окръжен съд Стара Загора и обратно, които вреди се  изразявали в застрашаване на човешкия живот, изпитване чувство на страх, незащитеност, малоценност и психически тормоз на здравето му.  Твърди, че  бил вързан с белезници на ръцете с колан на кръста и на краката, при което  положение не би могъл да се защити и предпази  при евентуално пътнотранспортно произшествие с обръщане на колата. Изпитвал чувство на страх, незащитеност, малоценност и психически тормоз на здравето му. Поради изложеното иска осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 50000лв за претърпените от горното незаконосъобразно деяние неимуществени вреди.

 

Ответникът – Главна дирекция „Охрана“ гр.София, в писмен отговор, подаден от пълномощника на главния директор – юр.Ж. М., длъжностно лице с юридическо образование, заема становище за неоснователност на иска. Твърди, че  не са налице в условията на кумулативност  предвидените в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността. Твърди, че ищецът е бил конвоиран от ареста-гр.Стара Загора до ОС – гр.Стара Загора  и обратно за участие в съдебни производства съответно на дати 14.03.2016г., съгласно Заповед №З-263/12.03.2016г. на началника на ОЗ „Охрана“ – Стара Загора, на 17.05.2016г., съгласно заповед № З-507/16.05.2016г на същия орган, на 24.06.2016г., съгласно заповед №З-639/23.06.2016г, на 19.07.2016г. на основание заповед З-748/18.07.2016г.; на 01.09.2016г., съгласно заповед № З-880/31.08.2016г. Твърди, че няма отразени негови претенции в графа забележка на заповедите за конвоиране. На 26.10.2016г.  ищецът е бил конвоиран от арест-гр.Стара Загора до РП-гр.Стара Загора и обратно, на основание заповед № З-1103/25.10.2016г на началник ОЗ“Охрана“ – Стара Загора, също без да са отразени негови претенции в заповедта за конвоиране. На 01.11.2016г ищецът е бил конвоиран от затвора гр.Стара Загора до Окръжен съд –Стара Загора за участие в съдебно дело и обратно, на основание заповед №З-1125/31.10.2016г в която също не били отразени негови претенции.

Съгласно представена информация от Затвора-гр.Стара Загора, отнасяща се за л.св.С., същият изтърпява присъда лишаване от свобода за деяние по чл.150 ал.1 чл.116 ал.1 от НК и се води опасен за бягство. Поради това, при конвоиране на задържаното лице служителите от ОЗ“Охрана“ – Стара Загора са му поставили белезници на ръцете и на краката, свързани с конвоен колан на кръста, в изпълнение на разпоредбата на чл.17 ал.6 т.1 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД“Охрана“, утвърдени със заповед №ЛС-04-1994 от 15.11.2012г /понастоящем отменени/.

Посочени са всяко от превозните средства, с които е извършен конвоя на 14.03.2016г, на 17.05.2016г, на 24.06.2016г, на 19.07.2016г. , на 01.09.2016г, на 26.10.2016г и на 01.11.2016г и свидетелствата за регистрация, съответно на специализиран автомобил Тойота „Хайес“ ДКН…… и Рено „Мастер“ с ДКН …... Посочени са нормативните изисквания за оборудване на специализираните конвойни автомобили – чл.15 ал.4 /приложение №4“ от правилата, посочени по-горе. Твърди, че в Наредба Н-3 от 18.02.2013г за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, същата не се прилага за автомобили проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение „задържане под страна“ или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. В случая специализираните автомобили, с които е бил конвоиран л.св.С. съответстват на нормативните изисквания. Поради горното, твърди, че не може да се направи извод за допуснати незаконни действия_бездействия при конвойна дейност и претърпени във връзка с това вреди. Обезщетение се дължи за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а неустановяването на вреди и причинна връзка обуславяло отхвърляне на предявения иск. Поради горното и отправя искане за отхвърляне на предявения от С. иск с произтичащите законни последици.

 

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че исковата претенция е неоснователна и недоказана. 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

От фактическа страна не е спорно по делото, че в исковия период 11.03.2016г.-17.11.2016г. /посочен в уточнението към исковата молба -вх.№4915/ 23.11.2018г./ ищецът Р.М.С. ***, а след това и в Затвор – Стара Загора във връзка с извършено от него противоправно деяние и образувано досъдебно производство срещу него.

На посочените по –долу дати от исковия период Р.М.С. е бил конвоиран (организиране етапно преминаване) от конвоен наряд в състав служители на ответника и по маршрут, определени с посочени заповеди на Началника на ОД „Охрана“-Стара Загора, както следва:

На 14.03.2016г. - от конвоен наряд в състав и по маршрут СА Стара Загора – ОС Стара Загора и обратно, определен със Заповед №З-263/12.03.2016г на основание чл.391 от ЗСВ и Правилата за условията и редът за осъществяване на конвойна дейност, вкл.мерките за изолация и охрана от служителите на ГД“Охрана“ – МП и правилата за ППД - и с автомобил СА Рено „Master“ СА 0755ТМ- л.45-46;

На 17.05.2016г. -от конвоен наряд в състав и по маршрут ОС Стара Загора – СА  Стара Загора и обратно,  определен със Заповед№З-507/16.05.2016г, на началника на ОЗ „Охрана“ – Стара Загора на същите основания, с автомобил Тойота „Хайес“ ДКН …. –л.47-49;

На 24.06.2016г. - от конвоен наряд в състав и по маршрут СА-Стара Загора – ОС- Стара Загора и обратно, определен със заповед №З-639/23.06.2016г, с автомобил Тойота „Хайес“ ДКН ….. – л.50-51;

На 19.07.2016г. - от конвоен наряд в състав и по маршрут СА-Стара Загора – СА Стара Загора и обратно, определен със заповед З-748/18.07.2016г, с автомобил СА Рено „Master“ ……. – л.52-53;

На 01.09.2016г. –от конвоен наряд и по маршрут –до ОС Стара Загора с автомобил ДК№ ….. съгласно заповед № З-880/31.08.2016г-л.54-55;

На 26.10.2016г. –от конвоен наряд и по маршрут ОС „ИН“ Ст.Загора –Затвор Стара Загора –РП –Стара Загора и обратно с автомобил  ДКН ….. съгласно заповед № З-1103/25.10.2016г на началник ОЗ“Охрана“ – Стара Загора /л.57-58/

На 01.11.2016г. - от конвоен наряд и по маршрут от затвора гр.Стара Загора до Окръжен съд –Стара Загора за участие в съдебно дело и обратно с автомобил  ДКН С7783НМ, на основание заповед №З-1125/31.10.2016г /л.59-л.60/.

 

По делото са приложени Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД“Охрана“ към Министерство на правосъдието, ведно със Заповед №ЛС-04-1994 от 15.11.2012г на Министъра на правосъдието за утвърждаването им/л.61 и сл./. 

 

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл.1 ал.1 от ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод административна дейност, подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Същият е процесуално допустим, като предявен от лице с правен интерес,  което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди /негативни чувства и изживявания/ в резултат на незаконосъобразна административна дейност, каквато е конвойната. В случая се твърдят бездействия на длъжностни лица на ответника – неосигуряване на обезопасителен колан на ищеца при осъществено при конвойната дейност пътуване с автомобил на конкретни дати. Исковата молба е подадена срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Главна дирекция „Охрана“ от действия/бездействия на чиито служители се твърдят произтекли вреди, е юридическо лице към министъра на правосъдието, съгласно чл.391 ал.2 от Закона за съдебната власт.  Според чл.391, ал.3, т.6 от ЗСВ, ГД „Охрана“ конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода до органите на съдебната власт. Служителите, осъществяващи охранителни функции по чл.391 ал.3, т.6 от ЗСВ извършват специализирана държавна дейност, която е част от изпълнителните функции на държавата, предвидени в специален закон. След като дейността е изпълнителна, то и отговорността за техни незаконни действия или бездействия принципно попада в приложното поле на чл.1 от ЗОДОВ /Определение № 50 от 26.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 34/2018 г., 5-членен с-в, ГК/. Твърдят се вреди, произтичащи от фактически бездействия на администрацията, като обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в от съда, пред който е предявен искът за обезщетението по аргумент от чл.204 ал.4 от АПК. С оглед на изложеното, съдът приема, че искът е процесуално допустим.

 Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

От събраните по делото доказателства се установяват в случая първите две предпоставки.

Спрямо  С. през исковия период 11.03.2016г. - 17.11.2016г.   /посочен в уточнението към исковата молба вх.№4915/23.11.2018г./, като задържан във връзка с водено срещу него досъдебно производство, са били извършени от служители на ответника действия в изпълнение на чл.391, ал.3, т.6 от ЗСВ и заповеди на Началник ОД“Охрана“-Стара Загора на дати: 14.03.2016г., 17.05.2016г., 24.06.2016г., 19.07.2016г., 01.09.2016г., 26.10.2016г. и 01.11.2016г.  по конвоирането му до органи на съдебната власт и обратно до мястото, където е приведен – Арест Стара Загора, съответно Затвор-гр.Стара Загора.

Придвижването при конвоирането на ищеца на посочените дати е посредством специални автомобили - леки автомобили Тойота „Хайес“ ДКН …., съответно Рено „Master“ …... Твърденият факт, че при конвоиране на посочените дати при пътуването с автомобил не е бил осигурен на ищеца обезопасителен колан, не се оспорва от ответника.  Не се твърди, че посочените автомобили, с които е било осъществено в случая придвижването не са били оборудвани с  обезопасителни колани. Такъв извод не може да се направи от изискванията към специалните автомобили, предвидени в  пункт ІІ от приложение № 4 към чл.15 „Изисквания за оборудване на специални автобуси и автомобили“ от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД“Охрана“ към Министерство на правосъдието, действали в исковия период и приложени по делото /л.91/.

Според чл.27, ал.1, т.1-7 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД“Охрана“ към Министерство на правосъдието /л.82/ конвоиране на лица с лек автомобил със специален режим на движение се извършва при спазване на изброените правила, вкл. по  т.4, според която: „Преди потеглянето на автомобила старшият на конвойния наряд трябва да е убеден, че всички врати в автомобила са заключени и блокирани за отваряне отвътре. Предпазните колани не се поставят единствено при оперативна необходимост“ /л.82/. По аргумент за обратното от последното изречение на чл.27, ал.1, т.4 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност, предпазни колани се поставят, ако обстоятелства от оперативна необходимост не обуславят непоставянето им, като това изискване е към служителите,  осъществяващи конвоя. В случая  конвоираното лице е било конвоирано с белезници на ръцете и краката, свързани с конвоен колан на кръста /отговор на исковата молба, л.23/. На същото не е бил осигурен от конвоиращите служители обезопасителен колан при пътуването му, в нарушение на визираното правило. Не се установи и доказа по делото наличие на предпоставки, водещи до отпадане на изискването за поставяне на обезопасителен колан при пътуване на ищеца - разпореждане в този смисъл не е давано от Началника на ОД“Охрана“, нито следва от обстоятелства на оперативна необходимост. Причините за поставяне на белезници на конвоираното лице и други помощни средства, използвани спрямо ищеца  се свързват с цели на охрана от евентуално негово поведение (недопускане на бягство или създаване на извънредни ситуации). Само от това, че са използвани такива не следва, че е налице „оперативна необходимост“ и за непоставяне на обезопасителен колан за осигуряване безопасността му при пътуване с превозното средство.,Следователно неизпълнението на изискването за поставяне на обезопасителен колан на ищеца като конвоирано лице при придвижване с автомобил, в рамките на осъществен конвой на посочените по-горе дати,  в случая обективира незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на ответника. 

С оглед на изложеното първите две предпоставки от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ са в случая налице.

Но за ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди да са пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие - т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане да следва закономерно от незаконосъобразна административна дейност по силата на безусловно необходимата причинно - следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях, наред с незаконосъобразен актове, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица. В конкретния случай ищецът не установи с допустими доказателствени средства, че е претърпял твърдените в исковата молба вреди от  неимуществен характер, в пряка причинно следствена връзка с липса на поставен му обезопасителен колан при пътуването с конвоен автомобил. Неимуществените вреди не се презумират от закона - настоящия иск не се свързва с нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, не се твърдят вреди от жестоко, безчовечно, унизително отношение, вредите от каквото да може да се предположат като нормално присъща негова последица. В случая вредите, които ищецът твърди, че е претърпял  подлежат на общо основание на доказване в съдебното производство. Ищецът твърди, но не доказва да е бил застрашен живота му, нито  да е изпитал чувство на страх, незащитеност, малоценност и психически тормоз на здравето /каквито твърдения излага в исковата молба/ при или след пътуването без обезопасителен колан. Ако ищецът действително е имал негативни изживявания именно във връзка с твърдяното от него като увредило го обстоятелство, той е можел да отправи изрично искане да му се постави обезопасителен колан, каквото обаче не твърди да е правил, съответно да му е отказано.

Следва да се каже още, че при прилагане на принципа по чл.52 от Закона за задълженията и договорите по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението /Решение № 1102/ 09.04.1981 г. по гр. дело № 623/ 1981 г./. Не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка болка/страдание дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. Съдът намира, че твърдените от ищеца чувства, ако и да са били изпитани от него, не сочат на такива интензивни, трайни, дълбоки емоционални изживявания или състояния, които да се определят като неимуществени вреди за ищеца. Същите не сочат на накърнени нематериални блага, подлежащи на справедливо обезщетяване. Освен това, твърдените чувства не се доказа да съставляват закономерна последица от неосигуряването на обезопасителен колан при пътуване на ищеца в специализиран за конвойна дейност лек автомобил. Във всеки от случаите на конвой, какъвто се установи и доказа че е бил осъществен на определени дати в исковия период, е било осъществено придвижване от мястото, където е бил приведен за задържане ищеца в гр.Стара Загора (арест-Стара Загора, съответно Затвор-Стара Загора) до седалището на съответния орган на съдебната власт, също в гр.Стара Загора и обратно, т.е пътуването с автомобил е било само в рамките на гр.Стара Загора, за сравнително кратко по време, при спазване от конвоиращите лица на правилата за движение по пътищата.  Изложеното изключва определянето на негативните изживявания, твърдени от ищеца, като претърпени „неимуществени вреди“ подлежащи на справедливо обезщетяване, каквото той претендира.

По тези съображения съдът намира, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск от Р.М.С. против Главна дирекция „Охрана“ към МП следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.    

 

 

 

 

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-гр.Стара Загора, срещу Главна дирекция „Охрана“ гр.София, иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 50000 /петдесет хиляди/ лв. за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на ГД“Охрана“ – неосигуряване на обезопасителен колан по време на извършвано конвоиране на лишения от свобода на отделни дати в периода 11.03.2016-17.11.2016г., като неоснователен и недоказан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: